четвъртък, 31 януари 2013 г.

В очакване



Две от новите ми страсти - шестсекундните клипове на Vine и в очакване на цяла година публикации за Project Lifе :)

понеделник, 28 януари 2013 г.

Какво се случва...


Сякаш съм заспала зимен сън - или поне блогът създава такова впечатление. Тишината тук през последния месец е просто отчайваща. Всъщност животът ми си върви в обичайното леко забързано темпо с една малка, но пък съществена разлика поне що се отнася до блога - не правя картички. Опитах един-два пъти - не се получава. Сякаш съм се превърнала в непозната особа, която никога, ама никога през живота си не е правила картички и сега се чуди откъде да започне. А и като започне, не стига доникъде. Звучи почти отчайващо, но всъщност не се чувствам отчаяна. По-скоро наблюдавам себе си с интерес - като екземпляр в някакъв странен научен експеримент и очаквам какво в крайна сметка ще се случи.

Но ми е малко съвестно, че не намирам време и желание да пиша тук. Липсват ли картичките, губя ритъма си на писане, а и ги няма постоянните теми, с които доскоро блогът придобиваше своя облик. Всъщност съм се заела с други творчески проекти, но всички те са дотолкова свързани с личния ми живот, че, уви, не мога да преодолея себе си и да пиша за тях тук.

Сега съм просто в процес на изчакване. Дали отново музата ми към картичките ще се върне или ще открия, че искам блогът да поеме в съвсем друга посока. Та това ми се искаше да споделя... ако някой се пита какво се случва. Всичко е наред и ви изпращам усмивки :)


неделя, 13 януари 2013 г.

От тук, от там - януарски новини

Тази година съм направила досега точно една картичка. И дори не съм я снимала. Имам чувството, че 2013г. няма да бъде посветена на точно това ми хоби. Всъщност не рядко се случва да изгубя мотивацията си за занимание, което доскоро ми е носело и радост, и удовлетворение. Но не съм притеснена особено. Напротив - очаквам с интерес къде ли ще ме отведе този път вдъхновението. Затова вместо картичка, днес ще ви поднеса една малко разхвърляна публикация с януарски новини и вдъхновили ме проекти.

След като дълго се колебах дали, как и кога да започна с Project Life на Беки Хигинс и дори направих заглавната страница в дигитален вариант, вчера след дълъг и спокоен ден (спокойните дни явно са твърде противопоказни на финансите ми) си поръчах оригинален албум, протектори и карти от сайта на Беки Хигинс. Като ще е гарга, да е рошава. Хвърлям се в дълбокото с надеждата някой ден да изплувам с нещо красиво и смислено. Много ми хареса това филмче, на което тригодишни момиченца разглеждат албума, което Беки Хигинс наскоро публикува в блога си:


Three Year Olds Love Project Life by Catherine Davis from Design Editor on Vimeo.

Още вдъхновения за проекта, може да откриете и в страницата, която посветих специално на него в Pinterest.

Всъщност докато се заема реално с проекта и тъй като ми се иска да започна от началото на годината, а на паметта ми не може да се разчита особено, използвам една чудесна програма, която всяка вечер ми изпраща имейл и ми задава въпроса - какво прави днес. Искам - не искам - отговарям :) Програмата създава календар, на който отмята всеки ден и където само с едно кликване може да прочетете всичко, случило се през този ден, и да видите целия месец пред себе си. Програма е I Done This и ако я използвате само за лични цели, е напълно безплатна.

Очаквам с нетърпение и ето това приложение за телефона си - 1 Second Every Day. Идеята е просто гениална - да снимаш по една секунда всеки ден и да създадеш филм от моменти. Или както казват създателите на проекта - представете си филм, който включва всеки ваш ден от днес до края на живота ви. Как да устоиш на подобен проект...

Друг проект, който грабна вниманието ми, е the 52 project - 52 портрета, по един всяка седмица през годината, на човек, когато обичате - например децата ви. Моите още са леко травмирани от трите поредни години Проект 365 дни и едва ли ще ми съдействат - всъщност категорично ще ми откажат, но вие може да опитате :)

събота, 5 януари 2013 г.

Форми за изрязване - Spellbinders Nestabilities: Classic Scalloped Circle Small


Преди Нова Година ви обещах нова поредица, в която ще представя всички форми за изрязване и шаблони за релеф, с които разполагам - с реални снимки, точни размери и лични впечатления. Вярвам, че тази поредица ще е полезна за всички, сдобили се с Биг Шот или друга машина за изрязване и релеф.

Първите форми за изрязване, които са тема на публикацията ми днес, са едни от най-използваните от мен и които мога да препоръчам като част от няколкото шаблона, с които може да започне всеки начинаещ. Това са Spellbinders Nestabilities: Classic Scalloped Circle Small:

 

В опаковката има шест форми за изрязване с различни размери, като диаметърът им в най-широката част е приблизително следният:

3.5 см.
4.7 см.
6 см.
7.5 см.
8.8 см. 
10.3 см. 

Ето снимка на задната част на опаковката, на която е отбелязано с кои други шаблони се координират тези:


А ето и формите върху разграфена подложка с размери:


Може би забелязвате, че на формите има издигнато ръбче - именно то служи за изрязването. Вътрешният им край ембосва леко на няколко милиметра от изрязания край.
Личните ми впечатления от тези форми за изцяло положителни - универсални са и могат да бъдат използвани във всякакви проекти, с тях се работи лесно и удобно и ги препоръчвам с чисто сърце.

За да добиете още по-реална представа за шаблоните, ето само няколко от многото картички, в които съм ги използвала.

При тази картичка вътрешната част на формата е изрязана с друга такава - за изрязване на кръг:


Всъщност най-голямата форма за изрязване бихте могли да използвате и за направата на самата основа на картичката, както в този случай:


Ако имате въпроси или искате да допълня публикацията и с друга информация за шаблоните, ще ви очаквам в коментарите.

И преди да приключа, тъй като това е първата публикация за годината, искам от сърце да ви пожелая да сте здрави, щастливи, усмихнати. Да откривате вдъхновения, да срещате добри хора, да вярвате и обичате.
Нека 2013 бъде красива, спокойна и изпълнена с хубави емоции :)

събота, 22 декември 2012 г.

Project Life/Проект живот

Project Life е начинание на Беки Хигинс, което буквално взриви скрапбук-индустрията преди години. Нейната първоначална идея много бързо се превърна в проект, след това в продукт, а вече и в цяла индустрия, която привлича все повече и повече съмишленици и последователи. Днес продукти за проекта се произвеждат не само от компаниите, с които работи Беки Хигинс, но и от много други производители. Всъщност спокойно може да се каже, че проектът вече е цяло движение. Идеята на Беки Хигинс да промени скрапбукинга и да го превърне в нещо по-семпло, ежедневно и не на последно място - евтино, явно беше точно това, от което индустрията имаше нужда в тези времена на икономическа криза.



Както неведнъж съм писала тук, основната идея на скрапбукинга е да разказва истории, илюстрирани със снимки - целта е да създадеш хроника на своя живот, като използваш обаче не дневници или фотоалбуми, а влагаш своя творчески поглед. Бизнесът обаче си е бизнес, а скрапбукингът в Америка се превърна в източник на сериозни доходи за производителите, така че въпросът вече не бе дали разказваш истории, а начина, по който го правиш. Страниците трябваше да са красиви, впечатляващи, с най-новите, актуални и модерни продукти. Скрапбукингът се превърна в хоби, което отнема време и е натоварено с много творчески и какви ли не очаквания. Започна да се превръща в изкуство. А изкуството плаши - кой има толкова умения и вярва, че създава само красиви, неповторими страници, които впечатляват всеки, който ги погледне.



Е, Беки Хигинс реши да промени това и зададе въпроса дали не можем да документираме живота си по-лесно и семпло. С албуми, снимки и истории, които не е нужно да бъдат  украсявани кой знае колко. За целта тя създаде серия албуми, в който могат да бъдат добавяни страници - т.нар.page protectors, в които да се слагат снимки и текстове. Просто снимаш, разпечатваш снимката, поставяш я в протектора, посягаш към предварително подготвеното картонче, написваш на него няколко реда и страницата ти е готова.


Много време се пазих от тази идея - харесваше ми като замисъл, в крайна сметка моят стил е точно толкова семпъл, но ми се струваше някак скучно и твърде документално, докато през изминалата година просто не спрях да правя скрапбук-страници. Ей така, отведнъж - в началото поради липса на време, а съвсем скоро, просто защото бях изгубила навика.


През последните месеци обаче често се питах как отново да започна да документирам живота на семейството си, защото, уверявам ви, именно скрапбук албумите са едно от нещата, които най-много пазя и са ценни за мен, докато не се сетих за проекта на Беки Хигинс. Защо пък да не опитам? - беше логичният въпрос. И всъщност възнамерявам да го направя - през 2013г. Все още се колебая дали да поръчам оригиналните продукти или да опитам да направя някакъв свой вариант, но обещавам да ви държа в течение.

Какво мислите за проекта? Допада ли ви като замисъл? Бихте ли опитали?


четвъртък, 20 декември 2012 г.

Победителят в коледното предизвикателство

Ето че дойде моментът да обявя победителя от коледното предизвикателство. Оказа се, че най-трудната част от него бе да реша как да избера на кого да дам наградата. Решителност обикновено не ми липсва, а в ежедневието си съм по-скоро импулсивна, отколкото колеблива. В случая обаче променях мнението си около десет хиляди пъти, колебаех се между какви ли не варианти, междувременно дори попитах и вас, но в крайна сметка до вчера нямах никаква идея как точно ще го направя.

Ако имаше разумен начин да раздам материалите на всички, със сигурност щях да го използвам. Случайният избор също не ме привличаше като решение. Всички твърде сложни системи за избор, бяха толкова далеч от вътрешната ми нагласа, че дори и не помислих да прибегна до тях.

В крайна сметка, когато дойде моментът, в който нямаше за кога да отлагам и трябваше да избера победител, реших просто да следвам интуицията си. Започнах да отварям всички публикации с участия и много бързо, почти интуитивно да решавам кои картички и проекти истински ми харесват и ме грабват от пръв поглед. Не си позволих да ги разглеждам твърде внимателно, нито пък да размишлявам. Първото впечатление и вътрешното ми усещане бяха водещи. Реших да се доверя на инстинктите си и да послушам шестото си чувство, както правя в много други ситуации. В един момент се оказа, че от всички останали отворени шест прозореца три от тях бяха на един участник. Реших, че именно той трябва да бъде победителят. И това е...

Addii с ето тези три проекта, които грабнаха вниманието ми:


Благодаря на всеки един, който участва в предизвикателството! За мен беше чест и удоволствие непрекъснато да откривам нови и нови публикации, вдъхновени от картичка или проект, които съм показала в блога.
Благодаря ви от сърце!

понеделник, 17 декември 2012 г.

В очакване на Коледа - ден 20, финалът

 

Не съвсем неочаквано поставям финал на коледния проект с така любимите ми тази година елхи - триъгълници. Надявам се, че картичките, които ви показах през последния месец, макар и семпли, са ви харесали и вдъхновили. Ако искате да участвате в предизвикателството, което поставих в началото, все още имате време до края на утрешния ден. В сряда се надявам да реша как ще избера победителя и действително да го направя, а в четвъртък да публикувам името му.

Днес няма да има линк към коледно откритие в мрежата, но пък ще отговоря на все по-честите запитвания, които получавал по имейл. Дали може да поръчате или купите картичките ми е отбелязано в раздела  Често задавани въпроси. По този повод - следващият базар, за който съм изпратила картички, ще се проведе на 22 декември в София в The Mall и е организиран от фондация „Нашите недоносени деца”. Събраните средства ще бъдат използвани за закупуването на гнезда за куьвози, с които ще бъдат оборудвани няколко неонатологични отделения в страната.


Желая ви усмивки в този мрачен ден :)

неделя, 16 декември 2012 г.

В очакване на Коледа - ден 19 и въпрос как да избера победителя


Това е предпоследната картичка от предизвикателството, направена с хартии на October Afternoon от колекцията Make it Merry, която ви показах в последното си видео. Вчера, след като се прибрах от работа - няколко часа по-рано, признавам, но пък тъкмо навреме като за събота, не само намерих време да направя списък с имената на всички, които досега участваха в предизвикателството, но и да започна с подреждането и подбора на материалите си. Оказа се, че този, който ще спечели наградата, ще се сдобие с толкова солидно количество, че чак се замислих дали не е добре наградата да е за двама...

Което ми дава повод да попитам - как мислите ще е най-справедливо да избера победителя. Сега ще издам каква беше моята първоначална идея, която обаче явно няма да осъществя. Мислех вие да изберете победителя - да направя албум със снимки на всички проекти и след това да гласувате за вашия фаворит. Оказа се обаче, че това ще ми отнеме ужасно много време - само досега има над 40 участия. Освен това никак не ми се иска някой участник да впрегне цялото роднинско войнство да гласува, което макар и малко вероятно, все пак не е изключено да се случи.

Така че днес събирам идеи как да избера участника в предизвикателството, който ще спечели наградата. А този, който даде идея, която наистина ми хареса и която ще използвам, също ще получи малък подарък. Вариантите случаен избор с помощта на жребий или аз сама да избера проекта, който най-много ми харесва, оставям наистина като краен вариант.

Днешната коледна идея е отново за подаръчни етикети, този път с фон, подобен на черна училищна дъска - от Poppytalk


събота, 15 декември 2012 г.

Най-хубавите книги, които прочетох през 2012г.

Eто че краят на годината наближи и дойде време да направя своята своеобразна класация на най-хубавите книги, които прочетох през 2012г., с кратките отбелязвания от Goodreads:


"Дванадесет странстващи разказа"  Габриел Гарсия Маркес

Споменавала съм, че не си падам особено по разказите, но Маркес си е Маркес, а точно тези са много силни и въздействащи.


"Оскар и розовата дама" Ерик Емануел Шмит


"Моето семейство и други животни" Джералд Даръл

Книга, която съм чела неколкократно в детските си години, и която препрочетох отново с огромно удоволствие.


"Чест" Елиф Шафак 

За мен най-хубавата от прочетените общо три книги на Елиф Шафак. Създава усещането за приказка, която приказка обаче не налага поуки и не издига на пиедестал доброто, потъпквайки злото. Приказка, в която нито бялото е твърде бяло, нито черното - толкова черно. Приказка на нюансите. Сюжетът е на семейна сага, разказана интересно и увлекателно, без излишен драматизъм и сладникавост. 

 
"Марли и аз" Джон Гроган

Прекрасна книга, която предизвиква и смях, и сълзи. Не само за любители на кучета :)


"Бойният химн на майката тигрица" Ейми Чуа

Прочетох тази книга буквално за часове, без да вдигна глава и разгръщайки страница след страница. Увлекателно и леко четиво, което обаче поставя въпроси и те кара да се замислиш. Какво от това, че нямам нищо общо с майката от книгата и че моите деца се радват на невероятно голяма свобода в сравнение с тези на авторката. Или че не съм съгласна с възгледите и методите й на възпитание. Хареса ми различната гледна точка по въпросите за отглеждането и възпитанието на децата. Хареса ми честността, чувството за хумор и самоирония. Определено интересно четиво. 


"Когато Господ беше заек" Сара Уинман

В началото книгата започна перфектно и имах усещането, че няма да я оставя, докато не стигна до края часове по-късно. В един момент обаче повествованието започна да куца. Замислих се какво става - аз ли изгубих интерес или просто авторката след така силното начало е започнала да се лута и в лутането си е решила да вкара в книгата всички възможни трагични сюжети - убийство, затвор, рак, атентатите на 11-ти септември... Наред с домашното насилие и хомосексуалността, които си бяха там още от началотo(а със сигурност пропускам нещо). Драма, поднесена в щедри дози, които авторката определено е можела да си спести.
Но пък нареждам тази книга в списъка, защото е първата й книга и оставам с надеждата за положително развитие - определено има потенциал. Освен това ми хареса начина на писане и езика й.


"Поверително от кухнята" Антъни Бурдейн

Въпреки че нямам никакви интереси в ресторантския бизнес, а готвенето не ми е особена страст, книгата ми бе изключително интересна и любопитна. Написана е с много чувство, лично отношение и себеразголваща искреност. Представя съвсем различен поглед към този бизнес, към начина на живот на хората, участващи в него. Любовта към храната и фактът, че авторът не просто обича, а живее с работата си са очевидни. А аз обичам да хвърлям поглед към неща, за които доскоро съм нямала представа, от гледната точка на човек, който изпитва към тях истинска страст. Като цяло книгата много ми допадна.

P.S. Ако сте чувствителни към циничност и грубост, книгата със сигурност няма да ви хареса :)





"Сестра" Розамънд Лъптън


"Стая" Ема Донахю


"Шантарам" Грегъри Дейвид Робъртс

За мен единственият недостатък на тази книга е, че е ужасно дълга и на места - досадно подробна. В последната третина имаше страници, които директно прескачах - в противен случай просто нямаше да ми издържат нервите да стигна до края. Но пък имаше пасажи, на които съм се смяла с глас и такива, които препрочитах, имаше моменти, в които очите ми се затваряха, но не исках да спра да чета, други, в които ми ставаше ужасно тъжно и трети, в които ме побиваха тръпки. Вълнуваща книга.


"Стъкленият замък"Джанет Уолс

А в момента чета "22 ноември 1963" на Стивън Кинг и със сигурност, когато я довърша, ще я отнеса на челно място в този списък. 

  
А кои са най-хубавите книги, които вие прочетохте тази година?

четвъртък, 13 декември 2012 г.

В очакване на Коледа - ден 18


Ще прощавате, но очевидно триъгълниците като коледни елхички ще са основна тема в тази поредица. 
Харесва ми да търся нови интерпретации на идея, която ми е допаднала. В случая тази със своята елегантност и простота ми пасна идеално.

Днешното коледно откритие са тези красиви и стилни коледни етикети - от tinyme:



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...