За миналото

 

Тази сутрин, докато отивах на работа, минах покрай сградата на детската градина, която е посещавала майка ми като дете. Днес сградата е изоставена и пуста – отдавна не се оглася от детски гласове и смях. Но минавайки покрай нея и вглеждайки се в прашните прозорци, през ум ми мина колко бих искала само за няколко минути да се озова в миналото – в дните, в които майка ми е била дете. За секунди да надзърна през прозорците и да видя децата, които днес вече отдавна са възрастни. Да наблюдавам какво се случва, да чуя гласовете, да усетя атмосферата.

Уви, няма как да се случи, но това ме накара да се замисля за нещо друго.

Често съм се питала какво ценно откривам в скрапбукинга и в другите проекти, които носят в себе си идеята за моментите, за тяхното запазване и съхраняване.

И днес осъзнах, че ме привлича неустоимо идеята за миналото.

Много често, като дете си мечтаех за машина на времето(явно и в момента продължавам да го правя) – такава, която да ми позволи да надниквам в отминали моменти. Просто като наблюдател, за малко, от любопитство. Когато чета за средновековието, си мечтая да се озова там. Когато стане въпрос за някоя историческа личност, през ум ми минава мисълта колко бих искала да я видя на живо, в една съвсем обикновена, делнична ситуация. Или да се върна към живота на моята прабаба, да надзърна в стаята, да чуя шумовете, да усетя аромата на ястие, готвено преди толкова много години…

И може би точно това неустоимо любопитство към миналото намира израз във всички мои албуми, страници и проекти. Ако успея да запечатам някаква частица от настоящето. Ако успея да уловя настроение, случка, късче ежедневие. Ако някой ден аз, или децата ми, или децата на техните деца могат да се пренесат за момент в моето, тогава отдавна отминало, настояще. Ако затворят очи и си представят делник, ако усетят аромати, чуят глъчка, ако се върнат за момент в това, което се случва днес и го почувстват със сетивата си... И това благодарение на думите, на снимките, албумите и страниците – то тогава всичко придобива много по-дълбок, истински смисъл.

Тези дни...

... опитвам да превърна публикациите в блога в част от ежедневието си, но, уви, в повечето случаи безславно се провалям. За сетен път се убеждавам, че когато имам твърде много друга работа, дори и да успея да открадна малко свободно време, в това свободно време не успявам дори да събера мислите си, камо ли да напиша нещо смислено и вдъхновяващо. За съжаление със сигурност - поне до началото на лятото, положението ще е такова.

... с удоволствие изгледах тази част от телевизионно предаване, посветена на книгата Elevate the Everyday на Tracey Clark (чудесна книга, между другото - четох я на Kindle, но със сигурност удоволствието ще е още по-голямо, ако я държах в ръцете си). Илюстрация за смисъла на проекти като 365 дни и Project Life. За снимките, ежедневието, рутината и вълшебството, което можем да открием в обичайните неща.

... преглеждам блоговете, които следя, и трия тези от тях, които не ме вдъхновяват. С леко съжаление установявам, че все по-малко стават блоговете за картички, които следя. Сякаш светът на картичките изгуби своето вълшебство - да, може би е все по-цветен, но и все по-еднообразен. Едва ли точно аз съм в позицията да критикувам - не съм правила картички от месеци... Всъщност може би причината е точно в това, че човек открива своето вдъхновение там, където го търси. И може би аз имам нужда от почивка от точно този свят. Сякаш се преситих.

... открих книга, която може би ще поръчам - An Illustrated Journey: Inspiration From the Private Art Journals of Traveling Artists, Illustrators and Designers

... и две интервюта, които ме накараха да се замисля за начина, по който се грижа за себе си -  What Self-Care Really Means To Me  и Self-Care In The Real World.

What Self-Care Means to Me

What Self-Care Means to Me