Видео - първите седмици от албума Project Life

Ако искате да гледате клипа с по-добро качество, съветвам ви да го направите в You Tube.

Project Life - началото

Може би трябва да започна тази публикация с уговорката, че наистина се питам доколко и дали има смисъл от публикациите за Project Life и колко са реално хората, за които този проект би представлявал интерес. Всъщност може би не зададох правилно въпроса - дори и интересът да е факт, при положение, че да се снабдиш с продуктите за проекта в България е трудна мисия, естествено е да се запитам за кого тези публикации наистина ще бъдат полезни и интересни.

Но пък това е проект, който така е грабнал вниманието ми и който в този момент ми се струва толкова смислен и важен, че все пак искам да пиша за него - макар и непознат, и непопулярен, с надеждата да окуража някого да намери своя начин да опита.

Бях решила да се заема с проекта още в края на миналата година. Първоначалната ми идея бе да използвам продукти, с които разполагам под ръка и които да опитам да адаптирам. После обмислях да го направя в дигитален вариант, а накрая - съвсем спонтанно, все пак поръчах оригиналните продукти - албум, протектори и карти, които ви показах в това видео.

Когато пиша тази публикация, вече почти съм наваксала с пропуснатите седмици от началото на годината и ако има нещо, в което съм убедена, то е, че това е МОЯТ ПРОЕКТ. Моят начин да запазвам спомени и съхранявам снимки, емоции, случки, лица. Толкова е лесно, красиво и удобно. Знаете, че не съм човек, който си пада по трудоемки проекти, времеотнемащи занимания, сложни схеми. Обичам всичко да е лесно, семпло, подредено и красиво.
Е, това е начинът.

Днес съвсем накратко ще ви разкажа каква организация съм направила за проекта, а по-нататък ще споделям и повече подробности.

Както вече писах, в основата на този проект е създаването на семпъл албум, в който със снимки и истории да бъде пресъздадена хрониката на ежедневието ни. Тоест освен да разполагаме с материалите за проекта, трябва да правим снимки и да записваме истории - случките от ежедневието ни, които сме преценили за достатъчно значими, за да бъдат запазени на хартия.

Какво направих аз?

По отношение на снимките - за да се ориентирам по-лесно, имам папка на компютъра, озаглавена 2013г., а в нея отделни папки за всяка от седмиците през годината. Снимките са разделени по седмици, защото именно това е и подходът ми към проекта - отделна страница или две за всяка отделна седмица. От началото на годината всяка неделя вечер прехвърлям направените през седмицата снимки от фотоапарата и телефона в папката за съответната седмица.

По отношение на историите - използвам програмата I done this. Всяка вечер получавам имейл, на който отговарям съвсем накратко с това, което се е случило през деня. Уви, не мога да разчитам на паметта си дори и само седмица по-късно. А и се оказа, че най-малките и сладки подробности най-лесно се забравят.
След това в края на седмицата отварям чрез календара на програмата текстовете от изминалите седем дни. Копирам ги, прехвърлям ги във Фотошоп, редактирам и съкращавам  несъщественото и текстът за съответната седмица е готов. След това отварям папката за снимките, избирам най-добрите такива, решавам в какви размери да ги разпечатам и съответно го правя с домашния си фотопринтер.

Добавям готовите снимки и текстове в страниците от албума и ето че съответната седмица е готова.

Има още толкова много неща, за които искам да пиша, свързани с проекта, но не ми се иска публикацията да стане километрична и да ви отегча съвсем.

Не ми се иска и да задавам въпроса дали искате да продължа тези публикации, защото липсата на коментари може би малко ще ме обезсърчи, а аз определено съм решила да пиша за този проект. Много отдавна нищо не ме беше грабвало толкова, така че - очевидно е, ще пиша публикации за него, но, ако искате, споменете кое ви е най-интересно и любопитно.

Материалите за Project Life/видео

В това видео ви представям оригиналните продукти за Project Life, които получих тази седмица и с които възнамерявам през 2013г. да създам албум - своеобразна хроника на събитията, емоциите и хората,
с които ще ни срещне тази година.

Всъщност вчера успях да наваксам донякъде и да направя страниците за две от седмиците през януари. Определено щеше да ми е много по-лесно да не се връщам назад, а просто да започна от този месец, но пък идеята да имам албум за цялата 2013г. бе твърде съблазнителна, за да й устоя. Още при направата на тези първи страници някои от първоначалните ми представи претърпяха тотално развитие, но за всичко това ще ви разкажа някой друг път, когато ви покажа самите страници и споделя процеса си на работа.

В очакване

Две от новите ми страсти - шестсекундните клипове на Vine и в очакване на цяла година публикации за Project Lifе :)

От тук, от там - януарски новини

Тази година съм направила досега точно една картичка. И дори не съм я снимала. Имам чувството, че 2013г. няма да бъде посветена на точно това ми хоби. Всъщност не рядко се случва да изгубя мотивацията си за занимание, което доскоро ми е носело и радост, и удовлетворение. Но не съм притеснена особено. Напротив - очаквам с интерес къде ли ще ме отведе този път вдъхновението. Затова вместо картичка, днес ще ви поднеса една малко разхвърляна публикация с януарски новини и вдъхновили ме проекти.

След като дълго се колебах дали, как и кога да започна с Project Life на Беки Хигинс и дори направих заглавната страница в дигитален вариант, вчера след дълъг и спокоен ден (спокойните дни явно са твърде противопоказни на финансите ми) си поръчах оригинален албум, протектори и карти от сайта на Беки Хигинс. Като ще е гарга, да е рошава. Хвърлям се в дълбокото с надеждата някой ден да изплувам с нещо красиво и смислено. Много ми хареса това филмче, на което тригодишни момиченца разглеждат албума, което Беки Хигинс наскоро публикува в блога си:


Three Year Olds Love Project Life by Catherine Davis from Design Editor on Vimeo.

Още вдъхновения за проекта, може да откриете и в страницата, която посветих специално на него в Pinterest.

Всъщност докато се заема реално с проекта и тъй като ми се иска да започна от началото на годината, а на паметта ми не може да се разчита особено, използвам една чудесна програма, която всяка вечер ми изпраща имейл и ми задава въпроса - какво прави днес. Искам - не искам - отговарям :) Програмата създава календар, на който отмята всеки ден и където само с едно кликване може да прочетете всичко, случило се през този ден, и да видите целия месец пред себе си. Програма е I Done This и ако я използвате само за лични цели, е напълно безплатна.

Очаквам с нетърпение и ето това приложение за телефона си - 1 Second Every Day. Идеята е просто гениална - да снимаш по една секунда всеки ден и да създадеш филм от моменти. Или както казват създателите на проекта - представете си филм, който включва всеки ваш ден от днес до края на живота ви. Как да устоиш на подобен проект...

Друг проект, който грабна вниманието ми, е the 52 project - 52 портрета, по един всяка седмица през годината, на човек, когато обичате - например децата ви. Моите още са леко травмирани от трите поредни години Проект 365 дни и едва ли ще ми съдействат - всъщност категорично ще ми откажат, но вие може да опитате :)

Project Life/Проект живот

Project Life е начинание на Беки Хигинс, което буквално взриви скрапбук-индустрията преди години. Нейната първоначална идея много бързо се превърна в проект, след това в продукт, а вече и в цяла индустрия, която привлича все повече и повече съмишленици и последователи. Днес продукти за проекта се произвеждат не само от компаниите, с които работи Беки Хигинс, но и от много други производители. Всъщност спокойно може да се каже, че проектът вече е цяло движение. Идеята на Беки Хигинс да промени скрапбукинга и да го превърне в нещо по-семпло, ежедневно и не на последно място - евтино, явно беше точно това, от което индустрията имаше нужда в тези времена на икономическа криза.

Както неведнъж съм писала тук, основната идея на скрапбукинга е да разказва истории, илюстрирани със снимки - целта е да създадеш хроника на своя живот, като използваш обаче не дневници или фотоалбуми, а влагаш своя творчески поглед. Бизнесът обаче си е бизнес, а скрапбукингът в Америка се превърна в източник на сериозни доходи за производителите, така че въпросът вече не бе дали разказваш истории, а начина, по който го правиш. Страниците трябваше да са красиви, впечатляващи, с най-новите, актуални и модерни продукти. Скрапбукингът се превърна в хоби, което отнема време и е натоварено с много творчески и какви ли не очаквания. Започна да се превръща в изкуство. А изкуството плаши - кой има толкова умения и вярва, че създава само красиви, неповторими страници, които впечатляват всеки, който ги погледне.

Е, Беки Хигинс реши да промени това и зададе въпроса дали не можем да документираме живота си по-лесно и семпло. С албуми, снимки и истории, които не е нужно да бъдат  украсявани кой знае колко. За целта тя създаде серия албуми, в който могат да бъдат добавяни страници - т.нар.page protectors, в които да се слагат снимки и текстове. Просто снимаш, разпечатваш снимката, поставяш я в протектора, посягаш към предварително подготвеното картонче, написваш на него няколко реда и страницата ти е готова.

Много време се пазих от тази идея - харесваше ми като замисъл, в крайна сметка моят стил е точно толкова семпъл, но ми се струваше някак скучно и твърде документално, докато през изминалата година просто не спрях да правя скрапбук-страници. Ей така, отведнъж - в началото поради липса на време, а съвсем скоро, просто защото бях изгубила навика.

През последните месеци обаче често се питах как отново да започна да документирам живота на семейството си, защото, уверявам ви, именно скрапбук албумите са едно от нещата, които най-много пазя и са ценни за мен, докато не се сетих за проекта на Беки Хигинс. Защо пък да не опитам? - беше логичният въпрос. И всъщност възнамерявам да го направя - през 2013г. Все още се колебая дали да поръчам оригиналните продукти или да опитам да направя някакъв свой вариант, но обещавам да ви държа в течение.

Какво мислите за проекта? Допада ли ви като замисъл? Бихте ли опитали?