Deck the Halls

Една забравена коледна картичка, която вместо да чака следващата Коледа, ще публикувам сега, докато старата година още не е отминала. И тя бе от онези, направени за минути в последния момент. Просто разпечатах илюстрация от блога oh my! handmade goodness и добавих две ивици цветна хартия. Бързо и лесно. Точно по мой вкус :)

Тъй като често ми задават въпроса какъв принтер използвам, за да разпечатвам надписите или картинките на картичките, отговорът e - съвсем обикновен цветен мастилено-струeн принтер Canon PIXMA iP1800. 

Желая ви усмихнат ден!

Celebrate Life

Тази картичка бе вдъхновена от поредното предизвикателство на Картичкофуриите - Празнична картичка. Всъщност май не се вписва особено в правилата на предизвикателството - там се споменава за балони, фойерверки, торти и шампанско, но тъй като и без това не участвам заради наградата, приемам да бъда публично порицана за неспазване на правилата :)) Когато  започнах да я правя, в ума ми бе останала само думичката Celebrate. За балони и фойерверки изобщо не се сетих, а и, честно казано, ми се искаше да направя малко по-нестандартна и необичайна картичка. И мисля, че се получи интересно - може би заради съчетанието между надписите в два шрифта и пеперудата. Надявам се, че ще хареса и на вас.

 

Това всъщност е втората публикация днес. Ако Проектът 365 дни предизвиква любопитството ви, погледнете малко по-надолу или директно кликнете на линка към публикацията.

365 дни в снимки

Photography is a way of feeling, of touching, of loving. What you have caught on film is captured forever... it remembers little things, long after you have forgotten everything.” Aaron Siskin

В края на миналата година започнах все по-често да попадам на теми за Проекта 365 дни. Бях чувала за него и знаех, че целта е да правиш по една снимка всеки ден от годината. Дотогава не се бях замисляла сериозно да участвам. Струваше ми се твърде ангажиращо и мислех, че няма как да намеря време за снимки всеки ден. Но зрънцето на идеята вече бе посято и усещането, че може би ще се получи, не ме оставяше. Прочетох, че се развиваш като фотограф и  променяш погледа си върху заобикалящия те свят. Без да умувам повече, реших, че от опит глава не боли. Пък и мен много ме бива да започвам разни проекти. Да ги докарвам докрай обаче е нещо съвсем различно... Е, с този проект се справих. И не само се справих, но и ще продължа да снимам всеки ден. Не знам докога - докато имам желанието да го правя.

Сега почти 365 дни по-късно ще призная, че едва ли съм се развила кой знае колко като фотограф, но въпреки това именно този проект е едно от най-смислените неща, които направих през тази година. Преди да споделя защо, нека разсея няколко заблуди.

Заблуда № 1 - оказа се, че никак не е трудно да снимаш всеки ден. И това го казва човек, който пет дни от седмицата е на работа от осем до пет, и, не, не нося фотоапарат със себе си, когато съм на работа. Въпреки това няма ден, в който да не съм направила снимка и това, честно казано, не ми коства никакви усилия. В един момент се превръща просто в навик, в част от ежедневието.

Заблуда № 2 - не е нужно всички снимки да са добри. Напротив. Някои от моите снимки са хубави, други -  впечатляващи, но повечето са просто уловени моменти от ежедневието. Обикновени снимки с множество несъвършенства, които обаче само месеци или дори дни по-късно вече придобиват съвсем ново значение.

Заблуда № 3 - никак не е трудно да намериш обекти за снимка всеки ден, дори и най-често да снимаш само у дома. Децата ми са обичайните заподозрени. Но освен тях снимам всичко, което ме заобикаля - книги, храна, рисунки от детската градина, тетрадки, дискове, гледката от терасата и какво ли още не. И най-любопитното е, че след време именно онези снимки, които съм направила с мисълта "просто трябва да снимам нещо", предизвикват най-голям интерес. Защото съм насочила фотоапарата си към нещо необичайно - нещо, което по принцип не бих снимала.

Заблуда № 4 - не е нужно да споделяте снимките си с целия свят. Снимките от моя проект са качени във Flickr, но са отбелязани като лични, така че съвсем спокойно използвам всякакви снимки, без да мисля много-много дали са хубави като композиция, цветове или обработка и без да имам притеснения за навлизане в личното ми пространство.

И накрая - защо този проект се превърна в толкова важна част от живота ми?

Всъщност преди това, една уговорка - моят проект е малко по-различен от повечето такива. Аз не просто снимам всеки ден. На почти всичките ми снимки от проекта има добавени и текстове. В няколко реда споделям/със себе си/ какво интересно се е случило през този ден, записвам реплики на децата си, впечатления от пътувания, срещи с хора. И именно тези текстове наред с уловените моменти на снимките превръщат този проект в нещо толкова специално.

Това е проект-емоция. Толкова спомени, чувства, моменти, уловени в 365 снимки. Една година с нейните усмивки, прегръдки, сълзи, пътувания, игри, срещи, хора. Паметта ни е краткотрайна, толкова бързо забравяме ежедневните, обикновените моменти. И именно затова за мен тези снимки са истинско богатство. Трудно мога да опиша удовлетворението и емоцията, които изпитвам, когато погледна някоя снимка и възстановя деня пред очите си. А и децата ни се променят толкова бързо, израстват сякаш с минути. Затова за мен е важно да уловя отлитащото време още веднъж - освен със спомените си. И този проект, с неговите 365 снимки, е моят начин. Опитайте - няма да съжалявате :)

Ето само малка част от снимките през юли и август в моя проект (наред с горните):

Peace . Love . Joy

Днес няма да ви мъча с много приказки, а просто ще ви покажа поредната си картичка. И тъй като през следващите три дни блогът няма да се обновява, използвам възможността да ви пожелая  щастливи коледни празници! Насладете се на прекрасни моменти със семейството и приятелите си, на чудни подаръци и вълшебни случки. Нека късметът бъде винаги с вас, радвайте се на крепко здраве и вярвайте в чудеса!

А в началото на следващата седмица приготвяйте фотоапаратите и очаквайте публикацията за проекта 365 дни.

Открития в мрежата - предновогодишно

Влюбих се в тези елхички, направени от списания. А когато в сайта на Марта Стюарт видях видео как точно се правят, реших, че непременно трябва да опитам. В момента вкъщи гордо се кипри една елхичка, направена от списание National Geographic. E, малко е шаренка и не толкова елегантна като тези на Марта, но ако си намеря хубав златист спрей, ефектът ще е абсолютно същият. Да си направиш подобна елхичка отнема около половин час. И колкото и трудоемко да изглежда, всъщност е много лесно, макар и малко досадно. Ако междувременно слушаш музика или хвърляш по едно око на телевизора, времето определено минава по-бързо.

Ако ви трябват етикети за коледните подаръци ето няколко за разпечатване от сайта на Orange You Lucky

И накрая  за любителите на Фотошоп, безплатен дигитален скрапбук-кит от блога на Baersgarten

Warm Wishes To You

Наближава моментът, в който Коледа ще дойде и отмине и коледните картички ще трябва да отстъпят на заден план. Малко ми е мъчно, признавам... Харесвам тези дни от годината освен заради празничната атмосфера, подаръците, радостта и вълнението на децата, и заради това, че сякаш изведнъж на почит излиза всичко направено ръчно. И не само се оценя онова, което някой е сътворил специално за теб, но и много хора, които не биха се нарекли творчески личности, пренебрегват за малко ритъма на забързаното ежедение и отделят час или два, за да сътворят нещо сами. Дали ще са коледни сладкиши, хрупкави курабийки, празнична украса за дома или картички, не е чак от такова значение. По-важно е това, че именно в тези предколедни дни повече хора обръщат специално внимание на вещите, направени ръчно - с любов, много положителна енергия и грижа към детайла. И все повече хора осъзнават, че не е нужно да си особено сръчен или надарен, за да сътвориш сам нещо. Всеки може да се справи - за някого това ще е сладкиш, за друг - гоблен, дигитална скрапбук-страница, картичка, украса за елхата или играчка от плат. Просто трябва да отделим нужното време, да се отърсим от ежедневните грижи и да дадем израз на вдъхновението си. Защото именно това, което ще направим  в тези специални минути, ще донесе истинска радост - и на нас, и на този, за когото е предназначено. А най-хубаво би било, ако не само сега - предпразнично, забравим за всичко пластмасово, китайско, еднодневно, а и през цялата година. Защото трудно можем да дадем по-добър израз на любовта си от отделеното време, оказаното внимание и специалното отношение.

Една събота през декември

Това е първата ми съботна публикация. Обикновено почивните ми дни минават в игри с децата, правене на сладкиши, четене на книги, разходки и много снимки. В момента навън е толкова студено, че не си и помислям за излизане. Курабийките с шоколад и фъстъчено масло са предвидени за утре. Снимките на последните картички вече са готови. У дома е тихо и спокойно. След малко ще се потопя отново в една от книгите на Филипа Грегъри. Но преди това ще ви покажа картичка, която направих сутринта. Създадена е по скеч в един от любимите ми блогове с такива - Clean & Simple. Харесвам скечовете им, не само защото пасват идеално на стила ми, но и защото самите предизвикателства са напълно свободни. Няма награда за участие, така че всеки може да използва скеча за вдъхновение, без да е нужно да спазва определени правила. Както направих и аз - свободна интерпретация :)

Надявам се, че картичката ще ви хареса.

Желая ви хубави, спокойни и уютни почивни дни!

Happy New Year

 

 Винаги, когато правя картичка, обръщам особено внимание на цветовете, които използвам.  Всъщност повечето ми картички са с толкова малко елементи, че въздействието, към което се стремя, трудно може да бъде постигнато, ако цветовата комбинация е неудачна или твърде безлична.  Не обичам да комбинирам много цветове, но пък не се страхувам да експериментирам, нито да използвам необичайни цветове за конкретния повод. Като тези новогодишни картички в черно и розово например. За съжаление ги снимах толкова рано сутринта, че бледо-розовото изглежда почти бяло, но повярвайте - на живо изглеждат наистина елегантно.

Открития в мрежата - интересности

Днешните открития в мрежата нямат нищо общо с правенето на картички, но, предполагам, всеки ще открие за себе си по нещо интересно. Ето какво ме усмихна тази седмица:

• тази покана за сватба, оформена като мини-вестник в блога на Oh So Beautiful Paper. 

• страхотната идея за календар An Apple A Day - по една ябълка на ден на VikDesign. Целта е да довършиш сам календара, като залепяш на всеки от дните лепенка от ябълката, която си изял този ден. Е, нашите ябълки не винаги имат лепенки, но пък идеята наистина ме накара да се разсмея.
  
  
  
  
•   най-добрите портрети на списание Time за 2010 година.

 

• невероятните работи на Hina Aoyama. Създадени са чрез изрязване от хартия. Просто онемях...

От архивите

От колко време правите картички? А постоянни ли сте в хобито си?

Аз не особено, признавам. И всъщност, макар този блог да е едва на месец, правя картички от около две години, като редувам периодите, в които правя нова картичка почти всеки ден, с тези, в които в продължение на месеци не си и помислям за това. Постоянството определено не е силната ми черта:)

Повечето картички отдавна вече не са при мен - раздавам ги щедро и с удоволствие, но пък имам техни снимки. И именно тези снимки ми дадоха повод за днешната публикация, която, кой знае, може да се превърне и в серия такива. Нарекох я  "От архивите", защото ще представя любимите ми картички, направени преди месеци, дори години, които някои от вас може би си спомнят от стария блог, но други ще видят за пръв път. 

Ето тази картичка например ми е една от най-любимите. Харесвам всичко в нея - цветовете, разположението на елементите, момиченцето, седнало на книгите, че дори и как съм се справила с оцветяването. Забравила съм къде открих картинката - иначе веднага бих се заловила да направя поне една дузина подобни. 

А какво правите вие с вашите най-любими картички или друго сътворено от вас - подарявате, продавате или го пазите за себе си, за да ви вдъхновява, когато имате нужда? 

Cute as a button

Току що преброих колко пласта има на тази картичка и установих, че са цели седем - без да броим копчето. То е осмият елемент:) Доста необичайна за мен картичка. Естествено, първоначалната идея бе съвсем различна -  картичката да е просто бял картон с кръгчета декоративна хартия. Но в крайна сметка се оказа, че представите ми доста се разминават с действителността и  започнах да добавям, и добавям, и добавям хартии, докато най-накрая казах - стига. Още нещо и картичката щеше се превърне в истински миш-маш. 

Харесвам мисълта на Екзюпери, че съвършенството е достигнато, не когато не можеш да добавиш нищо повече, а тогава, когато вече не можеш да премахнеш нищо. Всъщност точно днешната картичка не е най-добрата илюстрация на тази идея, но пък ми даде повод за размисъл. За точния момент, в който да спреш. 

Във всяка една картичка, която създавам, опитвам точно това - да предам посланието й с минимум материали, цветове и елементи. Да не добавям нищо излишно и да  спра в точния момент. За мен това наистина е изключително важно. Не се стремя към изобилие, а претрупаността ме натоварва. 

Затова и следващия път, когато се заловите с направата на картичка или с друг проект, опитайте този подход - не мислете какво още може да добавите, а открийте точния момент, в който да спрете.

Защо вчера подскачах от радост

Не, няма да започна с новината, която вчера ме накара да подскачам от радост. За нея - след малко:) Първо ще ви разкажа за картичката. Този път реших да се включа в предизвикателството на "Двете Елши" - Топъл ембосинг. 

Както вече знаете, всичко свързано с печат, да не говорим за ембосинг, си е буквално предизвикателство за мен - и поради липсата на материали - имам точно една ембосинг пудра - очевидно бяла, и около пет-шест печата общо, и поради прословутата сръчност на ръцете ми. Тук ви разказах как превърнах една картичка в препечена филийка, а тук за пистолета за ембосинг.

Този път се справих малко по-прилично, ако не броим различната дебелина на фигурките. Би трябвало да знам, че печатите се натискат с еднаква сила. Всъщност уча се пред вас:) И ако печатите не са блестящи, ще си призная, че цветната комбинация много ми допадна.

И сега... новината! Вчера отбелязах в блога извънредно количество посещения като за неделя и като за ден без публикация. Замислих се дълбоко, предприех собствено разследване и видях, че са от точно определен сайт. Кликнах на линка и попаднах на тази публикация.

Можете да си представите изумлението ми, когато в блога на Northridgemedia - издателите на списанията Scrapbook Trends, Cards и Simply Handmade, видях, че са презентирали моята картичка. Моята картичка! Как се зарадвах само. Наистина скачах от радост - това малко ме е срам да си го призная, но си беше така. И макар че не надавах индиански възгласи на възторг, това бе само защото малкият ми син спеше в съседната стая. Много, много се зарадвах. 

И нямаше как да не споделя с вас радостта си :)

За мен

Поредната семпла картичка, посветена на Коледните празници.

Току що проверих и се оказа, че утре блогът ще стане точно на един месец. Времето отлетя неусетно и в същото време остави в мен чувството, че винаги съм правила точно това. Блогът бързо се превърна в неотделима част от деня ми и ми носи толкова радост, вълнения и очаквания. Всъщност вие сте причината за това. Благодаря ви! Което е добър повод да споделя няколко любопитни факта за самия блог и за мен, неговия автор.

За този един месец бяха публикувани 21 публикации, а блогът имаше 1 586 посещения - без да броим моите, които бяха безброй :))

И ако блогът е на месец, аз съм на цели 34 години.

Освен да правя картички, се занимавам със скрапбукинг и с фотография - макар и само за семейните албуми.

Движението на минимализма, което набира скорост през последните години, е едно от нещата, които предизвикват интереса ми. Наред с графичния дизайн и книгите - други любими мои неща.

Събуждам се ужасно рано, но пък и съответно заспивам почти с кокошките :))

Не си падам по пазаруването, нито по разкрасяването и малко от типичните женски занимания предизвикват интереса ми.

За сметка на това непрекъснато се залавям с разни проекти. Всъщност превръщам ежедневието си в своеобразен проект:)) Някой ден ще ви разкажа за всеки един от тях. Засега споделям, че тази година се надявам да приключа успешно с любимия си проект - 365 дни. Успях да направя по една снимка от всеки един ден на тази година и да запиша най-интересното случило се през деня. Обичам да разглеждам тези снимки, да чета текстовете и да се връщам към любимите си моменти. Със сигурност следващата година ще се заловя с този проект отново.

Имам двама сина, като и аз, и двамата малчугани сме зодия Водолей. Не знам дали това означава нещо - честно казано, не разбирам от астрология, но знам, че през януари и февруари празнуваме до отмала.

 

Обичам да чета и съм един от създателите на форума "Предай нататък книга".

И преди да ви отегча, нека ви пожелая хубав петъчен ден с един от любимите ми клипове в YouTube:

Картичкофурийско предизвикателство № 44 - Картичка с елхичка

Много се колебаех дали изобщо да пускам тази картичка в блога. Не ми хареса, признавам. Всъщност перфекционистът в мен е в състояние да намери недостатъци и в картичките, в които съм влюбена - за моите говоря, към чуждите не съм никак критична, но обикновено затварям очи, въздъхвам дълбоко и си казвам, че все пак целта не е да минеш успешно през качествен контрол. Та и сега ще въздъхна и ще натисна бутона "Публикуване".

Направих картичката за поредното предизвикателство на Картичкофуриите - картичка с елхичка. Моите eлхички са отпечатани на червен картон с ембосинг-мастило, поръсени с бяла ембосинг-пудра и след това изрязани. От там нататък импровизацията бе пълна.

И една чудна вест. Оказа се, че съм избрана в Картичкофурийското трио за предходното предизвикателство, в което се включих с тази картичка

Благодаря от сърце за оказаната чест! Толкова бях щастлива, когато видях името си сред отличените. И всъщност все още се усмихвам. Направихте деня ми много по-хубав :)))

Открития в мрежата - за сръчни ръце

 

Знаете ли от какво са направени тези чудни снежинки? От макарони. Да, различни форми макарони, залепени една за друга с лепило, боядисани с бяла боя и поръсени с брокат. Аз не се славя с особена сръчност, нито с огромни дози търпение, но сигурно ще опитам да спретна няколко за украса на елхата ни. Пък и всъщност никак не е трудно. Ако и вие искате да го сторите, ето линк към самата публикация, в която процесът е описан стъпка по стъпка, в блога на Katy Elliott.

Тази елха от копчета, направена от Julie Fei-Fan Balzer от Balzer Designs, също привлече вниманието ми. Чудесна идея за коледен декор. Мисля да я трансформирам в мини-вариант, като я използвам за украса на картичка. Предполагам, че ще се получи интересно.

А вие създавате ли сами част от коледната украса на дома си?

Серия бързи и лесни картички за Коледа

В края на миналата седмица видях в един сайт отправено предизвикателство - да се създаде серия от бързи и лесни коледни картички. Познавам добре себе си - стане ли въпрос за бързо и лесно, и очите ми светват. Няма начин, ще опитам - си казах. Разпечатах на бял картон без никаква предварителна идея надписите Merry Christmas, оформих картичките и започнах да умувам какво да добавя, за да се получи нещо семпло, но пък ефектно. Тогава се сетих за лентите от картон на Bazzil, които от поне година не бях използвала. Оказа се, че са добро допълнение и позволяват какви ли не импровизации. Добавих малко декоративни камъчета за разкош и така се получи серия от коледни картички. Равносметката: три продукта + около 15 минути време = три картички. Далеч съм от мисълта, че се получиха картички-шедьоври, но все пак крайният резултат ми хареса. 

Надявам се, че ще хареса и на вас:)

a toast!

Поканени сте някъде и подаръкът е готов, вие сте облечени, почти обути, но пък нямате картичка, а вече закъснявате. Проблемът може лесно да бъде решен. Вариантите са два: купувате набързо картичка по път и приключвате с темата или намирате пет минути и сътворявате нещо оригинално и интересно. Картичка, която със сигурност ще даде повод за разговор, когато я поднасяте и ще привлече подобаващо внимание. Дори не е нужно да сте особено сръчен или някога през живота си да сте правили картички. Просто я разпечатвате от сайта на Oh My! Handmade Goodness, което сторих и аз, за да направя горните картички. Добавих малко цветна хартия като илюстрирация, че вариантите за импровизация са безброй. 

Самата картинка и надписа й ме карат да се усмихна всеки път, когато ги погледна. Закачливи, оригинални и различни. А и само си представете с какви възможности за пожелания разполагате - свързани с тостове, препечени филийки, подскачане и каквото друго роди въображението ви.

Надявам се да ви харесат. Желая ви хубав ден, в който поне няколко пъти да подскочите от радост :)))

Картичкофурийско предизвикателство № 43 - Цветна комбинация

Няколко пъти споменавах, че ми е трудно да правя картички с предварителна идея и че това е причината много рядко да се включвам в някое от многобройните предизвикателства в мрежата. Когато обаче видях поредното такова на Картичкофуриите и цветната комбинация, която изискваше то, реших, че ще опитам. Не за друго, а защото бях убедена, че нищо няма да се получи - цели четири цвята, при това такива, които по принцип почти не използвам. Наистина се почувствах предизвикана да докажа на самата себе си обратното:)

Намерих четири картона в подходящите цветове, реших, че задължително основата ми ще е бяла и започнах да ги размествам в какви ли не комбинации, докато се получи нещо приятно за окото. С основата някак се справих. Минимализмът в случая обаче никак не ми помогна, защото картичка с четири парчета картон освен минималистична, не беше нищо друго. И в детската градина биха се справили по-добре. Следващата стъпка бе надписът, но и той не промени кой знае колко нещата. Когато попаднах на хартията със стилизираните дръвчета, разбрах, че те ще са моето спасение. Признавам, че не съм сигурна доколко ми харесва в крайна сметка, но се гордея (мъничко), че успях да се справя с наглед невъзможната за мен комбинация.

Да не забравя да се похваля - вчера за пръв път получих "поръчка" за картички:)

Е, аз категорично отказах да получа каквито и да било пари за картичките, защото много харесвам човека, който ги поиска и освeн това идеята да печеля нещо от хобито си не е на дневен ред. Но важното е, че някой поиска нещо, направено от мен, за да го подари на друг. Как да не се зарадваш. 

Открития в мрежата - темплейти за картички, страница и албум

Докато преглеждах вчера блоговете, които следя, в този на Pink Paislee попаднах на чудни темплейти - за дигитална скрапбук страница и цели четири картички. Всъщност сега ми хрумва, че дори и страницата би могла да бъде използвана за картичка под формата на квадрат. Винаги съм предпочитала по-минималистичния подход, но цветовете и елементите на тези темплейти, ме накараха да ахна. Наистина ми харесаха много и със сигурност ще ги използвам - ако не тази година, то може би следващата. Ето и линка към самата публикация, от която може да ги свалите.

И за илюстрация на това как може да изглежда и вашата картичка, направих  една със снимка на моите деца:

 

 

За целта изпозвах Фотошоп. Всъщност единственото, което е нужно да направите, е да свалите темплейтите, да ги отворите с Фотошоп, да изберете подходяща снимка, да я отворите с програмата и след това просто да я пренесете в темплейта, като съответно намалите или увеличите снимката до подходящите размери. Картичките може да разпечатате в някой от многобройните сайтове, които предлагат тази услуга - например Artscow, Photobox или Shutterfly.

Дано не ви отегча днес, но продължавам с откритията си в мрежата и с един от най-интересните и красиви албуми, на които съм попадала напоследък. Направен е от  Liz Tamanaha от Paislee Press. Рядко съм срещала толкова добро съчетание между минимализъм и ярки елементи. Влюбих се в белите пространства, разположението на снимките, избора на цветове:

Целият албум може да разгледате в сайта на Shutterfly.

Със сигурност си заслужава отделеното време. 

Различната интерпретация

И въпреки че изобщо не съм сигурна дали вчерашната картичка ви хареса - това бе първата публикация, на която нямам нито един коментар - проверих безброй пъти, продължавам смело - макар и не толкова уверено, със следващата. 

Признавам, че очаквах тази картичка да се получи по-добре. Първоначалната  ми идея бе надписът да е лицето на самата картичка. Но уви, когато го разпечатах, не изглеждаше точно така, както си го представях. След това установих, че може би е трябвало надписът да е в по-малък размер и отстрани да има бяло поле, за да изпъква по-добре, но стореното - сторено. Реших да оправя нещата, като използвам зелен картон за основа и фалшив бод с бял гел-химикал. А дали се е получило добре, ще решите вие.

Припомням и самата публикация с линка, от който може да разпечатате надписа.

Желая ви хубав ден и много усмивки!