Тази седмица Картичкофуриите ни предизвикват да направим карирана картичка. А, както и друг път съм споменавала, ако не се касае за дрехите ми, каретата са сред любимите ми десени. Така че вчера запретнах ръкави (е, метафорично казано, защото не си и помислям за ръкави в тези топли юлски дни) и сътворих отново... зимна картичка. Сигурно, за да компенсирам жегата навън. И тъй като отново не ми се пише за картичката - да, знам, че това е един от парадоксите на този блог, но наистина ми е най-трудно да пиша за картичките си, по-добре да спомена какво ме вдъхнови тези дни.
Скиците, бележниците и въобще всичко сътворено от Danny Gregory.
Трите му книги - Everyday Matters, The Creative License и An Illustrated Life са подредени на нощното ми шкафче и всяка вечер преди лягане преглеждам някоя от тях.
Трите му книги - Everyday Matters, The Creative License и An Illustrated Life са подредени на нощното ми шкафче и всяка вечер преди лягане преглеждам някоя от тях.
Не разбирам от рисуване, да не говорим, че си нямам понятие от изкуство, но пък илюстрациите и най-вече илюстрованите дневници винаги са привличали вниманието ми. Така ми се е искало някой ден и аз да имам такъв. Рисува ми се. Съвсем сериозно. Честно казано, не мога да рисувам, но пък кой е казал, че трябва да можеш да рисуваш, за да рисуваш. Засега се наслаждавам на дневниците на Дани и някои други илюстратори и събирам кураж да започна. Дотогава, ето малко от страниците в неговите дневници: