четвъртък, 30 август 2012 г.
Това лято...
Много странно ми беше това лято - мина някак набързо, между другото. Дали защото не снимах... Проектът 365 дни истински ми липсваше. Той сякаш не позволяваше на времето да отлита така неусетно и бързо. Сякаш, правейки снимки и записвайки какво се е случило през деня, превръщах този ден в поредното възелче от нишката на живота ни. Вчера отново започнах с проекта. Докога - не знам. Знам само, че имам нужда от тези снимки.
От какво друго имам нужда... Иска ми се да напиша, че имам нужда от картичките си, от скрапбук-страниците, но, уви, не бих могла. Все още не ми липсват, но пък усещам в себе си зрънце вдъхновение, доза любопитство. Сякаш нещо ме гъделичка и усещам зараждането на иначе така присъщата ми жажда за творене...
Твърде горещо беше това лято... Дали горещината не стопи вдъхновението ми? Само преди седмици прекарах и бронхопневмония, сякаш като достоен завършек на тоталното ми оттегляне от всякакви ангажименти и задачи. Сега опитвам да възвърна добрата си форма и отново очаквам с нетърпение какво ще ми поднесе следващият ден.
Имам хубаво усещане за есента - очаквам я с (леко) нетърпение. А досега този сезон винаги ми е носил малко меланхолия - заради отиващото си лято. Но с това лято не се разделям с тъга - беше твърде изтощително.
А как беше вашето лято?
P.S. А картичката... Да, картичката. Приветствие за нов дом. Направена не по конкретен повод, а просто защото имах нужда от цветове, от това да направя нещо с ръцете си. Усмихва ме, харесвам си я.
понеделник, 27 август 2012 г.
Вдъхновението ми днес
Преди много, много време в стария ми блог имах рубрика "Вдъхновението ми днес". Тези от вас, които са край мен оттогава, може би си я спомнят. В тази рубрика най-често показвах картички или скрапбук-страници, които истински са ми харесали и вдъхновили. Не пропусках ден - наистина бях сериозна и последователна. Днес вече споделям тези си вдъхновения в Pinterest. От време на време обаче срещам в интернет статии или блог-публикации, които така ме сграбчват, че цялата се изпълвам с вълнение, усмивки и сълзи.
Днес поводът да се развълнувам бе Ashley Ann - невероятен фотограф и майка на четири страхотни деца. Следя повече от година блога й и както често се случва в интернет-пространството, в един момент имаш чувството, че познаваш човека, за чийто живот толкова си чел. Ако не сте попадали на блога й, разгледайте снимките - толкова са истински, реални и красиви. Освен за собствените си деца Ашли пише в блога си и за осиновяването на момиченце от Китай и ето че днес, след седем години, мечтата на семейството им се превръща в реалност - мъничкото момиченце е част от семейството им. Разгледайте публикацията и снимките в нея - сигурна съм, че и вие ще се усмихнете през сълзи.
Днес поводът да се развълнувам бе Ashley Ann - невероятен фотограф и майка на четири страхотни деца. Следя повече от година блога й и както често се случва в интернет-пространството, в един момент имаш чувството, че познаваш човека, за чийто живот толкова си чел. Ако не сте попадали на блога й, разгледайте снимките - толкова са истински, реални и красиви. Освен за собствените си деца Ашли пише в блога си и за осиновяването на момиченце от Китай и ето че днес, след седем години, мечтата на семейството им се превръща в реалност - мъничкото момиченце е част от семейството им. Разгледайте публикацията и снимките в нея - сигурна съм, че и вие ще се усмихнете през сълзи.
четвъртък, 23 август 2012 г.
Картички на конвейер
Преди около два месеца се заех с нелеката задача да направя около 20 идентични картички, които да подаря на едно събиране. Няколко пъти съм споменавала тук, че да направя втора картичка, еднаква като предходната, истински ме затруднява - става ми скучно, монотонно, безинтересно и общо-взето не го правя почти никога. Този път обаче бях твърдо решена, че картичките трябва да са почти еднакви, защото щях да ги подарявам едновременно, освен това наистина нямах никакво време да развихрям фантазията си - както, уви, често ми се случва, се захванах за работа само няколко дни преди събитието.
Направих първата картичка - модел, и след като добих представа как ще изглеждат картичките, се захванах за работа. Оказа се, че да направя 20 картички за няколко часа в продължение на два-три дни не е мисия невъзможна. Сякаш си на конвейерна пътека в някаква фабрика - малко скучно, но пък ефективно. Естествено, не правих всяка картичка поотделно, а си подготвих първо основите, после хартиите, след това елементите за украса, като накрая сглобих всичко. Получи се. Всички картички, макар и не идентични, бяха почти еднакви - дизайнът на всички бе един и същ, хартиите, макар и да се различаваха в различните картички, бяха от една и съща колекция, а елементът за украса - пеперудата в двете кръгчета, се различаваше в отделните картички само с цветовете си. Като цяло резултатът ми допадна, а картичките истински се харесаха на получателите си.
петък, 17 август 2012 г.
четвъртък, 9 август 2012 г.
Материали за продан
Най-после се наканих да прегледам материалите си и да отделя тези от тях, които не използвам. Сигурна съм, че могат да намерят по-отдаден стопанин от мен :)
Част от тях са само пробвани, други са използвани не повече от няколко пъти. Всички са в отлично, дори перфектно състояние. Онова, към което имам някаква, макар и малка забележка, подарявам.
Усещам някакви наченки на възвръщащо се вдъхновение, така че защо да не не си купя нови материали, като се освободя от част от старите.
Ако проявявате интерес, погледнете в новата страница в блога - "Материали за продан", която ще се обновява периодично, но искрено се надявам - не особено често.
Част от тях са само пробвани, други са използвани не повече от няколко пъти. Всички са в отлично, дори перфектно състояние. Онова, към което имам някаква, макар и малка забележка, подарявам.
Усещам някакви наченки на възвръщащо се вдъхновение, така че защо да не не си купя нови материали, като се освободя от част от старите.
Ако проявявате интерес, погледнете в новата страница в блога - "Материали за продан", която ще се обновява периодично, но искрено се надявам - не особено често.
вторник, 7 август 2012 г.
Как да си направим сами разтвор за почистване на четки за грим
Със сигурност тази публикация ще изненада редовните ми читатели, но след дълги размисли и колебания дали искам да направя друг блог и категоричният отрицателен отговор, до който в крайна сметка стигнах, реших да споделям козметичните си страсти тук.
Да, да, знам, че така ще объркам читателите си и мога да изгубя редовни такива, но пък се оказа, че имам твърде много интереси, за да мога да си позволя блог за всеки от тях. Така че с риск да бъда непоследователна, очаквайте от време на време да срещате тук и публикации на козметична тема.
Началото днес ще бъде поставено с една рецепта за разтвор за почистване на четки.
Между другото, от години за нанасянето на грима си използвам само и единствено четки, така че естествено възниква и въпросът за тяхното почистване. Единственият разтвор, който съм използвала и все още използвам, е този на М.А.С. Изключително доволна съм от него, но цената не ми е особено по вкуса. Преди време попаднах на публикация за саморъчно направен разтвор за почистване на четки, а днес съвсем случайно видях и клипа, който е послужил като вдъхновение за публикацията. Когато се оказа, че заради близки роднински връзки с търговци на химически консумативи у дома имам всички необходими продукти, просто вече нямаше причина да отлагам.
И така, за да си направите сами разтвор за почистване на четки за грим, са ви нужни:
200 мл. дестилирана вода
50 мл. изопропилов алкохол/другото му наименование е изопропанол/
1 суп.л. препарат за измиване на съдове
1 суп.л. детски/прозрачен/ шампоан
2 суп.л. спрей за подхранване на коса без отмиване
Смесвате внимателно всички съставки, без да разтръсквате, за да не се разпени сместа, и разтворът за почистване на четки е готов. Получава се бързо и лесно, ухае добре заради добавения спрей за коса и почиства наистина отлично четките. Поне на пръв поглед в начина на почистване няма никаква разлика с разтвора на М.А.С. Между другото, проверих, че в неговия състав също има изопропилов алкохол, така че със сигурност в домашно направения ни разтвор няма нищо, което може да навреди на четките ни.
Всички съставки могат лесно да бъдат открити във всеки дом с изключение на алкохола, който би трябвало да може да бъде купен от търговци, които продават химически и лабораторни консумативи.
В заключение бих казала, че едва ли ще се откажа от разтвора за почистване на М.А.С., но със сигурност ще го използвам много, много по-рядко.
понеделник, 6 август 2012 г.
Открития в мрежата - 3D календар
Идеята на Scout Creative е създаването на календар с 3D обект за всеки месец от годината, които всеки може да сглоби сам, използвайки шаблоните от сайта. Всъщност дори и да пренебрегнем идеята за календара, убедена съм, че всяко дете, а и възрастен ще се усмихне, като види цветните, оригинални и идейни проекти, които могат да бъдат използвани и за други поводи. Ето още няколко от тях:
Всички месеци досега, както и тези, които тепърва ще бъдат добавени, може да откриете ето тук - Scout Creative.
събота, 4 август 2012 г.
Да се освободиш от ненужното
От вчера съм в отпуск - на работа съм чак през септември. Имам цял месец пред себе си... да бъда себе си. Всъщност тази година като че се чувствам малко по-различно. Обикновено по това време на годината, преди Големия Отпуск вече съм на прага на силите си. За което допринася фактът, че аз принципно рядко чувствам умора, рядко осъзнавам, че всъщност съм изморена. Проблемът е, че не мога да бездействам и някак не усещам кога съм прекрачила тотално границата. Толкова ми е трудно да си почивам...
Но тази година наистина е по-различна. Може би защото май взех че пораснах и започнах да се научавам как да се грижа по-добре за себе си. Да се вслушвам, да виждам знаците и да се щадя. Пък ако ще това да означава да не съм правила картичка вече месец, а скрапбук-страниците да ми се струват част от някакво далечно минало. Проектът 365 дни да се движи едва - едва и то благодарение на снимките от телефона. Да не съм подхващала фотоапарат с дни, вече може би седмици. Да не съм купувала скрапбук-материали вече месеци, а блогът да се обновява от рядко по-рядко.
Не че не се питам какво се случи?... Но наред с въпросите, приемам това ми настояще точно такова, каквото е, и с любопитство очаквам къде ще ме отведе.
Вслушвайки се в себе си, открих огромна нужда от място, пространство и време. Пренебрегвайки хобитата си и разни други занимания, като че ли поосвободих ежедневието си. Вече има моменти, в които (се уча да) не правя нищо. През последните дни дойде ред на пространството. Искам да разчиствам, подарявам, да се освобождавам от вещи и ненужни предмети. Всъщност аз винаги съм била минималист по душа и никога пространството около мен не е било претрупано. Но винаги може да е по-добре :)
Затова днес прегледах библиотеката си и избрах над 60 книги, които едва ли ще прочета отново, а дори и да искам, повечето от тях мога да открия в Читанка, които дарих в библиотеката в града ни. Усмихвам се при спомена за библиотекарката, която учудено възкликна, че никой не им е подарявал толкова нови и търсени заглавия. Е, аз го направих. Не само, защото ми харесва емоцията да даваш, а и защото ми харесва усещането да се освобождаваш.
Колкото по-малко енергия, мисли и пространство са заети от непотребни, пък било то и красиви или ценни вещи, толкова повече енергия, мисли и пространство освобождаваме за нови начинания и вдъхновения.
Този месец съм решила да се освобождавам от всичко ненужно. И да очаквам нещо ново, различно и интересно. Сигурна съм, че ще се появи. Само да му направя още малко местенце :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)