Реших да използвам тази изключително семпла картичка, с която участвам в предизвикателството на
Двете елши, като илюстрация за един от проектите, който започнах миналата година и за който ми се иска да ви разкажа днес.
Нарекох го минимализъм, не само защото минимализмът най-точно изразява същността му, а и защото ми харесва да давам наименования на нещата, с които се заемам - така те сякаш придобиват форма и стават по-реални.
Идеята за минимализма винаги ме е привличала. От картичките, които правя, през облеклото ми, та до дома, в който живея - не обичам претрупаността, а изобилието ме натоварва. Правите линии, свободните пространства, малкото цветове, усещането за простор ми носят покой и радват очите и душата ми.
От около година - две открих, че за тази моя нагласа си има цяло движение в интернет-пространството. Именно от публикациите в блоговете, посветени на минимализма, се роди идеята ми за проекта. В какво се състои той?
В един горещ летен ден миналата година реших, че имам нужда от повече пространство и по-малко вещи. Хрумна ми да посветя м.юли точно на това и всеки един ден от месеца да се освобождавам от поне една вещ, която не ми е нужна. Да я подарявам, или изхвърлям, или раздавам - просто да се освобождавам от нея по някакъв начин. На пръв поглед - нищо необичайно и нищо особено интересно. Просто разчистване. Но фактът, че се заех с тази задача като проект и че трябваше да го правя всеки един ден в продължение на 30 дни, промени перспективата ми. Оказа се процес, по-дълбок и важен от очевидното.
В началото да откриеш вещи, които не са ти нужни, не е никак трудно. След втората седмица става малко по-сложно - изборът вече не е толкова очевиден. Започваш да попадаш на вещи, с които не ти е много лесно да се разделиш. Все по-често изниква мисълта - може пък да ми потрябва някой ден. Но проектът си е проект и аз се бях заела сериозно с него, така че действах смело и се разделях и с вещи, които някой ден може би щяха да ми потрябват.
Уверявам ви, половин година по-късно не само не са ми били нужни, но дори не си спомням и какви бяха. В края на месеца осъзнах, че дори човек като мен, който уж е минималист по душа и няма никакви наклонности а ла Плюшкин, има твърде много излишни вещи - такива, които не са ми нужни, или които просто не харесвам чак толкова. Чувството за освобождение и лекота в края на месеца е невероятно. Да не говорим, че покрай проекта преосмислих начина си на пазаруване. Когато се разделяш с излишни вещи, неминуемо се питаш - а това как попадна при мен. Осъзнаваш колко често се сдобиваш с ненужни неща, защото са на "промоция" или подарък към нещо друго, защото си пазарувал, за да оправиш лошото си настроение или в не чак толкова добра компания.
И сега продължавам периодично да се питам - ако проектът продължаваше, с коя вещ щях да се разделя днес, и отново изхвърлям, подарявам, раздавам - макар и не всеки ден. Но съвсем скоро - някой месец от тази година отново ще бъде отреден за проекта Минимализъм и отново всеки ден ще се посветя на това да се разделям с по нещо ненужно. Опитайте и вие. Благодарностите в края на месеца ми ги изпратете под формата на въздушни целувки. Те поне никога не са излишни :)