сряда, 29 февруари 2012 г.

За щастието * Ирина/Alia - "Старая се да му осигурявам уютен дом в душата си"


Третият ми гост в тази любима моя рубрика е сладкодумната и омайваща Ирина/Alia от "За дълга към удоволствието"

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

На 18 години знаех много повече за щастието, отколкото сега. Имах точна и ясна представа какво желая и как да го постигна, имах формули и рамки, безброй цели и спомагателни орнаменти. Днес не мисля и не търся щастието, само се старая да му осигурявам уютен дом в душата си, за да се настанява удобно, когато ми се случи. 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Вярвам, че щастието трябва да се отглежда като допълнителен орган в телата ни, за чийто правилни функции да се грижим ежедневно. Външните фактори са само подправката му - работата, любовта, добрите приятели не гарантират пълно щастие, ако в нас зее дупка, запълнена с бързо топящи се стремежи. Щастието като цел ми се струва много изморително занимание, но доста по-успешно се постига това човек да се чувства добре, да изпитва удоволствие и удовлетворение от малките успехи. 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Най-съвършеното усещане, което ми доставя мигновено щастие е, когато потеглям в някоя хладна утрин с колелото, вятърът изпълва ъгълчетата на очите ми със сълзи и заплита косата ми. Вдишвам дъха на първите отворили пекарни и педалите се завъртат все по-бързо и по-бързо, докато на лицето ми не грейне усмивка.


А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно 
разваля настроението ти.

Често греша във взаимоотношенията си с хората, иска ми се да кажа едно, а се получава нещо съвсем различно, обърквам се в извиненията си и накрая се получава грандиозна каша, която трудно се разплита.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Рядко имам мрачни мисли и лошо настроение, предпочитам да се засмея, вместо да заплача или да се вайкам. Ако човек постели на доброто си настроение достатъчно усмивки, то се връща бързо и трайно. Затова и се усмихвам.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Готвенето, но не онова ежедневното - него да си призная рядко го правя. Приготвям неща, които ме вдъхновяват, карат съзнанието ми да полита, небцето ми да се пълни с нови вкусове, а въображението ми да да пътува по света заедно с всяка хапка.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Не се сещам за такова, но може би околните трябва да кажат :) .

Какво можем да научим за щастието от децата.

Че и ние някога сме притежавали тяхното пълно и безгрижно щастие, когато сме били деца. Изгубването му по пътя на израстването е тъжно, но животът ни дарява с толкова много други радости, че съжалението става напълно безсмислено.

събота, 25 февруари 2012 г.

Картички за осми март


Не стига, че снимах при ужасна светлина, но току що установих и, че дори не съм снимала една от картичките самостоятелно - надявам се все пак, че ще добиете представа как изглежда от общата снимка :)


сряда, 22 февруари 2012 г.

За щастието * Мария Пепелджийска/Цветно... с Пепеляшка - "Светът е голям и щастие дебне отвсякъде!"

Вторият ми гост в рубриката "За щастието" е цветната и неповторима Мария Пепелджийска, известна в интернет-пространството като Пепеляшка от "Цветно... с Пепеляшка".
 
Кое е онова, което знаеш за щастието сега, но което не знаеше, когато бе на 18 години.

Хи-хи, на 18 бях хулиганка, вятърът пееше в косите ми и аз се реех подире му. Не се замислях много много, влюбена бях във всичко и във всички едновременно и май съм била щастлива, без да го знам тогава. Но сега, след десетки години отгоре, след десетки години доста динамичен живот, ми се струва, че самата младост е  наличие на щастие. Но...когато е млад човек не се замисля за тези неща! И не му и трябва.....
 
Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Все повече ми се струва, че липсата на някакво нещастие в даден момент, само по себе си е вече щастие. Ние не можем да го превърнем в самоцел, но можем да се научим да откриваме лицето му...  навсякъде около нас, в дребните и ежедневни неща. Светът е голям и щастие дебне отвсякъде! В детската усмивка, в разцъфналата джанка на двора, в пролетната песен на птиците, в пърхащата пеперуда, в развълнуваното море, в стърчащите планински върхове....


 
Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Обожавам да правя подаръци, но дълго замисляни и тематични, и необичайно интересни, и трепетът около това ме прави много щастлива... А после щастието в очите на хората, които получават моят подарък, също ме  изпълва със страхотен заряд!  

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Да казвам истината в очите на хората, дори когато понякога тя е болезнена... после дълго аз се терзая, но не мога да го преодолея.
 
Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Пускам си музика, грабвам апарата и хуквам по двора да улавям разни моменти, правя си йога практиките, срещам се с моите приятели... гоня го през девет земи в десета и не му позволявам да ме превземе!



 

             
            Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Ами  пътуванията, които не са точно женска страст... те ме съживяват след дълбока летаргия и оцветяват и най-смелите ми мечти! Обожавам да пътувам - и у нас, и в чужбина, да откривам нови места, нови цветове, нови ухания, нови хора, нови преживявания. Както съм писала в моя блог:
"Когато е на път,
душата ми е облечена само
във
ветровита коса и облачни очи.....
И пее ли,
пее....."
А чисто женската ми страст е да експериментирам с храна, да откривам нови вкусове и съчетания, а също да пазарувам неща - всякакви...
  
Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Да щракам всичко наоколо с фотоапарата. Особено в планината, когато сме голяма група и имаме тежки преходи, аз лежа из драките да снимам някой връх с цветенце и изоставам значително от тайфата... мъжът ми, като водач мрънка, но после всички, като видят спомените си облечени в моите снимки, прощават ми и страхотно се кефят.



























Какво можем да научим за щастието от децата.

Ами всичко - цялото щастие на земята е уловено в усмихнатите детски очички!

неделя, 19 февруари 2012 г.

Първите страници от бележника

Бележникът утре поема на път - направих първите две страници от него и дойде време да започне пътешествието си към останалите. Една любима снимка, важен въпрос, две кратки изречения, малко цветна хартия, пеперуда - символ на радостта... Спрях дотук, въпреки усещането, че нещо липсва. Успокоих се, че това е само началото. Че когато след много седмици отново се върне при мен, ще мога да погледна на него с по-различни очи и да добавя в моите страници онова, което ще придаде завършеност на посланието.

събота, 18 февруари 2012 г.

Последната ми поръчка от Simon Says Stamp - видео



Спомням си в ранните ми детски години колко обичах да ходя на гости при една от лелите ми и да разглеждам там едни дебели цветни каталози на немските марки OTTO и Quelle. Въздишах по картинките, онемявах пред разделите с детски играчки, мечтаех как по силата на някаква невероятна магия всичко, което посоча с пръстче, някак ще се материализира до мен. Тогава времената бяха съвсем различни - почти нищо от онова, което виждах в каталозите, не можеше да се открие в нашите магазини. И си признавам, че когато си припомням тези времена, го правя с голяма доза умиление и сантименталност.
Сетих се за тези свои детски мечти покрай днешната ми слабост - скрапбук-материалите. Рядко онлайн-поръчка на нещо друго може да ми донесе такова нетърпеливо очакване и радост. Да, знам, че е детинско, но наистина им се радвам - много повече, отколкото ако си купя дреха, парфюм, козметика или друга женска глезотия. И в тази връзка - любимо мое занимание е да гледам в YouTube клипове, в които потребители представят току що получена поръчка с материали за скрапбукинг и картички.
Реших, че може би и за вас един такъв клип на български език, ще ви бъде интересен, и снимах получената преди дни поръчка от Simon Says Stamp.
Желая ви приятно гледане!


петък, 17 февруари 2012 г.

"Предай нататък..." Списък с участници

До момента за участие в инициативата "Предай нататък...Moleskine  и късче любов" са се записали 45 вдъхновителки. По-надолу се намира списъкът с всички имена и имейли за контакт.
Тази публикация в бъдеще лесно може да бъде открита в раздела "Бързи връзки" в дясната част на екрана, за да правите бързо и удобно справка от кого да очаквате бележника и на кого да го изпратите.

Своеобразните правила на инициативата са следните:
  • Когато предходният участник се свърже с вас, посочете адрес, на който да ви изпрати бележника.
  • След като го получите, разполагате точно с една седмица, за да попълните една или две страници в него - нека всеки прецени сам, място има достатъчно.
  • Ако имате собствен блог, напишете публикация за направеното от вас - така по-лесно ще проследяваме пътя на бележника, а аз самата ще мога да посочвам в тази публикация къде точно се намира бележникът в момента.
  • Свържете се чрез имейл със следващия участник от списъка, за да научите адреса му.
  • Изпратете му бележника с препоръчана поща - това условие е важно, за да не го изгубим някъде по пътя заради небрежността на пощите.
  • И най-важното - забавлявайте се :)
Важно! 14.03.2012г.
Тъй като интересът към бележника се оказа много по-голям от очакваното, спирам записването на нови участници. Обещавам да има и друга такава инициатива :)

    Списък с участниците:

    1. Handmade_by_MaDe -  handmade_by_made(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    2. Kakichka - kakichka(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    3. Le - etzenova(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    4. Katya Kovacheva - k.kateland(at)gmail.com - страницата от бележника
    5. Valchen - vdobreva(at)gmail.com - страницата от бележника
    6. Sinevata - ninatodorova(at)gmail.com - страницата от бележника
    7. Julka - julka384(at)gmail.com - страницата от бележника
    8. bearkis - Bisiwolf(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    9. kathryn - angua_ra(at)abv(dot)bg
    10. dani's cards -d.cards(at)abv(dot)bg  - страницата от бележника
    11. Lionelsa - n_petrowa(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    12. Iva - ivanina_vasileva_(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    13. Rali - boudicaart(at)googlemail(dot)com - страницата от бележника
    14. kami_bonbona - kami_bonbona(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    15. krasi_yo - krasi_mmk(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    16. Svetla * - sstoianova(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    17. I Love Making Things - elfkata(at)mail(dot)bg - страницата от бележника
    18. Hristovica - adish_blablabla(at)abv(dot)bg
    19. Green-Eyed Girl - velianaa(at)gmail(dot)com 
    20. bellnell - nelly1001(at)abv(dot)bg
    21. Te4eto - beshkovskas(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    22. Маги - magitmarinova(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    23. Addii - anndreqnna(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    24. Esi - esipan(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    25. radka_vracheva(at)abv(dot)bg
    26. Fany - fanyangel8(at)gmail(dot)com
    27. vilini - nankov_n(at)mail(dot)bg - страницата от бележника
    28. cleopatradesign - mariaanivanova(at)gmail(dot)com
    29. ilianabr(at)abv(dot)bg
    30. yellow_doll(at)abv(dot)bg
    31. Miss Emerald - missemerald(at)abv(dot)bg
    32. Tsveti Alexandrova - heaven_flower(at)abv(dot)bg
    33. Krasiana i Stela - krasiana_(at)abv(dot)bg
    34. ~Gery~ - Ble6tu4ka(at)gmail(dot)com
    35. zornica_lubomirova(at)abv(dot)bg
    36. hrisfidanova - hrisfidanova(at)gmail(dot)com
    37. Алекс - alisr(at)abv(dot)bg
    38. Deli - delqna(at)gmail(dot)com
    39. Petrа - petru4ia(at)abv(dot)bg
    40. Ariadna - andrianadobreva(at)abv(dot)bg
    41. Em - emsilink(at)gmail(dot)com
    42.  Geri Urumova - geriurumova(at)abv(dot)bg 
    43.  Ганима - mgugleva(at)gmail(dot)com
    44.  Chona - chona_web(at)mail(dot)bg 
    45. *щурчо* - krassimira.ivanova(at)gmail(dot)com 
    46. Toni -  tonya.blagoeva(at)gmail(dot)com
    47.  Nana - nnedkova(at)abv(dot)bg
    P.S. Ако съм пропуснала някого или имейлът не е точен, отбележете го в коментарите, за да направя съответна редакция.

      Просто за забавление


      Една съвсем кратка публикация, за да ви покажа тази картичка и ви пожелая хубав петъчен ден. 
      Малко по-късно през деня ще се включа със списъка на всички записали се до момента участници в инициативата "Предай нататък..." 
      Доскоро :)
       

      сряда, 15 февруари 2012 г.

      неделя, 12 февруари 2012 г.

      Предай нататък... Moleskine® и късче любов


      Преди известно време ми хрумна идеята за един страхотен проект и днес реших, че е крайно време да го споделя с вас. Всъщност, нека още в самото начало да ви разкрия една малка тайна - този проект няма да е мой, а на всички нас и само след минута ще разберете какво имам предвид. 

      От няколко месеца пазя един прекрасен бележник Moleskinе с идеята да го използвам по  специален повод. Но междувременно реших, че най-специалният повод е възможността да го споделя с вас. Нека този легендарен бележник попътува малко. Идеята е всеки, който изяви желание да се включи в проекта, да го получи и да остави в него своето послание, след което да го изпрати на следващия. Дали ще е чрез рисунка, думи, картичка, красива снимка или просто късчета цветна хартия - няма значение.  Всяка спирка по пътя ще го променя, всеки ще оставя в него своя творчески отпечатък, ще го превръща в нещо малко по-различно и уникално.

      И за да илюстрирам нагледно какво имам предвид и как си представям, че може да изглежда бележникът след време, ето част от снимките от Pinterest - останалите може да разгледате в раздела Art Journal:

      Снимки: Pinterest

      Всъщност, надявам се, че тези красиви страници няма да обезкуражат никой от вас. За да се включите в проекта, не трябва да разполагате с никакви специални умения или дарби. Качественият контрол няма място тук, а надсловът е: Да живее несъвършенството! :)

      Ако тази идея е събудила интереса ви, ето и правилата: всеки, който иска да  се включи в проекта, нека остави коментар под тази публикация, в който коментар да посочи и имейл за контакт. Аз ще направя списък на всички участници и ще го публикувам в блога, а след това ще се свържа с първия коментирал и след като сама направя първата страница от бележника, ще му го изпратя. Той ще има точно една седмица да напише, нарисува, залепи или да направи каквото друго му хрумне в бележника, след което да го изпрати на следващия коментирал. И така, докато бележникът обиколи всички записали се и се върне при мен. Тогава ще направя видео-клип, който ще публикувам в блога и в който ще ви представя завършения бележник, след което чрез жребий ще избера един от всички участници, който да го получи и да стане негов стопанин и пазител.

      Няма да ограничаваме записването с конкретен срок, защото в бележника има цели 104 страници, така че може да се включите по всяко време, а и нещо не пречи бележникът да направи поне две обиколки, преди да изпълним страниците му с късчета емоции и цветове.

      Поканата е много лична и специална. За всеки от вас.

      P.S. Тъй като интересът към бележника се оказа многократно по-голям от очаквания, спирам записването на нови желаещи. Обещавам да има и друга такава инициатива :)

      Мини-картичка за рожден ден


      Добро утро! Днес няма да съм особено многословна и просто ще ви пожелая хубав неделен ден с тази картичка в пролетни цветове. Всъщност ще ви напомня и за страницата на Творения и вдъхновения във Facebook, не за друго, а за да спомена, че в нея освен линкове към публикациите тук, ще може да откриете и връзки към всичко интересно, на което съм попаднала в мрежата през седмицата. Там може да задавате въпроси, изявявате желания за определени публикации, самите вие да публикувате линкове към това, което ви е впечатлило или харесало. Очаквам ви :)
       

      събота, 11 февруари 2012 г.

      петък, 10 февруари 2012 г.

      За перфекционизма и несъвършенството


      И друг път съм писала в блога, че съм перфекционист и че това често ми тежи. Някой би казал - какво лошо има в това да си перфекционист... Винаги ще се стремиш към най-доброто, ще изпипваш нещата, ще бъдеш взискателен към себе си и в крайна сметка крайният резултат ще е почти съвършен, много по-добър, отколкото ако подходиш по-лежерно. 

      Да, на пръв поглед е така, но понякога перфекционизмът ни слага такива невероятни спирачки, че изобщо не опитваме. Или пък дори и да опитаме, зарязваме наполовина направеното, защото не отговаря на високите ни критерии за качество. 

      Да си перфекционист означава да пробиваш дупка в каменна  стена - не че няма да успееш в крайна сметка, но накрая ще си толкова изтощен, че ще се запиташ дали изобщо си е заслужавало. 

      А аз искам да експериментирам, да рискувам. Да приемам грешките, лутанията, недотам успешните начинания, изоставените проекти. Искам с несъвършенството да станем добри приятели. Защото когато го приветствам, откривам пред себе си път към израстване и развитие. 
      Пожелавам си смелостта да бъда несъвършена. 

      P.S. Всички нови проекти в блога се родиха именно, защото пренебрегнах нуждата от съвършенство и реших просто да опитам.


      четвъртък, 9 февруари 2012 г.

      52 истории за любов - на гости в LaMartinia


      Днес имам честта и удоволствието да гостувам при LaMartinia с публикацията 52 истории за любов.

      Другата новина днес е, че "Творения и вдъхновения" вече има своя страница във Facebook
      Очаквам ви :)

      сряда, 8 февруари 2012 г.

      За щастието * Мария/LaMartinia - "Щастието не е някъде, където те няма"

      Имам една много любима рубрика в сайта на Гретхен Рубин, авторката на книгата "Проект Щастие" - в  тази рубрика тя интервюира известни личности, като им задава въпроси за щастието и за неговото търсене. Вдъхновена от нея и водена от желанието да науча повече, реших да потърся своите отговори. Поставям началото на нова рубрика в блога, наречена "За щастието", в която талантливи, мъдри, забавни, интересни и цветни личности ще разсъждават по темата.

      Имам удоволствието мой първи гост да е Мария от LaMartinia


      Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

      Че щастието не е някъде, където те няма, не бива да се търси, гони, преследва. Нито да става фикс-идея, самоцел. Щастието е да си в комфорт със себе си, да си удовлетворен, да се стараеш, да се радваш на това, което ти се случва в момента. Щастието в миналото и бъдещето са безплътни, важно е ТУК и СЕГА. Клише, но вярно. Щастие е да не мечтаеш за чужд живот, а да плетеш своя собствен. Щастие е да си смел, откровен, добър, голям, мъдър.

      Но всичко това не бива да го знаем на 18 - трябва да се мине пътя, това е също част от щастието.

      Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

      Много рядко анализирам щастието. То е по-скоро в способността на човек да го намира във всичко, дори и сред най-неприятните обстоятелства. Да обичаш себе си, да се движиш, да мислиш, да научаваш, да обичаш, да споделяш, да създаваш. Има хора неспособни на щастие, дори да се намират в най-завидната и по филмово захаросана ситуация. Щастието е оня малък дух, който не ти дава мира. Щастие е и това да осъзнаеш, че си щастлив.

      Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

      С едно не бих могла да се огранича:
      - да прегръщам до изпукване на кости - силно и дълго
      - да запечатвам моменти - с думи, кадри или просто в съзнанието си
      - да бъда добра - колкото и да ми е трудно понякога, носи приятни топли вълни и изпълва с дни

      А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно 
      разваля настроението ти.

      Не, имам способността да изтиквам назад такива неща, не са ми интересни. Гоня ги като мухи през лятото - бързо и често.

      Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

      - сипвам си чаша вино или любим коктейл - като ритуал, с удоволствие и размах
      - взимам си душ - водата отмива лошото (не само мръсното, хаха)
      - правя си прическа или сменям цвета на косата
      - пътувам - дори и да не е надалеч - просто сменям мястото временно
      - поглеждам дъщеря ми - тя е антидот на всякакъв вид лоши настроения
      - усмихвам се - дори да няма на кого

      Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

      Тъй като имам доста мъжки черти в характера, обичайните женски занимания не винаги са ми интересни. Не обичам редовното обикаляне по магазините, стоенете по салони за красота и дългите разговори по телефон. Имам безброй хобита, не всички от които могат да се нарекат женски, но ме натоварват безотказно със светли емоции - фотографията, писането, реставрирането на мебели, музиката, киното и книгите са ясни. Кулинарията е от по-женските. Не се застоявам често пред телевизора, но има едно предаване, което мога да гледам с огромно удоволствие дни наред - Deadliest Catch по Discovery:-)

      Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

      Аранжирането за снимки - влудява всички около мен:-)) Честата ми употреба на компютър също (независимо дали е по работа или за забавление), определят ме като зависима:-) И страстта ми към публицистични текстове и документални филми не им е от най-приятните. Перфекционизмът на моменти влудява доста успешно - държа всичко да се получи както е било в главата ми, а това не винаги е възможно.

      Какво можем да научим за щастието от децата.

      Всичко! Ако не можете да си представите щастието, погледнете малко дете.

        Снимки - Мария Илиева

      неделя, 5 февруари 2012 г.

      Семпли картички за Св.Валентин


      Добро утро! Днес реших да ви вдъхновя да си направите сами мини-картички за деня на Св.Валентин. За да го сторите, не са нужни нито кой знае колко усилия, нито часове от времето ви. Просто изрязвате четири еднакви кръга цветна хартия с подхождащи си десени. Тези кръгове, от своя страна, разделяте на четири части. Комбинирате четирите различни десена на всяка от картичките, за да получите отново кръг и ето че картичките са готови - семпли, но пък ефектни :)

      Желая ви хубав неделен ден и доскоро!

      Р.S. Между другото поредното предизвикателство в Картичкофурии е наречено "Репродукция" и в него е използвана като вдъхновение една от миналогодишните ми картички за Св.Валентин. Това е една от картичките, които наистина харесвам. Затова и реших да се похваля :)

      събота, 4 февруари 2012 г.

      Видео - какво представлява един скрапбук-албум



      И за да изпълня обещанието си в този блог по-често да си говорим за скрапбукинг, реших в днешното ми видео да разгледаме заедно един от албумите ми със скрапбук-страници. Така може би онези от вас, които не знаят какво е това скрапбукинг, ще добият по-добра представа за това чудесно хоби.

      петък, 3 февруари 2012 г.

      Думи, които докосват и вълнуват



      Днес реших да споделя с вас това видео и няколко статии, на които попаднах през последните дни и които докоснаха сърцето ми:
      Предварително се извинявам, че всички те са на английски език - ако имаше български вариант, с удоволствие щях да го споделя.


        четвъртък, 2 февруари 2012 г.

        За скрапбукинга

        Преди няколко дни прочетох една публикация на Дамаянти, която истински ме зарадва и вдъхнови. И друг път съм споменавала тук, че сред всичките ми хобита това, към което изпитвам истинска страст и проявявам нетипична за мен последователност и упоритост,  е скрапбукингът. Някои от вас знаят,  но преди години имах блог, посветен именно на това ми хоби. Поради причини - знайни и незнайни, спрях да го поддържам.  Не съм съжалила и за миг за това си решение, но понякога ми се случва да изпитам леко съжаление за това, че тук, в този блог съвсем съзнателно лишавам и вас, и най-вече себе си от възможността да споделям неща, които ме вълнуват и които ми се струват важни. Всички те, свързани със скрапбукинга. Може би, защото, от една страна, скрапбукингът е много лично хоби -  благодарение на него разказваме историята на живота си, а аз никога не съм се чувствала удобно да занимавам със собствената си персона и със собственото си семейство цяла аудитория. От друга страна, за мое огромно съжаление, това хоби никак не е популярно тук - за разлика от Америка например, където са го превърнали в индустрия с размах и солидни печалби. Съответно си задавам въпроса дали ще срещна разбиране, интерес, внимание и дали изобщо някой ще прочете написаното. Но Дамаянти, без изобщо и да предполага, ми вдъхна солидна доза кураж и ето че реших да започна да пиша тук малко по-често за скрапбукинга.
        И първата малка стъпка в тази посока бе да изровя част от старите си публикации и  да ги споделя с вас. Ако искате да научите що е това скрапбукинг, непременно прочетете чудесната публикация на Дамаянти. А аз ще ви представя моята интрепретация с една публикация от 2008г.

        Първоначалната идея на тази публикация бе да опитам да обясня какво всъщност представлява скрапбукингът. Потърсих информация в интернет и действително открих на английски език множество статии. Прегледах някои от тях, опитах да извлека най-същественото, но в крайна сметка ... размислих. Като че ли не е особено важно как се е зародило това хоби, нито пък как се е развило, за да стигне до днешните мащаби. Пък и същността на скрапбукинга може да се предаде само с няколко думи - творчески начин да разкажете история чрез снимки, цветове, символи и текст. Това е. Но само до момента, в който решите, че за вас е важно не само това албумите ви да изглеждат малко по-прилично и различно от обичайното...

        Ето как първоначалната идея за тази публикация придоби съвсем нови измерения, за да стигне до:

        Защо скрапбукингът може да бъде много лично изживяване?
        Моята гледна точка.

        На пръв поглед скрапбукингът е просто колаж - от снимки и думи.
        Всъщност не е задължително да има думи. Може да са само снимки на фона на цветните хартии и някое друго цветенце за разкош.
        Но... пък ако помислите...
        Това са вашите снимки и вашите думи.
        Вие избирате снимките, преценяте думите, подбирате цветовете. Влагате лично отношение. Дори и без да искате, излагате на показ вас и вашите емоции и настроения - всъщност всеки вид творчество го прави.
        В снимките отразявате късчета от вашия живот, в думите давате израз на вашите впечатления.
        Така че неминуемо е - разкривате себе си в някаква степен.

        Когато го осъзнаете, може да пристъпите още крачка напред. Съзнателно да се стремите към това разкриване. Не като самоцел, а като начин да опознаете по-добре себе си.
        Когато търсите пътя, по който да разкажете определена история - когато подбирате снимките, когато преценяте думите, вие всъщност осмисляте отново онова, което се е случило. Може би го преживявате по нов, различен начин. Виждате себе си отстрани. Оценяте детайлите. Забелязвате подробностите. Изживявате отново чувство, емоция. Усмихвате се, натъжавате се.
        Но всъщност не спирате дотук.

        След това му придавате осезаема форма. Спомените ви се превръщат в нещо, което може да видите, пипнете, усетите.
        В скрапбукинга вие разказвате истории и тези истории се превръщат в творчество.

        Важно е или поне аз намирам за важно да прекрачите рамката на "съчетание от снимки и цветни елементи" и да опитате в този "разказ" да изразите личното си отношение и вашите емоции. Важно е за вас. И може би за тези, които след години ще разглеждат сътвореното. За вас е важно като път за себеразкриване и себепознание. За останалите, но също толкова и за вас - като начин да пренесете през времето не само образи, но и емоции, настроения, да съхраните като ценност изживяното.
        Това е личното в скрапбукинга - разказването на вашата история по нов начин и съхраняването и.
        И колкото по-лично го направите, толкова по-добре.

        Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...