Най-хубавите книги, които прочетох през 2012г.

Eто че краят на годината наближи и дойде време да направя своята своеобразна класация на най-хубавите книги, които прочетох през 2012г., с кратките отбелязвания от Goodreads:

"Дванадесет странстващи разказа"  Габриел Гарсия Маркес

Споменавала съм, че не си падам особено по разказите, но Маркес си е Маркес, а точно тези са много силни и въздействащи.

"Оскар и розовата дама" Ерик Емануел Шмит

"Моето семейство и други животни" Джералд Даръл

Книга, която съм чела неколкократно в детските си години, и която препрочетох отново с огромно удоволствие.

"Чест" Елиф Шафак 

За мен най-хубавата от прочетените общо три книги на Елиф Шафак. Създава усещането за приказка, която приказка обаче не налага поуки и не издига на пиедестал доброто, потъпквайки злото. Приказка, в която нито бялото е твърде бяло, нито черното - толкова черно. Приказка на нюансите. Сюжетът е на семейна сага, разказана интересно и увлекателно, без излишен драматизъм и сладникавост. 

 

"Марли и аз" Джон Гроган

Прекрасна книга, която предизвиква и смях, и сълзи. Не само за любители на кучета :)

"Бойният химн на майката тигрица" Ейми Чуа

Прочетох тази книга буквално за часове, без да вдигна глава и разгръщайки страница след страница. Увлекателно и леко четиво, което обаче поставя въпроси и те кара да се замислиш. Какво от това, че нямам нищо общо с майката от книгата и че моите деца се радват на невероятно голяма свобода в сравнение с тези на авторката. Или че не съм съгласна с възгледите и методите й на възпитание. Хареса ми различната гледна точка по въпросите за отглеждането и възпитанието на децата. Хареса ми честността, чувството за хумор и самоирония. Определено интересно четиво. 

"Когато Господ беше заек" Сара Уинман

В началото книгата започна перфектно и имах усещането, че няма да я оставя, докато не стигна до края часове по-късно. В един момент обаче повествованието започна да куца. Замислих се какво става - аз ли изгубих интерес или просто авторката след така силното начало е започнала да се лута и в лутането си е решила да вкара в книгата всички възможни трагични сюжети - убийство, затвор, рак, атентатите на 11-ти септември... Наред с домашното насилие и хомосексуалността, които си бяха там още от началотo(а със сигурност пропускам нещо). Драма, поднесена в щедри дози, които авторката определено е можела да си спести.
Но пък нареждам тази книга в списъка, защото е първата й книга и оставам с надеждата за положително развитие - определено има потенциал. Освен това ми хареса начина на писане и езика й.

"Поверително от кухнята" Антъни Бурдейн

Въпреки че нямам никакви интереси в ресторантския бизнес, а готвенето не ми е особена страст, книгата ми бе изключително интересна и любопитна. Написана е с много чувство, лично отношение и себеразголваща искреност. Представя съвсем различен поглед към този бизнес, към начина на живот на хората, участващи в него. Любовта към храната и фактът, че авторът не просто обича, а живее с работата си са очевидни. А аз обичам да хвърлям поглед към неща, за които доскоро съм нямала представа, от гледната точка на човек, който изпитва към тях истинска страст. Като цяло книгата много ми допадна.

P.S. Ако сте чувствителни към циничност и грубост, книгата със сигурност няма да ви хареса :)

"Сестра" Розамънд Лъптън

"Стая" Ема Донахю

"Шантарам" Грегъри Дейвид Робъртс

За мен единственият недостатък на тази книга е, че е ужасно дълга и на места - досадно подробна. В последната третина имаше страници, които директно прескачах - в противен случай просто нямаше да ми издържат нервите да стигна до края. Но пък имаше пасажи, на които съм се смяла с глас и такива, които препрочитах, имаше моменти, в които очите ми се затваряха, но не исках да спра да чета, други, в които ми ставаше ужасно тъжно и трети, в които ме побиваха тръпки. Вълнуваща книга.

"Стъкленият замък"Джанет Уолс

А в момента чета "22 ноември 1963" на Стивън Кинг и със сигурност, когато я довърша, ще я отнеса на челно място в този списък. 

  

А кои са най-хубавите книги, които вие прочетохте тази година?

За книгите - не толкова за четенето

Със сигурност съм споменавала в блога, че обичам да чета. Дали обаче съм писала за любовта си към книгите? На пръв поглед първото твърдение се припокрива напълно с второто, но всъщност искам да кажа, че обичам и самите книги. Книгите като предмет. Нещо, което мога да задържа в ръцете си, да усетя, да помириша, да разлистя.
Имам Kindle и често чета на него. Когато се касае за романи и художествена литература, всъщност нямам нищо против - мога да предпочета книгата в електронния й вариант.

Има книги обаче, които искам да имам. Не на компютъра и не в паметта на което и да е електронно устройство. Искам самата книга - с кориците, със страниците, със снимките. Искам да й се порадвам, да й се любувам, да й се насладя. В случая говоря нe толкова за някакво интелектуално удовлетворение, колкото за физическо такова. Да, книгата може да бъде и сетивно удоволствие.

Обичам красивите книги. Тези, отпечатани на плътна, качествена хартия, с красиви илюстрации, или спиращи дъха снимки. На българския издателски пазар такива, уви, рядко се намират. Затова и често ги поръчвам от чужбина. Книги за скрапбукинг, креативност, фотография.


Напоследък не съм поръчвала нищо, но ако знаете как ме сърбят ръцете за някоя красива готварска книга например. Снимките и илюстрациите просто ми разтуптяват сърцето. Искам да ги имам, пък дори и да не приготвя и една рецепта от тях.

Та още една моя слабост беше публично призната. Ваш ред е :)

P.S. Между другото съвсем наскоро приготвих едни мъфини, които бяха изядени със скоростта на светлината - с вкус на захарни понички. Ако ви е интересно, ще публикувам рецептата :)

Най-хубавите книги, които прочетох през 2011г.

В началото на 2011г. в сайта Goodreads, в който отбелязвам прочетените книги, се появи предложение да избера колко книги искам да прочета през тази година. Седемдесет ми се стори добра цифра, така че избрах именно нея, без изобщо да вярвам, че ще се справя и че действително ще прочета толкова книги. Е, в  началото на този месец съвсем неочаквано, отбелязвайки поредната прочетена книга, получих съобщение, че съм достигнала заветната бройка. Така че днес реших да прегледам 70-те книги и да подготвя тази публикация, в която да споделя с вас кои книги от прочетените най-много ми харесаха и впечатлиха. Книгите са подредени единствено по хронологичен ред и към част от тях добавям кратките бележки, които съм си отбелязала:

"Открито" на Андре Агаси

Не очаквах тази книга да ми хареса - нито имам отношение към тениса, нито особени очаквания към писателските възможности на спортистите. Колко само съм се заблудила. Книгата е чудесна, просто чудесна. Една наистина добре написана и вълнуваща история. Искрена, силна и завладяваща. Впечатлена съм от личността на Агаси. Но не е само това - тази книга ме накара да се замисля как често предполагаме, че истинският талант е достатъчен, за да изведе притежателя му в светлината на прожекторите. Не се замисляме за къртовския труд, за жертвите, за трудностите. Не се замисляме какво е коствало на "звездата" да стигне до върха. Мога още много да пиша за тази книга, защото наистина ме обогати. Препоръчвам я с чисто сърце.

"Крадци на лебеди" на Елизабет Костова 

 

Прекрасна! Една от най-хубавите и увлекателни книги, които съм чела. За мен бе истинско удоволствие.

 "На изток - в Рая" на Изабела Шопова

Чудесно написана книга!

 

Втората част на "Медальонът" на Галина Златарева

Съвсем случайно попаднах на тази книга в библиотеката и нещо моментално ме привлече в нея. Въпреки че не можах да взема първата част, започнах с тази с надеждата, че редът няма чак толкова голямо значение. Много хубава книга, макар и спокойно втората сюжетна линия - тази от наши дни, да можеше да бъде пропусната. Първата сюжетна линия - тази, свързана с Априлското въстание и Освобождението, обаче изцяло компенсира факта, че втората поне според мен е излишна. Изненадах се колко много неща не знам от българската история и се зарадвах, че от тази книга успях да ги науча. Не съм сигурна каква е частта на художествената измислица, но определено голяма част от фактите са действителни. Да видиш известните имена от историята ни от друга гледна точка, да ги почувстваш близки, реални - именно това е най-голямото достойнство на книгата.

"Кратка история на самолета" на Захари Карабашлиев

Рядко харесвам разкази, но тези определено ми допаднаха.

"Дефектен екземпляр" на Сара Кутнер

 

Прочетох тази книга буквално за няколко часа и горещо я препоръчвам на всяка една жена. За пръв път попадам на текст, който толкова честно и открито да говори за проблемите на депресията, паниката, пристъпите на страх. Макар че, Слава Богу, никога не съм имала сериозни такива проблеми, научих много от книгата. Искрено се надявам тази книга да бъде прочетена от всяка жена или момиче, които някога се се чувствали объркани, подтиснати, изплашени. За да знаят, че не са сами и че изход има.

 "Дългата разходка" на Стивън Кинг

  Не бях чела книга на Стивън Кинг от ученическите си години. Сигурно и през следващите десет няма да посегна отново към него. Но книгата наистина е удивителна, потресаваща, много силна, въздействаща. Малко след това пристъпих обещанието си и отново посегнах към книга на Кинг - "Долорес Клейборн", която също поставям сред най-хубавите книги, прочетени тази година.

 "Бяла като мляко, червена като кръв" на Алесандро д`Авения

 

 Не че не бих могла да открия недостатъци на книгата, но просто не ми се иска. Фактът, че бих я прочела отново е достатъчен, за да я сложа сред най-хубавите книги. 

 "Крадецът на книги" Маркъс Зюсак

"Случаят Джем" Вера Мутафчиева

Ако ви е интересно, в следваща публикация ще споделя и най-хубавите книги, които прочетох на английски език, като правя уговорката, че на английски чета само нехудожествена литература - за съжаление, познанията ми не са толкова задълбочени, че да ми позволят да се насладя изцяло на богатството на езика в художествените книги.