Може би трябва да започна тази публикация с уговорката, че наистина се питам доколко и дали има смисъл от публикациите за Project Life и колко са реално хората, за които този проект би представлявал интерес. Всъщност може би не зададох правилно въпроса - дори и интересът да е факт, при положение, че да се снабдиш с продуктите за проекта в България е трудна мисия, естествено е да се запитам за кого тези публикации наистина ще бъдат полезни и интересни.
Но пък това е проект, който така е грабнал вниманието ми и който в този момент ми се струва толкова смислен и важен, че все пак искам да пиша за него - макар и непознат, и непопулярен, с надеждата да окуража някого да намери своя начин да опита.
Бях решила да се заема с проекта още в края на миналата година. Първоначалната ми идея бе да използвам продукти, с които разполагам под ръка и които да опитам да адаптирам. После обмислях да го направя в дигитален вариант, а накрая - съвсем спонтанно, все пак поръчах оригиналните продукти - албум, протектори и карти, които ви показах в
това видео.
Когато пиша тази публикация, вече почти съм наваксала с пропуснатите седмици от началото на годината и ако има нещо, в което съм убедена, то е, че това е МОЯТ ПРОЕКТ. Моят начин да запазвам спомени и съхранявам снимки, емоции, случки, лица. Толкова е лесно, красиво и удобно. Знаете, че не съм човек, който си пада по трудоемки проекти, времеотнемащи занимания, сложни схеми. Обичам всичко да е лесно, семпло, подредено и красиво.
Е, това е начинът.
Днес съвсем накратко ще ви разкажа каква организация съм направила за проекта, а по-нататък ще споделям и повече подробности.
Както вече писах, в основата на този проект е създаването на семпъл албум, в който със снимки и истории да бъде пресъздадена хрониката на ежедневието ни. Тоест освен да разполагаме с материалите за проекта, трябва да правим снимки и да записваме истории - случките от ежедневието ни, които сме преценили за достатъчно значими, за да бъдат запазени на хартия.
Какво направих аз?
По отношение на снимките - за да се ориентирам по-лесно, имам папка на компютъра, озаглавена 2013г., а в нея отделни папки за всяка от седмиците през годината. Снимките са разделени по седмици, защото именно това е и подходът ми към проекта - отделна страница или две за всяка отделна седмица. От началото на годината всяка неделя вечер прехвърлям направените през седмицата снимки от фотоапарата и телефона в папката за съответната седмица.
По отношение на историите - използвам програмата
I done this. Всяка вечер получавам имейл, на който отговарям съвсем накратко с това, което се е случило през деня. Уви, не мога да разчитам на паметта си дори и само седмица по-късно. А и се оказа, че най-малките и сладки подробности най-лесно се забравят.
След това в края на седмицата отварям чрез календара на програмата текстовете от изминалите седем дни. Копирам ги, прехвърлям ги във Фотошоп, редактирам и съкращавам несъщественото и текстът за съответната седмица е готов. След това отварям папката за снимките, избирам най-добрите такива, решавам в какви размери да ги разпечатам и съответно го правя с домашния си фотопринтер.
Добавям готовите снимки и текстове в страниците от албума и ето че съответната седмица е готова.
Има още толкова много неща, за които искам да пиша, свързани с проекта, но не ми се иска публикацията да стане километрична и да ви отегча съвсем.
Не ми се иска и да задавам въпроса дали искате да продължа тези публикации, защото липсата на коментари може би малко ще ме обезсърчи, а аз определено съм решила да пиша за този проект. Много отдавна нищо не ме беше грабвало толкова, така че - очевидно е, ще пиша публикации за него, но, ако искате, споменете кое ви е най-интересно и любопитно.
