Как да си направим къщички от плат

Тъй като знам, че блогът ми се чете от сръчни и талантливи читатели, нямаше как да не споделя с вас тази публикация от блога Retro Mama.  В нея са дадени подробни указания, поднесени с много снимки, за това как да направите тези чудни и невероятно сладки къщички от плат.

Необходими материали за направата на картички

Реших да използвам тази семпла картичка като вдъхновение, за да отговоря на един от най-често задаваните ми въпроси - ако искам да правя картички, с покупката на кои материали да започна.

Естествено, ще представя моята гледна точка и моят подход за правенето на картички, който е доста по-минималистичен от обичайния, но може би пък точно за това - подходящ като за начало.

Първият и най-важен продукт е картонът - този, който ще използвате за основа на картичките си или за цветен акцент.  Двата най-необходими според мен цвята са белият и крафт картон - но пък и няколко други цвята според личните ви предпочитания в никакъв случай не биха били излишни. 

И като илюстрация, че картонът може да послужи не само за основа, но и като единствен продукт за направата на една картичка, ето няколко публикации, за чиито картички или покани съм използвала единствено и само няколко вида картон - Покани за рожден ден, Честит рожден ден, Слънчева неделя, Цветна неделя.

Второто нещо, което бих си купила, ако започвах сега, е тримерът. Е, и без ножица не може, но всеки може да открие  в дома си такава. Тримерът обаче, макар и на пръв поглед глезотия, според мен е безусловно необходим, ако искате картичките ви да изглеждат добре и професионално направени.  С него ще режете много бързо и лесно, а правите линии няма да са никакъв проблем.

Тример може да откриете в почти всеки магазин за канцеларски материали. Моят любимец е Fiskars Premium Cut Line Paper Trimmer 

Третото нещо, което ще ви е нужно, са поне няколко листа декоративна/скрапбук-хартия. В българските онлайн-магазини разнообразието от такива продукти става все по-голямо, така че конкретните десени, цветове и видове зависят само от личните ви вкусове и предпочитания.

Нужно ще ви е и лепило. Не бих ви посъветвала да си купувате сухо такова, просто защото не лепи достатъчно здраво и скоро някое ръбче от хартията на картичката ви ще стърчи неприятно. Вариантите, които лично аз използвам, са два: лепило на ленти - подобно на коректор, като това от снимката или двойнозалепващи ленти, различни размери от които може да откриете във всяка една книжарница - евтин и много добър вариант.  

Всъщност горната картичка е направена точно и само от тези продукти - картон, хартия, тример и лепило. Ако искате да направите картичките си по-интересни, то тогава може да обърнете внимание и на многобройните видове пънчове, които се предлагат на пазара. Ако може да си купите един пънч, аз бих ви посъветвала първата ви инвестиция да е в такъв за изрязване на кръгове. Точно такъв бе и първият мой пънч и все още го използвам често и с удоволствие.

Ако искате да си купите и втори пънч, бих ви посъветвала да помислите за бордюрен такъв. Не се хвърляйте веднага върху най-сложния като елементи. Изберете нещо по-семпло като този от картинката например, за да може да го използвате в повече проекти, без да създавате впечатлението, че всичките ви картички са еднакви.

И всъщност тези продукти, според мен, са напълно достатъчни, за да направите една хубава и впечатляваща картичка. От тук нататък може да допълвате материалите си и да ги обогатявате, но не ви съветвам да се нахвърляте в необмислени покупки още от началото. Поработете малко, открийте стила си и едва тогава инвестирайте в повече и по-разнообразни продукти.

Най-после картичка

Напоследък правя картички толкова рядко, че имам чувството, че вече не ми се отдава. Сякаш съм изгубила уменията си и не знам как се прави. Сигурно звучи смешно, но когато вчера извадих материалите и започнах да размествам това и онова в опит да се получи нещо красиво, през цялото време имах усещането, че за пръв път през живота си правя картичка. 

Ако не бях поела ангажимент, сигурно просто щях да се откажа. Но пък се радвам, че не го сторих. 

Поканена съм да участвам със свои картички в благотворителен базар през м.декември на Фондацията "Искам бебе". Реших да се включа с поне двадесет картички и след като избрах десет от вече готовите, осъзнах, че през следващия месец трябва да се мобилизирам и да направя още десет. За доскорошните ми темпове - лесна задача, след откъсването ми през последните месеци обаче май ще се окаже цяло изпитание.

Така че очаквайте по-чести включвания през следващите седмици, и то не какви да е, а с картички. Целта си заслужава, как ще се справя - ще видим.

Коледни картички в нов вариант

През лятото бях преглеждала картичките си и установих, че една част от тези, които останаха от миналата година, не ми допадат особено. Бяха твърде малки или в необичайни размери, на други пък бях поставила детайл, който вече не ми харесваше, така че реших да ги преработя и днес ви ги представям в стар и нов вариант. Разликите не са очебийни, но пък са илюстрация за това, че всяка една картичка може да се превърне в нещо ново и различно.

 

Една по-различна бебешка картичка

 И за да покажа, че наистина възнамерявам поне от време на време да правя картички, ето го и нагледното доказателство. Картичка, направена за Мария - от блога LaMartinia и бебчето на нейна приятелка с прекрасното име Кармен. Всъщност продължавам да отказвам да правя картички по поръчка - особено сега, когато вдъхновенията ми не са точно в тази посока, но пък на Мария не бих могла да откажа - сигурно защото ми е симпатична, защото блогът й е едно от любимите ми места, но най-вече защото ми харесва светоусещането й и обичам да доставям радост на такива хора.

Между другото, трудно може да се каже, че това е точно бебешка картичка, но следвах инстинктите си и се надявам да не са ме подвели. Исках да е цветна, жизнерадостна, да носи усещането за ново начало, полъха на надеждите, радостта от новия живот.

А дали се е харесала, все още не знам, но искрено се надявам.

И тъй като току що си спомних, че предизвикателството на Картичкофуриите е за картичка без печат или принтирани надписи, а моята отговаря на това условие, я включвам в тяхното предизвикателство.

Как да направим пера от хартия

Една съвсем кратка публикация днес с линк към друга такава, в която може да научите как да направите от хартия тези красиви пера.

Вдъхновението ми днес - 30 подаръка

30 gifts to 30 strangers in Sydney from Lucas Jatoba on Vimeo.

Вдъхновението ми днес е това толкова хубаво видео, запечатало моментите, в които Лукас - бразилец, живеещ отскоро в Австралия, решил да раздаде по случай своя 30-ти рожден ден 30 подаръка на напълно непознати хора.

Вдъхновението ми днес

Много често ми се случва да попадна в мрежата на хубави статии, проникновени публикации, впечатляващи снимки или интересни продукти. Също толкова често си мисля, че ще е хубаво да ги споделям с вас. Обикновено обаче само отбелязвам съответната статия с идеята след време да направя сборна публикация. Но тъй като това време все не идва, реших да променя подхода си и да действам на момента. В серия публикации - "Вдъхновението ми днес"/който следеше стария ми блог, може би си спомня, че много често имаше такива/ ще споделям своите ежедневни открития - неща, които са ми харесали, накарали са ме да се усмихна 

или пък просто намирам за интересни, вдъхновяващи, полезни.

Вдъхновението ми днес е свързано с направата на картички - безплатни коледни надписи, които може да разпечатате и използвате за своите проекти:

от сайта на Paper Crafts.

Бройката има значение

Ще започна днешната публикация с един въпрос, а малко по-нататък ще научите и защо реших да ви го задам. Въпросът е: кои са нещата, които наистина обичате да правите?

Помислете добре. Всъщност само мисленето в случая няма да е достатъчно. Вземете лист хартия и напишете на него всичко онова, което ви носи удоволствие и ви се струва, че може да правите всеки ден, до безкрайност, без умора или напрежение. Може да включите в този списък всичко, абсолютно всичко - обичам да чета, обичам да ям шоколад, обичам да рисувам, обичам да снимам, обичам да пътувам, обичам да пия кафе, да правя картички...

Готови ли сте?

Сега прегледайте списъка отново. Вижте всички онези занимания, които ви радват и въодушевяват. Изберете две-три от тях - най-любимите ви.

Идва ред на интересната част - какво ще кажете да ги превърнете в още по-важна и неразделна част от живота си?
Как ли?

Като ги превърнете в своеобразен проект.

Да речем, че готвенето ви носи огромно удоволствие - да опитвате нови рецепти е предизвикателство, което прави дните ви по-цветни и интересни. Тогава какво ще кажете за това да се заемете с проект, свързан точно с готвенето и да си поставите определена цел - например да изпробвате 100 нови рецепти на сладкиши или да направите 50 различни торти.

Или пък обичате да снимате и фотографията ви е слабост. Тогава защо да не се заемете с проект 100 усмивки, чиято цел ще е да запечатате 100 усмихнати човешки лица или пък 50 автопортрета, като направите 50 снимки на собствената си персона. Или пък хиляда пейзажа - това си е доста амбициозно, нали?...

Ако обичате да правите картички, може да започнете проект 500 картички.

А ако пътуването ви е страст, да се замете със задачата да посетите
50-те най-интересни града в света.
Ако пък страстта ви е шоколадът,  един проект да опитате двеста различни вида шоколад, ще е повече от добре дошъл.

Възможностите са безброй, а проектите зависят само и единствено от това, което наистина обичате да правите.

В тези проекти не е нужно да има никакви правила, нито крайни срокове. Едничката им цел е само и единствено забавление. Така че, да се заемаме за... "работа" :)

Една наистина добра идея

Говорим ли за хобита, със сигурност скрапбукингът е голямата ми страст. Понякога си мисля как се получи така, че от години правя скрапбук-страници и не е имало дори един-единствен  момент, в който да ми е доскучало и в който да съм се запитала какъв е смисълът - както, уви, често ми се случва с други неща.  Бих могла да открия отговора на въпроса в слабостта ми към писането и в любовта ми към фотографията. Но със сигурност има и още нещо  - като че ли най-важното - улавянето на моментите от ежедневието. Искам след време да мога да се върна и да си припомня отдавна забравени моменти, да изживея отново емоции, да се докосна до впечатления. Искам след време децата ми да научат колко са били специални и как можем да открием любовта и щастието в това, което ни се случва всеки ден.

Съзнавам обаче, че скрапбукингът не е за всеки и че малко са хората, които биха искали да се занимават с разпечатване на снимки, да купуват материали, да правят страници и албуми. Но пък със сигурност мнозина са тези, които искат да запазят своите спомени и да отбележат с голяма удивителна в хрониката на живота си специалните моменти - най-вече тези, свързани с децата ни. Всеки от нас иска да си спомня за първата усмивка, момента, в който се е появило първото зъбче, първия учебен ден, рождените дни, първите пътувания, откритията, които децата правят, опознавайки света около тях.

Точно за това бях толкова впечатлена, когато попаднах на филмчето от началото на тази публикация - всъщност това е нещо като реклама на Google Chrome и GMail, но идеята е универсална и може да бъде използвана и по друг начин.

Същността й се състои в това да направим имейл-акаунт на детето си още в първите дни след раждането му, а може и преди това, и на този имейл да му изпращаме писма, в които да разказваме за неговия живот. Към тези имейли може да прикрепяме снимки, които да илюстрират разказите или клипчета, уловили моменти от ежедневието. И така неусетно да създадем хроника, изпъстрена с важни и щастливи моменти, докато един ден детето ни бъде в състояние да прочете тези имейли и да научи какъв е бил животът му в първите години и да усети любовта ни.
Защото има ли по-хубав израз на любовта от специалното отношение, отделеното време и споделените чувства.

Харесва ли ви идеята? Според мен е чудесна:)