Една перфектна неделя

Направих тази картичка буквално преди минути и нямах търпение да ви я покажа. Една от любимите ми е от много време насам. Не знам доколко си личи на снимката, но на живо е изключително симпатична. Искрено се надявам да ви хареса, така както ми хареса и на мен.

Докато я правих, в ума ми бяха няколко предизвикателства, но в крайна сметка не успях да изпълня условията на нито едно. Както и да е - просто в случая предпочетох да действам по усет, отколкото да следвам конкретните правила. Така че тази картичка засега я включвам в мое си предизвикателство - прави, каквото ти дойде наум :)

Желая ви прекрасен неделен ден!

Cream & Coffee

За пръв път участвам в предизвикателството на Simon Says Stamp. Привлече ме темата тази седмица - за съчетанието на цветовете кафе и сметана/coffee and cream. А и наградата точно в този блог никак не е за пренебрегване - ваучер за пазаруване на стойност 50 щ.д. Както и друг път съм писала, това е един от сайтовете, от които пазарувам сравнително редовно, така че точно такава награда бих приела с удоволствие. Друг е въпросът, че почти никога нямам късмет в подобни томболи :)

Самата картичка се получи бързо и лесно. Двата водещи цвята от предизвикателството се съчетаха добре с крафт-картона, който използвах за основа, а червеният цвят на колата и надписа привличат погледа и създават визуалния център на картичката.

Хрумна ми една идея - да споделям мнението си за нови продукти - поне нови за мен, които съм опитала. Като малките червени буквички на картичката например. Това са Tiny Type с производител Cosmo Cricket:

Цената е съвсем прилична, а на едно листче има цели 400 стикера. На живо изглеждат изключително сладки и симпатични. За съжаление са толкова миниатюрни, че при изрязването, поне на моето листче, отделните буквички не са изрязани съвсем прецизно и някои букви се отделят трудно една от друга. Като цяло е продукт, който бих купила отново и бих препоръчала, макар и с някои резерви.

Победителят в предизвикателството за минималистична картичка

И ето, че дойде денят, в който да избера победителя в предизвикателството, което ви отправих - за минималистична картичка. Идеята за него се роди съвсем спонтанно, а самата тема сякаш се наложи от само себе си. Донякъде заради картичките, които правя, но и защото ми се струва, че често отдаваме твърде много значение на изобилието от елементи и цветове. А целта на всяко едно предизвикателство е именно това - да ни накара да разчупим рамките, които сами сме си създали и  да опитаме нещо ново и различно. Това бе и моята цел и искрено се надявам картичките, които сте направили, да са ви накарали да експериментирате.

Както и предположих в началото, изборът бе изключително труден. Няма да скрия, че имам фаворити, но също така съвсем честно ще си призная, че не можах да избера еднозначен и безспорен победител. Така че предпочетох по-лесния начин - този на случайния избор. Няма изрично да посочвам своите фаворити не за друго, а защото никак, ама никак не ми се иска да обезсърчавам останалите - в каквато и да било степен. Всяка една картичка е красива, интересна и впечатляваща сама по себе си. Субективното ми мнение не би било меродавно, а и в крайна сметка целта бе постигната - да открием, че винаги има и още един път.

В списъка има само 38 номера, а не толкова колкото са картичките, защото този брой отговаря на броя участници. Внимателно направих списъка по реда на първото участие и няколко пъти го проверих. Искаше ми се всеки, който е участвал поне веднъж, да има равен шанс с останалите да спечели.

За да не ви отегчавам излишно, нека най-после обявя победителя. И той е:

Номер 3 е Boryana

Боряна, изпрати ми адреса си на имейл: HandMadeByToni@yahoo.com и до две седмици очаквай наградата си. Честито!

Благодаря още веднъж на всички, които участваха! 

Картичка за любим/а

Днес ще съм изключително кратка и лаконична - което не ми се случва особено често :)

Просто ще ви покажа тази картичка и ще ви напомня, че до края на деня може да се включите в предизвикателството за минималистична картичка. Ако се притеснявате, че вашата картичка не е достатъчно хубава, забравете за тази мисъл и просто участвайте.

Изборът се очертава да е толкова труден, че най-вероятно ще прибегна до помощта на генератор, за да избера победителя. Така че това може да сте точно вие.

Желая ви спокоен ден, изпълнен с приятни емоции :)

Открития в мрежата

• как да направите това елегантно цвете от плат ще научите от Martha Stewart

• картичка, която е нужно единствено да разпечатате, а след това да помислите на кого искате да благодарите - от A Lemon Squeezy Home

• и прелестни цветя, които може да направите отново от хартиени формички за мъфини - идеята, реализацията и самият процес стъпка по стъпка са показани в блога Hello Friend

Честит рожден ден!

С тази картичка специално поздравявам Двете елши за първия им рожден ден. От сърце им пожелавам успешен бизнес и много клиенти! И напълно егоистично си пожелавам съвсем скоро да започнат да предлагат от продуктите, които пазарувам аз :)

Не устоях на предизвикателството да направя още една картичка, без да използвам декоративна хартия. Този път в няколко нюанса на синия цвят с малко бяло за акцент.

Скечът е от блога Unscripted Sketches и изглежда ето така:

Пролет

Откакто Нана писа за блога, в който ежедневно публикуват голяма част от предизвикателствата за картички в мрежата - Feline Playful, редовно го следя. Е, не се включвам в много предизвикателства, всъщност по-често в нито едно, но когато видях преди няколко дни това на Frosted Designs, реших, че този път няма да мине без мен. Предизвикателството бе не за друго, а за картичка без patterned paper. Та ето това бе поводът за създаването на тази картичка. Вдъхновението ми пък дойде от един чайник. 

Ето го и самият него. Сладък е, нали :)

Е, не възпроизведох чайника буквално, но някой ден ще направя картичка, която макар и да не е с формата на чайник, ще е розова с бели кръгчета - за рожден ден на някое сладко момиченце, например.Добавих акцент в зелено, защото третият цвят като че ли винаги подчертава останалите два и създава интерес. След това, за да довърша картичката и да избера надписа, си спомних за още едно предизвикателство - това на блога, откритие на миналата седмица Less is More - Spring. И тъй като в този блог се публикуват само изчистени и минималистични картички, реших, че и моята ще се впише идеално.

Което ми напомня - благодаря ви за страхотния интерес към предизвикателството, което ви отправих. За мен е истинско удоволствие и чест да видя всички тези картички. Опитвам да коментирам всяка една от тях - ако съм пропуснала, е неумишлено или просто не ми се отдава поради технически причини. Така че дори и да нямате коментар от мен, много ми се иска да знаете, че съм видяла всяка една картичка, ще ги видя още веднъж и че съм щастлива, че разчупвате рамките, опитвате нещо ново и най-важното - че се забавлявате.

Нещо ново, нещо старо, нещо синьо...

Докато правих тази картичка,  си спомних за поредното предизвикателство на Двете Елши - за картичка, в която да има нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем. Справих се с цели три от четирите условия :) 

Сивият картон изпълни условието за нов продукт, а пънчът, който използвах - за стар. Основата е синя, така че покрих дори третото условие. С продукта назаем обаче сериозно се затрудних и реших да не участвам в самото предизвикателство, а да довърша картичката по свой си начин. 

Добавих надписа, закрепих го с метални брадсчета и с това работата по картичката ми приключи.

Искрено се надявам да не ви е писнало от любовни надписи, но се оказа, че само такива имам под ръка. Съвсем скоро ще си разпечатам нови. 

Казвала съм ви как правя надписите за картичките си, нали? 

Ако не, ето как - създавам нов документ във Фотошоп, в който на един лист изписвам поне 30 - 40 надписа с различни шрифтове и в различни цветове. Разпечатвам ги на бял или крафт картон и когато ми трябва надпис за конкретна картичка, просто избирам един. Недостатъкът на този начин на работа е, че не разполагаш с особена свобода. От друга страна, когато имаш готови надписи, е много лесно, бързо и удобно да довършиш картичката и да не губиш време тепърва да създаваш надписи. А този факт определено печели в моята класация. За печати изобщо няма да говорим - споменавала съм и друг път, че нито имам много такива, нито ми харесва особено крайния резултат, който излиза изпод моите ръце :))

Желая ви хубав неделен ден!

Стилът през годините

Още една картичка от архивите, най-вероятно последната, която публикувам в тази рубрика. Не че в кошницата ми с картички не се мъдрят още поне 20 - 30, направени преди година или повече, но просто не мога да си представя да ги публикувам тук. Не ми допадат особено, всъщност никак. Стилът ми тези дни е толкова различен, разбирането ми за това как трябва да изглежда една картичка - съвсем ново. Понякога имам чувството, че онези картички не са направени от мен. Чудна работа... А най-интересното е, че дори и след време продължават да ми харесват точно изчистените, минималистични картички, а не онези, които съм направила в опитите си да следвам някакви правила. Хубаво е да осъзнаеш, че правила всъщност няма. Но въпреки това с лек ужас се питам, а дали след време няма да имам същото отношение и към картичките, които правя сега. 

Да не ми допадат, да си мисля, че са далеч от стила ми? Всъщност не е изключено. Естествено е човек да се развива и да израства в някаква посока. 

Ще поживеем, ще видим... :)

А вие как намирате картичките, които сте правили преди време? Харесвате ли ги още? Променил ли се е стилът ви? 

Една картичка за щастието и разни размисли

Всеки изпитва съмнения понякога. Съмнения в това, което прави, съмнения в начина, по който го прави, съмнения в себе си като човек или като творец. И на мен ми се случва - Слава Богу, вече не толкова често. Но най-интересното е, че ми се случва  в моменти, в които би трябвало да изпитвам точно противоположните чувства - радост, благодарност, еуфория дори. И в тематиката на този блог, случва ми се в моменти, в които моите картички са отличени по някакъв начин или когато чуя или прочета особено мили думи за това, което правя. Тогава в ума ми изниква въпросът - за мен ли става въпрос? За моите картички? Сякаш си казвам, че това не е възможно. Да, картичките ми са хубави и в повечето случаи си ги харесвам, но пък какви само картички правят останалите. Моите са толкова елементарни, простички. Е, да, цветни, с добър дизайн, но пък нищо, което всеки да не може да направи сам, ако разполага с подходящите материали.  Горе-долу това е диалогът, който водя със себе си.

Всъщност знам, че всеки се съмнява в себе си от време на време. Може би съмнението изниква дори у някой от вас, когато види моите картички и ги сравни със своите. Но, не, не го правете. Ето, признавам си, и аз се съмнявам, и аз сравнявам, и аз понякога се питам дали това, което правя, е стойностно и красиво. Очевидно всички го правим. Но сравнението е лош съветник. Ние сме различни, своеобразни, уникални. И всъщност точно това е най-хубавото. В небесклона на интернет има място за всеки. За всичко, което правим. Няма общ критерий и не може да съществува една класация.

И за да приключа с днешната тирада, може би съвсем (не) на място, да споделя, че картичката ми с пеперудите, е сред картичките, отличени от блога "Двете елши".

Благодаря ви от сърце, момичета!

И, да, признавам, останалите разкошни картички бяха една от причините да изпитам съмненията в себе си. Моля ви, не приемайте тази публикация като призив за повече комплименти или уверения, че картичките ми са хубави. Напротив. Изграждането на увереност в себе си е занимание самотно и всеки от нас трябва да извърви своя път в него.