неделя, 24 февруари 2013 г.

събота, 16 февруари 2013 г.

Покани за рожден ден - нов вариант


Поканите за рожден ден, които бях публикувала преди време, продължават да бъдат сред най-търсените публикации в блога. Радвам се, че са от полза за някого и реших да направя още един вид. Този път на един лист с формат А4 има четири покани. Единственото, което е нужно, е да се сдобиете с бял, гладък картон и да ги разпечатате от файла във формат pdf, който може да откриете тук.

Хубав празник на всички, които са попаднали на тази публикация именно по повод рождения ден на някой малчуган!


петък, 8 февруари 2013 г.

За думите, очакванията и визиите


Ако напиша още веднъж, че онлайн-класовете са ми слабост определено може и да стана досадна. Но пък е факт и добро въведение за днешната тема, свързана точно с онлайн-класовете.

Вече трета поредна година се включвам в класа на Ali Edwards - One Little Word. Идеята на класа и концепцията на проекта е свързана с това да избереш една дума - своя дума на годината.
Дума, свързана с това, което искаш да ти се случи през предстоящите месеци, с това, което искаш да превърнеш в част от живота си, дума, която те вдъхновява или ти дава мотивация.
Вече трета поредна година избирам своя дума. Дали има ефект или смисъл... не знам. Всъщност със сигурност има, но е трудно уловим с думи.
Първият ми избор преди две години беше думата SUCCESS/успех, после SLOW/бавно, тази година JOY/радост.

Преди да продължа ми се иска да направя едно уточнение - да, знам, че може би леко дразня част от читателите си с английските думи, които неизменно са част не само от поздравленията на картичките ми, но и от всички останалите проекти, с които се заемам. Не възнамерявам да се извинявам за този факт или пък да се чувствам виновна, но все пак ще обясня, че го правя, защото просто така ми е по-удобно. 90 % от блоговете, които следя, са на английски език, всички онлайн-класове, в които се включвам, са на английски език, материалите, които използвам, са направени от английски/американски производители. В съзнанието ми често се смесват българските думи с английския им еквивалент. Така че използвам и ще продължавам да използвам български и английски думи в проектите си без притеснения и угризения. Самият факт, че пиша блога си само на български език е достатъчно показателен за искреното ми уважение към българските читатели. А останалите, които се чувстват засегнати - съжалявам, но наистина това е просто моят начин.

В края на всяка година имах усещането, че не съм избрала точната дума, че съм сбъркала или че дори съм избрала точно противоположната дума на тази, която е трябвало да избера. Миналата година, която уж трябваше да бъде бавна и лежерна, беше толкова трескава, забързана и изпълнена със събития, че се смеех на иронията на избора си. Но после, от перспективата на времето осъзнах, че може би наистина съм избрала точната дума. Сякаш предусещайки забързаността на ежедневието си, съм избрала думата, която да ми напомня да съм по-спокойна, по-умерена и в крайна сметка да не бързам толкова...

И тази дълга предистория беше, за да ви представя колажа, който направих този месец. В класа на Али Едуардс всеки месец има по един урок. Този за февруари беше да направим vision board - колаж от снимки, които олицетворяват за нас избраната дума.

Не купувам много списания, а и не обичам да ги пазя за вечни времена, затова реших да направя моя колаж дигитален и след това да го разпечатам. Отворих страницата си в Pinterest и избрах онези снимки, които олицетворяват по някакъв начин представата ми за радост. Получи се колаж, който наистина много ме радва и ми се прииска да споделя с вас.
На снимката горе е в дигиталния си вариант, а ето как изглежда, разпечатан и поставен в албум:


А вие бихте ли избрали своя дума на годината?

сряда, 6 февруари 2013 г.

Project Life - началото



Може би трябва да започна тази публикация с уговорката, че наистина се питам доколко и дали има смисъл от публикациите за Project Life и колко са реално хората, за които този проект би представлявал интерес. Всъщност може би не зададох правилно въпроса - дори и интересът да е факт, при положение, че да се снабдиш с продуктите за проекта в България е трудна мисия, естествено е да се запитам за кого тези публикации наистина ще бъдат полезни и интересни.

Но пък това е проект, който така е грабнал вниманието ми и който в този момент ми се струва толкова смислен и важен, че все пак искам да пиша за него - макар и непознат, и непопулярен, с надеждата да окуража някого да намери своя начин да опита.

Бях решила да се заема с проекта още в края на миналата година. Първоначалната ми идея бе да използвам продукти, с които разполагам под ръка и които да опитам да адаптирам. После обмислях да го направя в дигитален вариант, а накрая - съвсем спонтанно, все пак поръчах оригиналните продукти - албум, протектори и карти, които ви показах в това видео.

Когато пиша тази публикация, вече почти съм наваксала с пропуснатите седмици от началото на годината и ако има нещо, в което съм убедена, то е, че това е МОЯТ ПРОЕКТ. Моят начин да запазвам спомени и съхранявам снимки, емоции, случки, лица. Толкова е лесно, красиво и удобно. Знаете, че не съм човек, който си пада по трудоемки проекти, времеотнемащи занимания, сложни схеми. Обичам всичко да е лесно, семпло, подредено и красиво.
Е, това е начинът.

Днес съвсем накратко ще ви разкажа каква организация съм направила за проекта, а по-нататък ще споделям и повече подробности.

Както вече писах, в основата на този проект е създаването на семпъл албум, в който със снимки и истории да бъде пресъздадена хрониката на ежедневието ни. Тоест освен да разполагаме с материалите за проекта, трябва да правим снимки и да записваме истории - случките от ежедневието ни, които сме преценили за достатъчно значими, за да бъдат запазени на хартия.

Какво направих аз?

По отношение на снимките - за да се ориентирам по-лесно, имам папка на компютъра, озаглавена 2013г., а в нея отделни папки за всяка от седмиците през годината. Снимките са разделени по седмици, защото именно това е и подходът ми към проекта - отделна страница или две за всяка отделна седмица. От началото на годината всяка неделя вечер прехвърлям направените през седмицата снимки от фотоапарата и телефона в папката за съответната седмица.

По отношение на историите - използвам програмата I done this. Всяка вечер получавам имейл, на който отговарям съвсем накратко с това, което се е случило през деня. Уви, не мога да разчитам на паметта си дори и само седмица по-късно. А и се оказа, че най-малките и сладки подробности най-лесно се забравят.
След това в края на седмицата отварям чрез календара на програмата текстовете от изминалите седем дни. Копирам ги, прехвърлям ги във Фотошоп, редактирам и съкращавам  несъщественото и текстът за съответната седмица е готов. След това отварям папката за снимките, избирам най-добрите такива, решавам в какви размери да ги разпечатам и съответно го правя с домашния си фотопринтер.

Добавям готовите снимки и текстове в страниците от албума и ето че съответната седмица е готова.

Има още толкова много неща, за които искам да пиша, свързани с проекта, но не ми се иска публикацията да стане километрична и да ви отегча съвсем.

Не ми се иска и да задавам въпроса дали искате да продължа тези публикации, защото липсата на коментари може би малко ще ме обезсърчи, а аз определено съм решила да пиша за този проект. Много отдавна нищо не ме беше грабвало толкова, така че - очевидно е, ще пиша публикации за него, но, ако искате, споменете кое ви е най-интересно и любопитно.

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Открития в мрежата

  • хартиени чаши - всъщност, защо не - идеалното забавление, ако имате някое момиченце под ръка, ще си правите чаени партита. А аз ще продължавам да слушам тиради за сноуборди, вилки, рамки на колела и какво ли още не... Но да не се разсейваме. Как да направите тези чаши стъпка по стъпка с множество снимки може да разберете в Next to Nicx.
  •  цветя от хартиено тиксо/washi tape. Нали са красиви... Ако се сдобия с тичинки отнякъде, със сигурност ще опитам. От блога Just Something I Made
  • и накрая идея за саморъчно направени етикети за бутилки с лепило от вода, желатин и прясно мляко. И този е от списъка с проекти "Някой ден", но дотогава прилежно е отбелязан тук, за да не го забравя :) How About Orange

събота, 2 февруари 2013 г.

Материалите за Project Life/видео



В това видео ви представям оригиналните продукти за Project Life, които получих тази седмица и с които възнамерявам през 2013г. да създам албум - своеобразна хроника на събитията, емоциите и хората,
с които ще ни срещне тази година.

Всъщност вчера успях да наваксам донякъде и да направя страниците за две от седмиците през януари. Определено щеше да ми е много по-лесно да не се връщам назад, а просто да започна от този месец, но пък идеята да имам албум за цялата 2013г. бе твърде съблазнителна, за да й устоя. Още при направата на тези първи страници някои от първоначалните ми представи претърпяха тотално развитие, но за всичко това ще ви разкажа някой друг път, когато ви покажа самите страници и споделя процеса си на работа.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...