петък, 29 юни 2012 г.

London Market/Pink Paislee - петък


И последната картичка от тази поредица.
С пожелания за усмихнат и слънчев уикенд - доскоро :)


сряда, 27 юни 2012 г.

London Market/Pink Paislee - сряда



Вчера се замислих за идеите и за опасенията да бъдат споделяни. Случвало ми се е често да усетя страх у някого да сподели своите идеи, за да не бъдат присвоени от друг. Замислих се и за моето отношение. Аз като че ли никога не съм имала подобни опасения. Или пък и да са се появявали, просто съм ги пренебрегвала.

Имам усещането, че идеите не могат да бъдат третирани като собственост. Те не са "наши". Те са дар.

Всъщност, като се замисля, нови идеи няма. Всичко вече е измислено и направено - някога, някъде, под някаква форма. Затова да пазиш за себе си конкретна идея се явява някак безсмислено.
А и споделяйки, даваме на идеите си нов живот, пространство да се развиват, въздух да разцъфтят.

Мисля си, че човек трябва да е щедър. Та дори и с идеите си. Да дава повече, отколкото получава. Защото само ако сме с открито сърце и щедра душа, светът ще бъде открит, ласкав и щедър.

Затова не искам да складирам идеите си. Искам да ги споделям, обсъждам, разпространявам. Не искам да се затварям в себе си, не искам да бъда пестелива в мислите и намеренията си. Искам да вярвам, че с колкото по-широка ръка раздавам идеите си, с толкова повече ще бъда надарена.

вторник, 26 юни 2012 г.

London Market/Pink Paislee - вторник


Ето я и втората картичка от серията такива, направени с колекцията на Pink Paislee London Market. Напоследък мисля все по-често за това как да направя снимките си по-интересни и впечатляващи. Влюбена съм в начина, по който любими мои food-блогъри снимат храна - Руми от something например. В състояние съм да гледам блога й с часове и да се възхищавам на начина, по който съчетава цветовете, подрежда декора и прави снимките си. Невероятен талант! Е, аз не се славя със страст към готвенето, а за таланта не ми се говори. Но определено все по-често се питам не мога ли да направя снимките си по-различни, като вместо храна в основата на снимката е картичка например?... Мечтая си за цветове, светлина, красиви платове, находки от винтидж-пазари, интересни предмети. Накъде ли ще ме отведат тези мои мечти?...


понеделник, 25 юни 2012 г.

London Market/Pink Paislee - понеделник


Преди повече от месец поех ангажимент да участвам със свои картички в благотворителен базар. Нямах никаква представа обаче колко неусетно ще отлети този месец. В събота с ужас осъзнах, че до базара остава точно една седмица, а аз нямам готови достатъчно картички. Реших, че трябва да запретна сериозно ръкави и за възможно най-кратко време да направя колкото може повече. За целта дизайнът трябваше да е максимално изчистен, а хартиите - от една и съща колекция (в случая London Market на Pink Paislee), за да не губя излишно време в търсене на подходящи съчетания. Реших да не поставям и надписи, за да бъдат картичките по-универсални и подходящи за всякакъв повод. В крайна сметка май успях да подобря собствения си рекорд, като за по-малко от час направих точно пет картички.
Днес виждате първата от тях, а в работните дни до края на седмицата ще ви покажа и останалите.
E, не могат да бъдат отнесени в категорията шедьоври на майсторството, но лично аз съм удовлетворена :)

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Открития в мрежата - слънце, лято и море


Ето че и лятото дойде - идеалният момент да споделя този колаж, носещ морско настроение.
Представете си слънце, скрило се зад хоризонта само преди секунди и мека угасваща светлина, морски бриз, носещ усещането за настъпващата лятна вечер, потрепващи пламъчета на запалени свещи, песъчинки в косите, солена кожа, мирис на миди и водорасли.

Лятното настроение с морски привкус може да внесете и в дома си с тези идеи:

  • Въже, като украса за стъклена ваза, изпълнена с полски цветя - Pinterest 

  • Съхранени летни спомени и образи в снимки в буркан с пясък и миди от плажа - Pinterest 

  • Миди, превръщащи обикновените свещи в спомен за морски бриз и летни приключения - Pinterest

  • Парче дърво, на което може да окачите снимка и да използвате за поставка на книги - Pinterest

  • И отново миди - този път обаче като украса за саксия - Pinterest

  • Рапаните като поставки за мини свещи - Pinterest 


А какво ще кажете да си набавите подобни красиви стъкленици и да изпълните всяка от тях с пясък от различните плажове, на които сте били през годините - Pinterest 

 

сряда, 20 юни 2012 г.

Домашен ванилов сладолед


Сигурно се питате какво прави този сладолед точно в моя блог. И аз не съм съвсем сигурна, но определено реших, че е време да разнообразя публикациите тук. Тази липса на вдъхновение и желание да пиша със сигурност не е свързана само с липсата на време. Имам ли желание, винаги съм успявала да намеря време.

Все по-често осъзнавам, че не ми харесва блогът да е толкова праволинеен - чак на мен ми става скучно. Правенето на картички всъщност заема малка част от живота и заниманията ми. Има толкова много други неща, които намирам за интересни, които ме вдъхновяват или забавляват. Бях писала и преди, но тогава като че ли така и не осъществих намеренията си. Искам този блог да разчупи собствения си стереотип и да стане малко по-цветен и разнообразен.

Що се отнася до сладоледа - не, няма абсолютно никаква опасност блогът да се превърне в кулинарен такъв. Готвя рядко, и то обикновено водена от глад - хапва ми се нещо, а няма кой да ми го приготви. Наистина готвенето не ми е страст, виж за хапването мога да помисля...

Не помня да съм яла домашен сладолед, и да се е случвало - определено е било отдавна.
Подтикът да опитам да направя такъв дойде след една служебна почерпка, в която хапнах малко сладолед и, честно казано, никак не ми се услади. Реших да погледна изписания състав на кутията му и с ужас установих, че на първо място сред продуктите е вода, на второ - захар, на трето - растителни мазнини. Не, благодаря. Реших, че трябва да ям истински сладолед и за целта трябваше сама да си направя такъв.


Намерих ето тази рецепта от блога на Ева Тонева и се заех със задачата.
Използвах 360 мл прясно мляко + 360 мл сметана (по рецепта следва да е 35% масленост, но аз открих само с 30%)
130 гр. захар
5 жълтъка (от свободни кокошки, разбира се - какъв сладолед би бил това, ако кокошките са били нещастни, докато са снасяли яйцата си)
2 ч.л. ванилова есенция
щипка сол (всъщност солта я забравих, но и без нея се получи)

Рецептата е следната:
В тиган доведете сметаната и прясното мляко до кипене. Аз използвах тенджера, не успях да открия толкова голям тиган.
Леко разбийте жълтъците със захарта, добавете на тънка струйка към тях горещата сметана.
Прелейте сместа обратно в тигана и при постоянно разбъркване на тих огън варете 10 минути до леко сгъстяване. Между другото, и когато готвя, съм също толкова припряна, както и когато правя картички. Резултатът бе, че явно сложих сместа на толкова силен огън, че успях да я пресека моментално. Отчаяна дали в крайна сметка няма да се наложи да изхвърля всичко и само да мечтая за домашен сладолед, погледът ми попадна на блендера. Сложих вътре сместа и като по чудо тя се превърна в гладката и кремообразна смес, която явно бе целта.
Прецедете течността, добавете ваниловата есенция, разбъркайте. Аз не прецедих нищо - нали ви казах, че съм припряна.
Покрийте крема с фолио, като то трябва до докосва повърхността му и охладете за 3-4 часа в хладилника. Покрих с фолио, но никаква повърхност не докосваше - толкова съм боса в готварските дела, че нямам никаква идея защо трябва да се прави това и така и не го направих. Все пак трябва да отбележа, че преди да сложа сместа в хладилника и да я покрия, беше изстинала добре.
Замразете купата, в която ще разбивате сладоледа. И това не го направих, използвах същия съд, с който сладоледът беше в хладилника.
Изсипете в нея охладената смес, разбийте хубаво с миксер и поставете за 2 часа във фризера.
След това разбийте сместа отново и замразете.
Повторете процедурата още веднъж, прехвърлете сместа в съда, в който ще съхранявате сладоледа и замразете.

Сложих сместа в хладилника за около два часа, докато се изстуди, после прехвърлих във фризера и отварях да я разбъркам през половин - един час с телена бъркалка, докато стана време за спане. Посред нощ се сетих пак за сладоледа, станах, разбърках го за последен път, опитах го и вече започнах да предвкусвам удоволствието, което ме очакваше.


На следващия ден, веднага след като се върнах от работа, си хапнах сладолед - е, няма такава вкуснотия. Сладолед, който мирише на сметана, на мляко, на яйца и ванилия. Който леко се разтапя по небцето и оставя усещане за лека сладост, без да се натрапва.
Благодаря ти, Ева, за чудесната рецепта с доза извинение за интерпретациите, които внесох в нея от припряност или разсеяност :)
Обявявам тържествено, че това лято вкъщи ще се яде само домашен сладолед.

понеделник, 18 юни 2012 г.

Как да си направим мини-ваза


Eдна от най-интересните и в същото време лесни за изпълнение идеи, на които съм попадала напоследък -
мини ваза, направена за 30 секунди от стъклена чаша и балон. Умно, нали :)
А само си представете колко ефектни вази могат да се получат от балони в различни цветове.
От Curbly


Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери


Това ще е последната картичка от рубриката "Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери", поне за известен период от време. Напоследък да правя картички не ми носи онова удовлетворение, което така ме вдъхновяваше преди време. Други неща занимават мислите ми. Все хубави, между другото, но някак встрани от тематиката на блога. Започнах отново Проекта 365 дни, усетих леко забравеното удовлетворение от снимките, които ме карат да се усмихвам. Експериментирам с нови вкусове и рецепти - ммм, домашният сладолед бил невероятно изкушение, търся нови усещания, садя цветя, доставям си сетивни удоволствия - ароматни вани, ярки цветове, нова козметика, чета, почивам си. И за картички някак не остава време :)

четвъртък, 14 юни 2012 г.

Baby Shower


Все по-често и у нас се правят т.нар. Baby Shower - тържества преди появата на бебетата на бял свят, на които се дават подаръци и се отпразнува по своеобразен начин бъдещото раждане. Традиционно тези партита са били организирани само за първите бебета в семейството и на тях са били канени само жени. Идеята е била да се обмени опит и да се дадат съвети на бъдещата майка. Сега този етикет донякъде се пренебрегва и парти може да бъде направено за всяко бебе, независимо дали първо, второ или трето, а гостите да бъдат и от мъжки пол.

Обикновено преди партито на поканените се раздават покани, на които са посочени часът и мястото на тържеството, а понякога е отбелязано и какви да бъдат подаръците.

Днес ви показвам именно една такава покана, която макар и не използвана по предназначение, може да ви даде идея как биха могли да изглеждат вашите покани, ако решите сами да си направите такива. Е, аз определено не си падам по очевидно тематичните картички и покани - тук не се виждат нито бебета, нито пък някакви бебешки аксесоари, но пък звездичките биха могли да бъдат възприети като символ на зараждащия се живот. Като цяло поканата наистина ми допадна и реших да я споделя с вас.



неделя, 3 юни 2012 г.

Картичка за бебе и неделни размисли за пространството


Не че през последните години съм имала кой знае колко свободно време, но напоследък имам усещането, че съм се качила на скоростно влакче. Спирки по пътя почти няма. Пътувания, ангажименти, задачи. Да намирам време за нещата, с които си почивам, се превръща в непосилна задача. Проектът 365 вече месец е замразен - между другото, липсва ми ужасно, но съвсем умишлено се въздържам да се заловя с него отново, поне засега. Не помня откога не съм правила скрапбук-страници. Чета книги, само докато съм на велоергометъра, което също напоследък ми се случва не повече от два пъти седмично. Блогът е толкова рядко и така отгоре-отгоре обновяван, че чак ме хваща срам...

И не пиша всичко това, за да си придам важност - вижте ме само колко съм заета. Всъщност убедена съм, че най-щастливи са хората, които са господари на времето си и за които да мързелуват, при това съзнателно и с удоволствие - е задача, не по-маловажна от всичко останало. Пиша, за да обясня. Защо публикациите стават все по-редки, защо стават все по-лаконични, а аз все по-мълчалива. За да търсиш и откриваш вдъхновения, трябва да имаш поне малко пространство около себе си. Пространство във всякакъв смисъл - свобода от мисли, ангажименти, задачи. Свобода от бързане. Време.


Бавно лято. Това искам да ми се случи.



P.S. А картичката, както обикновено, няма нищо общо с написаното :)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...