Картички на конвейер

Преди около два месеца се заех с нелеката задача да направя около 20 идентични картички, които да подаря на едно събиране. Няколко пъти съм споменавала тук, че да направя втора картичка, еднаква като предходната, истински ме затруднява - става ми скучно, монотонно, безинтересно и общо-взето не го правя почти никога. Този път обаче бях твърдо решена, че картичките трябва да са почти еднакви, защото щях да ги подарявам едновременно, освен това наистина нямах никакво време да развихрям фантазията си - както, уви, често ми се случва, се захванах за работа само няколко дни преди събитието.

Направих първата картичка - модел, и след като добих представа как ще изглеждат картичките, се захванах за работа. Оказа се, че да направя 20 картички за няколко часа в продължение на два-три дни не е мисия невъзможна. Сякаш си на конвейерна пътека в някаква фабрика - малко скучно, но пък ефективно. Естествено, не правих всяка картичка поотделно, а си подготвих първо основите, после хартиите, след това елементите за украса, като накрая сглобих всичко. Получи се. Всички картички, макар и не идентични, бяха почти еднакви - дизайнът на всички бе един и същ, хартиите, макар и да се различаваха в различните картички, бяха от една и съща колекция, а елементът за украса - пеперудата в двете кръгчета, се различаваше в отделните картички само с цветовете си. Като цяло резултатът ми допадна, а картичките истински се харесаха на получателите си.

London Market/Pink Paislee - вторник

Ето я и втората картичка от серията такива, направени с колекцията на Pink Paislee London Market. Напоследък мисля все по-често за това как да направя снимките си по-интересни и впечатляващи. Влюбена съм в начина, по който любими мои food-блогъри снимат храна - Руми от something например. В състояние съм да гледам блога й с часове и да се възхищавам на начина, по който съчетава цветовете, подрежда декора и прави снимките си. Невероятен талант! Е, аз не се славя със страст към готвенето, а за таланта не ми се говори. Но определено все по-често се питам не мога ли да направя снимките си по-различни, като вместо храна в основата на снимката е картичка например?... Мечтая си за цветове, светлина, красиви платове, находки от винтидж-пазари, интересни предмети. Накъде ли ще ме отведат тези мои мечти?...

Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери

Това ще е последната картичка от рубриката "Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери", поне за известен период от време. Напоследък да правя картички не ми носи онова удовлетворение, което така ме вдъхновяваше преди време. Други неща занимават мислите ми. Все хубави, между другото, но някак встрани от тематиката на блога. Започнах отново Проекта 365 дни, усетих леко забравеното удовлетворение от снимките, които ме карат да се усмихвам. Експериментирам с нови вкусове и рецепти - ммм, домашният сладолед бил невероятно изкушение, търся нови усещания, садя цветя, доставям си сетивни удоволствия - ароматни вани, ярки цветове, нова козметика, чета, почивам си. И за картички някак не остава време :)

Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери

Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери

Следилите 30-дневното предизвикателство знаят, че благодарение на него преоткрих маркерите Копик, които повече от година стояха неизползвани в шкафа с материалите ми. На няколко пъти бях на крачка да се разделя с тях, но винаги ме спираше вътрешното усещане, че не трябва да го правя. Доверих се на това си вътрешно усещане и добре, че го направих.

Оказа се, че оцветяването може да бъде извънредно забавно, а и много релаксиращо занимание. Докато оцветявам, наистина си почивам, забавям темпото, спирам за момент. А аз определено имам нужда нещо да ме спре насред цялото това бързане (което не винаги е необходимо, но май я карам по навик). Следващото решение беше логично - трябва да оцветявам по-често.

Така че споделям с вас идеята за едно ново начинание:
за обещанията, дадени само пред мен, ми е твърде лесно да забравя :)

Понеделник в цветове

Нова рубрика в блога, в която всеки понеделник ще публикувам картичка с картинка, оцветена с маркери Копик. Минава ми през ум мисълта тези публикации да съдържат и нещо като мини-уроци за оцветяването с тези маркери, но на този етап знам толкова малко, че трудно бих могла да напиша нещо смислено. По-нататък - може би :)

И така, ето я първата картичка от новия проект. А ако искате да научите повече за маркерите Копик, непременно прочетете публикацията на Нана, към която съм дала линк в началото.

Желая ви една хубава седмица, изпълнена с повече слънце и много усмивки!

30-дневно предизвикателство: картичка № 29

Още само един ден - определено това предизвикателство ще ми липсва :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 27 и няколко идеи за предизвикателства

Учудих ви с вчерашната картичка, нали :) Ако и вие удобно сте се разположили в своята зона на комфорт - "не, това е абсурд да го направя, не е в моя стил", защо не опитате поне за малко да излезете от нея. Различно и забавно е, интересно и предизвикателно. И като стана дума за това, в тази публикация ще ви споделя няколко идеи за различни предизвикателства. Когато имате нужда да разнообразите публикациите в блога си, имате усещането, че идеите ви се изчерпват или просто се нуждаете от малко вдъхновение, защо не опитате да се заемете с някакво предизвикателство.

Първият възможен вариант, съвсем предвидимо, е този, с който се заех аз - да го наречем ПРОЕКТ "ПОСТОЯНСТВО" - избирате един период от време, може да е 30 дни, а може и по-малко, в който всеки ден правите по една картичка. Без значение дали сте в настроение, колко друга работа имате и колко малко точно в момента ви се прави картичка. Бъдете последователни, упорити и неотклонни - със сигурност накрая ще сте научили малко повече за себе си.

Вторият вариант е за проект, който можем да наречем "ВДЪХНОВЕНИЕ". Правите си, ако вече нямате такава, база данни, в която отделяте снимки на картичките, които истински са ви харесали - като моята в Pinterest, и отново в продължение на определен период от време - например всеки ден за една седмица или пък веднъж седмично в продължение на няколко месеца, правите картичка, вдъхновена от любима друга такава.

Този проект може да има няколко различни варианта - вдъхновението ви може да бъде открито в собствените ви картички например. Разгледайте снимки на своите картички - не тези, правени наскоро, а да кажем преди година, и опитайте да възпроизведете по малко по-различен начин любимите ви от тях.

Аз със сигурност в някое следващо предизвикателство ще опитам и двете възможности. И без това у дома мои картички почти не се свъртат и понякога ми става малко мъчно за тях - така че мога да опитам да направя подобни отново, но вече с няколко месеци/години помъдряла :)

Друг вариант на същото това предизвикателство е да си поставите за цел да направите определен брой картички, вдъхновени от нещо различно - например от дизайна на реклами, от снимки, от интересни предмети. Правила съм такива картички и ви уверявам, че е и интересно, и забавно. Е, не съм го правила във вариант на предизвикателство и с предварително определени правила, но пък някой ден може да опитам.

Третият вариант на предизвикателство можем да го наречем "НАБЪРЗО". Със сигурност се досетихте - целта е да направите картичка за точно определен период от време. Поставяте си някакъв времеви лимит - например не повече от 15 минути, като точно за толкова време трябва да сте приключили и картичката да е готова. Опитвала съм го - забавно е.

Още един вариант на предизвикателство - хм, какво име да му измислим... да го наречем "ИКОНОМИИ", e да работите с ограничено количество материали - поставяте си например за цел да направите картичка само от картон или пък само с копчета, без да добавяте нищо друго. И този вариант е тестван, при това неколкократно, и всеки път успявам да измисля нещо различно и оригинално.

И последен вариант за днес - ще го наречем "ТЕМА" е да правите картички само на една тема - рожден ден например, всеки ден в продължение на седмица или друг период от време. Темите могат да бъдат най-разнообразни, периодите от време - също.

Какво ще кажете? Бихте ли участвали в такова предизвикателство? А имате ли идеи за други такива.

Желая ви прекрасен неделен ден и доскоро :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 26

Както споменах и вчера, предизвикателството да направя 30 картички за 30 дни ме отведе на неподозирано пътешествие. Всеки, който се е отбивал  в този блог поне няколко пъти, със сигурност е забелязал, че на картичките ми няма картинки, а цветята са истинска рядкост. Ето защо днешната картичка е толкова голямо изключение, че учуди най-много самата мен. Границите на стила ми бяха тотално пренебрегнати в стремежа да направя най-после картичка, която да ми хареса. Дали се получи? Всъщност не знам за харесването, но тази картичка определено ме кара да се усмихвам. Имам усещането, че съм разкрила част от себе си, която обикновено не излагам на показ. Сякаш отново съм се превърнала в малко дете и съм се позабавлявала. Така че, да, със сигурност имаше смисъл да опитам нещо различно. Ще го направя отново :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 25

Толкова съм сърдита на себе си, че ми минава през ум да бойкотирам публикациите до края на предизвикателството - ще ви показвам по една снимка с надеждата да не й обърнете особено внимание и ще броя дните до края му. Ако не бях такъв инат, щях да се откажа преди около седмица. Оттогава нищо, ама абсолютно нищичко от това, което правя, не ми харесва. Стигнах дотам снощи да направя картичка с картинка на гъбка, оцветена с маркери Копик, с цветя и брадс. Сериозно. Определено, когато ви я покажа, че помислите, че сте объркали блога :) Хаха, изобщо не очаквах, че предизвикателството ще е толкова предизвикателно към края си. Още пет дни...

30-дневно предизвикателство: картичка № 23

Изобщо не обичам публикации, в които набързо ви показвам една снимка и приключвам, но, уви, когато публикуваш всеки ден и когато това е едно от десетките неща, които трябва да свършиш, просто няма друг начин. Предизвикателството донякъде извинява лаконичността ми, но наистина имам усещането, че отбивам номера, че губя връзката с вас. Но пък още седем картички и се надявам да се върна към обичайния си ритъм на писане. Харесам блогове с лично отношение, тези, зад чиито публикации прозира мисъл, или чувство, или емоция. Иска ми се и моят блог да е такъв, но ми се струва, че при ежедневното публикуване това отношение малко се размива. Не защото няма какво да кажеш всеки ден, а защото рутината те кара да го кажеш по малко по-различен начин.

30-дневно предизвикателство: картичка № 21

Всяка следваща картичка за предизвикателството ми допада все по-малко и по-малко. Самокритичност никога не ми е липсвала, така че строгият ми поглед не е нещо, с което тепърва се сблъсквам. По-скоро предполагам, че наистина количеството започна да се отразява на качеството. Но пък вече съм на финалната права, така че няма да се откажа. Замислям се обаче защо се стига до момент, в който в това, което правиш, сякаш започва да липсва живецът, искрата. Дали е субективно или всички го забелязват? Дали е защото го правиш независимо от всичко - независимо от това в какво настроение си, дали си мотивиран, вдъхновен или напротив. Определено въпросите са повече от отговорите, но пък предизвикателството затова си е предизвикателство - защото те предизвиква да потърсиш необичайни решения и да научиш малко повече за себе си.

P.S. Не забравяйте, че днес е последният ден, в който може да се включите в спечелването на наградата за деня на скрапбукинга ето тук.

30-дневно предизвикателство: картичка № 19 и предстояща изненада

Знаете ли, че всяка първа събота от м.май се празнува денят на скрапбукинга. Тази година денят е пети май, тоест днес. Което означава, че едва ли тази публикация с поредната картичка от предизвикателството ще е единствената за деня. Искаше ми се да отбележа този своеобразен празник по малко по-специален начин, но все още обмислям какъв да бъде той. Хрумват ми идеи за видеоклип, за представяне на последните ми скрапбук-страници, а може би и за някаква награда за някой от вас... Всъщност защо не и за всичко наведнъж. Така че ме очаквайте отново днес, но този път с изненада :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 18

Отново картичка, направена само от няколко вида картони - всъщност идентични на тези от картичка № 12. Споменавала съм и друг път, че когато направя картичка с определени материали, много често ги използвам и за втора. Прибирането и подреждането определено не са най-приятната част от творческия процес, така че се възползвам напълно не само от факта, че вече съм направила някакъв подбор на подходящи цветове и десени, но и от безпорядъка, който цари на работната ми маса.

Що се отнася до тази картичка... не е от най-любимите ми, признавам. Липсва й сякаш живец, нещо, което да те привлече към нея. Но пък аз продължавам да съм убедена, че няма как всичко, което правиш, да е стойностно, красиво и различно. Напротив - за да създадеш онова ми ти стойностно и различно нещо, преди това трябва да си направил много, ама наистина много не чак толкова стойностни и красиви неща. Очакването, че само да седнеш на работната си маса веднъж месечно и под ръцете ти ще се роди шедьовър е толкова нереалистично, че е чак смешно.

Затова предлагам да запретнем ръкави и просто да творим, пък ако в процеса на това творене успeeм от време на време да създадем нещо хубаво, значи си е струвало.

30-дневно предизвикателство: картичка № 15 и предимствата на Белград

Днешната картичка ми отне сигурно най-много време и усилия от всички направени досега за предизвикателството - не че й личи, но е факт. Когато нещо не ти се получава, не ти се получава и това е. В друг момент бих я изоставила, но когато трябва да правя картичка всеки ден, нямам особен избор. Честно казано не я харесвам особено.

Както и да е, все пак тази картичка може да ми послужи като идеален повод да ви спомена къде бях през последните дни. Никак не ме бива по пътеписите/още ме гризе съвестта, че така и не написах дълго обещаваната публикация за Флоренция миналата година/ и нямах намерение да пиша каквото и да било. Но снощи се замислих, че имаше неща, които ми направиха наистина силно впечатление и искам да споделя.

И така, през последните четири дни бях в Белград. Тръгнах без никакви особени очаквания - бях със страхотна компания и единственото, на което се надявах, беше да си изкараме весело. Което й стана, но си признавам, че изобщо не очаквах Белград да ме впечатли по какъвто и да било начин. Оказа се, че съм се лъгала. 

Което ни води до днешната публикация в стил "Предимствата на Белград".

Прекрасните жени - толкова са хубави тези сръбкини, че аз, без да имам особени сантименти към жените като пол, просто бях очарована. Наистина много красиви. Истинско удоволствие бе да вървиш по улиците.

Вкусната храна - иска ли питане, предполагам това го очаквахте. Но пък имайте предвид, че това го пише човек, който вече пети месец не е хапвал месо. Но и без месото, кухнята им е чудесна. Тестените им изделия са много вкусни, а в т.нар."каймак" се влюбих безвъзвратно.

Несекващият нощен живот. В полунощ в делничен ден централните улици на Белград са точно толкова оживени и поне два пъти по-шумни от тези в София през деня. А когато си отишъл да се забавляваш, това определено си е предимство.

Книжарниците. Силно съм впечатлена. Толкова много книжарници накуп не бях виждала никога никъде. Имах усещането, че само в Белград има повече книжарници, отколкото в цяла България накуп. Да не говорим, че на една от централните търговски улици всеки пети магазин беше книжарница. Четат хората и аз като един четящ човек ги приветствам. Браво на тях!

И накрая две много показателни случки за приветливостта на сърбите: 

Попитахме едно момче как да стигнем до някакъв магазин и той мигновено реши не просто да ни обясни, а направо да ни отведе, въпреки протестите ни и уверенията, че ще се справим и сами. Заряза този младеж приятелите си и ни води поне 7-8 минути до автобусната спирка - там спря, започна подробно да ни обяснява къде и след колко спирки трябва да слезем и докато ние бяхме още зашеметени от цялата тази отзивчивост, грабна лист и химикал, написа с кои автобуси можем да отидем до там, като не забрави да добави и с кои може да се върнем.

И за да не мислите, че това е изключение, само ще спомена за пристигането ни. Търсейки хотела, спряхме до един полицай и попитахме къде се намира. Оказа се, че навигацията правилно ни е отвела и хотелът е под носа ни - 50 метра нагоре в една еднопосочна улица, чиято посока беше, уви, точно противоположна на нашата. И знаете ли какво направи полицаят - разтича се и буквално блокира цялото движение по една от централните улици в Белград на обяд, само и само да можем ние да стигнем до хотела, без да трябва да се връщаме.

Е, кажете ми как да не съм впечатлена от това кратко пътуване до една съседна столица.

30-дневно предизвикателство: картичка № 14

Ето ме с поредната картичка от предизвикателството. Завърнах се късно снощи и честно казано все още съм тотално неориентирана, но обещанието си е обещание и днес продължавам смело с картичките и предизвикателството. Признавам обаче, че публикувам картичка, направена преди около седмица. Съвсем преднамерено я пазих в тайна, защото беше предназначена за подарък и не исках да развалям изненадата. Но вече трябва да е пристигнала до получателя си, така че времето й дойде.

Между другото, точно тази картичка е любимата ми от всички направени досега за 30-дневното предизвикателство. За съжаление не успях да я снимам твърде добре - светлината беше лоша, а на следващия ден я изпратих, така че снимките не успяха да уловят изцяло красотата й, но наистина се получи картичка, която лично на мен много ми хареса.

Направена бе специално като знак на благодарност за Буболинката, която пък, благодарение на Вики, ни изненада с едни разкошни сладки за Великден. Не само красиви и впечатляващи, но и много вкусни. Надявам се, че и моята картичка й е харесала и я е накарала да се усмихне :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 11

Вече ще си помисля, че имам слабост към необичайните сватбени картички. И най-интересното е, че изобщо не ги започвам с намерението да се получи нещо странно или различно. Просто си работя и в един момент се оказва, че се е получила картичка не с какво да е, а с... риби и с надпис, подходящ за сватба. Да не говорим, че рибите не са две, а цели три. Но пък това може да е сватба, след като вече се появило детенце, нали... И да е на брега на морето, и тематиката да е морска... Хаха, абсолютно безумие. Но пък точно това харесвам на факта, че правя картичките си не с конкретна цел, повод или намерение - крайният резултат понякога е неизвестен, дори и на самата мен.

Ако някой ме попита защо правя картички, сигурно най-честният отговор ще бъде - защото ме сърбят ръцете. Имам нужда да правя нещо с тях, да създавам, да творя. Имам нужда от занаятчийското усещане да работя, да майсторя. Да работя именно с ръцете си, не с ума си - това така и така го правя поне по осем часа на ден. Крайният резултат много рядко ме интересува - аз просто правя картичките си заради правенето, свободна от очаквания, от правила и изисквания.

И може би затова, когато получа някакво признание за картичките си - като излъчването по телевизията, това ме радва - о, как много ме радва, но всъщност всичко продължава по старому. Защото аз искам да е така. Не са ми нужни нито известност, нито признание, нито популярност. Никога не съм се стремяла към тях и спокойно мога да ги пренебрегна ден по-късно. Амбицията превръща хобито в работа. Не, благодаря. Работа си имам - при това чудесна, тук имам нужда от нещо различно. Затова продължавам да правя моите си картички, свободна от всичко останало, освен от собствената ми нужда да правя нещо - точно така, с ръцете си. Това ми носи радост, зарежда ме с енергия, разтоварва ме. Абсолютно нищо повече не ми е нужно.

P.S. За тази картичка използвах скеч от блога Randon Acts of Creativity

30-дневно предизвикателство: картичка № 8

И след вчерашната еуфория, днес една съвсем семпла картичка и телеграфна публикация, състояща се от точно едно изречение - за повече днес нямам време :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 6

В публикацията, в която стана въпрос за визуалния център на картичките, споменах и за баланса. Затова и реших днешната картичка да ми послужи като повод да поговорим малко повече за него.

Ако трябва да дефинираме баланса съвсем накратко, то бихме казали, че това е ефект, при който отделните елементи - в случая тези на картичката, се уравновесяват един друг.

Балансът може да бъде симетричен и асиметричен. За да не навлизаме твърде дълбоко в дебрите на дизайна, само ще спомена, че при симетричния дизайн, пример за който е и днешната картичка, ако си представим една ос, разделяща картичката на две, то елементите от двете й страни са напълно еднакви. При асиметричния баланс тази еднаквост и пълна повтаряемост на елементите липсва, но въпреки това усещането за баланс съществува, защото различните елементи имат еднаква визуална тежест, уравновесяват се един друг.

Ако се запитаме защо е нужно на картичките ни да има баланс, то отговорът би бил - за да създадем цялост. Балансът е антипод на хаоса, той създава усещане за ред, за композиция, а не за безразборно нахвърлени елементи.

И за да приключим днешния кратък урок по дизайн, нека кажем, че един от най-лесните начини да постигнем баланс е чрез повторение - повторение на елементи, форми, цветове. Именно повторението е в основата на баланса, то създава единство. А днешната картичка е пример за симетричен баланс, постигнат чрез повторение.


Р.S. Надявам се, че този тип публикации ви допадат и не са твърде скучни. Аз съм твърдо убедена, че без добър дизайн, няма как да се получи една хубава картичка, затова и от време на време ще отварям дума за това в блога. В същото време имайте предвид, че нямам никакви професионални квалификации, свързани с дизайна, и всичко, написано тук, е съвсем непрофесионално - почерпено единствено от собствения ми опит и наученото през годините.

30-дневно предизвикателство: картичка № 4

Не започнах днешната картичка с идеята да е предназначена точно за младоженци, но в крайна сметка установих, че картичката, която се получи - макар и по-ярка и цветна, може да послужи за малко по-различна сватбена картичка - именно затова и поставих подходящ за това надпис.

Подходих към нея по-скоро с намерението да разчупя някакви собствени стереотипи и да използвам материали, които обикновено избягвам (в случая банерите, които изрязах с помощта на Big Shot).
Още един положителен ефект на предизвикателството е, че започваш да търсиш начини да промениш нагласите си. Банерите, колкото и безумно да звучи, излизат леко от моята зона на комфорт. Установих, че започна ли да правя картичка, посягам все към едни и същи форми за изрязване - с тях ми е комфортно, удобно и лесно.
Когато създаваш картичка всеки ден обаче, вече не ти е толкова интересно да правиш едно и също. Мога да си представя как към края на предизвикателството толкова ще ми е писнало от собствените ми навици, че може дори да оцветя картинка или да използвам печат :)

P.S. Щях да забравя - за тези, които следят телевизионното предаване "Черешката на тортата", тази седмица Роро ще подари на всеки от гостите си  по една от моите картички. Нямам представа дали това ще е част от предаването, но все пак реших да ви кажа.

30-дневно предизвикателство: картичка № 2

Една съвсем семпла картичка за втория ден от предизвикателството. Използвам я, за да дам и нещо като съвет на всички онези, които тепърва започват да правят картички - своеобразно продължение на серията Как да правим бързо и лесно картички.

След като в първата публикация стана въпрос за основата на картичките, нека днес обърнем внимание на техния визуален център.

Всяка една картичка/с едно изключение, за което ще спомена след малко/, трябва да има визуален център, отправна точка, на която погледът да се спре в първия момент, в който я погледнеш. Не харесвам картички, в които погледът се лута поради множеството елементи с еднакво силно въздействие. Всъщност нямам нищо против картичките, на които има много елементи - те могат да впечатлят с многообразието, разкоша и богатството си. Имам против обаче, когато всички тези елементи имат еднаква визуална тежест, което в крайна сметка създава един малък хаос на ограниченото пространство на картичката.

Разгледайте картичките си - просто им хвърлете по един поглед, без да се вглеждате много-много. Може ли веднага и без колебание да посочите къде е своеобразният визуален център на всяка от тях?

Аз определено мога. Нека уточним, че не е необходимо този визуален център да е само един-единствен елемент. Той може да е и група елементи, които са в непосредствена близост един до друг.

Нека сега да споменем и за изключението - това са картичките с перфектен баланс - тези, при които има няколко визуални центъра, елементи или група елементи, които обаче разгледани като цяло, създават баланс и усещане за подреденост.

За да не бъда голословна, нека ви покажа и няколко съвсем произволно избрани примера за двата вида картички:

При тази картичка визуалният център несъмнено е розата:

При тази - пеперудата:

Ето един пример за няколко групирани елемента, които разгледани в цялост, създават визуалния център - патето, дървото и надписа:

А ето и пример за картичка, при която балансът компенсира липсата на визуален център:

Надявам се тази публикация да ви е била полезна. С пожелания за светли и благословени празници - до утре :)