четвъртък, 30 юни 2011 г.

Отново сватбена картичка



Серията картичка в стил Shabby Chic продължава и, честно казано, не се очертава скоро да спре. Тези леко ретро картички в меки цветове, с нежно и ефирно излъчване, просто ми влязоха под кожата. Аз не съм от тези, които обикновено се прехласват по картичките си, но напоследък нещо ми стана. Не само че ги харесвам, но взех и да се хваля с тях. Всеки път, когато направя такава картичка, отивам при съпруга си и започвам да му досаждам да я погледне сега - веднага! и непременно да й се възхити (това, последното му го внушавам подсъзнателно). Да има късмет да не го направи... Той обаче явно е добре обучен и знае как да размекне съпружеското ми сърце, така че вчера заяви - някой ден ще направиш изложба с тях. Е, вярно, че преувеличава, но това му е ценното на един добър съпруг. Да преувеличи, когато е нужно :)


вторник, 28 юни 2011 г.

Открития в мрежата - само за жени :)

Днес реших да изоставя за момент тематиката на блога и да споделя с вас друго мое увлечение - козметиката. Ще публикувам любимите си канали за грим в YouTube, както и два сайта, с които почти винаги се консултирам, преди да направя каквато и да било козметична покупка.

 И така, ето четирите канала в YouTube, които редовно следя:






и любимката ми Lisa Eldridge Make Up


А сайтовете, за които споменах, са:

и
MakeUpAlley

В първия тях Paula Begoun и нейният екип са направили над 45 000 ревюта на козметични продукти от бялата и декоративна козметика с посочване на съставките, действителния им ефект и са оценили действието им. Изключително полезен и отрезвяващ сайт, който разбива заблудите на рекламата. Доскоро сайтът беше платен, но от около година може би вече не е нужен 
абонамент и цялата база с информация е общодостъпна.
Във втория сайт потребители от цял свят споделят личните си впечатления от козметичните продукти, които са използвали. Тук продуктите са още повече, мненията - безброй и със сигурност ще откриете информация, която да ви помогне да направите един добър и подходящ за вас избор.

неделя, 26 юни 2011 г.

На риболов


И за да не ви отегча съвсем с картичките в стил Shabby Chic, ето една, направена за предизвикателството на Картичкофуриите тази седмица - "Мечоци". Е, при мен освен мече има и лисица, но пък понякога дори при риболова човек/извинете - мечок/ има нужда от компания. С пожелания за хубав и спокоен неделен ден - доскоро :)


петък, 24 юни 2011 г.

За любовта в стил Shabby Chic


Ето я и втората картичка, за която споменах вчера. Не съм сигурна коя от двете ми допада повече, но определено продължавам с опитите в този стил. Всъщност ето един непоискан съвет, но пък от личен опит - когато се чувствате така, сякаш вдъхновението ви е отишло през девет планини в десета, а това, което обичайно ви носи удоволствие, е някак позавехнало и изгубило свежестта си, започнете да експериментирате. Предизвикайте себе си и потърсете нови пътища. Направете нещо коренно различно от това, което правите обикновено. Опитайте нов подход, нов стил, нови материали, нова гледна точка. Преобърнете с главата надолу всичко онова, с което сте свикнали - може пък отдолу да се крие вдъхновението ви :)


четвъртък, 23 юни 2011 г.

Сватбена картичка - малък разкош


Ако трябва да бъда съвсем честна - най-вече пред себе си, една от основните причини да правя картички е възможността да работя с прекрасни материали. По принцип не си падам особено по пазаруването - да обикалям из магазините определено не е сред любимите ми занимания. Не за друго, а защото почти никога не си харесвам нищо - имам чувството, че всички производители, най-вече тези на дрехи, са влезли в жесток заговор срещу мен - решили са да правят само дрехи, коя от коя по-шарени и по-кичозни. Не, благодаря. 

Но пазаруването на материали за картичките ми е съвсем различно - там почти всичко ми харесва. Пазарувам онлайн и удължавам удоволствието възможно най-дълго - една поръчка може да ми отнеме два-три дни, докато в крайна сметка реша какво искам и се насладя на избора си. След това започва сладостното очакване на пощенската пратка - да, дори в това намирам удоволствие:)) А когато в крайна сметка пристигне, трудно нещо може да развали настроението ми точно в този ден - няма служебни проблеми, няма разсеяни подчинени, няма твърде много работа. Аз си се рея в небесата и очаквам с нетърпение да се прибера у дома, за да разгледам на спокойствие какво съм напазарувала този път. И най-интересното е, че обикновено на живо нещата са в пъти по-красиви, отколкото онлайн. 

Така се случи и вчера. Получих поръчка с материали и още неприбрала се у дома, вдъхновена от цялата тази красота, спретнах две картички. Тук виждате първата от тях. Коренно различна от обичайния ми стил, но пък се влюбих в нея от пръв поглед - рядко казвам, че на живо нещата ми изглеждат по-добре, но определено точно тази картичка на живо е малък разкош, който снимките не успяха да уловят. Прекрасните хартии на Pink Paislee от колекцията Butterfly Garden и разкошните цветя на Prima допринесоха най-вече за това. Определено усещам, че стилът ми навлиза в нов период - по-приглушени цветове, повече нежност, щипка разкош. Вдъхновена съм :)


понеделник, 20 юни 2011 г.

Още една патешка картичка - този път за рожден ден


В блог-пространството става все по-тихо и по-тихо. Самата аз усещам как като че ли ми се иска да се отдръпна  за малко от компютъра в топлите летни дни и да се отдам на повече почивка и време за себе си. Всъщност почти винаги се чувствам така, след като съм пътувала и в продължение на три дни не съм и помислила за интернет, блогове и публикации. Изведнъж виртуалният свят започва да ми се струва все по-нереален и си задавам въпроса защо прекарвам толкова много време пред екрана. Но само ден-два по-късно всякакви подобни въпроси отдавна са забравени и часовете в интернет изобщо не се поставят под съмнение. Но сигурно все пак лятото тук, в блога, ще е малко по-тихо. Картичките ще са неизменна част от летния ритъм, но ще поизоставя предизвикателствата, по-редки ще са и откритията в мрежата. Пред перспективата да съм пред компютъра, повече като че ли ме привлича тази за зеления парк и прохладните сенки. А е хубаво човек да се вслушва в себе си...

И както обикновено, трудно мога да ви споделя нещо конкретно за днешната картичка - исках да е весела, жизнерадостна, да накара този, на когото ще се подари, да се усмихне и да се почувства наистина специален. Доколко съм успяла, ще прецените вие:)

Желая ви един прекрасен слънчев ден, изпълнен с усмивки и добро настроение!

сряда, 15 юни 2011 г.

Първата картичка, направена с помощта на Биг шот


Ето я и първата картичка, направена с помощта на Биг Шот. Засега единствените форми за изрязване, които имам, са за тагове - етикети, така че съвсем предвидимо, на картичката има цели три от тях :)
Първоначалните ми впечатления от машинката са страхотни - с изключение на неочакваното пукане, което издава, докато преминават през нея формите за изрязване и което продължава да ме стряска всеки път, всичко останало е идеално. Изрязва лесно, бързо и чисто. Сега остава само да си създам колекция от шаблони. Днес пристигнаха поръчаните кръгове и пеперуди, така че скоро картичките ми ще станат по-разнообразни - или напротив, на всяка от тях ще има по едно кръгче, една пеперудка и поне един етикет :)

Имам въпрос към тези от вас, които имат Биг Шот - които са любимите ви форми за изрязване и шаблони за ембосинг? Да го имам предвид при бъдещите си покупки...

А харесва ли ви картичката?

понеделник, 13 юни 2011 г.

Петте ми любими неща - на гости в блога Bittersweet Vogue

 

Добро утро! Днес гостувам в блога на прекрасната Неси - Bittersweet Vogue.

*****************************************************

Ако искате да научите за петте ми любими неща, заповядайте там - Five on Fire with Toni

събота, 11 юни 2011 г.

Новините в събота


Освен новата картичка, която направих преди няколко дни, новината днес е, че се сдобих с Биг Шот - машинката на Sizzix, която служи за изрязване и ембосинг:


В един кошмарен ден тази седмица, в който имах толкова много работа, че вече не знаех на кой свят се намирам, реших, че единствената справедлива компенсация за тези мъки, 
ще е някоя покупка. 

Само минути по-късно вече правех поръчка от Грета`с Арт. Те пък моментално ми звъннаха, за да ми кажат, че поръчаната заедно с машинката папка за ембосинг не е в наличност, а аз започнах да им обяснявам как не съм поръчала никакви цветенца, а ламинат:))) Още ме е срам. Ако някой от тях чете тук, да знае - макар и малко разсеяна, по принцип не съм чак толкова неадекватна:)))

  Все пак успяхме да се разберем и след ден - тоест вчера машинката пристигна и моментално възникнаха два логистични проблема. Как да успея да я пробвам за двата свободни часа след работа, през които трябваше да разместваме мебели - следващата сутрин щяха да идват да поставят прословутия ламинат, и в същото време да се приведа в приличен вид за среща на класа, с който завърших Езиковата гимназия преди цели... 17 години. Успях да се справя - и с външния си вид - никой не уплаших, и с мебелите - тук не взех особено участие, и с машинката - е, проглуших ушите на съпруга си, че трябва веднага, моментално да намери начин да включи някъде компютъра - преместен заради същия онзи ламинат, защото нямам никаква идея как  работи това нещо, а няма да излезна от къщи, докато не разбера. Та такива емоции ме владяха вчера:))

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Да поговорим за... Бижутата на Ася

Отдавна обмислям идеята в блога да каня гости - стига съм ви досаждала само с моята персона :)) На пръв поглед - нищо по-лесно от това. На мен обаче ми се искаше гостите - поне в началото, да не са от обичайното ни блог-общество. Дълго време не ми хрумваше нищо интересно. После обаче открих Етси и това, че там има български отбор. Също толкова бързо разбрах, че в този отбор участват интересни и забавни личности - всяка от тях със свое собствено хоби и уникални продукти. В този момент разбрах, че търсенето ми е свършило и че първият гост в тази рубрика ще е именно творец от българското етси-общество.



Едно от първите неща, които ме впечатлиха там, бяха бижутата на Ася. Наистина се влюбих в тях моментално и изобщо не се поколебах да я поканя за свой първи гост. Тя пък откликна толкова радушно и направи всичко, за което я помолих, толкова бързо и точно, че за мен "работата" и общуването с нея бе истинско удоволствие. Благодаря ти, Ася!

А сега нека сама ни разкаже за себе си


Казвам се Василена, но повечето хора ме знаят на малко име - Ася. Родена съм и съм живяла в София през по-голямата част от живота си. Преди осем години се омъжих за американски войник и оттогава живея в САЩ. Имаме 4 годишен син, когото обичам повече от всичко на света. Имам разнообразни и много хобита и предполагам, че причината е непрекъснатата ми жажда за знание. Обожавам да чета книги, практикувам няколко спорта, голям почитател съм на изкуството във всичките му аспекти и черпя мъдрост от древните философи.

Какво биха казали за теб приятелите ти?
Ха…..това май трябва тях да попиташ, но съм сигурна, че за едно определение всички ще са в съгласие - екстравагантна. Аз гледам на света, живота и хората под доста по-различен, дори бих казала необичаен ъгъл от останалите. Аз вярвам, че съм много стар дух, носещ със себе си знанието и мъдростта, придобити през много минали животи…..

Как протича обикновено един твой ден?
Нямам обичайно ежедневие, но ако трябва да синтезирам, е това: сутрин след събуждането си подготвям сина си за детска градина, после си приготвям кафето и сядам на компютъра да видя какво е движението там. На обяд прибирам сина си и сядаме да ядем. Слад като го сложа да спи, ми остава малко време да се занимавам с хобитата си. После се прибира съпругът ми и от там вечеря и време, прекарано със семейството. Когато заспят, е време за каквото друто имам нужда.

Кое е любимото ти време през деня?
Късно вечерта, след като синът и съпругът ми заспят - тогава имам време за себе си.

А за какво напоследък не намираш време?
Ох, за всичко…..напоследък ме озарява мисълта, че имам нужда да се клонирам. Бих искала да съм три - една да чисти, готви и да се грижи за домакинството, втора да прекарва време със семейството и трета да се занимава с всичките ми хобита.

Какво забавно или интересно нещо ти се е случило напоследък?
Задай ми този въпрос след месец - в момента се приготвяме за голямото преместване от източния обратно на западния бряг. Говоря за 2 седмици пътуване и посещаване на места, на които не сме били никога преди. Освен това ще се видя с приятелка от детството с която не сме се виждали от 9 години. Така че интересното ми предстои….


Кога и как започна да правиш бижута?
Започнах да правя бижута преди 3 години. Всичко започна с една гривна, която имах от много дълго време, направена от евтини материали, която не можех да нося повече заради износения й вид. Понеже много си я харесвах, реших да си набавя качествени материали и да си направя нова, подобна на старата…и ето така се започна.

Кога откри Етси? Какво те задържа там? С какви предизвикателства се сблъскваш?
Мисля, че открих Етси преди 4 години и имах за продажба други неща, но някак си не ми идваше от сърце. Това, което ме задържа там, е, че нямам никакви отговорности по поддръжката на магазина, сайтът има вече утвърдено име, пък и от обществото на Етси получавам подкрепа и научавам как да развия бизнеса си. Предизвикателсвото там е да стана забележима, тъй като сайтът е пренаселен от магазини, Етси няма собствена рекламна кампания и собствениците на магазините сами трябва да намерят начин да се рекламират.


Кое те отличава от останалите в твоята област? Към какво се стремиш? 
Кое те вдъхновява?
Всяка отделна личност изразява себе си по единствен по рода си и уникален начин. Това че моите бижута са израз на моята уникалност, ме отличава от останалите. В краткосрочен план бих желала да намеря време да дам живот на всички мои проекти, нарисувани в скицника ми. В дългосрочен план стремежът ми е да си създам име и моя собствена марка. Що се отнася за вдъхновението, аз черпя моето от природата и музиката - и двете ми носят духовния покой, нужен ми да творя, а природата ми разкрива най-прекрасните комбинации от цветове, които съществуват.

И последно - какъв съвет би дала на хората, които тепърва откриват своето хоби и искат да се развиват в тази област?
Да не се отказват. Нужно е време, упорство, постоянство и дори малко инат. Хубавите неща се случват бавно. Но най-важното е да го правят, защото им е на сърце, а не само за пари.

**************************************************************

Прекрасните бижута на Ася може да откриете в Assia Designs

вторник, 7 юни 2011 г.

За мечтите и желанията + нещо интересно


Не ми се вярва, но е факт - в момента имам повече картички, отколкото време за писане на публикации към тях. Затова нищо чудно няколко седмици в блога да има само снимки, снимки, снимки и... нито думичка. Шегувам се, естествено :)
Точно обратното - в блога и през лятото ще бъде интересно. 
Освен че ще има нови картички, тези дни - може би още утре, ще ви представя и първия си гост - всъщност гостенка. Самата аз нямам търпение.

Що се отнася картичките, които ви показвам днес - идеята за тях се роди от етикета Dream, който много ми се искаше да използвам в някоя картичка. И за да не е самичка, реших да й направя и другарче - защото желанията и мечтите вървят ръка за ръка.

С пожелания за много мечти и вяра в тях - до скоро!

събота, 4 юни 2011 г.

Сет от три мини-картички


Напоследък не участвам в никакви предизвикателства за правене на картички - просто не ми остава време да работя по конкретна тема. Или може би навлезнах в период, в който всякакви предварителни задания и правила само ме изнервят и дори и да опитам да ги следвам, крайният резултат обикновено ме разочарова.

Когато обаче тази седмица видях предизвикателството на Картичкофуриите, не устоях. Сякаш е измислено за мен :) Е, определено не съм толкова самовлюбена, за да си помисля, че наистина е, но темата е точно по мой вкус - Изчистена и семпла картичка.

И ето че се включвам в предизвикателството не с една, не с две, а с цели три картички. Всъщност това са мини-картички с размери 3 х 3 инча - около 8 х 8 см. За направата им използвах крафт-картон и стикери. Крайният резултат ми хареса и заради съчетанието на цветовете, и заради това, че нямат конкретна тема и могат да се използват по всякакъв повод.

Желая ви хубав, слънчев уикенд, много усмивки и добро настроение!

петък, 3 юни 2011 г.

Сватбена картичка и любимият ми спомен от моята сватба


Никога досега не бях правила сватбена картичка или поне не си спомням... Може би защото напоследък не ходим кой знае колко често по сватби, а и обикновено се сещам точно за картичката в последния  момент - когато единственият възможен изход е да купим такава. При положение, че правя картички от толкова години, направо си е срамота :)

Що се отнася до тази картичка, има нещо в нея, което ме кара да я харесвам. Може би заради акцентите в зелено и розово, които не са обичайните сватбени цветове.

И пак тази картичка ме накара да се замисля за моята сватба, която беше преди цели 13 години - в един горещ, напечен от слънцето августовски ден. Та любимият ми спомен от този ден е, когато една група мъже от рода на баща ми - родопчани, хубави, силни мъже се събраха на една от масите, прегърнаха се и запяха "Девойко, мари, хубава". И досега, когато чуя тази песен, настръхвам цялата и буквално се откъсвам от всичко, което ме заобикаля. Много неща съм забравила от сватбения си ден, но тази песен наистина винаги ще е с мен.

сряда, 1 юни 2011 г.

Месец май - накратко

Този път реших вместо единствено да ви покажа трите си любими картички от предходния месец, накратко да спомена какво се случи през месец май.
Но нека започнем с трите картички - ето ги любимите ми:


 

 


Показаните в блога нови картички този месец не бяха кой знае колко много, но затова пък ви разказах за Венеция  и заедно разгледахме Падуа и Пиза.

След Италия пък почти стигнахме до връх Вейката - най-южната точка на България,


като същия този ден научих, че риболовът по залез слънце може да бъде особено приятно занимание - дори въдица не ми трябва - само тихо, красиво езерце и удобно столче.



Що се отнася до проекта, за който писах в началото на месеца... Хм, трудно ми е еднозначно да го определя като успешен или неуспешен - определено не се разви точно така, както си го представях. И със сигурност имаше дни, в които не правих нищо повече от това да се приведа в неплашещ хората вид. Всъщност и в дните, в които си напомнях за проекта, не отделях кой знае колко време и внимание - месец май определено успя да ангажира вниманието ми със стотици други неща. Но пък определено имаше смисъл - бях на маникюр, промених малко цвета на косата си, правих си често маски за лице, сдобих се с нови обувки и разни други дреболии, напомнях си да пия повече вода, опитвах да се храня здравословно. Обичайните женски истории всъщност, но ако ме познавате, определено ще решите, че и това си е цяло постижение за мен - обикновено я карам много отгоре-отгоре. Всъщност точно вчера си говорихме с майка ми и една приятелка за външния вид и те ме убеждаваха, че само още няколко годинки ми трябват и ще се загрижа за външния си вид не на шега. Ще видим ще се получи ли така :))
Стига съм се отплесвала и аз в приказки...

Желая ви един прекрасен месец юни, красиво лято и много усмивки!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...