петък, 10 май 2013 г.

Забавни буркани с идеи

След двумесечна пауза беше време блогът да се посъбуди - най-после почувствах нуждата и вдъхновението за публикация. Преди да продължа, да успокоя загрижените, че всичко е наред и че мълчанието тук не бе свързано с никакви необичайни ситуации, преломни моменти или извънредни проблеми. Нищо подобно. Просто нужда от почивка и от малко размисъл в посока искам ли този блог да го има и ако да, накъде да поеме. Не обещавам, че следващата публикация няма да следва ритъма на двумесечните паузи, но пък обещавам, че ще пиша винаги, когато почувствам вдъхновението за това. Рапорт даден :)

Повод за днешната публикация е една много вдъхновяваща идея от блога Мer Мag за забавни буркани с идеи:


Съвсем накратко замисълът на проекта се състои в следното: избирате няколко категории - например "Да отидем...", "Да направим...", "Да хапнем", свързани с местата, които искате да видите, нещата, които искате да направите, и храните, които искате да приготвите, и отделяте по един буркан за всяка от категориите. Украсявате го по свой вкус и поставяте във всеки от бурканите листчета с идеи, свързани с всички онези интересни места, които искате да видите, храните, които толкова отдавна искате да опитате, или проектите, които планирате, но така и не се залавяте с тях. В началото на всяка седмица избирате по едно листче от от бурканите и се заемате да "изпълните задачата".


Особено ми харесаха малките детайли в осъществяването на замисъла - като снимките на отделните задачи и залепянето им в календара за месеца.


понеделник, 4 март 2013 г.

За миналото



Тази сутрин, докато отивах на работа, минах покрай сградата на детската градина, която е посещавала майка ми като дете. Днес сградата е изоставена и пуста – отдавна не се оглася от детски гласове и смях. Но минавайки покрай нея и вглеждайки се в прашните прозорци, през ум ми мина колко бих искала само за няколко минути да се озова в миналото – в дните, в които майка ми е била дете. За секунди да надзърна през прозорците и да видя децата, които днес вече отдавна са възрастни. Да наблюдавам какво се случва, да чуя гласовете, да усетя атмосферата.

Уви, няма как да се случи, но това ме накара да се замисля за нещо друго.
Често съм се питала какво ценно откривам в скрапбукинга и в другите проекти, които носят в себе си идеята за моментите, за тяхното запазване и съхраняване.
И днес осъзнах, че ме привлича неустоимо идеята за миналото.

Много често, като дете си мечтаех за машина на времето(явно и в момента продължавам да го правя) – такава, която да ми позволи да надниквам в отминали моменти. Просто като наблюдател, за малко, от любопитство. Когато чета за средновековието, си мечтая да се озова там. Когато стане въпрос за някоя историческа личност, през ум ми минава мисълта колко бих искала да я видя на живо, в една съвсем обикновена, делнична ситуация. Или да се върна към живота на моята прабаба, да надзърна в стаята, да чуя шумовете, да усетя аромата на ястие, готвено преди толкова много години…

И може би точно това неустоимо любопитство към миналото намира израз във всички мои албуми, страници и проекти. Ако успея да запечатам някаква частица от настоящето. Ако успея да уловя настроение, случка, късче ежедневие. Ако някой ден аз, или децата ми, или децата на техните деца могат да се пренесат за момент в моето, тогава отдавна отминало, настояще. Ако затворят очи и си представят делник, ако усетят аромати, чуят глъчка, ако се върнат за момент в това, което се случва днес и го почувстват със сетивата си... И това благодарение на думите, на снимките, албумите и страниците – то тогава всичко придобива много по-дълбок, истински смисъл.

събота, 2 март 2013 г.

Тези дни...


... опитвам да превърна публикациите в блога в част от ежедневието си, но, уви, в повечето случаи безславно се провалям. За сетен път се убеждавам, че когато имам твърде много друга работа, дори и да успея да открадна малко свободно време, в това свободно време не успявам дори да събера мислите си, камо ли да напиша нещо смислено и вдъхновяващо. За съжаление със сигурност - поне до началото на лятото, положението ще е такова.

... с удоволствие изгледах тази част от телевизионно предаване, посветена на книгата Elevate the Everyday на Tracey Clark (чудесна книга, между другото - четох я на Kindle, но със сигурност удоволствието ще е още по-голямо, ако я държах в ръцете си). Илюстрация за смисъла на проекти като 365 дни и Project Life. За снимките, ежедневието, рутината и вълшебството, което можем да открием в обичайните неща.

... преглеждам блоговете, които следя, и трия тези от тях, които не ме вдъхновяват. С леко съжаление установявам, че все по-малко стават блоговете за картички, които следя. Сякаш светът на картичките изгуби своето вълшебство - да, може би е все по-цветен, но и все по-еднообразен. Едва ли точно аз съм в позицията да критикувам - не съм правила картички от месеци... Всъщност може би причината е точно в това, че човек открива своето вдъхновение там, където го търси. И може би аз имам нужда от почивка от точно този свят. Сякаш се преситих.

... открих книга, която може би ще поръчам - An Illustrated Journey: Inspiration From the Private Art Journals of Traveling Artists, Illustrators and Designers

... и две интервюта, които ме накараха да се замисля за начина, по който се грижа за себе си -  What Self-Care Really Means To Me  и Self-Care In The Real World.

What Self-Care Means to Me
What Self-Care Means to Me

неделя, 24 февруари 2013 г.

събота, 16 февруари 2013 г.

Покани за рожден ден - нов вариант


Поканите за рожден ден, които бях публикувала преди време, продължават да бъдат сред най-търсените публикации в блога. Радвам се, че са от полза за някого и реших да направя още един вид. Този път на един лист с формат А4 има четири покани. Единственото, което е нужно, е да се сдобиете с бял, гладък картон и да ги разпечатате от файла във формат pdf, който може да откриете тук.

Хубав празник на всички, които са попаднали на тази публикация именно по повод рождения ден на някой малчуган!


петък, 8 февруари 2013 г.

За думите, очакванията и визиите


Ако напиша още веднъж, че онлайн-класовете са ми слабост определено може и да стана досадна. Но пък е факт и добро въведение за днешната тема, свързана точно с онлайн-класовете.

Вече трета поредна година се включвам в класа на Ali Edwards - One Little Word. Идеята на класа и концепцията на проекта е свързана с това да избереш една дума - своя дума на годината.
Дума, свързана с това, което искаш да ти се случи през предстоящите месеци, с това, което искаш да превърнеш в част от живота си, дума, която те вдъхновява или ти дава мотивация.
Вече трета поредна година избирам своя дума. Дали има ефект или смисъл... не знам. Всъщност със сигурност има, но е трудно уловим с думи.
Първият ми избор преди две години беше думата SUCCESS/успех, после SLOW/бавно, тази година JOY/радост.

Преди да продължа ми се иска да направя едно уточнение - да, знам, че може би леко дразня част от читателите си с английските думи, които неизменно са част не само от поздравленията на картичките ми, но и от всички останалите проекти, с които се заемам. Не възнамерявам да се извинявам за този факт или пък да се чувствам виновна, но все пак ще обясня, че го правя, защото просто така ми е по-удобно. 90 % от блоговете, които следя, са на английски език, всички онлайн-класове, в които се включвам, са на английски език, материалите, които използвам, са направени от английски/американски производители. В съзнанието ми често се смесват българските думи с английския им еквивалент. Така че използвам и ще продължавам да използвам български и английски думи в проектите си без притеснения и угризения. Самият факт, че пиша блога си само на български език е достатъчно показателен за искреното ми уважение към българските читатели. А останалите, които се чувстват засегнати - съжалявам, но наистина това е просто моят начин.

В края на всяка година имах усещането, че не съм избрала точната дума, че съм сбъркала или че дори съм избрала точно противоположната дума на тази, която е трябвало да избера. Миналата година, която уж трябваше да бъде бавна и лежерна, беше толкова трескава, забързана и изпълнена със събития, че се смеех на иронията на избора си. Но после, от перспективата на времето осъзнах, че може би наистина съм избрала точната дума. Сякаш предусещайки забързаността на ежедневието си, съм избрала думата, която да ми напомня да съм по-спокойна, по-умерена и в крайна сметка да не бързам толкова...

И тази дълга предистория беше, за да ви представя колажа, който направих този месец. В класа на Али Едуардс всеки месец има по един урок. Този за февруари беше да направим vision board - колаж от снимки, които олицетворяват за нас избраната дума.

Не купувам много списания, а и не обичам да ги пазя за вечни времена, затова реших да направя моя колаж дигитален и след това да го разпечатам. Отворих страницата си в Pinterest и избрах онези снимки, които олицетворяват по някакъв начин представата ми за радост. Получи се колаж, който наистина много ме радва и ми се прииска да споделя с вас.
На снимката горе е в дигиталния си вариант, а ето как изглежда, разпечатан и поставен в албум:


А вие бихте ли избрали своя дума на годината?

сряда, 6 февруари 2013 г.

Project Life - началото



Може би трябва да започна тази публикация с уговорката, че наистина се питам доколко и дали има смисъл от публикациите за Project Life и колко са реално хората, за които този проект би представлявал интерес. Всъщност може би не зададох правилно въпроса - дори и интересът да е факт, при положение, че да се снабдиш с продуктите за проекта в България е трудна мисия, естествено е да се запитам за кого тези публикации наистина ще бъдат полезни и интересни.

Но пък това е проект, който така е грабнал вниманието ми и който в този момент ми се струва толкова смислен и важен, че все пак искам да пиша за него - макар и непознат, и непопулярен, с надеждата да окуража някого да намери своя начин да опита.

Бях решила да се заема с проекта още в края на миналата година. Първоначалната ми идея бе да използвам продукти, с които разполагам под ръка и които да опитам да адаптирам. После обмислях да го направя в дигитален вариант, а накрая - съвсем спонтанно, все пак поръчах оригиналните продукти - албум, протектори и карти, които ви показах в това видео.

Когато пиша тази публикация, вече почти съм наваксала с пропуснатите седмици от началото на годината и ако има нещо, в което съм убедена, то е, че това е МОЯТ ПРОЕКТ. Моят начин да запазвам спомени и съхранявам снимки, емоции, случки, лица. Толкова е лесно, красиво и удобно. Знаете, че не съм човек, който си пада по трудоемки проекти, времеотнемащи занимания, сложни схеми. Обичам всичко да е лесно, семпло, подредено и красиво.
Е, това е начинът.

Днес съвсем накратко ще ви разкажа каква организация съм направила за проекта, а по-нататък ще споделям и повече подробности.

Както вече писах, в основата на този проект е създаването на семпъл албум, в който със снимки и истории да бъде пресъздадена хрониката на ежедневието ни. Тоест освен да разполагаме с материалите за проекта, трябва да правим снимки и да записваме истории - случките от ежедневието ни, които сме преценили за достатъчно значими, за да бъдат запазени на хартия.

Какво направих аз?

По отношение на снимките - за да се ориентирам по-лесно, имам папка на компютъра, озаглавена 2013г., а в нея отделни папки за всяка от седмиците през годината. Снимките са разделени по седмици, защото именно това е и подходът ми към проекта - отделна страница или две за всяка отделна седмица. От началото на годината всяка неделя вечер прехвърлям направените през седмицата снимки от фотоапарата и телефона в папката за съответната седмица.

По отношение на историите - използвам програмата I done this. Всяка вечер получавам имейл, на който отговарям съвсем накратко с това, което се е случило през деня. Уви, не мога да разчитам на паметта си дори и само седмица по-късно. А и се оказа, че най-малките и сладки подробности най-лесно се забравят.
След това в края на седмицата отварям чрез календара на програмата текстовете от изминалите седем дни. Копирам ги, прехвърлям ги във Фотошоп, редактирам и съкращавам  несъщественото и текстът за съответната седмица е готов. След това отварям папката за снимките, избирам най-добрите такива, решавам в какви размери да ги разпечатам и съответно го правя с домашния си фотопринтер.

Добавям готовите снимки и текстове в страниците от албума и ето че съответната седмица е готова.

Има още толкова много неща, за които искам да пиша, свързани с проекта, но не ми се иска публикацията да стане километрична и да ви отегча съвсем.

Не ми се иска и да задавам въпроса дали искате да продължа тези публикации, защото липсата на коментари може би малко ще ме обезсърчи, а аз определено съм решила да пиша за този проект. Много отдавна нищо не ме беше грабвало толкова, така че - очевидно е, ще пиша публикации за него, но, ако искате, споменете кое ви е най-интересно и любопитно.

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Открития в мрежата

  • хартиени чаши - всъщност, защо не - идеалното забавление, ако имате някое момиченце под ръка, ще си правите чаени партита. А аз ще продължавам да слушам тиради за сноуборди, вилки, рамки на колела и какво ли още не... Но да не се разсейваме. Как да направите тези чаши стъпка по стъпка с множество снимки може да разберете в Next to Nicx.
  •  цветя от хартиено тиксо/washi tape. Нали са красиви... Ако се сдобия с тичинки отнякъде, със сигурност ще опитам. От блога Just Something I Made
  • и накрая идея за саморъчно направени етикети за бутилки с лепило от вода, желатин и прясно мляко. И този е от списъка с проекти "Някой ден", но дотогава прилежно е отбелязан тук, за да не го забравя :) How About Orange

събота, 2 февруари 2013 г.

Материалите за Project Life/видео



В това видео ви представям оригиналните продукти за Project Life, които получих тази седмица и с които възнамерявам през 2013г. да създам албум - своеобразна хроника на събитията, емоциите и хората,
с които ще ни срещне тази година.

Всъщност вчера успях да наваксам донякъде и да направя страниците за две от седмиците през януари. Определено щеше да ми е много по-лесно да не се връщам назад, а просто да започна от този месец, но пък идеята да имам албум за цялата 2013г. бе твърде съблазнителна, за да й устоя. Още при направата на тези първи страници някои от първоначалните ми представи претърпяха тотално развитие, но за всичко това ще ви разкажа някой друг път, когато ви покажа самите страници и споделя процеса си на работа.

четвъртък, 31 януари 2013 г.

В очакване



Две от новите ми страсти - шестсекундните клипове на Vine и в очакване на цяла година публикации за Project Lifе :)

понеделник, 28 януари 2013 г.

Какво се случва...


Сякаш съм заспала зимен сън - или поне блогът създава такова впечатление. Тишината тук през последния месец е просто отчайваща. Всъщност животът ми си върви в обичайното леко забързано темпо с една малка, но пък съществена разлика поне що се отнася до блога - не правя картички. Опитах един-два пъти - не се получава. Сякаш съм се превърнала в непозната особа, която никога, ама никога през живота си не е правила картички и сега се чуди откъде да започне. А и като започне, не стига доникъде. Звучи почти отчайващо, но всъщност не се чувствам отчаяна. По-скоро наблюдавам себе си с интерес - като екземпляр в някакъв странен научен експеримент и очаквам какво в крайна сметка ще се случи.

Но ми е малко съвестно, че не намирам време и желание да пиша тук. Липсват ли картичките, губя ритъма си на писане, а и ги няма постоянните теми, с които доскоро блогът придобиваше своя облик. Всъщност съм се заела с други творчески проекти, но всички те са дотолкова свързани с личния ми живот, че, уви, не мога да преодолея себе си и да пиша за тях тук.

Сега съм просто в процес на изчакване. Дали отново музата ми към картичките ще се върне или ще открия, че искам блогът да поеме в съвсем друга посока. Та това ми се искаше да споделя... ако някой се пита какво се случва. Всичко е наред и ви изпращам усмивки :)


неделя, 13 януари 2013 г.

От тук, от там - януарски новини

Тази година съм направила досега точно една картичка. И дори не съм я снимала. Имам чувството, че 2013г. няма да бъде посветена на точно това ми хоби. Всъщност не рядко се случва да изгубя мотивацията си за занимание, което доскоро ми е носело и радост, и удовлетворение. Но не съм притеснена особено. Напротив - очаквам с интерес къде ли ще ме отведе този път вдъхновението. Затова вместо картичка, днес ще ви поднеса една малко разхвърляна публикация с януарски новини и вдъхновили ме проекти.

След като дълго се колебах дали, как и кога да започна с Project Life на Беки Хигинс и дори направих заглавната страница в дигитален вариант, вчера след дълъг и спокоен ден (спокойните дни явно са твърде противопоказни на финансите ми) си поръчах оригинален албум, протектори и карти от сайта на Беки Хигинс. Като ще е гарга, да е рошава. Хвърлям се в дълбокото с надеждата някой ден да изплувам с нещо красиво и смислено. Много ми хареса това филмче, на което тригодишни момиченца разглеждат албума, което Беки Хигинс наскоро публикува в блога си:


Three Year Olds Love Project Life by Catherine Davis from Design Editor on Vimeo.

Още вдъхновения за проекта, може да откриете и в страницата, която посветих специално на него в Pinterest.

Всъщност докато се заема реално с проекта и тъй като ми се иска да започна от началото на годината, а на паметта ми не може да се разчита особено, използвам една чудесна програма, която всяка вечер ми изпраща имейл и ми задава въпроса - какво прави днес. Искам - не искам - отговарям :) Програмата създава календар, на който отмята всеки ден и където само с едно кликване може да прочетете всичко, случило се през този ден, и да видите целия месец пред себе си. Програма е I Done This и ако я използвате само за лични цели, е напълно безплатна.

Очаквам с нетърпение и ето това приложение за телефона си - 1 Second Every Day. Идеята е просто гениална - да снимаш по една секунда всеки ден и да създадеш филм от моменти. Или както казват създателите на проекта - представете си филм, който включва всеки ваш ден от днес до края на живота ви. Как да устоиш на подобен проект...

Друг проект, който грабна вниманието ми, е the 52 project - 52 портрета, по един всяка седмица през годината, на човек, когато обичате - например децата ви. Моите още са леко травмирани от трите поредни години Проект 365 дни и едва ли ще ми съдействат - всъщност категорично ще ми откажат, но вие може да опитате :)

събота, 5 януари 2013 г.

Форми за изрязване - Spellbinders Nestabilities: Classic Scalloped Circle Small


Преди Нова Година ви обещах нова поредица, в която ще представя всички форми за изрязване и шаблони за релеф, с които разполагам - с реални снимки, точни размери и лични впечатления. Вярвам, че тази поредица ще е полезна за всички, сдобили се с Биг Шот или друга машина за изрязване и релеф.

Първите форми за изрязване, които са тема на публикацията ми днес, са едни от най-използваните от мен и които мога да препоръчам като част от няколкото шаблона, с които може да започне всеки начинаещ. Това са Spellbinders Nestabilities: Classic Scalloped Circle Small:

 

В опаковката има шест форми за изрязване с различни размери, като диаметърът им в най-широката част е приблизително следният:

3.5 см.
4.7 см.
6 см.
7.5 см.
8.8 см. 
10.3 см. 

Ето снимка на задната част на опаковката, на която е отбелязано с кои други шаблони се координират тези:


А ето и формите върху разграфена подложка с размери:


Може би забелязвате, че на формите има издигнато ръбче - именно то служи за изрязването. Вътрешният им край ембосва леко на няколко милиметра от изрязания край.
Личните ми впечатления от тези форми за изцяло положителни - универсални са и могат да бъдат използвани във всякакви проекти, с тях се работи лесно и удобно и ги препоръчвам с чисто сърце.

За да добиете още по-реална представа за шаблоните, ето само няколко от многото картички, в които съм ги използвала.

При тази картичка вътрешната част на формата е изрязана с друга такава - за изрязване на кръг:


Всъщност най-голямата форма за изрязване бихте могли да използвате и за направата на самата основа на картичката, както в този случай:


Ако имате въпроси или искате да допълня публикацията и с друга информация за шаблоните, ще ви очаквам в коментарите.

И преди да приключа, тъй като това е първата публикация за годината, искам от сърце да ви пожелая да сте здрави, щастливи, усмихнати. Да откривате вдъхновения, да срещате добри хора, да вярвате и обичате.
Нека 2013 бъде красива, спокойна и изпълнена с хубави емоции :)
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...