30-дневно предизвикателство: картичка № 27 и няколко идеи за предизвикателства

Учудих ви с вчерашната картичка, нали :) Ако и вие удобно сте се разположили в своята зона на комфорт - "не, това е абсурд да го направя, не е в моя стил", защо не опитате поне за малко да излезете от нея. Различно и забавно е, интересно и предизвикателно. И като стана дума за това, в тази публикация ще ви споделя няколко идеи за различни предизвикателства. Когато имате нужда да разнообразите публикациите в блога си, имате усещането, че идеите ви се изчерпват или просто се нуждаете от малко вдъхновение, защо не опитате да се заемете с някакво предизвикателство.

Първият възможен вариант, съвсем предвидимо, е този, с който се заех аз - да го наречем ПРОЕКТ "ПОСТОЯНСТВО" - избирате един период от време, може да е 30 дни, а може и по-малко, в който всеки ден правите по една картичка. Без значение дали сте в настроение, колко друга работа имате и колко малко точно в момента ви се прави картичка. Бъдете последователни, упорити и неотклонни - със сигурност накрая ще сте научили малко повече за себе си.

Вторият вариант е за проект, който можем да наречем "ВДЪХНОВЕНИЕ". Правите си, ако вече нямате такава, база данни, в която отделяте снимки на картичките, които истински са ви харесали - като моята в Pinterest, и отново в продължение на определен период от време - например всеки ден за една седмица или пък веднъж седмично в продължение на няколко месеца, правите картичка, вдъхновена от любима друга такава.

Този проект може да има няколко различни варианта - вдъхновението ви може да бъде открито в собствените ви картички например. Разгледайте снимки на своите картички - не тези, правени наскоро, а да кажем преди година, и опитайте да възпроизведете по малко по-различен начин любимите ви от тях.

Аз със сигурност в някое следващо предизвикателство ще опитам и двете възможности. И без това у дома мои картички почти не се свъртат и понякога ми става малко мъчно за тях - така че мога да опитам да направя подобни отново, но вече с няколко месеци/години помъдряла :)

Друг вариант на същото това предизвикателство е да си поставите за цел да направите определен брой картички, вдъхновени от нещо различно - например от дизайна на реклами, от снимки, от интересни предмети. Правила съм такива картички и ви уверявам, че е и интересно, и забавно. Е, не съм го правила във вариант на предизвикателство и с предварително определени правила, но пък някой ден може да опитам.

Третият вариант на предизвикателство можем да го наречем "НАБЪРЗО". Със сигурност се досетихте - целта е да направите картичка за точно определен период от време. Поставяте си някакъв времеви лимит - например не повече от 15 минути, като точно за толкова време трябва да сте приключили и картичката да е готова. Опитвала съм го - забавно е.

Още един вариант на предизвикателство - хм, какво име да му измислим... да го наречем "ИКОНОМИИ", e да работите с ограничено количество материали - поставяте си например за цел да направите картичка само от картон или пък само с копчета, без да добавяте нищо друго. И този вариант е тестван, при това неколкократно, и всеки път успявам да измисля нещо различно и оригинално.

И последен вариант за днес - ще го наречем "ТЕМА" е да правите картички само на една тема - рожден ден например, всеки ден в продължение на седмица или друг период от време. Темите могат да бъдат най-разнообразни, периодите от време - също.

Какво ще кажете? Бихте ли участвали в такова предизвикателство? А имате ли идеи за други такива.

Желая ви прекрасен неделен ден и доскоро :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 6

В публикацията, в която стана въпрос за визуалния център на картичките, споменах и за баланса. Затова и реших днешната картичка да ми послужи като повод да поговорим малко повече за него.

Ако трябва да дефинираме баланса съвсем накратко, то бихме казали, че това е ефект, при който отделните елементи - в случая тези на картичката, се уравновесяват един друг.

Балансът може да бъде симетричен и асиметричен. За да не навлизаме твърде дълбоко в дебрите на дизайна, само ще спомена, че при симетричния дизайн, пример за който е и днешната картичка, ако си представим една ос, разделяща картичката на две, то елементите от двете й страни са напълно еднакви. При асиметричния баланс тази еднаквост и пълна повтаряемост на елементите липсва, но въпреки това усещането за баланс съществува, защото различните елементи имат еднаква визуална тежест, уравновесяват се един друг.

Ако се запитаме защо е нужно на картичките ни да има баланс, то отговорът би бил - за да създадем цялост. Балансът е антипод на хаоса, той създава усещане за ред, за композиция, а не за безразборно нахвърлени елементи.

И за да приключим днешния кратък урок по дизайн, нека кажем, че един от най-лесните начини да постигнем баланс е чрез повторение - повторение на елементи, форми, цветове. Именно повторението е в основата на баланса, то създава единство. А днешната картичка е пример за симетричен баланс, постигнат чрез повторение.


Р.S. Надявам се, че този тип публикации ви допадат и не са твърде скучни. Аз съм твърдо убедена, че без добър дизайн, няма как да се получи една хубава картичка, затова и от време на време ще отварям дума за това в блога. В същото време имайте предвид, че нямам никакви професионални квалификации, свързани с дизайна, и всичко, написано тук, е съвсем непрофесионално - почерпено единствено от собствения ми опит и наученото през годините.

30-дневно предизвикателство: картичка № 2

Една съвсем семпла картичка за втория ден от предизвикателството. Използвам я, за да дам и нещо като съвет на всички онези, които тепърва започват да правят картички - своеобразно продължение на серията Как да правим бързо и лесно картички.

След като в първата публикация стана въпрос за основата на картичките, нека днес обърнем внимание на техния визуален център.

Всяка една картичка/с едно изключение, за което ще спомена след малко/, трябва да има визуален център, отправна точка, на която погледът да се спре в първия момент, в който я погледнеш. Не харесвам картички, в които погледът се лута поради множеството елементи с еднакво силно въздействие. Всъщност нямам нищо против картичките, на които има много елементи - те могат да впечатлят с многообразието, разкоша и богатството си. Имам против обаче, когато всички тези елементи имат еднаква визуална тежест, което в крайна сметка създава един малък хаос на ограниченото пространство на картичката.

Разгледайте картичките си - просто им хвърлете по един поглед, без да се вглеждате много-много. Може ли веднага и без колебание да посочите къде е своеобразният визуален център на всяка от тях?

Аз определено мога. Нека уточним, че не е необходимо този визуален център да е само един-единствен елемент. Той може да е и група елементи, които са в непосредствена близост един до друг.

Нека сега да споменем и за изключението - това са картичките с перфектен баланс - тези, при които има няколко визуални центъра, елементи или група елементи, които обаче разгледани като цяло, създават баланс и усещане за подреденост.

За да не бъда голословна, нека ви покажа и няколко съвсем произволно избрани примера за двата вида картички:

При тази картичка визуалният център несъмнено е розата:

При тази - пеперудата:

Ето един пример за няколко групирани елемента, които разгледани в цялост, създават визуалния център - патето, дървото и надписа:

А ето и пример за картичка, при която балансът компенсира липсата на визуален център:

Надявам се тази публикация да ви е била полезна. С пожелания за светли и благословени празници - до утре :)

За щастието * Ирина Купенска - "Мрачните мисли и лошото настроение са безсилни пред слънцето"

Време е за четвъртия ми гост в рубриката, която ме кара да се усмихвам и която самата аз препрочитам, когато се случи да не съм в добро настроение - "За щастието". Съвсем в тон с настъпващата пролет, моят пореден гост е прекрасната и слънчева Ирина Купенска.

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

На 18 години не се замислях за това какво ме прави щастлива и как интерпретирам щастието. На тази възраст повечето хора живеят на гребена на вълната, ден за ден и се наслаждават на всеки миг. Тогава, това е било щастието за мен.

Днес, 5 години по-късно, осъзнавам, че да съм здрава, да обичам и да ме обичат, да имам възможността да правя нещата, които ме удовлетворяват и да сбъдвам мечтите си - това е щастието. 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Съзнателно, не. Но подсъзнателно - със сигурност. Човек неволно се стреми към онези неща, които слагат усмивка на лицето му.

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Всяка сутрин около 9 часа се разсънвам от целувката на любимия човек. Усмихвам се и отново задрямвам. Убедена съм, че точно тази целувка дава началото на един прекрасен ден. 

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Не, не мисля. Ако нещо разваля настроението ми, просто се старая да не го правя.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Грабвам някоя хубава книга или си пускам позитивен филм. А ако времето е приятно, излизам на разходка. Мрачните мисли и лошото настроение са безсилни пред слънцето.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Обичам да готвя и го правя с огромно удоволствие. Обичам да посрещам гости и да радвам близките и приятелите си с някой вкусен десерт, направен специално за тях.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Близките ми смятат, че отделям нездравословно голямо количество от времето си за гледане на сериали. Не отричам, но пък и не съжалявам, защото ми доставят удоволствие.

Какво можем да научим за щастието от децата.

Децата ни учат да оценяваме онези малки, едва доловими детайли, които правят дните ни по-щастливи - слънцето, усмивката, добротата.

 Снимки - Ирина Купенска

За щастието * Ирина/Alia - "Старая се да му осигурявам уютен дом в душата си"

Третият ми гост в тази любима моя рубрика е сладкодумната и омайваща Ирина/Alia от "За дълга към удоволствието"

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

На 18 години знаех много повече за щастието, отколкото сега. Имах точна и ясна представа какво желая и как да го постигна, имах формули и рамки, безброй цели и спомагателни орнаменти. Днес не мисля и не търся щастието, само се старая да му осигурявам уютен дом в душата си, за да се настанява удобно, когато ми се случи. 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Вярвам, че щастието трябва да се отглежда като допълнителен орган в телата ни, за чийто правилни функции да се грижим ежедневно. Външните фактори са само подправката му - работата, любовта, добрите приятели не гарантират пълно щастие, ако в нас зее дупка, запълнена с бързо топящи се стремежи. Щастието като цел ми се струва много изморително занимание, но доста по-успешно се постига това човек да се чувства добре, да изпитва удоволствие и удовлетворение от малките успехи. 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Най-съвършеното усещане, което ми доставя мигновено щастие е, когато потеглям в някоя хладна утрин с колелото, вятърът изпълва ъгълчетата на очите ми със сълзи и заплита косата ми. Вдишвам дъха на първите отворили пекарни и педалите се завъртат все по-бързо и по-бързо, докато на лицето ми не грейне усмивка.

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно 

разваля настроението ти.

Често греша във взаимоотношенията си с хората, иска ми се да кажа едно, а се получава нещо съвсем различно, обърквам се в извиненията си и накрая се получава грандиозна каша, която трудно се разплита.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Рядко имам мрачни мисли и лошо настроение, предпочитам да се засмея, вместо да заплача или да се вайкам. Ако човек постели на доброто си настроение достатъчно усмивки, то се връща бързо и трайно. Затова и се усмихвам.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Готвенето, но не онова ежедневното - него да си призная рядко го правя. Приготвям неща, които ме вдъхновяват, карат съзнанието ми да полита, небцето ми да се пълни с нови вкусове, а въображението ми да да пътува по света заедно с всяка хапка.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Не се сещам за такова, но може би околните трябва да кажат :) .

Какво можем да научим за щастието от децата.

Че и ние някога сме притежавали тяхното пълно и безгрижно щастие, когато сме били деца. Изгубването му по пътя на израстването е тъжно, но животът ни дарява с толкова много други радости, че съжалението става напълно безсмислено.

За щастието * Мария Пепелджийска/Цветно... с Пепеляшка - "Светът е голям и щастие дебне отвсякъде!"

Вторият ми гост в рубриката "За щастието" е цветната и неповторима Мария Пепелджийска, известна в интернет-пространството като Пепеляшка от "Цветно... с Пепеляшка".

 

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, но което не знаеше, когато бе на 18 години.

Хи-хи, на 18 бях хулиганка, вятърът пееше в косите ми и аз се реех подире му. Не се замислях много много, влюбена бях във всичко и във всички едновременно и май съм била щастлива, без да го знам тогава. Но сега, след десетки години отгоре, след десетки години доста динамичен живот, ми се струва, че самата младост е  наличие на щастие. Но...когато е млад човек не се замисля за тези неща! И не му и трябва.....
 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Все повече ми се струва, че липсата на някакво нещастие в даден момент, само по себе си е вече щастие. Ние не можем да го превърнем в самоцел, но можем да се научим да откриваме лицето му...  навсякъде около нас, в дребните и ежедневни неща. Светът е голям и щастие дебне отвсякъде! В детската усмивка, в разцъфналата джанка на двора, в пролетната песен на птиците, в пърхащата пеперуда, в развълнуваното море, в стърчащите планински върхове....

 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Обожавам да правя подаръци, но дълго замисляни и тематични, и необичайно интересни, и трепетът около това ме прави много щастлива... А после щастието в очите на хората, които получават моят подарък, също ме  изпълва със страхотен заряд!  

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Да казвам истината в очите на хората, дори когато понякога тя е болезнена... после дълго аз се терзая, но не мога да го преодолея.
 

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Пускам си музика, грабвам апарата и хуквам по двора да улавям разни моменти, правя си йога практиките, срещам се с моите приятели... гоня го през девет земи в десета и не му позволявам да ме превземе!

 

             
            Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Ами  пътуванията, които не са точно женска страст... те ме съживяват след дълбока летаргия и оцветяват и най-смелите ми мечти! Обожавам да пътувам - и у нас, и в чужбина, да откривам нови места, нови цветове, нови ухания, нови хора, нови преживявания. Както съм писала в моя блог:

"Когато е на път,
душата ми е облечена само
във
ветровита коса и облачни очи.....
И пее ли,
пее....."

А чисто женската ми страст е да експериментирам с храна, да откривам нови вкусове и съчетания, а също да пазарувам неща - всякакви...
  

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Да щракам всичко наоколо с фотоапарата. Особено в планината, когато сме голяма група и имаме тежки преходи, аз лежа из драките да снимам някой връх с цветенце и изоставам значително от тайфата... мъжът ми, като водач мрънка, но после всички, като видят спомените си облечени в моите снимки, прощават ми и страхотно се кефят.

Какво можем да научим за щастието от децата.

Ами всичко - цялото щастие на земята е уловено в усмихнатите детски очички!

За щастието * Мария/LaMartinia - "Щастието не е някъде, където те няма"

Имам една много любима рубрика в сайта на Гретхен Рубин, авторката на книгата "Проект Щастие" - в  тази рубрика тя интервюира известни личности, като им задава въпроси за щастието и за неговото търсене. Вдъхновена от нея и водена от желанието да науча повече, реших да потърся своите отговори. Поставям началото на нова рубрика в блога, наречена "За щастието", в която талантливи, мъдри, забавни, интересни и цветни личности ще разсъждават по темата.

Имам удоволствието мой първи гост да е Мария от LaMartinia

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

Че щастието не е някъде, където те няма, не бива да се търси, гони, преследва. Нито да става фикс-идея, самоцел. Щастието е да си в комфорт със себе си, да си удовлетворен, да се стараеш, да се радваш на това, което ти се случва в момента. Щастието в миналото и бъдещето са безплътни, важно е ТУК и СЕГА. Клише, но вярно. Щастие е да не мечтаеш за чужд живот, а да плетеш своя собствен. Щастие е да си смел, откровен, добър, голям, мъдър.

Но всичко това не бива да го знаем на 18 - трябва да се мине пътя, това е също част от щастието.

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Много рядко анализирам щастието. То е по-скоро в способността на човек да го намира във всичко, дори и сред най-неприятните обстоятелства. Да обичаш себе си, да се движиш, да мислиш, да научаваш, да обичаш, да споделяш, да създаваш. Има хора неспособни на щастие, дори да се намират в най-завидната и по филмово захаросана ситуация. Щастието е оня малък дух, който не ти дава мира. Щастие е и това да осъзнаеш, че си щастлив.

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

С едно не бих могла да се огранича:
- да прегръщам до изпукване на кости - силно и дълго
- да запечатвам моменти - с думи, кадри или просто в съзнанието си
- да бъда добра - колкото и да ми е трудно понякога, носи приятни топли вълни и изпълва с дни

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно 

разваля настроението ти.

Не, имам способността да изтиквам назад такива неща, не са ми интересни. Гоня ги като мухи през лятото - бързо и често.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

- сипвам си чаша вино или любим коктейл - като ритуал, с удоволствие и размах
- взимам си душ - водата отмива лошото (не само мръсното, хаха)
- правя си прическа или сменям цвета на косата
- пътувам - дори и да не е надалеч - просто сменям мястото временно
- поглеждам дъщеря ми - тя е антидот на всякакъв вид лоши настроения
- усмихвам се - дори да няма на кого

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Тъй като имам доста мъжки черти в характера, обичайните женски занимания не винаги са ми интересни. Не обичам редовното обикаляне по магазините, стоенете по салони за красота и дългите разговори по телефон. Имам безброй хобита, не всички от които могат да се нарекат женски, но ме натоварват безотказно със светли емоции - фотографията, писането, реставрирането на мебели, музиката, киното и книгите са ясни. Кулинарията е от по-женските. Не се застоявам често пред телевизора, но има едно предаване, което мога да гледам с огромно удоволствие дни наред - Deadliest Catch по Discovery:-)

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Аранжирането за снимки - влудява всички около мен:-)) Честата ми употреба на компютър също (независимо дали е по работа или за забавление), определят ме като зависима:-) И страстта ми към публицистични текстове и документални филми не им е от най-приятните. Перфекционизмът на моменти влудява доста успешно - държа всичко да се получи както е било в главата ми, а това не винаги е възможно.

Какво можем да научим за щастието от децата.

Всичко! Ако не можете да си представите щастието, погледнете малко дете.

  Снимки - Мария Илиева

Как да правим бързо и лесно картички - основата

Рядко в този блог може да видите богата, изпъстрена в много цветове, разкошна картичка. Възхищавам се на хората, които умеят да правят такива, без да излизат от рамките на добрия вкус и които превръщат дори претрупаността в предимство. Аз не съм от тях - семплите и минималистични картички са тези, които правя с лекота и удоволствие. И не че не експериментирам, но рано или късно отново се връщам към тях. Този ми опит ме наведе вчера на мисълта за серия публикации, в които да опитам да разнищя процеса на направата на една минималистична картичка и в крайна сметка да споделя своя опит за това как да правим бързо и лесно картички.

И така, днес ще започнем с основата. Не знам дали сте забелязали, но ако се върнете назад и разгледате отново картичките ми, ще установите, че голяма част от тях - всъщност почти всички, имат в основата си два цвята - бял или бежов/крафт. Това са цветове, които се съчетават прекрасно с всички останали и с тях имам свободата да използвам за картичките си всякакви цветове декоративни хартии. Нещо повече - белият и бежов цвят са дотолкова неутрални, че позволяват върху тях да се наслагват всякакви видове десени, включително и по-ангажиращи такива.

Всъщност нямам нищо против и останалите цветове - син, червен, зелен и т.н., но от личен опит съм се убедила, че започна ли картичката си с основа в такъв цвят, довършването й ми отнема много повече усилия и време. Съчетаването на цветовете, изборът на хартии и елементи се превръща в трудоемък процес, който изисква повече обмисляне и експериментиране. Не че в тях има нещо лошо - просто в случая говорим за това как да направим картичка бързо и лесно.

Затова и моят първи съвет е - изберете основа в неутрален цвят. Белият цвят е личният ми фаворит, а крафт-картонът следва плътно след него. Тази основа ви дава свобода, която другите цветове не ви позволяват. Освен това на нея всички останали цветови съчетания и елементи изпъкват по-силно и оказват по-пряко въздействие. Опитайте :)

Победителят в предизвикателството

Добро утро! Знам, че голяма част от вас очакват с нетърпение да обявя победителя в предизвикателството по случай първия рожден ден на блога. Преди да го направя обаче, искам от сърце да ви благодаря за милите думи и хубави пожелания, за това, че се отбивате тук, че сте мои другари в това приключение, че ме насърчавате и подкрепяте, носите ми добро настроение и хубави емоции. Този блог едва ли щеше да просъществува дълго, ако не бяхте всички вие. Благодаря ви!

И така, този път реших сама да избера картичката, която да получи наградата от предизвикателството, а не да разчитам на случайния избор. Много бяха картичките, които ме впечатлиха, още повече тези, които ми харесаха, но все пак наградата е една и тя отива при MaDe, чиято черно-бяла картичка ме заплени от първия миг, в който я видях.

Честито, MaDe! За да мога да ти изпратя наградата, ми пиши на имейл: HandMadeByToni@yahoo.com

Предизвикателство "Рожден ден"

Знаете ли, че точно след една седмица блогът ще стане на една годинка. Да, точно преди година - на 11-ти ноември, написах първата си публикация тук. И тъй като първата година винаги е знаменателна, а и скоро не съм ви отправяла предизвикателство, реших, че трябва да отпразнувам тази годишнина с малка игра-предизвикателство. Имате точно една седмица да се включите в него. Темата е лесно предсказуема - рожден ден :) Може да участвате с картичка или друг проект, който досега не е бил публикуван в блоговете ви. Следващият петък ще избера една от картичките/проектите и този, който я е измайсторил, ще получи малка награда - това блокче с красиви хартии 6 х 6 инча от колекцията на Cosmo Cricket Togetherness + разни други красиви нещица, избрани по мое усмотрение:

Желая ви успех и доскоро!

Картичка в бяло и разни други въпроси

Направих тази картичка за предизвикателството на Картичкофуриите тази седмица за картичка изцяло в бяло. Толкова много да ми хареса това предизвикателство, че мислих как картичката едва ли не ще се получи от само себе си. Уви, не стана точно така. Измъчих се с нея. Не че ми отне чак толкова време, но пък умствени усилия - със сигурност. А на всичкото отгоре и крайният резултат не ми хареса особено. Между другото, чувствам се ужасно неадекватно тези дни. За картичките говоря - иначе животът ми си върви чудесно. В картичкоправенето обаче напоследък са ме налегнали едни съмнения - че вдъхновението ми е отишло вдън земя, че и да съм правила хубави картички, едва ли вече ще мога и разни други такива. Знаете ги тези мисли - с лайтмотив всички правят по-хубави картички от моите. Прелестна картинка, няма що. Дори и в момента се питам защо изобщо пиша за това тук. Да търся съчувствие, уверения в обратното? Макар че подсъзнанието може и точно това да има предвид, по-скоро съм водена от други мотиви. Мислех си напоследък и за блога. И за това, че често ми се случва да премълчавам онова, което ме вълнува, защото решавам, че не му е тук мястото. Е, не че имам намерение да ви споделям разни притеснения, но пък ако се касае за творчество, защо от време на време да не пиша и за мрачните си мисли. Защо трябва да създавам илюзията за едно перфектно и красиво място, в което всичко е идеално и прелитат  бели пухкави ангелчета - съвсем в тон с картичката всъщност. Не е така и честно казано, никой не би и искал всичко да е чак толкова идеално - ще ни втръсне до болка.
Сигурна съм, че не съм сама в своите съмнения. Че може би и вас от време на време ви налягат такива. Както съм сигурна, че и този период ще отмине. Но междувременно не ме се иска да ви лъжа и да се превъзнасям по картичките си. По-добре да бъда честна. Пък ако продължавам да не ги харесвам, ще трябва сериозно да си помисля защо и време за какви промени е :)

Здравейте отново

Винаги след известна пауза в публикациите за блога ми е трудно да започна да пиша отново. Вече седмица се чудя каква да е темата на тази първа публикация - след почти цял месец прекъсване наистина я чувствах като първа. През последните седмици не бях правила картички и, честно казано, вдъхновението ми никакво го нямаше. До вчера. Съвсем случайно видях, че Двете Елши се завръщат с предизвикателствата и за това си завръщане са избрали тема, която истински ме заинтригува. Всъщност, ако трябва да бъда съвсем искрена - откровено си ме затрудни. Аз обаче точно това им харесвам на предизвикателствата - че ме карат да поема по път, който, ако зависи само от мен, старателно бих заобиколила. 

Темата е Стиймпънк - стил, вдъхновен от модата, културата и индустрията на Викторианската епоха,  който включва елементи като части от машини, часовници, чудновати летателни средства и други подобни. А ако сте видели поне няколко от картичките ми, знаете, че моят стил няма нищо, ама наистина нищо общо с тази тема. Аз обаче очевидно обичам да прекрачвам собствените си граници и нямаше как поне да не опитам да направя картичка за предизвикателството.

 

Единственият подходящ за темата предмет, който открих сред материалите си, бяха частите за този часовник. И колкото и в началото да бях скептична с какво ще успея да го съчетая и какво в крайна сметка ще се получи, резултатът не е лош. Препратката с отминалото време беше идеална за картичка за годишнина, каквато нямах.

Между другото, с това предизвикателство Елшите ще изберат и гост-дизайнер за месеците до края на годината. Много се колебаех дали да се включа в това съревнование  - съзнавам, че нямам особени шансове да спечеля, защото картичките ми са толкова различни от онези, които обикновено печелят предизвикателствата. Твърде изчистени са и с твърде малко елементи за общия вкус. Но в крайна сметка реших да опитам - не за друго, а защото, ако случайно бъда избрана, освен удовлетворението, което този избор ще ми донесе, ще имам поне по още една причина всяка седмица  да предизвиквам себе си.

Така че здравейте отново - в края на публикацията се сетих най-после да поздравя :)) Публикациите в блога отново навлизат в обичайния си ритъм. Ако има нещо, за което искате да прочетете тук или да научите повече, пишете ми. Ще се постарая да открия нещо интересно и забавно по темата. И доскоро :)

Карирана зима

Тази седмица Картичкофуриите ни предизвикват да направим  карирана картичка. А, както и друг път съм споменавала, ако не се касае за дрехите ми, каретата са сред любимите ми десени. Така че вчера запретнах ръкави (е, метафорично казано, защото не си и помислям за ръкави в тези топли юлски дни) и сътворих отново... зимна картичка. Сигурно, за да компенсирам жегата навън. И тъй като отново не ми се пише за картичката - да, знам, че това е един от парадоксите на този блог, но наистина ми е най-трудно да пиша за картичките си, по-добре да спомена какво ме вдъхнови тези дни.

Скиците, бележниците и въобще всичко сътворено от Danny Gregory.
Трите му книги - Everyday Matters, The Creative License и An Illustrated Life са подредени на нощното ми шкафче и всяка вечер преди лягане преглеждам някоя от тях.

Не разбирам от рисуване, да не говорим, че си нямам понятие от изкуство, но пък илюстрациите и най-вече илюстрованите дневници винаги са привличали вниманието ми. Така ми се е искало някой ден и аз да имам такъв. Рисува ми се. Съвсем сериозно. Честно казано, не мога да рисувам, но пък кой е казал, че трябва да можеш да рисуваш, за да рисуваш. Засега се наслаждавам на дневниците на Дани и някои други илюстратори и събирам кураж да започна. Дотогава, ето малко от страниците в неговите дневници:

Кръгла картичка

Двете елши и този път успяха да ме предизвикат. Буквално да ме предизвикат да направя първата през живота си кръгла картичка. Досега просто нямах подходящите инструменти, а ако трябваше да изрязвам на ръка, вълнообразната форма щеше да се получи без много усилия, въпреки че щях да опитвам да изрежа равномерен кръг :)) 

Между другото, не харесвам особено тази си картичка - някак твърде захаросана ми се получи, с всички тези вълнички, цветя и пеперуди... Да не говорим, че тези дни и снимките ми никак не ги бива(така е, като от бързане изобщо не се съобразявам кога и къде снимам и дали светлината  е подходяща). Но пък направила съм я, ще ви я покажа. 

Надписът е част от безплатен даунлоуд, който може да свалите от сайта на Capture the moment

Желая ви прекрасен неделен ден!

Три вида пънчове в една картичка

Наистина само преди ден написах, че съм се отдала на пълна почивка, но вчера очевидно вдъхновението ми отново се появи - поне за малко. Връщайки се от работа, за нула време спретнах вкусни кифлички от тесто във форми за мъфини, една скрапбук-страница и картичката, която виждате горе. Вдъхновението ми бе продиктувано от предизвикателството на Двете Елши тази седмица, което бе в картичката да бъдат използвани три различни пънча. 

Тези, които използвах аз, са за рамката около голямата пеперуда, за мъничките пеперудки, както и за розовия борд в дясно. Не знам дали не прекалих с перлите - всъщност минималистът в мен със сигурност опитва да не се заглежда много-много в тях, но се надявам да се е получила една нежна и красива картичка. Желая ви хубав уикенд и доскоро!

Накъде потегляме

Добро утро! Знаете ли накъде се отправяме след малко - към най-южната точка на България, връх Вейката, откъдето би трябвало да се открие прекрасна гледка не само към България, но да зърнем и Бяло море, та дори и остров Тасос. Точно преди година на този ден се завърнах от Дания (снимките от Проекта 365 много точно показват какви съм ги вършила предходната година по това време) и това ме накара да се замисля, че всъщност конкретната дестинация няма чак толкова голямо значение. Пътуването си е пътуване и то винаги ме зарежда с енергия и ме прави щастлива.

И преди да потеглим, нека все пак ви представя днешната картичка. Всъщност... какво ли да ви я представям. Ако се затруднявам някога да пиша за нещо, то определено това са картичките ми. Никак не ми идва отвътре да напиша - виждате малки пеперуди, поздрави за рожден ден и ярки цветове. Затова само отбелязвам, че я включвам в предизвикателството на Clean&Simple и отивам да се поразсъня още малко, преди да се отправим на път.

Любимата ми детска книжка

Тази седмица предизвикателството на Двете елши веднага предизвика интереса ми. Свързано е с книги и четене, темата е "Приказка", а задачата е да бъдат претворени в проект любимата ни приказка или детска книжка. Просто нямаше начин да не участвам. Включвам картичката и в предизвикателството на Simon Says Stamp - картичка за дете, защото тази картичка определено ще бъде подарена на някой малчуган.

Една от моите най-най-любими книги за всички времена е "Емил от Льонеберя" на Астрид Линдгрен. Чела съм я безброй пъти и наскоро пак я препрочетох заедно със сина ми. Затова и опитах да създам картичка, посветена именно на тази книга, олицетворяваща пакостливото момче с всъщност добро сърце - защото никой не може да ме убеди, че зад всяко пакостливо петгодишно дете не се крие малко ангелче. Нека споделя с вас началото на книгата и ви пожелая усмихнат ден. 

И преди да забравя - ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на всички, които празнуват днес!

Емил от Льонеберя - така наричаха едно момче, което живееше в село Льонеберя. Той беше палаво и упорито хлапе, далеч не толкова добър като вас. Въпреки че изглеждаше добричък, честна дума. Когато не крещеше. Имаше кръгли сини очи. Всичко заедно изглеждаше някак много добродушно и човек би помислил, че Емил е същинско ангелче. Но това би било най-голямата заблуда. Той беше на пет години и силен като биче и живееше в стопанството Катхулт в село Льонеберя в областта Смоланд. И, разбира се, говореше на смоландско наречие нашият малчуган, но това не беше негова грешка. Така си говорят в Смоланд. Когато искаше шапката си, той не казваше както вие: "Искам си шапката." Вместо това казваше: "Искъм я шапкътъ." А неговата "шапкъ" беше нещо като фуражка, с черна козирка и синьо дъно - доста грозна. Беше му я купил татко му, когато отиде веднъж в града. Емил много се зарадва на шапката и вечерта, когато щеше да си легне, каза: - Искъм я шапкътъ! Майка му реши, че Емил не бива да отнесе шапката в леглото и понечи да я сложи върху полицата в преддверието, но Емил се разкрещя, та оглуши цяла Льонеберя: - Искъм я шапкътъ!
И така Емил спа с шапка на главата всяка нощ в продължение на три седмици. То, че можеше - можеше. Макар че доста му убиваше. Но главното беше Емил да наложи своето - той на това държеше. По никакъв начин не биваше майка му да наложи своето. Веднъж, на Коледа, тя се опита да накара Емил да яде задушен зелен фасул, защото зеленчуците са толкова полезни, но Емил каза не.
- Да не смяташ НИКОГА да не ядеш зеленчуци? - попита майка му.
- Как не - рече Емил. - Но ИСТИНСКИ зеленчуци.
След което тихомълком отиде зад елхата и започна да я гризка. Но бързо му омръзна, защото боцкаше в устата.
Такъв инат беше Емил. Искаше той да се разпорежда с мама и татко, с цялото стопанство Катхулт, а най-добре и с цяла Льонеберя, само че жителите на Льонеберя не бяха съгласни с това.

Гостувам при Картичкофурии

Вятърът през последните дни упорито опитваше да издуха доброто ми настроение и вдъхновението ми за писане, но аз не му се дадох. Достатъчно е слънцето да се усмихне - та дори за малко, за да се почувствам отново изпълнена с енергия и положителни емоции.

И след увертюрата за споделяне на добро настроение, се обръщам към вас с поредното предизвикателство - този път поставено от мен като гост в Картичкофурии. Подробностите може да прочетете там, а тук показвам картичката по предизвикателството.

Може да спечелите и малка награда, така че непременно се отбийте :)

Clean&Simple 135

През последните седмица-две бях в период, в който не харесвах почти никоя от картичките си. Ако го нямаше блога, сигурно щях да си дам почивка. Това нехаресване обикновено е признак на натрупала се умора и липса на вдъхновение. Но тъй като не ми се искаше да изчезна от блог-пространството за няколко седмици без никаква конкретна причина, продължавах да правя картичките си и продължавах да не ги харесвам. Докато вчера не осъзнах нещо друго - че всъщност нито съм толкова уморена, нито страдам от липса на вдъхновение. Но пък съм ужасно припряна - бързам да направя още една картичка, и още една - сякаш се страхувам, че ако не поддържам темпото, съвсем скоро няма да има картички, които да публикувам. И в крайна сметка, се получават картички, които не харесвам. И които не харесвам, не защото не са хубави - всъщност може би са, а заради отношението, с което са направени. В един момент вчера се замислих и осъзнах, че просто ми е нужен друг подход. Направих картичка, без да бързам, без усещането, че трябва непременно да я завърша сега - веднага, всъщност без никакви очаквания и сякаш всичко се промени. Спокойствието и вътрешната ми уравновесеност сякаш се пренесоха и в картичката.

Сигурно се питате дали става въпрос за тази картичка - не, тази е от тези, които не харесвам особено. Направена е по скеч от блога Clean&Simple в момент, в който бързах и в който не бях осъзнала колко важни са отношението и подходът към всичко онова, с което сме заети в момента - независимо дали готвим, дали четем или правим картичка. Не ми се иска да живея припрян живот, не ми се иска вечно да бързам, да съм неспокойна. Колко е хубаво, че идва момент,  в който осъзнаваш, че отново се навлезнал в неправилния коловоз. Момент, в който спираш и си казваш - нека поема въздух и се огледам, има време за всичко.

С пожелания за хубав съботен ден!

За втори път ми се случва да направя картичка без никаква предварителна идея и в следващия момент да установя, че отговаря точно на поредното предизвикателство на Картичкофуриите. Този път темата е за "Кръг в квадрат и пеперуда", които елементи наистина съвсем случайно се оказаха и на моята картичка, макар и квадратът да не е с идеални пропорции :)

Всъщност имах предварителна идея за картичката - исках да е семпла, с малко цветове и елементи. Ако този блог има някаква основна идея, то със сигурност е свързана с окуражаването - иска ми се да демонстрирам, както сигурно вече десетки пъти съм писала, че картичка може да бъде създадена почти от всеки, без много усилия и без изобилие от материали. Затова и мине се - не мине много време, и правя такава картичка. Пък и, честно казано, доставя ми удоволствие. Не знам за вас, но аз харесвам тези си картички. Може би не са толкова впечатляващи, колкото останалите, но са ми по сърце.

Желая ви хубав съботен ден! С надеждата вятърът да е утихнал, нека всички се включим в почистването на местата, където живеем, независимо дали става въпрос за София или някой друг град. Ние лично ще бъдем извън града и както всяка година по това време ще почистим бреговете на р.Марица в една красива местност наблизо.