30-дневно предизвикателство: картичка № 15 и предимствата на Белград

Днешната картичка ми отне сигурно най-много време и усилия от всички направени досега за предизвикателството - не че й личи, но е факт. Когато нещо не ти се получава, не ти се получава и това е. В друг момент бих я изоставила, но когато трябва да правя картичка всеки ден, нямам особен избор. Честно казано не я харесвам особено.

Както и да е, все пак тази картичка може да ми послужи като идеален повод да ви спомена къде бях през последните дни. Никак не ме бива по пътеписите/още ме гризе съвестта, че така и не написах дълго обещаваната публикация за Флоренция миналата година/ и нямах намерение да пиша каквото и да било. Но снощи се замислих, че имаше неща, които ми направиха наистина силно впечатление и искам да споделя.

И така, през последните четири дни бях в Белград. Тръгнах без никакви особени очаквания - бях със страхотна компания и единственото, на което се надявах, беше да си изкараме весело. Което й стана, но си признавам, че изобщо не очаквах Белград да ме впечатли по какъвто и да било начин. Оказа се, че съм се лъгала. 

Което ни води до днешната публикация в стил "Предимствата на Белград".

Прекрасните жени - толкова са хубави тези сръбкини, че аз, без да имам особени сантименти към жените като пол, просто бях очарована. Наистина много красиви. Истинско удоволствие бе да вървиш по улиците.

Вкусната храна - иска ли питане, предполагам това го очаквахте. Но пък имайте предвид, че това го пише човек, който вече пети месец не е хапвал месо. Но и без месото, кухнята им е чудесна. Тестените им изделия са много вкусни, а в т.нар."каймак" се влюбих безвъзвратно.

Несекващият нощен живот. В полунощ в делничен ден централните улици на Белград са точно толкова оживени и поне два пъти по-шумни от тези в София през деня. А когато си отишъл да се забавляваш, това определено си е предимство.

Книжарниците. Силно съм впечатлена. Толкова много книжарници накуп не бях виждала никога никъде. Имах усещането, че само в Белград има повече книжарници, отколкото в цяла България накуп. Да не говорим, че на една от централните търговски улици всеки пети магазин беше книжарница. Четат хората и аз като един четящ човек ги приветствам. Браво на тях!

И накрая две много показателни случки за приветливостта на сърбите: 

Попитахме едно момче как да стигнем до някакъв магазин и той мигновено реши не просто да ни обясни, а направо да ни отведе, въпреки протестите ни и уверенията, че ще се справим и сами. Заряза този младеж приятелите си и ни води поне 7-8 минути до автобусната спирка - там спря, започна подробно да ни обяснява къде и след колко спирки трябва да слезем и докато ние бяхме още зашеметени от цялата тази отзивчивост, грабна лист и химикал, написа с кои автобуси можем да отидем до там, като не забрави да добави и с кои може да се върнем.

И за да не мислите, че това е изключение, само ще спомена за пристигането ни. Търсейки хотела, спряхме до един полицай и попитахме къде се намира. Оказа се, че навигацията правилно ни е отвела и хотелът е под носа ни - 50 метра нагоре в една еднопосочна улица, чиято посока беше, уви, точно противоположна на нашата. И знаете ли какво направи полицаят - разтича се и буквално блокира цялото движение по една от централните улици в Белград на обяд, само и само да можем ние да стигнем до хотела, без да трябва да се връщаме.

Е, кажете ми как да не съм впечатлена от това кратко пътуване до една съседна столица.