Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери

Днес изобщо няма да съм многословна - завърнах се късно снощи от невероятно пътуване и все още съм влиянието на емоциите и впечатленията. Когато си събера мислите, ще пиша отново. Дотогава ви оставям с втората картичка от новата рубрика "Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери".

Понеделник в цветове/Експерименти с копик-маркери

Следилите 30-дневното предизвикателство знаят, че благодарение на него преоткрих маркерите Копик, които повече от година стояха неизползвани в шкафа с материалите ми. На няколко пъти бях на крачка да се разделя с тях, но винаги ме спираше вътрешното усещане, че не трябва да го правя. Доверих се на това си вътрешно усещане и добре, че го направих.

Оказа се, че оцветяването може да бъде извънредно забавно, а и много релаксиращо занимание. Докато оцветявам, наистина си почивам, забавям темпото, спирам за момент. А аз определено имам нужда нещо да ме спре насред цялото това бързане (което не винаги е необходимо, но май я карам по навик). Следващото решение беше логично - трябва да оцветявам по-често.

Така че споделям с вас идеята за едно ново начинание:
за обещанията, дадени само пред мен, ми е твърде лесно да забравя :)

Понеделник в цветове

Нова рубрика в блога, в която всеки понеделник ще публикувам картичка с картинка, оцветена с маркери Копик. Минава ми през ум мисълта тези публикации да съдържат и нещо като мини-уроци за оцветяването с тези маркери, но на този етап знам толкова малко, че трудно бих могла да напиша нещо смислено. По-нататък - може би :)

И така, ето я първата картичка от новия проект. А ако искате да научите повече за маркерите Копик, непременно прочетете публикацията на Нана, към която съм дала линк в началото.

Желая ви една хубава седмица, изпълнена с повече слънце и много усмивки!

30-дневно предизвикателство: картичка № 14

Ето ме с поредната картичка от предизвикателството. Завърнах се късно снощи и честно казано все още съм тотално неориентирана, но обещанието си е обещание и днес продължавам смело с картичките и предизвикателството. Признавам обаче, че публикувам картичка, направена преди около седмица. Съвсем преднамерено я пазих в тайна, защото беше предназначена за подарък и не исках да развалям изненадата. Но вече трябва да е пристигнала до получателя си, така че времето й дойде.

Между другото, точно тази картичка е любимата ми от всички направени досега за 30-дневното предизвикателство. За съжаление не успях да я снимам твърде добре - светлината беше лоша, а на следващия ден я изпратих, така че снимките не успяха да уловят изцяло красотата й, но наистина се получи картичка, която лично на мен много ми хареса.

Направена бе специално като знак на благодарност за Буболинката, която пък, благодарение на Вики, ни изненада с едни разкошни сладки за Великден. Не само красиви и впечатляващи, но и много вкусни. Надявам се, че и моята картичка й е харесала и я е накарала да се усмихне :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 13

Както бях споменала в началото на предизвикателството,  утре поемам на път, така че през следващите четири дни няма да има нови картички и публикации. Когато се завърна обаче, с нови сили продължавам с предизвикателството. Желая ви много усмивки - доскоро :)

30-дневно предизвикателство: картичка № 3

Не бих могла да ви покажа картичка с великденска тематика - наоколо не се мяркат нито яйца, нито зайци, поне не и под формата на материали за картички. Вместо това - тази картичка за някой специален приятел, която, между другото, много се чудих дали изобщо да публикувам... Но пък ето че открих  първият (положителен) ефект на предизвикателството - качественият контрол и стремежът към перфекционизъм са силно занижени. Днес трябва да има публикация и това дали картичката е достатъчно хубава, няма никакво значение.

Между другото, вчера някой коментира, че публикуваната картичка не била кой знае какво. В първия момент леко се притесних, после се засмях, защото осъзнах, макар и с известна доза самоирония, че най-после някой формулира лайт-мотивът на този блог. През цялото време се опитвам - чрез всички публикации тук да внуша едно нещо: забравете за перфекционизма, забравете за стремежа да впечатлите някого на всяка цена. Бъдете себе си, творете, развивайте се. Забравете за крайния резултат и се насладете на процеса. Осмелете се да бъдете несъвършени и се радвайте на несъвършенството си.

Аз всъщност наистина искам моите картички да не бъдат "кой знае какво" - искам обаче да са направени с вдъхновение и усмивка. Искам това, което правя, да ми носи удоволствие, да ме показва такава, каквато съм. Не искам да губя часове в направата на една картичка, не защото в това принципно има нещо лошо, а защото това не съм аз. Искам да правя картичките си с лека ръка, буквално на един дъх. Искам да са стилни в семплостта си. Искам те да са вдъхновени, не впечатляващи.

P.S. Щях да забравя... Христос Воскресе, приятели! Бъдете здрави и се радвайте на живота :)

Не-седмица

Тази седмица не направих нито една картичка/тези, които виждате, са от миналата/,

нито пък скрапбук-страница - да, нито една,

не снимах нито един видео-клип,

не подготвих публикация за рубриката "За щастието",

и макар че снимах всеки ден, някак успях да "забравя" да кача снимките си във Фликр.

Тази седмица не създадох нищо, 

не ми хрумна никаква интересна идея,

не започнах никакъв нов проект.

Като се замисля, не сготвих дори едно ядене у дома.

И успях да не изпитам капчица вина заради това :) 

За семплостта

Ангажирана със задачи, натоварена с мисли, просто нямам време за блога. И най-добрите намерения за смислени публикации се изпаряват, когато физически не разполагаш с възможността да отделиш поне малко време и да напишеш ред-два. Никога не съм възприемала този блог като изложбена зала, в която просто публикувам снимки на творенията си и изчезвам набързо. Но пък алтернативата изобщо да не публикувам ми харесва още по-малко. Затова спирам да обяснявам и просто пояснявам, че е възможно следващите публикации да са точно такива - снимки, почти никакъв текст. 

Но пък може да да погледнем на този факт и от друга гледна точка - семплите картички чудесно си подхождат със семпли текстове. 

Което ме подсеща, че днешната семпла картичка  може да послужи за пореден повод за едно окуражаване, което всъщност и друг път е намирало място в този блог. Куражът да избягаме от претрупаността и да почистим творенията си от излишни елементи.  Нещо подобно на  пролетното почистване, само че в творчески аспект. Нека допуснем идеята, че не е нужно да добавяме още и още - цветя, копчета, хартии, за да постигнем впечатляващ резултат.  Нека да махнем нещо, вместо да добавим такова. Нека допуснем мисълта, че една картичка с по-малко елементи може да има по-пряко и силно въздействие - не е нужно умът ви да се лута, а очите да се колебаят в коя част от картичката да се спрат. Просто повод за размисъл :)

В тон с пролетта

С клиповете, които снимам напоследък, като че ли малко се поразглезих и пиша тук все по-рядко. Не че не ми хрумват идеи за публикации или теми, но ангажирана с други мисли и задачи - професионални, семейни, ежедневни, ми е толкова по-лесно да отлагам. Непосредственото общуване в клиповете се оказва по-простичко от търсенето на онези тишина и спокойствие, които обикновено са ми нужни, за да пиша тук. Обещавам обаче да опитам да открия отново думите. За да има все пак някакъв баланс :)
Всъщност ще ви дам още едно обещание, преди да се разделим днес - обещанието за прекрасен гост утре в рубриката "За щастието".

P.S. Картичките в тази публикация са с размери 3.5 на 3.5 инча и в първата от тях се кипри първото собственоръчно направено от мен цвете. Ако обърнете внимание, ще видите, че е направено от листенца - сърца - същите като сърцето на втората картичка.

For You/картичка с видео

Първи опит да снимам как създавам една картичка

Да, това наистина е първият ми опит да снимам как създавам една картичка - не бих го нарекла особено успешен, но нека кажем, че ми предоставя широко поле за бъдещо усъвършенстване :)
Между другото, иска ми се да ви попитам дали бихте искали да гледате и други такива клипове - не задавам въпроса, за да търся похвали - макар че всъщност една-две ще са добре дошли, колкото наистина ми е интересно да разбера дали картичките ми имат смисъл да бъдат филмирани. В голямата си част те са толкова семпли и изчистени, че нито ще научите нови техники, нито ще наблюдавате нещо кой знае колко впечатляващо. И тъй като нямам намерение да променям стила си, нито пък да се заемам да правя трудоемки и сложни картички, ще е хубаво да науча дали има смисъл изобщо да снимам. Защото, съвсем честно, не снимам тези клипове, за да чувам гласа си през екрана или да се притеснявам как изглеждат ръцете ми и защо не мога да намеря точните думи, а с евентуалната надежда на някой да му е интересно и приятно. Така че наистина очаквам коментарите ви.

Картички за осми март

Не стига, че снимах при ужасна светлина, но току що установих и, че дори не съм снимала една от картичките самостоятелно - надявам се все пак, че ще добиете представа как изглежда от общата снимка :)

Просто за забавление

Една съвсем кратка публикация, за да ви покажа тази картичка и ви пожелая хубав петъчен ден. 

Малко по-късно през деня ще се включа със списъка на всички записали се до момента участници в инициативата "Предай нататък..." 

Доскоро :)

 

Как да правим бързо и лесно картички - основата

Рядко в този блог може да видите богата, изпъстрена в много цветове, разкошна картичка. Възхищавам се на хората, които умеят да правят такива, без да излизат от рамките на добрия вкус и които превръщат дори претрупаността в предимство. Аз не съм от тях - семплите и минималистични картички са тези, които правя с лекота и удоволствие. И не че не експериментирам, но рано или късно отново се връщам към тях. Този ми опит ме наведе вчера на мисълта за серия публикации, в които да опитам да разнищя процеса на направата на една минималистична картичка и в крайна сметка да споделя своя опит за това как да правим бързо и лесно картички.

И така, днес ще започнем с основата. Не знам дали сте забелязали, но ако се върнете назад и разгледате отново картичките ми, ще установите, че голяма част от тях - всъщност почти всички, имат в основата си два цвята - бял или бежов/крафт. Това са цветове, които се съчетават прекрасно с всички останали и с тях имам свободата да използвам за картичките си всякакви цветове декоративни хартии. Нещо повече - белият и бежов цвят са дотолкова неутрални, че позволяват върху тях да се наслагват всякакви видове десени, включително и по-ангажиращи такива.

Всъщност нямам нищо против и останалите цветове - син, червен, зелен и т.н., но от личен опит съм се убедила, че започна ли картичката си с основа в такъв цвят, довършването й ми отнема много повече усилия и време. Съчетаването на цветовете, изборът на хартии и елементи се превръща в трудоемък процес, който изисква повече обмисляне и експериментиране. Не че в тях има нещо лошо - просто в случая говорим за това как да направим картичка бързо и лесно.

Затова и моят първи съвет е - изберете основа в неутрален цвят. Белият цвят е личният ми фаворит, а крафт-картонът следва плътно след него. Тази основа ви дава свобода, която другите цветове не ви позволяват. Освен това на нея всички останали цветови съчетания и елементи изпъкват по-силно и оказват по-пряко въздействие. Опитайте :)

Цветно настроение

И докато през юли бях на вълна коледни картички, сега ми се иска да внеса малка доза слънчево настроение сред зъзнещия студ навън. Започнах тази картичка без конкретна идея и замисъл, но очевидно съм имала нужда от топлите и ярки цветове, от пеперудите и цветята, за да извикам усмивка на лицето си. Отдавна не бях правила картички - забързана, ангажирана, замислена за задачи, проекти, работа, все не ми оставаше време дори да погледна материалите си. И колкото повече се отдалечавах от хобито си, толкова по-малко вдъхновение чувствах. Сякаш и то има нужда от редовни тренировки и периодични дози внимание. Надявам се, че тази картичка слага край на забързаността и поставя началото на по-спокойни дни - такива, в които имам време да се огледам, да поспра за малко и да се отдам на любимите си занимания.

You Rock!

Много рядко ми се случва да минат цели дни, без да направя нищо с ръцете си - било то картичка - най-често, скрапбук-страница - редовно, някой сладкиш - от време на време. През последната седмица обаче съм се отдала на тотално нищо неправене. Е, продължавам да ходя на работа и, уви, служебните ми задължения никак не са малко, но прибера ли се у дома, единственото, което върша, е да взема някоя книга и да започна да чета. Не поглеждам материалите си, не ми се прави абсолютно нищо. От време на време ми минава през ум някое опасение от рода на: "А ако никога повече не поискам да направя нищо?". После се засмивам - сигурна съм, че точно това едва ли ще се случи. В крайна сметка няма нищо лошо от време на време да поспреш, да почакаш, да помислиш. Пък току виж вдъхновението ти се завърнало изневиделица. В момента чувствам в себе си единствено търпение, самовглъбение, внимание, очакване. Отдавам се на грижа за себе си, изразена в нищо неправене и се наслаждавам на всеки един миг.

И тъй като има толкова много картички, които досега така и не съм успяла да ви покажа, ето, докато почивам, една от тях. Много семпла, но пък симпатична. 

С пожелание за лежерни летни дни и много усмивки.

С пожелания за слънчева седмица!

Тържествено обещавам, че ви показвам тази картичка и после ще починем за малко от този стил. Използвам възможността да ви пожелая една прекрасна седмица, изпълнена с усмивки, хубави емоции, много вдъхновение и слънчево настроение!

Картичка с мартини и... маслини

Най-малкото аз имам право да показвам подобна картичка. Какво ти мартини, какви ти маслини. Да не говорим за тостове... И преди да ви хвърля в недоумение, признавам веднага - не консумирам алкохол. Не че съм някакъв върл противник на всички човешки слабости - имам си много от тях, и то в изобилие, но алкохолът определено не ми се отдава, опитвала съм. Зададе ли се някое събиране и започнат ли да се вдигат наздравици, започвам да се чудя къде да си дяна чашата с вода. Най-голямото ми постижение е половин чаша червено вино в някой студен зимен ден. И то само защото е най-безотказното средство за сгряване на ледени крака :)

Но това, че с алкохола не сме на ти, не означава, че не харесвам тази си картичка. Напротив - цветовете й са точно по мой вкус, а и ми допада това, че става за всякакъв повод. Тези дни по блоговете попаднах на толкова картички за абитуриенти, че веднага си помислих - как поне една не направих - дори и през ум не ми мина. Но ето че тази картичка може да мине за моята абитуриентска такава.  С пожелания за бистра глава и хубав ден - до скоро!

Привет :)

Тъй като още съм в мъглата на отминалото пътуване, напрегнатата седмица, недоспалите утрини и уморените вечери, не очаквайте скоро многословни публикации. Просто минавам набързо да ви поздравя с тази картичка и да ви пожелая хубав уикенд :)

За приятелите и... за мен

Буквално бях на път да забравя да публикувам тази картичка. Направих я преди повече от месец заедно с тази картичка, като използвах същите хартии и цветове, но промених дизайна и надписа. Много харесвам съчетанието на два различни шрифта - ръкописен и прав, и често използвам тази комбинация. Убедена съм, че да избереш най-подходящия надпис и шрифт за една картичка може да бъде истинско предизвикателство и този избор не трябва да се пренебрегва с лека ръка.

А сега искам да благодаря от сърце на всички, които отличиха блога ми в инициативата The Versatile Blogger. Да прочетеш, че си вдъхновение за някого, е признание, и чест, и отговорност. Няма да предам инициативата нататък, защото принципно съм взела решение да не участвам в подобни награди. Но много исках и тук, отново да благодаря на всеки от вас. Между другото, беше ми много интересно да прочета седемте неща, които всеки споделяше за себе си, затова реших и аз да го направя. Ето ги и моите седем любопитности:

• почти всички публикации в този блог са написани в ранните сутрешни часове, докато всички останали още спят. Това е единственото ми спокойно време през целия ден.

• не мога да карам колело. Като дете пропуснах да се науча, но оставам с надеждата все пак някой ден да успея :) Между другото и кола карам много, много рядко и не съм кой знае какъв шофьор.

•  всеки ден съм на велоергометъра и навъртам по 10 км, докато... чета книга.

• всеки ден записвам по три неща, за които съм благодарна. Поредният проект, който ме кара да погледна на живота с нов поглед и от нова перспектива. 

• завършила съм немска езикова гимназия, но толкова отдавна не съм говорила немски, че сигурно няма да мога да се справя и с най-елементарния диалог.

• нямам нито една татуировка и не възнамерявам никога да имам, но мъжът ми има цели четири. И иска още :)

• не обичам да ходя на маникюр, фризьор, да пазарувам дрехи, обувки и аксесоари - въобще чужди са ми много от женските слабости. Но пък държа на качествената козметика и не бих могла да си представя например, че бих излезнала навън без крем със защитен фактор, или пък да отида на работа, без да съм гримирана.

С надеждата да не съм ви отегчила, желая ви прекрасен ден!

Едно сладко кученце

Ето го и кученцето, за което споменах вчера. Ще участвам с тази картичка в поредното предизвикателство на Simon Says Stamp, което тази седмица особено ми хареса - не за друго, а защото просто няма зададени никакви правила. Картичката е направена с хартии на October Afternoon от линията Schoolhouse

Те са част от една скорошна поръчка и ми дадоха повод да се замисля за пазаруването на материали. През последните месеци или по-скоро година пазарувам по съвсем различен начин от начина, по който го правех доскоро. През първите години, след като започнах да се занимавам със скрапбукинг и правенето на картички, винаги търсех "най-добрата" сделка. Важното бе материалите да са на добра цена и в колкото е възможно по-голямо количество. Това доколко ми харесват, сякаш оставаше на заден план. Нормално е, когато нямаш почти нищо и тепърва започваш да събираш материали, да го правиш. Така неусетно натрупах хартии и продукти, които никога няма да използвам и които всъщност не харесвам особено. Не упреквам себе си. В началото нито имах представа за стила си, нито знаех какви материали са ми нужни и кои истински харесвам.  Но определено сегашното ми отношение към пазаруването ми допада повече. По-осъзнато и по-разумно е - поне в повечето случаи :) Вече пазарувам в по-малки количества и не се водя толкова от изгодната цена или промоциите, колкото от това дали истински ми харесва конкретния продукт. Вече купувам отделни листове хартия, а не цели колекции, конкретни продукти, а не цели комплекти. Не че пренебрегвам добрите намаления - напротив, но първият въпрос, който си задавам е, дали бих купила точно тази хартия, пънч или каквото там се предлага, ако е с действителната си цена.

А как пазарувате вие? Примамват ли ви изгодните предложения и неустоимите промоции?