Clean & Simple Card Making

Не знам дали съм споменавала за това тук, но една от големите ми слабости са онлайн-класовете. Сигурно част от вас се питат какво пък е това онлайн-клас и всъщност ще бъдат абсолютно прави да си зададат точно този въпрос, защото в българското интернет-пространство те са почти непознати, но пък на английски език има стотици такива. 

И аз, като една прилежна ученичка, от години почти непрекъснато се включвам в някой от тях. Толкова ми е интересно, вдъхновяващо, различно. Харесва ми да научавам нови неща, да се срещам - пък било то и виртуално с нови хора и идеи. Различни гледни точки, нов подход към познати ситуации, задачи, та дори домашни работи. Детето в мен определено си е още тук :)

Никога досега обаче не бях се включвала в онлайн-клас за направата на картички. 

Сигурно убедена, че точно в тази област няма какво толкова да науча :))

Със сигурност не е така, но при моя минималистичен стил нито нови техники, нито разни сложни подходи могат да събудят интереса ми. Но пък наистина напоследък имах нужда от вдъхновение и ето че, когато за пореден път попаднах на класа Clean & Simple Card Making, реших да проверя какво всъщност представлява един онлайн клас за направата на картички:

Намерението ми е да направя всяка една картичка, която е част от класа. Може би трябва да уточня, че в класа няма пътеводители стъпка по стъпка как да направим конкретни картички/това определено би било прекалено и съвсем не по мой вкус/, а по-скоро насоки и вдъхновения.

Първият урок е свързан с три скеча, като единият от тях ме вдъхнови да направя картичката от днешната публикация:

Не съм сигурна дали ще ви хареса, но мен ме радва много, наистина много. Отдавна не бях правила толкова семпла, но пък зареждаща с хубаво настроение картичка.

P.S. И като стана въпрос за онлайн-класове, често съм си мислила колко хубаво би било някой ден да създам собствен онлайн-клас. Хубаво е човек да си мечтае :)

Онлайн-класове може да откриете в сайтовете на Big Picture Classes, Jessica Sprague, Shimelle, Debbie Hodge.

Библиотека в детската градина/Книги вместо цветя

След като споменах, че подарих около 60 книги на градската библиотека, реших инициативите, свързани с книгите, тук, в блога да продължат. Всъщност, сериозно - никак не си падам точно по самоизтъкването, но пък ми хрумна, че идеята, за която ще ви разкажа, може да послужи като вдъхновение за някой друг.

Преди месец-два взех участие в организацията на едно мероприятие с гости от цялата страна. В разгара на подготовката се замислих за това колко много цветя ще носят гостите и какво солидно количество букети ще бъдат разменени. Точно по това време случайно прочетох за инициативата на Столична библиотека - Библиотека в детската градина. Клик-клик - идеята се роди.

Какво ще стане, ако вместо цветя се подаряват детски книжки?...
Ако вместо букет, изразяваме почитанията си с детска литература - цветна, весела и също толкова красива, колкото цветята?...

Защото в крайна сметка букетите увяхват само след дни, а детските книжки остават и дълго ще събуждат усмивки на детските лица.

Идеята ми бе посрещната радушно и успяхме да я реализираме - само за една вечер събрахме над 120 страхотни, ама наистина страхотни детски книжки, които в началото на тази учебна година ще дарим на някоя от детските градини в града ни. Е, и цветя имаше, но по-малко от обичайното, а наред с купа ярки книги, гледката беше толкова по-интересна и различна.

Та това е същността на идеята - вместо цветя - книги. Защо не?

Това лято...

Много странно ми беше това лято - мина някак набързо, между другото. Дали защото не снимах... Проектът 365 дни истински ми липсваше. Той сякаш не позволяваше на времето да отлита така неусетно и бързо. Сякаш, правейки снимки и записвайки какво се е случило през деня, превръщах този ден в поредното възелче от нишката на живота ни. Вчера отново започнах с проекта. Докога - не знам. Знам само, че имам нужда от тези снимки.

От какво друго имам нужда... Иска ми се да напиша, че имам нужда от картичките си, от скрапбук-страниците, но, уви, не бих могла. Все още не ми липсват, но пък усещам в себе си зрънце вдъхновение, доза любопитство. Сякаш нещо ме гъделичка и усещам зараждането на иначе така присъщата ми жажда за творене...

Твърде горещо беше това лято... Дали горещината не стопи вдъхновението ми? Само преди седмици прекарах и бронхопневмония, сякаш като достоен завършек на тоталното ми оттегляне от всякакви ангажименти и задачи. Сега опитвам да възвърна добрата си форма и отново очаквам с нетърпение какво ще ми поднесе следващият ден.

Имам хубаво усещане за есента - очаквам я с (леко) нетърпение. А досега този сезон винаги ми е носил малко меланхолия - заради отиващото си лято. Но с това лято не се разделям с тъга - беше твърде изтощително.

А как беше вашето лято?

P.S. А картичката... Да, картичката. Приветствие за нов дом. Направена не по конкретен повод, а просто защото имах нужда от цветове, от това да направя нещо с ръцете си. Усмихва ме, харесвам си я.

Вдъхновението ми днес

Преди много, много време в стария ми блог имах рубрика "Вдъхновението ми днес". Тези от вас, които са край мен оттогава, може би си я спомнят. В тази рубрика най-често показвах картички или скрапбук-страници, които истински са ми харесали и вдъхновили. Не пропусках ден - наистина бях сериозна и последователна. Днес вече споделям тези си вдъхновения в Pinterest. От време на време обаче срещам в интернет статии или блог-публикации, които така ме сграбчват, че цялата се изпълвам с вълнение, усмивки и сълзи.

Днес поводът да се развълнувам бе Ashley Ann - невероятен фотограф и майка на четири страхотни деца. Следя повече от година блога й и както често се случва в интернет-пространството, в един момент имаш чувството, че познаваш човека, за чийто живот толкова си чел. Ако не сте попадали на блога й, разгледайте снимките - толкова са истински, реални и красиви. Освен за собствените си деца Ашли пише в блога си и за осиновяването на момиченце от Китай и ето че днес, след седем години, мечтата на семейството им се превръща в реалност - мъничкото момиченце е част от семейството им. Разгледайте публикацията и снимките в нея - сигурна съм, че и вие ще се усмихнете през сълзи.

Картички на конвейер

Преди около два месеца се заех с нелеката задача да направя около 20 идентични картички, които да подаря на едно събиране. Няколко пъти съм споменавала тук, че да направя втора картичка, еднаква като предходната, истински ме затруднява - става ми скучно, монотонно, безинтересно и общо-взето не го правя почти никога. Този път обаче бях твърдо решена, че картичките трябва да са почти еднакви, защото щях да ги подарявам едновременно, освен това наистина нямах никакво време да развихрям фантазията си - както, уви, често ми се случва, се захванах за работа само няколко дни преди събитието.

Направих първата картичка - модел, и след като добих представа как ще изглеждат картичките, се захванах за работа. Оказа се, че да направя 20 картички за няколко часа в продължение на два-три дни не е мисия невъзможна. Сякаш си на конвейерна пътека в някаква фабрика - малко скучно, но пък ефективно. Естествено, не правих всяка картичка поотделно, а си подготвих първо основите, после хартиите, след това елементите за украса, като накрая сглобих всичко. Получи се. Всички картички, макар и не идентични, бяха почти еднакви - дизайнът на всички бе един и същ, хартиите, макар и да се различаваха в различните картички, бяха от една и съща колекция, а елементът за украса - пеперудата в двете кръгчета, се различаваше в отделните картички само с цветовете си. Като цяло резултатът ми допадна, а картичките истински се харесаха на получателите си.

Пеперудено вдъхновение

Оказа се, че не съм забравила съвсем как се правят картички :)

Материали за продан

Най-после се наканих да прегледам материалите си и да отделя тези от тях, които не използвам. Сигурна съм, че могат да намерят по-отдаден стопанин от мен :)
Част от тях са само пробвани, други са използвани не повече от няколко пъти. Всички са в отлично, дори перфектно състояние. Онова, към което имам някаква, макар и малка забележка, подарявам.
Усещам някакви наченки на възвръщащо се вдъхновение, така че защо да не не си купя нови материали, като се освободя от част от старите.
Ако проявявате интерес, погледнете в новата страница в блога - "Материали за продан", която ще се обновява периодично, но искрено се надявам - не особено често.

Как да си направим сами разтвор за почистване на четки за грим

Със сигурност тази публикация ще изненада редовните ми читатели, но след дълги размисли и колебания дали искам да направя друг блог и категоричният отрицателен отговор, до който в крайна сметка стигнах, реших да споделям козметичните си страсти тук.

Да, да, знам, че така ще объркам читателите си и мога да изгубя редовни такива, но пък се оказа, че имам твърде много интереси, за да мога да си позволя блог за всеки от тях. Така че с риск да бъда непоследователна, очаквайте от време на време да срещате тук и публикации на козметична тема.

Началото днес ще бъде поставено с една рецепта за разтвор за почистване на четки.

Между другото, от години за нанасянето на грима си използвам само и единствено четки, така че естествено възниква и въпросът за тяхното почистване. Единственият разтвор, който съм използвала и все още използвам, е този на М.А.С. Изключително доволна съм от него, но цената не ми е особено по вкуса. Преди време попаднах на публикация за саморъчно направен разтвор за почистване на четки, а днес съвсем случайно видях и клипа, който е послужил като вдъхновение за публикацията. Когато се оказа, че заради близки роднински връзки с търговци на химически консумативи у дома имам всички необходими продукти, просто вече нямаше причина да отлагам.

И така, за да си направите сами разтвор за почистване на четки за грим, са ви нужни:

200 мл. дестилирана вода
50 мл. изопропилов алкохол/другото му наименование е изопропанол/
1 суп.л. препарат за измиване на съдове
1 суп.л. детски/прозрачен/ шампоан
2 суп.л. спрей за подхранване на коса без отмиване

Смесвате внимателно всички съставки, без да разтръсквате, за да не се разпени сместа, и разтворът за почистване на четки е готов. Получава се бързо и лесно, ухае добре заради добавения спрей за коса и почиства наистина отлично четките. Поне на пръв поглед в начина на почистване няма никаква разлика с разтвора на М.А.С. Между другото, проверих, че в неговия състав също има изопропилов алкохол, така че със сигурност в домашно направения ни разтвор няма нищо, което може да навреди на четките ни.

Всички съставки могат лесно да бъдат открити във всеки дом с изключение на алкохола, който би трябвало да може да бъде купен от търговци, които продават химически и лабораторни консумативи.

В заключение бих казала, че едва ли ще се откажа от разтвора за почистване на М.А.С., но със сигурност ще го използвам много, много по-рядко.

Открития в мрежата - 3D календар

Идеята на Scout Creative е създаването на календар с 3D обект за всеки месец от годината, които всеки може да сглоби сам, използвайки шаблоните от сайта. Всъщност дори и да пренебрегнем идеята за календара, убедена съм, че всяко дете, а и възрастен ще се усмихне, като види цветните, оригинални и идейни проекти, които могат да бъдат използвани и за други поводи. Ето още няколко от тях:

Всички месеци досега, както и тези, които тепърва ще бъдат добавени, може да откриете ето тук - Scout Creative.

Да се освободиш от ненужното

От вчера съм в отпуск - на работа съм чак през септември. Имам цял месец пред себе си... да бъда себе си. Всъщност тази година като че се чувствам малко по-различно. Обикновено по това време на годината, преди Големия Отпуск вече съм на прага на силите си. За което допринася фактът, че аз принципно рядко чувствам умора, рядко осъзнавам, че всъщност съм изморена. Проблемът е, че не мога да бездействам и някак не усещам кога съм прекрачила тотално границата. Толкова ми е трудно да си почивам...

Но тази година наистина е по-различна. Може би защото май взех че пораснах и започнах да се научавам как да се грижа по-добре за себе си. Да се вслушвам, да виждам знаците и да се щадя. Пък ако ще това да означава да не съм правила картичка вече месец, а скрапбук-страниците да ми се струват част от някакво далечно минало. Проектът 365 дни да се движи едва - едва и то благодарение на снимките от телефона. Да не съм подхващала фотоапарат с дни, вече може би седмици. Да не съм купувала скрапбук-материали вече месеци, а блогът да се обновява от рядко по-рядко.

Не че не се питам какво се случи?... Но наред с въпросите, приемам това ми настояще точно такова, каквото е, и с любопитство очаквам къде ще ме отведе.

Вслушвайки се в себе си, открих огромна нужда от място, пространство и време. Пренебрегвайки хобитата си и разни други занимания, като че ли поосвободих ежедневието си. Вече има моменти, в които (се уча да) не правя нищо. През последните дни дойде ред на пространството. Искам да разчиствам, подарявам, да се освобождавам от вещи и ненужни предмети. Всъщност аз винаги съм била минималист по душа и никога пространството около мен не е било претрупано. Но винаги може да е по-добре :)

Затова днес прегледах библиотеката си и избрах над 60 книги, които едва ли ще прочета отново, а дори и да искам, повечето от тях мога да открия в Читанка, които дарих в библиотеката в града ни. Усмихвам се при спомена за библиотекарката, която учудено възкликна, че никой не им е подарявал толкова нови и търсени заглавия. Е, аз го направих. Не само, защото ми харесва емоцията да даваш, а и защото ми харесва усещането да се освобождаваш.

Колкото по-малко енергия, мисли и пространство са заети от непотребни, пък било то и красиви или ценни вещи, толкова повече енергия, мисли и пространство освобождаваме за нови начинания и вдъхновения.

Този месец съм решила да се освобождавам от всичко ненужно. И да очаквам нещо ново, различно и интересно. Сигурна съм, че ще се появи. Само да му направя още малко местенце :)