Сигурно се питате какво прави този сладолед точно в моя блог. И аз не съм съвсем сигурна, но определено реших, че е време да разнообразя публикациите тук. Тази липса на вдъхновение и желание да пиша със сигурност не е свързана само с липсата на време. Имам ли желание, винаги съм успявала да намеря време.
Все по-често осъзнавам, че не ми харесва блогът да е толкова праволинеен - чак на мен ми става скучно. Правенето на картички всъщност заема малка част от живота и заниманията ми. Има толкова много други неща, които намирам за интересни, които ме вдъхновяват или забавляват.
Бях писала и преди, но тогава като че ли така и не осъществих намеренията си. Искам този блог да разчупи собствения си стереотип и да стане малко по-цветен и разнообразен.
Що се отнася до сладоледа - не, няма абсолютно никаква опасност блогът да се превърне в кулинарен такъв. Готвя рядко, и то обикновено водена от глад - хапва ми се нещо, а няма кой да ми го приготви. Наистина готвенето не ми е страст, виж за хапването мога да помисля...
Не помня да съм яла домашен сладолед, и да се е случвало - определено е било отдавна.
Подтикът да опитам да направя такъв дойде след една служебна почерпка, в която хапнах малко сладолед и, честно казано, никак не ми се услади. Реших да погледна изписания състав на кутията му и с ужас установих, че на първо място сред продуктите е вода, на второ - захар, на трето - растителни мазнини. Не, благодаря. Реших, че трябва да ям истински сладолед и за целта трябваше сама да си направя такъв.
Намерих ето
тази рецепта от блога на Ева Тонева и се заех със задачата.
Използвах 360 мл прясно мляко + 360 мл сметана
(по рецепта следва да е 35% масленост, но аз открих само с 30%)
130 гр. захар
5 жълтъка
(от свободни кокошки, разбира се - какъв сладолед би бил това, ако кокошките са били нещастни, докато са снасяли яйцата си)
2 ч.л. ванилова есенция
щипка сол
(всъщност солта я забравих, но и без нея се получи)
Рецептата е следната:
В тиган доведете сметаната и прясното мляко до кипене.
Аз използвах тенджера, не успях да открия толкова голям тиган.
Леко разбийте жълтъците със захарта, добавете на тънка струйка към тях горещата сметана.
Прелейте сместа обратно в тигана и при постоянно разбъркване на тих огън варете 10 минути до леко сгъстяване.
Между другото, и когато готвя, съм също толкова припряна, както и когато
правя картички. Резултатът бе, че явно сложих сместа на толкова силен огън,
че успях да я пресека моментално. Отчаяна дали в крайна сметка няма да се наложи да изхвърля всичко и само да мечтая за домашен сладолед, погледът ми попадна на блендера. Сложих вътре сместа и като
по чудо тя се превърна в гладката и кремообразна смес, която явно бе
целта.
Прецедете течността, добавете ваниловата есенция, разбъркайте.
Аз не прецедих нищо - нали ви казах, че съм припряна.
Покрийте крема с фолио, като то трябва до докосва повърхността му и охладете за 3-4 часа в хладилника.
Покрих с фолио, но никаква повърхност не докосваше - толкова съм боса в готварските дела, че нямам никаква идея защо трябва да се прави това и така и не го направих. Все пак трябва да отбележа, че преди да сложа сместа в хладилника и да я покрия, беше изстинала добре.
Замразете купата, в която ще разбивате сладоледа.
И това не го направих, използвах същия съд, с който сладоледът беше в хладилника.
Изсипете в нея охладената смес, разбийте хубаво с миксер и поставете за 2 часа във фризера.
След това разбийте сместа отново и замразете.
Повторете процедурата още веднъж, прехвърлете сместа в съда, в който ще съхранявате сладоледа и замразете.
Сложих сместа в хладилника за около два часа, докато се изстуди, после прехвърлих във фризера и отварях да я разбъркам през половин - един час с телена бъркалка, докато стана време за спане. Посред нощ се сетих пак за сладоледа, станах, разбърках го за последен път, опитах го и вече започнах да предвкусвам удоволствието, което ме очакваше.
На следващия ден, веднага след като се върнах от работа, си хапнах сладолед - е, няма такава вкуснотия. Сладолед, който мирише на сметана, на мляко, на яйца и ванилия. Който леко се разтапя по небцето и оставя усещане за лека сладост, без да се натрапва.
Благодаря ти, Ева, за чудесната рецепта
с доза извинение за интерпретациите, които внесох в нея от припряност или разсеяност :)
Обявявам тържествено, че това лято вкъщи ще се яде само домашен сладолед.
