сряда, 20 юни 2012 г.

Домашен ванилов сладолед


Сигурно се питате какво прави този сладолед точно в моя блог. И аз не съм съвсем сигурна, но определено реших, че е време да разнообразя публикациите тук. Тази липса на вдъхновение и желание да пиша със сигурност не е свързана само с липсата на време. Имам ли желание, винаги съм успявала да намеря време.

Все по-често осъзнавам, че не ми харесва блогът да е толкова праволинеен - чак на мен ми става скучно. Правенето на картички всъщност заема малка част от живота и заниманията ми. Има толкова много други неща, които намирам за интересни, които ме вдъхновяват или забавляват. Бях писала и преди, но тогава като че ли така и не осъществих намеренията си. Искам този блог да разчупи собствения си стереотип и да стане малко по-цветен и разнообразен.

Що се отнася до сладоледа - не, няма абсолютно никаква опасност блогът да се превърне в кулинарен такъв. Готвя рядко, и то обикновено водена от глад - хапва ми се нещо, а няма кой да ми го приготви. Наистина готвенето не ми е страст, виж за хапването мога да помисля...

Не помня да съм яла домашен сладолед, и да се е случвало - определено е било отдавна.
Подтикът да опитам да направя такъв дойде след една служебна почерпка, в която хапнах малко сладолед и, честно казано, никак не ми се услади. Реших да погледна изписания състав на кутията му и с ужас установих, че на първо място сред продуктите е вода, на второ - захар, на трето - растителни мазнини. Не, благодаря. Реших, че трябва да ям истински сладолед и за целта трябваше сама да си направя такъв.


Намерих ето тази рецепта от блога на Ева Тонева и се заех със задачата.
Използвах 360 мл прясно мляко + 360 мл сметана (по рецепта следва да е 35% масленост, но аз открих само с 30%)
130 гр. захар
5 жълтъка (от свободни кокошки, разбира се - какъв сладолед би бил това, ако кокошките са били нещастни, докато са снасяли яйцата си)
2 ч.л. ванилова есенция
щипка сол (всъщност солта я забравих, но и без нея се получи)

Рецептата е следната:
В тиган доведете сметаната и прясното мляко до кипене. Аз използвах тенджера, не успях да открия толкова голям тиган.
Леко разбийте жълтъците със захарта, добавете на тънка струйка към тях горещата сметана.
Прелейте сместа обратно в тигана и при постоянно разбъркване на тих огън варете 10 минути до леко сгъстяване. Между другото, и когато готвя, съм също толкова припряна, както и когато правя картички. Резултатът бе, че явно сложих сместа на толкова силен огън, че успях да я пресека моментално. Отчаяна дали в крайна сметка няма да се наложи да изхвърля всичко и само да мечтая за домашен сладолед, погледът ми попадна на блендера. Сложих вътре сместа и като по чудо тя се превърна в гладката и кремообразна смес, която явно бе целта.
Прецедете течността, добавете ваниловата есенция, разбъркайте. Аз не прецедих нищо - нали ви казах, че съм припряна.
Покрийте крема с фолио, като то трябва до докосва повърхността му и охладете за 3-4 часа в хладилника. Покрих с фолио, но никаква повърхност не докосваше - толкова съм боса в готварските дела, че нямам никаква идея защо трябва да се прави това и така и не го направих. Все пак трябва да отбележа, че преди да сложа сместа в хладилника и да я покрия, беше изстинала добре.
Замразете купата, в която ще разбивате сладоледа. И това не го направих, използвах същия съд, с който сладоледът беше в хладилника.
Изсипете в нея охладената смес, разбийте хубаво с миксер и поставете за 2 часа във фризера.
След това разбийте сместа отново и замразете.
Повторете процедурата още веднъж, прехвърлете сместа в съда, в който ще съхранявате сладоледа и замразете.

Сложих сместа в хладилника за около два часа, докато се изстуди, после прехвърлих във фризера и отварях да я разбъркам през половин - един час с телена бъркалка, докато стана време за спане. Посред нощ се сетих пак за сладоледа, станах, разбърках го за последен път, опитах го и вече започнах да предвкусвам удоволствието, което ме очакваше.


На следващия ден, веднага след като се върнах от работа, си хапнах сладолед - е, няма такава вкуснотия. Сладолед, който мирише на сметана, на мляко, на яйца и ванилия. Който леко се разтапя по небцето и оставя усещане за лека сладост, без да се натрапва.
Благодаря ти, Ева, за чудесната рецепта с доза извинение за интерпретациите, които внесох в нея от припряност или разсеяност :)
Обявявам тържествено, че това лято вкъщи ще се яде само домашен сладолед.

13 коментара:

Le каза...

Ехаа. Толкова сладка и фина публикация. Купих си преди време едни формички за сладолед, и все им се чудя с какво да ги напълня. Всички рецепти, които четох все нещо ми се струваха сложни, но днес мисля, ако позволиш, да използвам твоите интерпретации. Чувствам се насърчена.

И друго,
радвам се, че отново се върна към онази нагласа от онази публикация с различната насоченост на блога. Както писах и преди, много ще се радвам ако го осъществиш. Не, че не харесвам тези с картичките, но картичките са си картички, при тях нещата са все еднакви. Струва ми се, че имаш с какво друго да внасяш вдъхновение и да формираш отношение. Много повече идеи си струват. И без да се натрапвам, отново потвърждавам подкрепата ми за подобно решение, като оставам любопитна.

Tania каза...

Браво!И мен ме питаха в началото какъв е твоя блог.Ти пишеш по различни теми,концентрирай се!Но аз не мога,много неща ме вълнуват.Затова при мен е един своеобразен тюрлюгювеч.Който намира нещо интересно и вълнуващо-добре дошъл!Пък някой може да открие себе си!
Чудесно,Тони!Така добре си го направила,а за снимките$отлични!Продължавай в същия дух и не се спирай!

Toni каза...

Ле, с удоволствие те насърчавам. Удоволствието от домашния сладолед е несравнимо.
И ти благодаря за подкрепата - понякога имам усещането, че ме съзираш и усещаш по-добре и от самата мен :)

Таня, благодаря ти. Нека оставим концентрацията за други, по-сериозни занимания, нали... Блогът е нашата къщичка с вдъхновения, защо сами да я правим скучна и последователна. По-добре да е цветна и разпиляна.

Диляна каза...

Няма нищо по-хубаво от домашния сладолед... е, може би само италианския, но не онзи в големите туристически градове, а в малките провинциални селца, където можеш да се насладиш на истински сладолед, приготвен по стара семейна рецепта :-) Сестра ми беше правила наскоро шоколадов сладолед с парченца Орео и стана невероятен :–) Добре, че вкъщи има кой да прави такива неща, защото аз със сигурност трудно бих се захванала :-) Колкото до другите публикации, и аз те насърчавам да ги разнообразиш. Самата аз имах такива идеи, още когато си направих блога, но все още не съм ги реализирала напълно :-)

Ири каза...

Тони, на мен много ми хареса тази публикация и ако има повече такива с още по-голямо удоволствие ще разглеждам блога ти :). Направила си сладоледа като професионалист! Аз имам няколко кулинарни публикации в блога ми, но са на много ниско ниво, но определено такива раздвижени блогове много ми допадат, така че продължавай в същия дух :)

Iniuta каза...

Страхотна рецепта, Тони, благодаря :) Понеже вкъщи вилнеят сладоледени чудовища, да попитам - колко сладолед горе-долу се получава от посочените продукти?

Toni каза...

Диляна, видях го сладоледа на Ирина и непременно ще го пробвам някой ден. Мога да си представя колко ти е "трудно" да си дегустатор покрай нея. Талантливо семейство. Нямам търпение да реализираш всичките си идеи за блога :)

Ири, толкова съм далеч от професионализма в готварството, че просто няма накъде :)) Благодаря ти за милите думи!

Iniuta, нямам представа, но може би около 700 - 800 мл. Ще има достатъчно за сладоледените чудовища :)

Анонимен каза...

Тони, и тази публикация е интересна, като останалите. Казано честно, сутрин като си пия кафето, отварям блога ти и съм много разочарована, ако няма нова публикация.:)
Илияна

Dani B каза...

Тони, страхотна публикация! Блогът ти ми допада много и често ще те посещавам! Поздрави! :)

Toni каза...

Илияна, Дани, благодаря ви!

febe каза...

Lovely post and your ice cream looks so sweet and yummy :)

gift baskets overseas

Miss Emerald каза...

Тони, вярвам ти напълно за това колко истински, колко доставящ удоволствие и наслада, е домашния сладолед! Яла съм, вярно, отдавна, но пък вкусът му все още мога да го усетя! И ето, че май не само мен си вдъхновила, а и останалите момичета, и сега ще има домашен сладолеееед!
В тази връзка - остави се на вътрешното си усещане, на вътрешния си порив и направи блога си такъв, какъвто искаш да бъде. Ето, че с тази публикация предизвикваш огромен интерес! Защо да не ни покажеш и още нещо?
Приятен и усмихнат ден от мен!

Valchen каза...

Ама толкова апетитни снимки, просто ме амбицира в тази жега да изляза да накупувам посочените продукти, всъщност само сметана нямам вкъщи! Тъй като и аз съм много припряна, пък особено в готвенето, така че видях себе си - никога не следвам рецептите едно към едно! Мисля си дори да сложа парченца праскова в домашния сладолед!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...