За щастието * Вили Веселинова - "Всички се стремим към това да бъдем щастливи"

И след твърде дълго прекъсване на рубриката "За щастието", днес се завръщам с гостуването на един изключително талантлив и прекрасен човек - Вили Веселинова от Vili's Art

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

Винаги съм преследвала щастието под една или друга форма. Душевното ми равновесие и комфорт са приоритет за мен и, за съжаление, се е случвало да ги постигна за сметка на най-близките ми. Определено, майчинството много ме промени. Тогава, когато бях на 18, мислех, че трябва да намеря пълното щастие на всяка цена, раздавах емоции, влагах усилия, безусловно се опитвах да променям околните, за да отговарят на моите критерии. Сега вече зная, че понякога са необходими компромиси, че е нужно не просто да изискваш, а да приемаш хората такива, каквито са – с недостатъците им, да ги харесваш и приемаш, въпреки това... Че щастието са поредица от неща, дребни детайли, образуващи цялостната картина.

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

 

Да, категорично! Кога осъзнато и контролирано, кога интуитивно, всички се стремим към това да бъдем щастливи.

 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Много простички ежедневни неща ме правят щастлива – прегръдките на децата ми, начинът, по който ме посреща котето, смехът и шегите, които разменяме със съпруга ми, цветята на масата ...

Ето, сега, в момента, докато отговарям на въпросите ти, седя на верандата на вилата, а котето скочи на масата и напипа празната ми чаша от кафе – виж как се напъха в нея:

Не е ли сладко?

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Не често, ежедневно гледам телевизионните новинарски емисии, а поне половината новини в тях развалят настроението ми.

 

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Аз не се поддавам на влиянието на мрачни мисли. Колкото и странно да звучи за човек на средна възраст, аз съм неподправен оптимист. Когато нещо ме е ядосало, беснея малко и после ми минава бързо. От друга страна, аз имам и своите интереси – скрапбукинга (реален и дигитален), кулинарията, фотографията, обзавеждането, а и много обичам да чета. Никога не скучая и винаги намирам някакво приятно занимание, което да ме пренася от едно състояние, в друго.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Да, това е шопинг терапията. Особена страст са ми обувките и чантите, вече не мога да им намирам място в къщи.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Картичкоправенето със съпровождащите го боклучки и разхвърляне е нещото, което на мен носи много удоволствие, а съпругът ми и децата не могат да понасят. Вероятно, ако имам мое местенце за това занимание, нещата няма да са толкова трагични. Въпреки протестите обаче, аз продължавам да си режа хартийките и да разхвърлям винаги, когато имам вдъхновение.

Какво можем да научим за щастието от децата.

При децата щастието е безусловно, те не го търсят, то само ги намира - в най-простата игра, във всеки жест на внимание, проявен към тях, в приказката за "лека нощ"... Но с течение на времето, моделирайки го по свой образ и подобие, изместваме критериите им за щастие и те се променят. 

За щастието * Ирина Купенска - "Мрачните мисли и лошото настроение са безсилни пред слънцето"

Време е за четвъртия ми гост в рубриката, която ме кара да се усмихвам и която самата аз препрочитам, когато се случи да не съм в добро настроение - "За щастието". Съвсем в тон с настъпващата пролет, моят пореден гост е прекрасната и слънчева Ирина Купенска.

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

На 18 години не се замислях за това какво ме прави щастлива и как интерпретирам щастието. На тази възраст повечето хора живеят на гребена на вълната, ден за ден и се наслаждават на всеки миг. Тогава, това е било щастието за мен.

Днес, 5 години по-късно, осъзнавам, че да съм здрава, да обичам и да ме обичат, да имам възможността да правя нещата, които ме удовлетворяват и да сбъдвам мечтите си - това е щастието. 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Съзнателно, не. Но подсъзнателно - със сигурност. Човек неволно се стреми към онези неща, които слагат усмивка на лицето му.

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Всяка сутрин около 9 часа се разсънвам от целувката на любимия човек. Усмихвам се и отново задрямвам. Убедена съм, че точно тази целувка дава началото на един прекрасен ден. 

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Не, не мисля. Ако нещо разваля настроението ми, просто се старая да не го правя.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Грабвам някоя хубава книга или си пускам позитивен филм. А ако времето е приятно, излизам на разходка. Мрачните мисли и лошото настроение са безсилни пред слънцето.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Обичам да готвя и го правя с огромно удоволствие. Обичам да посрещам гости и да радвам близките и приятелите си с някой вкусен десерт, направен специално за тях.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Близките ми смятат, че отделям нездравословно голямо количество от времето си за гледане на сериали. Не отричам, но пък и не съжалявам, защото ми доставят удоволствие.

Какво можем да научим за щастието от децата.

Децата ни учат да оценяваме онези малки, едва доловими детайли, които правят дните ни по-щастливи - слънцето, усмивката, добротата.

 Снимки - Ирина Купенска

За щастието * Ирина/Alia - "Старая се да му осигурявам уютен дом в душата си"

Третият ми гост в тази любима моя рубрика е сладкодумната и омайваща Ирина/Alia от "За дълга към удоволствието"

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

На 18 години знаех много повече за щастието, отколкото сега. Имах точна и ясна представа какво желая и как да го постигна, имах формули и рамки, безброй цели и спомагателни орнаменти. Днес не мисля и не търся щастието, само се старая да му осигурявам уютен дом в душата си, за да се настанява удобно, когато ми се случи. 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Вярвам, че щастието трябва да се отглежда като допълнителен орган в телата ни, за чийто правилни функции да се грижим ежедневно. Външните фактори са само подправката му - работата, любовта, добрите приятели не гарантират пълно щастие, ако в нас зее дупка, запълнена с бързо топящи се стремежи. Щастието като цел ми се струва много изморително занимание, но доста по-успешно се постига това човек да се чувства добре, да изпитва удоволствие и удовлетворение от малките успехи. 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Най-съвършеното усещане, което ми доставя мигновено щастие е, когато потеглям в някоя хладна утрин с колелото, вятърът изпълва ъгълчетата на очите ми със сълзи и заплита косата ми. Вдишвам дъха на първите отворили пекарни и педалите се завъртат все по-бързо и по-бързо, докато на лицето ми не грейне усмивка.

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно 

разваля настроението ти.

Често греша във взаимоотношенията си с хората, иска ми се да кажа едно, а се получава нещо съвсем различно, обърквам се в извиненията си и накрая се получава грандиозна каша, която трудно се разплита.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Рядко имам мрачни мисли и лошо настроение, предпочитам да се засмея, вместо да заплача или да се вайкам. Ако човек постели на доброто си настроение достатъчно усмивки, то се връща бързо и трайно. Затова и се усмихвам.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Готвенето, но не онова ежедневното - него да си призная рядко го правя. Приготвям неща, които ме вдъхновяват, карат съзнанието ми да полита, небцето ми да се пълни с нови вкусове, а въображението ми да да пътува по света заедно с всяка хапка.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Не се сещам за такова, но може би околните трябва да кажат :) .

Какво можем да научим за щастието от децата.

Че и ние някога сме притежавали тяхното пълно и безгрижно щастие, когато сме били деца. Изгубването му по пътя на израстването е тъжно, но животът ни дарява с толкова много други радости, че съжалението става напълно безсмислено.

За щастието * Мария Пепелджийска/Цветно... с Пепеляшка - "Светът е голям и щастие дебне отвсякъде!"

Вторият ми гост в рубриката "За щастието" е цветната и неповторима Мария Пепелджийска, известна в интернет-пространството като Пепеляшка от "Цветно... с Пепеляшка".

 

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, но което не знаеше, когато бе на 18 години.

Хи-хи, на 18 бях хулиганка, вятърът пееше в косите ми и аз се реех подире му. Не се замислях много много, влюбена бях във всичко и във всички едновременно и май съм била щастлива, без да го знам тогава. Но сега, след десетки години отгоре, след десетки години доста динамичен живот, ми се струва, че самата младост е  наличие на щастие. Но...когато е млад човек не се замисля за тези неща! И не му и трябва.....
 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Все повече ми се струва, че липсата на някакво нещастие в даден момент, само по себе си е вече щастие. Ние не можем да го превърнем в самоцел, но можем да се научим да откриваме лицето му...  навсякъде около нас, в дребните и ежедневни неща. Светът е голям и щастие дебне отвсякъде! В детската усмивка, в разцъфналата джанка на двора, в пролетната песен на птиците, в пърхащата пеперуда, в развълнуваното море, в стърчащите планински върхове....

 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Обожавам да правя подаръци, но дълго замисляни и тематични, и необичайно интересни, и трепетът около това ме прави много щастлива... А после щастието в очите на хората, които получават моят подарък, също ме  изпълва със страхотен заряд!  

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Да казвам истината в очите на хората, дори когато понякога тя е болезнена... после дълго аз се терзая, но не мога да го преодолея.
 

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Пускам си музика, грабвам апарата и хуквам по двора да улавям разни моменти, правя си йога практиките, срещам се с моите приятели... гоня го през девет земи в десета и не му позволявам да ме превземе!

 

             
            Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Ами  пътуванията, които не са точно женска страст... те ме съживяват след дълбока летаргия и оцветяват и най-смелите ми мечти! Обожавам да пътувам - и у нас, и в чужбина, да откривам нови места, нови цветове, нови ухания, нови хора, нови преживявания. Както съм писала в моя блог:

"Когато е на път,
душата ми е облечена само
във
ветровита коса и облачни очи.....
И пее ли,
пее....."

А чисто женската ми страст е да експериментирам с храна, да откривам нови вкусове и съчетания, а също да пазарувам неща - всякакви...
  

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Да щракам всичко наоколо с фотоапарата. Особено в планината, когато сме голяма група и имаме тежки преходи, аз лежа из драките да снимам някой връх с цветенце и изоставам значително от тайфата... мъжът ми, като водач мрънка, но после всички, като видят спомените си облечени в моите снимки, прощават ми и страхотно се кефят.

Какво можем да научим за щастието от децата.

Ами всичко - цялото щастие на земята е уловено в усмихнатите детски очички!

За щастието * Мария/LaMartinia - "Щастието не е някъде, където те няма"

Имам една много любима рубрика в сайта на Гретхен Рубин, авторката на книгата "Проект Щастие" - в  тази рубрика тя интервюира известни личности, като им задава въпроси за щастието и за неговото търсене. Вдъхновена от нея и водена от желанието да науча повече, реших да потърся своите отговори. Поставям началото на нова рубрика в блога, наречена "За щастието", в която талантливи, мъдри, забавни, интересни и цветни личности ще разсъждават по темата.

Имам удоволствието мой първи гост да е Мария от LaMartinia

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

Че щастието не е някъде, където те няма, не бива да се търси, гони, преследва. Нито да става фикс-идея, самоцел. Щастието е да си в комфорт със себе си, да си удовлетворен, да се стараеш, да се радваш на това, което ти се случва в момента. Щастието в миналото и бъдещето са безплътни, важно е ТУК и СЕГА. Клише, но вярно. Щастие е да не мечтаеш за чужд живот, а да плетеш своя собствен. Щастие е да си смел, откровен, добър, голям, мъдър.

Но всичко това не бива да го знаем на 18 - трябва да се мине пътя, това е също част от щастието.

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Много рядко анализирам щастието. То е по-скоро в способността на човек да го намира във всичко, дори и сред най-неприятните обстоятелства. Да обичаш себе си, да се движиш, да мислиш, да научаваш, да обичаш, да споделяш, да създаваш. Има хора неспособни на щастие, дори да се намират в най-завидната и по филмово захаросана ситуация. Щастието е оня малък дух, който не ти дава мира. Щастие е и това да осъзнаеш, че си щастлив.

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

С едно не бих могла да се огранича:
- да прегръщам до изпукване на кости - силно и дълго
- да запечатвам моменти - с думи, кадри или просто в съзнанието си
- да бъда добра - колкото и да ми е трудно понякога, носи приятни топли вълни и изпълва с дни

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно 

разваля настроението ти.

Не, имам способността да изтиквам назад такива неща, не са ми интересни. Гоня ги като мухи през лятото - бързо и често.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

- сипвам си чаша вино или любим коктейл - като ритуал, с удоволствие и размах
- взимам си душ - водата отмива лошото (не само мръсното, хаха)
- правя си прическа или сменям цвета на косата
- пътувам - дори и да не е надалеч - просто сменям мястото временно
- поглеждам дъщеря ми - тя е антидот на всякакъв вид лоши настроения
- усмихвам се - дори да няма на кого

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Тъй като имам доста мъжки черти в характера, обичайните женски занимания не винаги са ми интересни. Не обичам редовното обикаляне по магазините, стоенете по салони за красота и дългите разговори по телефон. Имам безброй хобита, не всички от които могат да се нарекат женски, но ме натоварват безотказно със светли емоции - фотографията, писането, реставрирането на мебели, музиката, киното и книгите са ясни. Кулинарията е от по-женските. Не се застоявам често пред телевизора, но има едно предаване, което мога да гледам с огромно удоволствие дни наред - Deadliest Catch по Discovery:-)

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Аранжирането за снимки - влудява всички около мен:-)) Честата ми употреба на компютър също (независимо дали е по работа или за забавление), определят ме като зависима:-) И страстта ми към публицистични текстове и документални филми не им е от най-приятните. Перфекционизмът на моменти влудява доста успешно - държа всичко да се получи както е било в главата ми, а това не винаги е възможно.

Какво можем да научим за щастието от децата.

Всичко! Ако не можете да си представите щастието, погледнете малко дете.

  Снимки - Мария Илиева

Да поговорим за... миниатюрите на Веси

И ето че дойде време да ви представя втория си гост в рубриката "Да си поговорим за...". Това е Веси, чиито миниатюри могат да ви накарат да ахнете от удивление. 

Аз лично бях поразена, когато видях за първи път нещата, които прави. И сега, когато подготвях тази публикация, за пореден път се удивих колко прецизни са детайлите на тези миниатюри, колко истински цветовете и колко реални изглеждат всички предмети. 

Но нека Веси ви разкаже сама за себе си.

Казвам се Веселина, на 21 години, израснала в Свищов и от близо две години живееща в Германия с част от семейството си. Интересувам се от различни неща - обичам музиката и изкуството и от малка постоянно се занимавам с някакъв вид ръчен труд. В момента искам да стана архитект (а имам и една мечта да бъда филмов режисьор, но тя ще почака) и съм в началото на обучението си в университета.

Какво биха казали за теб приятелите ти?
Не знам, хубави неща, надявам се ;)

Как протича обикновено един твой ден?
През изминалите две години денят ми протичаше, честно казано, доста монотонно - между правене на миниатюри и интернет магазините. Почти никакво излизане и контакти с хора - заради преместването, езика, новата обстановка, а и да си кажа направо, по-трудно завързвам приятелства. Все пак скоро предполагам нещата ще се променят, тъй като ще съм заета с учене и ще имам повече задачи извън дома, което ме радва.

Кое е любимото ти време през деня?
Късно, късно вечер. Даже може да се нарече рано сутрин.

А за какво напоследък не намираш време?
Напоследък не намирам време за миниатюри. Иронично, но вярно. Поради кандидатстването това лято и стреса, свързан с всички подробности, просто не мога да седна и спокойно да се наслаждавам на хобито си.

Какво забавно или интересно нещо ти се е случило напоследък?
Както вече споменах, кандидатствах това лято за място в университета и една от предпоставките за записването беше четириседмичен стаж на строеж. Та моят стаж беше едно много интересно преживяване. Научих доста неща, хората бяха много мили, но и се забавляваха на уменията ми на зидар, мазач и как като жена съм подхващала работата с две пръстчета - останалите да се пазят чисти. Като цяло беше много полезен опит и се радвам, че имах възможността да бъда там. Предстои ми университета, една екскурзия, може би преместване.. Интересни неща ;)

Кога и как започна да правиш своите миниатюри?
Започнах преди около година и половина, след като случайно попаднах в интернет на работата на две миниатюристки и толкова ми харесаха нещата им, че не се спрях, докато не открих колкото се може повече информация за това от какво и как се правят. След това започнах да опитвам сама и взе че се получи. Подобна работа много подхожда на темперамента ми - мога да стоя и с часове да изпипвам детайлите.

Кога откри Етси? Какво те задържа там? С какви предизвикателства се сблъскваш?

Отворих Етси магазинчето на 02-ри юли 2010г., а самия сайт открих малко по-рано. Трудност там е да бъдеш забелязан сред хилядите продавачи. Налага се да се рекламираш сам, което за мен пък е най-голямото предизвикателство - не ми е приятно открито и целенасочено да приканвам хората да погледнат към това, което правя или продуктите ми, но за щастие за сега срещам само положителни отзиви и това ме насърчава много.

Кое те отличава от останалите в твоята област? Към какво се стремиш?
Кое те вдъхновява?

За жалост не мога да се погледна отстрани и ти отговоря. Може би това, че обичам мотиви от приказките или да представям нещата като част от някаква история.
Мечтая си за свобода в изразяването си - с картини, с думи, дори с декоративните предмети, като тези, които правя. Под свобода имам предвид повече знания, вътрешна свобода, както и физическа, материална свобода - все пак в днешно време почти всяко начинание е свързано с пари и време. Вдъхновение може да бъде всичко, аз лично се чувствам най-заредена от
музиката, книгите и филмите. А ако имаме предвид само миниатюрите, вдъхновение са готварски книги, сладкарски блогове и др.

И последно - какъв съвет би дала на хората, които тепърва откриват
своето хоби и искат да се развиват в тази област?
Бих ги посъветвала да не се отказват, дори нещо на момента да изглежда невъзможно. Никога да не спират да търсят начин да реализират идеите си.

********************************

Невероятните миниатюри на Веси може да откриете във Vesperminiatures
Блогът на Веси 

Благодаря ти за чудесното гостуване, Веси!

Да поговорим за... Бижутата на Ася

Отдавна обмислям идеята в блога да каня гости - стига съм ви досаждала само с моята персона :)) На пръв поглед - нищо по-лесно от това. На мен обаче ми се искаше гостите - поне в началото, да не са от обичайното ни блог-общество. Дълго време не ми хрумваше нищо интересно. После обаче открих Етси и това, че там има български отбор. Също толкова бързо разбрах, че в този отбор участват интересни и забавни личности - всяка от тях със свое собствено хоби и уникални продукти. В този момент разбрах, че търсенето ми е свършило и че първият гост в тази рубрика ще е именно творец от българското етси-общество.

Едно от първите неща, които ме впечатлиха там, бяха бижутата на Ася. Наистина се влюбих в тях моментално и изобщо не се поколебах да я поканя за свой първи гост. Тя пък откликна толкова радушно и направи всичко, за което я помолих, толкова бързо и точно, че за мен "работата" и общуването с нея бе истинско удоволствие. Благодаря ти, Ася!

А сега нека сама ни разкаже за себе си

Казвам се Василена, но повечето хора ме знаят на малко име - Ася. Родена съм и съм живяла в София през по-голямата част от живота си. Преди осем години се омъжих за американски войник и оттогава живея в САЩ. Имаме 4 годишен син, когото обичам повече от всичко на света. Имам разнообразни и много хобита и предполагам, че причината е непрекъснатата ми жажда за знание. Обожавам да чета книги, практикувам няколко спорта, голям почитател съм на изкуството във всичките му аспекти и черпя мъдрост от древните философи.

Какво биха казали за теб приятелите ти?

Ха…..това май трябва тях да попиташ, но съм сигурна, че за едно определение всички ще са в съгласие - екстравагантна. Аз гледам на света, живота и хората под доста по-различен, дори бих казала необичаен ъгъл от останалите. Аз вярвам, че съм много стар дух, носещ със себе си знанието и мъдростта, придобити през много минали животи…..

Как протича обикновено един твой ден?

Нямам обичайно ежедневие, но ако трябва да синтезирам, е това: сутрин след събуждането си подготвям сина си за детска градина, после си приготвям кафето и сядам на компютъра да видя какво е движението там. На обяд прибирам сина си и сядаме да ядем. Слад като го сложа да спи, ми остава малко време да се занимавам с хобитата си. После се прибира съпругът ми и от там вечеря и време, прекарано със семейството. Когато заспят, е време за каквото друто имам нужда.

Кое е любимото ти време през деня?

Късно вечерта, след като синът и съпругът ми заспят - тогава имам време за себе си.

А за какво напоследък не намираш време?

Ох, за всичко…..напоследък ме озарява мисълта, че имам нужда да се клонирам. Бих искала да съм три - една да чисти, готви и да се грижи за домакинството, втора да прекарва време със семейството и трета да се занимава с всичките ми хобита.

Какво забавно или интересно нещо ти се е случило напоследък?

Задай ми този въпрос след месец - в момента се приготвяме за голямото преместване от източния обратно на западния бряг. Говоря за 2 седмици пътуване и посещаване на места, на които не сме били никога преди. Освен това ще се видя с приятелка от детството с която не сме се виждали от 9 години. Така че интересното ми предстои….

Кога и как започна да правиш бижута?

Започнах да правя бижута преди 3 години. Всичко започна с една гривна, която имах от много дълго време, направена от евтини материали, която не можех да нося повече заради износения й вид. Понеже много си я харесвах, реших да си набавя качествени материали и да си направя нова, подобна на старата…и ето така се започна.

Кога откри Етси? Какво те задържа там? С какви предизвикателства се сблъскваш?

Мисля, че открих Етси преди 4 години и имах за продажба други неща, но някак си не ми идваше от сърце. Това, което ме задържа там, е, че нямам никакви отговорности по поддръжката на магазина, сайтът има вече утвърдено име, пък и от обществото на Етси получавам подкрепа и научавам как да развия бизнеса си. Предизвикателсвото там е да стана забележима, тъй като сайтът е пренаселен от магазини, Етси няма собствена рекламна кампания и собствениците на магазините сами трябва да намерят начин да се рекламират.

Кое те отличава от останалите в твоята област? Към какво се стремиш? 
Кое те вдъхновява?

Всяка отделна личност изразява себе си по единствен по рода си и уникален начин. Това че моите бижута са израз на моята уникалност, ме отличава от останалите. В краткосрочен план бих желала да намеря време да дам живот на всички мои проекти, нарисувани в скицника ми. В дългосрочен план стремежът ми е да си създам име и моя собствена марка. Що се отнася за вдъхновението, аз черпя моето от природата и музиката - и двете ми носят духовния покой, нужен ми да творя, а природата ми разкрива най-прекрасните комбинации от цветове, които съществуват.

И последно - какъв съвет би дала на хората, които тепърва откриват своето хоби и искат да се развиват в тази област?

Да не се отказват. Нужно е време, упорство, постоянство и дори малко инат. Хубавите неща се случват бавно. Но най-важното е да го правят, защото им е на сърце, а не само за пари.

**************************************************************

Прекрасните бижута на Ася може да откриете в Assia Designs