сряда, 29 февруари 2012 г.

За щастието * Ирина/Alia - "Старая се да му осигурявам уютен дом в душата си"


Третият ми гост в тази любима моя рубрика е сладкодумната и омайваща Ирина/Alia от "За дълга към удоволствието"

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

На 18 години знаех много повече за щастието, отколкото сега. Имах точна и ясна представа какво желая и как да го постигна, имах формули и рамки, безброй цели и спомагателни орнаменти. Днес не мисля и не търся щастието, само се старая да му осигурявам уютен дом в душата си, за да се настанява удобно, когато ми се случи. 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Вярвам, че щастието трябва да се отглежда като допълнителен орган в телата ни, за чийто правилни функции да се грижим ежедневно. Външните фактори са само подправката му - работата, любовта, добрите приятели не гарантират пълно щастие, ако в нас зее дупка, запълнена с бързо топящи се стремежи. Щастието като цел ми се струва много изморително занимание, но доста по-успешно се постига това човек да се чувства добре, да изпитва удоволствие и удовлетворение от малките успехи. 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Най-съвършеното усещане, което ми доставя мигновено щастие е, когато потеглям в някоя хладна утрин с колелото, вятърът изпълва ъгълчетата на очите ми със сълзи и заплита косата ми. Вдишвам дъха на първите отворили пекарни и педалите се завъртат все по-бързо и по-бързо, докато на лицето ми не грейне усмивка.


А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно 
разваля настроението ти.

Често греша във взаимоотношенията си с хората, иска ми се да кажа едно, а се получава нещо съвсем различно, обърквам се в извиненията си и накрая се получава грандиозна каша, която трудно се разплита.

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Рядко имам мрачни мисли и лошо настроение, предпочитам да се засмея, вместо да заплача или да се вайкам. Ако човек постели на доброто си настроение достатъчно усмивки, то се връща бързо и трайно. Затова и се усмихвам.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Готвенето, но не онова ежедневното - него да си призная рядко го правя. Приготвям неща, които ме вдъхновяват, карат съзнанието ми да полита, небцето ми да се пълни с нови вкусове, а въображението ми да да пътува по света заедно с всяка хапка.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Не се сещам за такова, но може би околните трябва да кажат :) .

Какво можем да научим за щастието от децата.

Че и ние някога сме притежавали тяхното пълно и безгрижно щастие, когато сме били деца. Изгубването му по пътя на израстването е тъжно, но животът ни дарява с толкова много други радости, че съжалението става напълно безсмислено.

2 коментара:

krasi_mm каза...

Тони и Иринка, поздравления за чудесното интервю! Стоплихте душата ми толкова рано сутрин:)

Успешен и усмихнат ден!

bellnell каза...

Тони,и днешната доза ще остави своя отпечатък, а запознаването ми с Ирина макар и от ъгълчето на улицата на щастието ще придаде един неповторим и изтънчен вкус към живота!
Благодаря, отново с усмивка от мен в последния февруарси ден!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...