Реших да използвам тази изключително семпла картичка, с която участвам в предизвикателството на Двете елши, като илюстрация за един от проектите, който започнах миналата година и за който ми се иска да ви разкажа днес.
Нарекох го минимализъм, не само защото минимализмът най-точно изразява същността му, а и защото ми харесва да давам наименования на нещата, с които се заемам - така те сякаш придобиват форма и стават по-реални.
Идеята за минимализма винаги ме е привличала. От картичките, които правя, през облеклото ми, та до дома, в който живея - не обичам претрупаността, а изобилието ме натоварва. Правите линии, свободните пространства, малкото цветове, усещането за простор ми носят покой и радват очите и душата ми.
От около година - две открих, че за тази моя нагласа си има цяло движение в интернет-пространството. Именно от публикациите в блоговете, посветени на минимализма, се роди идеята ми за проекта. В какво се състои той?
В един горещ летен ден миналата година реших, че имам нужда от повече пространство и по-малко вещи. Хрумна ми да посветя м.юли точно на това и всеки един ден от месеца да се освобождавам от поне една вещ, която не ми е нужна. Да я подарявам, или изхвърлям, или раздавам - просто да се освобождавам от нея по някакъв начин. На пръв поглед - нищо необичайно и нищо особено интересно. Просто разчистване. Но фактът, че се заех с тази задача като проект и че трябваше да го правя всеки един ден в продължение на 30 дни, промени перспективата ми. Оказа се процес, по-дълбок и важен от очевидното.
В началото да откриеш вещи, които не са ти нужни, не е никак трудно. След втората седмица става малко по-сложно - изборът вече не е толкова очевиден. Започваш да попадаш на вещи, с които не ти е много лесно да се разделиш. Все по-често изниква мисълта - може пък да ми потрябва някой ден. Но проектът си е проект и аз се бях заела сериозно с него, така че действах смело и се разделях и с вещи, които някой ден може би щяха да ми потрябват.
Уверявам ви, половин година по-късно не само не са ми били нужни, но дори не си спомням и какви бяха. В края на месеца осъзнах, че дори човек като мен, който уж е минималист по душа и няма никакви наклонности а ла Плюшкин, има твърде много излишни вещи - такива, които не са ми нужни, или които просто не харесвам чак толкова. Чувството за освобождение и лекота в края на месеца е невероятно. Да не говорим, че покрай проекта преосмислих начина си на пазаруване. Когато се разделяш с излишни вещи, неминуемо се питаш - а това как попадна при мен. Осъзнаваш колко често се сдобиваш с ненужни неща, защото са на "промоция" или подарък към нещо друго, защото си пазарувал, за да оправиш лошото си настроение или в не чак толкова добра компания.
И сега продължавам периодично да се питам - ако проектът продължаваше, с коя вещ щях да се разделя днес, и отново изхвърлям, подарявам, раздавам - макар и не всеки ден. Но съвсем скоро - някой месец от тази година отново ще бъде отреден за проекта Минимализъм и отново всеки ден ще се посветя на това да се разделям с по нещо ненужно. Опитайте и вие. Благодарностите в края на месеца ми ги изпратете под формата на въздушни целувки. Те поне никога не са излишни :)
21 коментара:
Това с освобождаването от вещи е прекрасна идея. Аз самата от скоро съм на тази вълна и срещам големи трудности да се освободя от всичко излишно, което съм натрупала. Чувството на лекота след това обаче е невероятно.
Картичката ти е в чудесен минималистичен стил и много ми допада.
:) Чудесна идея да се освободиш от излишните неща. Аз самата често съм подарявала нещата, които не са ми нужни. Все още обаче има такива, които не използвам, но ми е трудно да се разделя с тях и заемат място в някой шкаф. :)
Картичката ти е чудесна, Тони!
Хубав ден!
Тони,картичката е много приятна за окото.Колкото до излишните вещи, идеята ти е страхотна.Аз също от време на време изпадам в такива състояния и когато раздавам си повтарям онази мантра "Махам стратото за да освободя място на новото и доброто в живота си" и си права, че действа пречистващо.:о)
А пък аз просто обичам вещите да са полезни някому. Поради тази причина често ми се случва да подарявам получени подаръци, за да зарадвам някой друг, защото аз имам твърде много бройки от нещото или просто не е в мой стил... И наистина това е хем полезно хем удовлетворяващо. :)
Аз за разлика от теб много се опасявам Плюшкин да не се предава генетично, защото майка ми и баба имат тази склонност да пазят сума ти ненужни неща само защото не искат да ги изхвърлят.
При тях навярно един такъв проект като твоя би протекъл в подаряване на ненужните вещи на някой от семейството, за да може в последствие пак да се приберат на сигурно място в шкафовете. ;) Тъй де - Хем вълкът сит, хем агнето цяло. ;)
А картичката е много любовна и ми харесва :)
Усмих!
Аз "се освобождавам" така от няколко години, само че го правя два пъти в годината, обикновенно съчетавам с пролетното и есенното разчиставне на къщата.На мен пък в началото ми беше трудно да се разделям с вещите,с течение на времето установих, че щом не съм ползвала нещо половин година или съм забравила за съществуването му-значи няма да ми потрябва.
Картичката е много е красива
Исках да ви кажа, че за мен е истинско удоволствие да чета коментарите ви - те не само допълват публикациите ми, но и от тях почти винаги научавам нещо ново и интересно. Да не говорим, че често ми дават нови идеи, а и ми помагат да ви опозная по-добре.
Благодаря ви!
Тони, и ние учим от теб все нови и интересни неща с всяка публикация. Блогът ти, поне за мен, е нещо като ежеднвник :-) Не винаги оставям коментар, но пък той винаги остава нещо у мен.
За разчистването - аз от няколко години го правя постоянно. Предимно след всеки сезон. Сега се опитвам да науча и половинката, но мъжете са твърде привързани към вещите си и ще ми отнеме време.
Не само, че се освобождавам от ненужното, но се научих и да купувам само неща, които са наложителни.
И аз като в източните учения стигнах до извода, че давайки другиму ненужнитие неща, освобождаваме място за нови по-красиви.
Great project , thank you for joining us at CRAFT Challenge this week and good luck! Don't forget to check back with us again on Thursday for our new challenge and to check if you have won or made our Top3.
Jo and Tigerlover.
Тони, много стилна картичка си направила!
относно минимализма в никакъв случай не съм минималист, но зная че в различни периоди от живота си аз съм и Плюшкин и Разчистник. Нали съм в гарсониера не може да ме побере цялата във всичките ми периоди:-)))
Тони , много хубава картичка!
Прекрасна идея е и малкия проект ,който си завършила успешно! :) И за мен блога ти е като ежедневник - винаги наминавам и разглеждам новото от теб. И винаги ме изненадваш приятно! :)
Yellow_
Stunning card - love it! Great to have you joining us at CRAFT this week for our Valentines challenge! Good Luck, love Jacky x
Картичката ти е невероятна!С малко средства, но много говори.....
This is STUNNING!!! GORGEOUS CAS design and I LOVEEEEE the paper you used with the hearts! Who makes that? I would love to get my hands on some!!
Благодаря ви, момичета!
Thank you!
Amy, it's Making Memories paper, but from old collection.
Прекрасна картичка!
Вкара ме в размисли относно проекта Минимализъм.
Като правиш картички, къде си държиш нещата за тях? От материалите за тях имаше ли нещо в проекта Минимализъм - т.е. изхвърлено, подарено или раздадено?
Питам, тъй като точно правенето на картички ме превърна в събирач на разни неща - може пък да ми влязат в употреба ... някога, за някоя картичка ...
Но пък има други вещи, които биха влезли лесно в проекта Минимализъм ...
Хм ...
Диана, благодаря ти - радвам се, че картичката ти харесва.
Въпросът ти е много интересен.
Материалите за картичките и другите ми проекти заемат няколко шкафа в библиотеката. Точно с тях ми е най-трудно да се разделя. Но въпреки това от време на време отделям онова, което едва ли ще използвам и го раздавам. В детската градина на малкия ми син са много щастливи, когато попадна в поредния такъв период :))
С годините съм се убедила, че нещата, които съм събирала точно водена от мисълта "може някой ден да ми потрябват" почти никога не влизат в употреба. Вече съм много по-избирателна - познавам стила си, знам какво използвам, и вероятността да се сдобия с нещо, което само ще събира прах, е по-малка. Но пак се случва... Хубаво е, че точно тези неща не ги изхвърлям и почти винаги зарадват някой друг.
много ми харесват публикациите ти и често ми се случва да ги прочета точно на време (във връзка са и подкрепят нещо за което мисля)
Считам, че този принцип за който споделяш, работи и при определянето на приоритети...,или пък ревизията им..., но понякога е тъжно...да се разделяш с някакви неща...!
Прекрасна картичка!
Странно, на мен ми се случва обратното - доста често, когато реша да се освободя от нещо, после вземе, че ми потрябва. Но пък винаги съм се радвала на решимостта си да се разделя с едно или друго - сякаш поставяш нещо старо и непотребно от себе си в миналото...
Във всеки случай, ще ми се да прибягвах към минимализма ( във всичките му форми) по-честичко :).
Благодаря за хубавите публикации, Тони! Винаги е удоволствие да надничам тук!
Тази ти публикация е нещо, което, от сега си знам, дълго време ще витае в мислите ми :). Имам огромна необходимост от такова разтоварване и със сигурност ще ми подейства и емоционално освобождаващо, но е толкова трудно да се започне.
Пролетта е подходящо време за разчистване :). А се спрях, за да коментирам картичката :D.
lovely creation! Thanks for joining in our Valentines challenge at CRAFT! Gemma :)
goyard bag
supreme
hermes bikrin bag outlet
curry shoes
bape
kobe byrant shoes
golden goose outlet
bape outlet
kyrie 8
off white jordan
Публикуване на коментар