вторник, 17 май 2011 г.

Да продавам ли картичките си...


При поредното запитване, което получих, дали продавам картичките си, обещах, че ще намеря начин да го направя. Оттогава наистина обмислям как бих могла да го сторя, но, честно казано, все още съм много далеч от откриването на топлата вода. 

Нека ви кажа нещо за себе си - въпреки принципно оптимистичната си и ведра природа, в някои отношения мога да бъда ужасно черногледа и да виждам само недостатъците в някое ново начинание. Да не говорим, че амбиция при мен много трудно може да се открие, при това при внимателно търсене. Затова и никога не съм имала особено желание да продавам картичките си, а мисълта за какъвто и да било вид търговия по-скоро ме хвърля в тих ужас, отколкото да ми носи въодушевление.

Преди време бях писала защо не приемам поръчки и продължавам да го мисля. Но от  известно време започнах да се питам защо наистина не продавам вече направените картички, ако някой иска да ги купи. Колкото и да ги раздавам, подарявам и предоставям за участие в разни благотворителни базари, с тези мои темпове купчината картички у дома продължава да расте. Пък и с една евентуална продажба бих могла да покрия поне част от стойността на материалите. Така убеждавам себе си...

И когато в крайна сметка успях да се самоубедя, а и обещах, възникна следващият въпрос  - как всъщност да стане това. Не че съм провела някакво детайлно проучване, но аз лично не открих нито един хубав български сайт, който да предоставя платформа на творци да продават създаденото от тях.

Единственият сайт, който ми харесва, и от който аз самата съм пазарувала, е Етси. Имам отдавна регистрация там и дори такава за магазинче, в което, както може да предположите, не се продава абсолютно нищо. Та тези дни мъдрувам как да съчетая платформата на този сайт с моите реалности. Защото всъщност там се плаща единствено с PayPal и кредитни карти и е ориентиран по-скоро към световния пазар, а не този в България. Дори българските творци с магазинчета в сайта продават в чужбина, а не тук. И от това ми ти дълго мислене стигнах до ...кривата круша. Затова и реших да споделя с вас за тези си колебания, може би ще ми помогнете да направя крачка в някаква посока.

P.S. За колебанията, че няма смисъл изобщо да опитвам, защото така и така няма да имам никаква продажба, по-добре изобщо да не отварям дума. Казах ви, че мога да бъда от черногледа, по-черногледа :))

31 коментара:

bearkis каза...

Благодаря за споделените мисли,Тони!Възможно е да съм по-черногледа и аз,защото от известно време все се питах как да постъпя и къде бих могла да опитам с евентуална продажба,но стигам само до мисълта,че освен кражба на идеи,друго не би се случило,а не съм запозната достатъчно стърговската част.Ако има място,в което творящите да предлагат нещата си,ще бъда благодарна,да го науча!

unicorn каза...

Здравей Тони:)))
Радвам се ,че си решила все пак да продаваш картичките си,защото така някой ще зарадва свой приятел или познат с нещо,което е направено с много любов и е красиво и уникално:))))Аз си нямам и идея къде можеш да продаваш картичките си в интернет пространството,но какво му е лошото на Etsy:)))))Аз лично съм дала картички в едно магазинче в града в ,който живея и изпълнявам поръчки на приятели и познати:)))Така даже ми е много по-приятно ,защото правя картичката специално за даден човек:))))
P.S. Не бъди толкова черногледа и мисли за това какво ще изпита човекът взел в ръцете си твоя прекрасна картичка,а и наистина това може да е начин по-който да покриваш част от разходите за материали и в това няма нищо лошо:))))
Успех:))))

Dani каза...

Толкова са красиви картичките, които
създаваш, че не знам къде биха могли у нас да се продават .
Та това са си произведения на изкуството!
Но що се отнася до черногледството, това е нещото, което трябва да се опиташ да преодолееш!
И от всяка една ситуация, човек трябва да може да отдели хубавото,
дори да му изглежда невъзможно!
И ако трябва да перефразирам заглавието на една книга бих казала, че "черногледството е лукс, който човек не може да си позволи"
Усмихнат, успешен и позитивен ден!

Iva каза...

Здравей Тони,този въпрос който повдигаш мисля че стои пред по-голяма част от нас,на за друго а най-вече за лека възвръщаемост на средатвата,които харчим за хобито си.Мисля,че няма нищо лошо в това да можеш да продаваш,но и аз самата нямам решение на този въпрос.Ако публикуваш серии от картички,които чакат своите нови собственици в блога си ,може и да има някакво раздвижване,защо не опиташ,доста хора наминават и може да има успех една такава "проба",аз също мислех да направя нещо по въпроса защото кутиите с картички,започват да заемат доста "място".След един обстоен преглед на това което ти е готово,можеш да предложиш и на нас самите,защо не,аз лично бих си купила.Трябва да се подкрепяме все пак.Усмихнат ден от мен.

lotte chew каза...

you made a lot of great cards!! love your blog!

Lina каза...

Тони първо бих искала да кажа че след като откриеш вариантът за продажба аз ще съм ти верен и неотлъчен клиент. Няма твоя картичка, която да не харесвам и макар че не винаги коментирам съм влюбена във всяко твое творение. И аз като теб /и като другите момичета които са коментирали/ се терзая от същите мисли. дали е редно да си продавам нещата, има ли кой да ги купи и как да става това. Единственото което ми хрумва е страничка на блога ми във Фейсбук с ценички и галерия. Или пък можем всички ние да си направим наше си БГ Етси ? :-) Като измъдруваме нещо ще го споделим нали :-) Усмихната седмица от мен

Маги каза...

Тони, не бъди толкова черногледа. Аз съм сигурна, че ще се продадат всичките ти картички. За интернет м-н и аз не мога да помогна, аз нося моите в едно магазинче в града ни. Предложението на Лина за БГ Етси не е никак лошо. :)
Хубав ден!

Netty каза...

Аз, пък, не те намирам черногледа, Тони. Съмненията ти и притесненията са основателни и естествени, тъй като ти липсва опит в търговията. Та кой не би помислил за всички неща, които си споменала?
Аз не съм опитвала да продавам картичките си онлайн, но мисля, че Фейсбук е един добър начин, съдейки по опита на другите. Ако пък избереш Етси, доколкото знам,във Фейсбук профила си може да добавиш специален панел "My Etsy"...
Може би тогава на стената на профила си ( или в "бележки" ) може да обясниш на български как точно се ползва Етси...Доколкото съм чела не приемат само кредитни карти, а и дебитни стига да са Visa, a що се отнася до клиента, може да му предоставиш и друг начин за заплащане. Дано съм била полезна! Желая ти успешно начинание! Правиш невероятни картички!

Анонимен каза...

Привет, Тони
Отдавна не съм писала, но редовно следя блога ти.
Етси не е лошо като идея, но първо провери цените на пощенските разходи и алтернатива на БГ пощите. Иначе може да опиташ и да създадеш втори блог, само за магазинче, всяка публикация да е представяне на картичката с цена. След като се продаде, може да сменяш категорията на картичката на продадена или да я изтриваш. Мисля че има доста хора, които следят блога ти и хобито им не е свързано с картички.
Успех! Знаеш че съм ти голям фен :)

Поздрави,
Devilkin

Анонимен каза...

Тони,невероятна картичка.
А относно продажбата на картички - можеш да си направиш блог,в който да ги продаваш + Фейсбук страница на блога. А може и в този блог да публикуваш картички за продан. А разпитвала ли си из магазините в твоя град? Някой цветарски магазин, може би? И съм сигурна,че ще намериш начин да продаваш прекрасните си творения! :)
Поздрави - Yellow

Toni каза...

Преди да продължа, искам от сърце да ви благодаря за всеки един коментар. Оказва се, че това е тема, която вълнува много от нас. Благодаря за съвeтите, предложенията и най-вече за милите думи - сгряха сърцето ми :)

От всички идеи най-много ми допадна тази за българско Етси - доколкото знам, има сайтове, чиято идея е такава, но все още като че ли не са достатъчно добре разработени и функционално направени. Или поне аз не открих сайт, който да ми хареса. Но пък, ако някой създаде такъв, ще има верен клиент в мое лице :)

Що се отнася до това да приемам поръчки или да продавам картичките си в истински магазин, признавам, че нито имам време, нито желание да се занимавам с това. И амбиция ми липсва, да не говорим за търговски нюх. Добре е човек да има що годе реална представа за себе си, а в това отношение се познавам много добре. Така че за мен този вариант определено отпада :))

Вариантът за продажби в блога също ми мина през ум, но пък възниква въпросът с начина на плащане, с проследяването на поръчките, с контакта с клиентите - проблеми, които в Етси ги няма.
Май в крайна сметка ще се спра на варианта с Етси - няма какво да изгубя, ако опитам. Пък и е хубаво от време на време човек да излиза от рамките, които сам си е начертал. И за черногледството мога дори да забравя за момент :))

Thank you, lotte chew!

Nana каза...

Тони, страхотна каричка както винаги!

За българско Етси, няколко човека са ми споменавали, че мислят да направят, но до къде са стигнали и дали въобще се подготвят реално нямам представа.

Фейсбук за момента, ми се струва чудесен вариант за теб, ако искаш да се ориентираш основно към български клиенти и освен всичко друго е безплатно, което хич не е за пренебрегване.

Другите ти варианти са Етси или европейският еквивалент Дауанда, има и британското Фолкси, което обаче не работи с всички страни в Европа. Като изключа таксите които плащаш за листинг (0.20$ в Етси например), ще платиш такса при продажба и допълнително пейпал ще те чарджнат. Признавам си, че понякога на мен лично ми се струва, че не си заслужава, но за това ако искаш ще ти пиша на лични.

Може също, да си генерираш пейпал бутон и просто да го добавяш като хтмл код във всяка публикация. Става много лесно през акаунта ти. Така ще продаваш през блога си диретно международно и съответно, ако някой от България иска конкретната картичка, ще знае че е за продан, и може да ти пише, как и колко да ти плати по друг начин.

Най-много продавам директно на местен магазин за подаръци. Разбирам, че не ти е в природата, но си има и своите предимства. Оставяш на консигнация и проверяваш на известно време как се движат нещата.

Ако мога да бъда полезна с повече инфо относно онлайн продажбите свиркай! :)

Toni каза...

Нана, а ти, както винаги, се включваш с много полезен коментар. Доста материал за размисъл ми предостави... А за това, че мога да включа бутон на Пейпал в блога нямах представа. Ще помисля и ако имам конкретни въпроси, ще пиша:)

Te4eto каза...

Мислех да пропусна да коментирам, но... много обичам да отговарям на риторични въпроси...
Все едно си писала от мое име - липса на амбиция и осъзнато черногледство, в подкрепа на което обаче стоят сериозни доводи...
Колебания имах доста, и все пак оставих в местно магазинче няколко неща. Идеята беше, че нищо не губя и че дали ще стоят у дома или в магазина не е от кой знае какво значение... Наистина е удобно от гледната точка на това, че не е голям ангажимент, НО... в наше село пазар за такива неща няма!
Тези, които го оценяват не могат да си го позволят и обратното. Всъщност не ми е проблем че оставям, но ценообразуването ми е голям проблем...
Продавай, от сърце ще се радвам да успееш!

Krasiana каза...

Тони, правиш страхотни красоти, имаш невероятен стил и талант. Възхищавам ти се много.
Аз правя следното( освен поръчките от познати): Намерила съм няколко места, където има що годе интерес и когато имам купчинка от картички просто ги оставям на консигнация.
Твоите красоти са много грабващи окото и мисля, че са достойни за галерии. Харесай си някоя и занеси:). Моля те само да споделиш къде са:) Хубав ден от мен.

Toni каза...

Тече, желая ти от сърце успех в продажбите! И много вяра и търпение. Най-важното е да правим картичките си с удоволствие, радост и любов.


Краси, много ти благодаря за милите думи. Ако не открия добър начин за продажба на картичките си онлайн, остава eдинствено вариантът на тези, които дарявам за благотворителните базари. Най-скорошният такъв е в Пловдив на първи юни за асоциация Муковисцидоза. Тъкмо днес дадох картичките си за базара:)

KalySto каза...

Тони,тези въпроси си ги задавах и аз и когато активно правех бижута и сега. Проблемите с времето,ангажимента и себе-критиката явно са общи за много от нас. Мисля че твоите картички са много продаваеми,зщото са изчистени,семпли и универсални (в смисъл,че не всеки се харесва картичка с таралежче,мече и т.н). Течето е права за ограничения пазар в местните магазинчета.И при нас има едно ама е толкова забутано, че едва ли някой ще купи скъпа картичка. Благотворителните базари са чудесно място да покажеш произведенията си,пък и вършиш добро. А моята идея е такава - ако нашите магазините за материали се организират и канят например "дизайнер на месеца" и да предлагат неговите неща.Все пак те имат най-голям интерес да си реализираме нещата и да си купуваме нови материали. Пък и хората, които искат да си купят уникална картичка ще я търсят именно там. Това е от мен. Успех каквото и да решиш.

~Gery~ каза...

И аз съм като теб, Тони.. Хич не ме бива за търгаш. :) Преди време се бях ентусиазирала и аз да продавам това, което правя, защото така и така го правя да не ми седи в къщи. Но след известно време необходимостта да "снабдяваш" някакво магазинче или две или три така те грабва, че аз лично след месец-два вече се усещах, че правя картички каквито биха се продали, каквито размери бяха най-подходящи за търговски вид и т.н. и т.н. - неща, които на мен лично не ми допадат и не след дълго просто спрях да продавам каквото и да било. Освен всичко друго моят темп на картичкоправене е много бавен – на месец не намирам време да направя повече от 7-8 картички макс.. а пък според мен за едно магазинче това не е достатъчно колкото и малко да се купуват.
На мен една картичка ми отнема страшно много време и затова 4-5 лв,които бих й взела някак си ми се струват недостойни. Искам да правя бутикови картички, които да се продават по-скъпо, но и да са единствени по рода си.
До ден днешен вече втора година, откакто правя картички - тези които ми останат или отиват за благотворителните базари на ДБМ или ги давам на семействата ни да ги подаряват.
Още нещо, което съм забелязала като тенденция с продаването на ръчно правени картички на консигнация в магазини в София - обичайно им вдигат поне двойно цената. Примерно ти ги даваш на 2 лв, те ги продават на 5. За мен това си е гавра с труда ни и ми е обидно, че само заради това, че някой седи на един стол цял ден, ще вземе колкото или дори повече от твореца, който се е трудил и вложил сърце в нещото.
Единствения начин трудът ти да бъде наистина оценен, Тони, поне според мен е да търсиш начин сама да предлагаш картичките си, защото са наистина красиви и съм убедена, че ще имаш много фенове! :)
Усмивки!

krasi_yo каза...

Тони, правиш прекрасни картички! Отскоро имам време да се ровя в интернет и попаднах на твоя блог и твоите картички. Наистина са впечатляващи! Относно продажбата- най- добре е сама да ги продаваш чрез блога си или Фейсбук. Вече ти предложиха да се включиш към Пейпал. Освен това е добре да проучиш и да договориш условията с някоя куриерска служба относно разходите по доставка. Куриерските служби предлагат и услугата "Наложен платеж"- да ти платят на куриера в момента на доставката. Мисля, че ще се справиш.
Успех!
Твой верен последовател и бъдещ клиент

Toni каза...

Получи се толкова интересна дискусия - благодаря за коментарите ви!

Kalysto, идеята ти е много интересна, но искрено се съмнявам в реализацията й. Добрe поне че вече има магазини, защото когато аз започнах и такива нямаше :)

Гери, разбирам те прекрасно. Не ми се е налагало да мина точно по този път, но съм абсолютно съгласна с това, което пишеш.

Краси, благодаря ти!

Niki каза...

Здравей Тони,
Истинско удоволствие за мен е да следя блога ти. Пишеш с невероятна лекота, а напрaвеното от теб е прецизно, елегантно, семпло и прекрасно представено за раглеждане. Това е уважние към четящите е огромен + за следваща стъпка. Мисля, че си струва да опиташ "да покриеш част от разходите за материали" ;-)
С уважение,
Ники

П.С. Благодарение на теб започнах 365 дневния проект, макар и през април. Носи ми голяма радост :)

Toni каза...

Ники, а за мен е истинско удоволствие да чета коментари като твоя. Често си мисля, че съм истински късметлия да имам такива чудесни читатели.
Толкова се радвам за проекта 365. Ще чакам отново да пишеш :)

Анонимен каза...

Хора като мен, които не правят нищо с ръцете си понякога искат да зарадват любим човек с уникална картичка или каквото и да е друго. От къде да я намеря, ако не продавате. Вие, които творите.
Бих купувала тези страхотни картички.
Само че при мен вариантът с пейпал и кредитна карта отпада.
Ако има някакъв вариант с банк. превод, ще се възползвам.
Успехи, Тони, каквото и да решиш.

kami_bonbona каза...

Привет и от мен :))
И мен ме вълнуваха тези въпроси Тони и реших просто да пробвам..След около половин година вече изводите ми са:
Facebook-качвам снимки в страничката ми, но ги виждат само приятелите ми и близките ми.Коментират, харесват но и без Facebook те ме познават и когато има нещо просто ми звънкат!!!!
Магазинче в града- имаме семеен бизнес и благодарение на това съм оставила повечето мой картички в магазина.Няма да ви кажа как ги намирам след 2-3 дни скъсани, омазани и т.н Но слава Богу че има и по грамотни хора и че майка ми е там да ги предлага за да си изкарам скромна сума за нещо новичко :)
Блога ми е никуму известен...Имам чувството че само аз си го чета :D
В Etsy не съм пробвала, но мисля че ако има български Етси ще е успешен.И аз подкрепям с две ръце и бих помогнала с каквото мога..
И да не забравя най-важното- Тони нещата който правиш са страхотни, следя всяка твоя публикация и ти се възхищаваммммм.
Извинете за дългия пост, успех ти пожелавам и ако мога да помагам с нещо съм насреща :) Поздрави Ками

Migito Petrova каза...

Въпроса с продажбите стои пред всяка една от нас. Лично мен ми писна да ме гонят като мръсно коте като отида да предложа картичките си в магазините и вече при всяко следващо ходене очакването да ме нагрубят и изгонят явно си оказва влияние и все по-трудно си предлагам нещата. Повечето магазини първо питат на каква цена ги давам и дори не ги поглеждат дали наистина си заслужава. В повечето случаи отношението им е като към някаква просякиня... Варианта за мен е електронния магазин. Мъжът ми е програмист и макар при нас да важи приказката, че обущаря ходи бос, то скалъпи един що годе добър сайт, този месец го изнудвам да пусне нов вариант който съм измислила и се надявам да успеем да се сработим с него. ;) Най-важното е да не се отчайваме. Като цяло и аз съм за един електронен магазин в който всички да си предлагаме нещата, но лично аз не виждам начин отново хора да печелят на наш гръб, в единия вариант са собствениците на реалните магазини, втория са собствениците на електронния магазин. Поддръжката на електронен магазин е трудоемко и скъпо занимание и със сигурност ще ни съдират кожите с такси.

Toni каза...

Миги, защо изобщо се подлагаш на това изпитание с магазините?... Опитай с електронния магазин - още повече, че имаш кой да ти помогне. Там поне няма да ти се налага да даваш обяснения или да се чувстваш зле поради каквито и да било причини. Желая ти много успехи! И непременно пиши, когато всичко е готово, за да те посетим.

Ками, толкова си мила - много ти благодаря! Довечера или утре сутринта - само да ми остане малко време, непременно ще посетя блога ти.

Благодаря и на анонимен за пожеланията:)

Буба каза...

Признавам си, че с огромен интерес проследих цялата дискусия и като в сапунен сериал се надявах накрая да се е появил човека с добрата новина, но уви.
Предложението с Фейсбук страница на блога, а не личната ФБ е най- удачно към момента.
Обаче през цялото време се чудя как ще се уреди всичко това законово, защото данъчните надали дълго ще пропускат този тип търговия. Това е и нещото, което ме спира мен самата от подобни начинания и ги ограничавам до познати или поне не много далечни непознати....
Картичките ти са прелестни и заслужават своята реализация не само сред близки и познати. Успех и дано черногледството ти бъде сразено от купищата клиенти, които те очакват!

Toni каза...

Хаха, Бубе, включваш се точно на място с напомнянето за законовата уредба. Точно този въпрос изобщо не съм го забравила - все още не отварям дума, за да не се отчаяме съвсем :))Но определено проучвам нещата.
И ти благодаря!

bellnell каза...

:) Страхотен пост,коментарите направо ме разбиха. Тони, от около година следя блога ти и си признавам, че ти беше моето вдъхновение да започна да гледам на хобито си по един съвсем различен начин.Съвсем от скоро си направих и блог макар нещата свързани с компютрите да са нещото,което ме стресира и стопира намигането от твоя блог ме отрезвява и ме кара да се чуствам полезна, най-вече на себе си.Искрено ти благодаря,че те има!

Анонимен каза...

Много са красиви всички неща в този блог.Много ама много ми харесаха твоите произведения.Продължавай в същия дух!!!:)

Blagovesta Gosheva каза...

Здравей! Първо искам да ти кажа че картичките, които правиш са прекрасни! И че и аз съм същата като теб. Не успях да изчета всички конетари, и предполагам че някой вече го е предложил, но защо не предложиш картичките си в близката книжарница или магазин за цветя и подаръци? Тук, в България, без плащания по интернет, пратки и т. н.? Имам позната която прави точно така. Едва ли се е замогнала от това, но я виждам вдъхновена и ентусиазирана :) Човек докато не опита няма да спре да се колебае и да се съмнява в себе си. Казвам го от собствен опит, защото мен трябваше да ме блъсне микробус и да се заседя месеци наред в къщи обездвижена, за да седна на компютъра и да се хвана за работа.
Радвам се че го направих :)
http://blagovesta-gosheva.blogspot.com/

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...