Показват се публикациите с етикет проекти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет проекти. Показване на всички публикации

петък, 8 февруари 2013 г.

За думите, очакванията и визиите


Ако напиша още веднъж, че онлайн-класовете са ми слабост определено може и да стана досадна. Но пък е факт и добро въведение за днешната тема, свързана точно с онлайн-класовете.

Вече трета поредна година се включвам в класа на Ali Edwards - One Little Word. Идеята на класа и концепцията на проекта е свързана с това да избереш една дума - своя дума на годината.
Дума, свързана с това, което искаш да ти се случи през предстоящите месеци, с това, което искаш да превърнеш в част от живота си, дума, която те вдъхновява или ти дава мотивация.
Вече трета поредна година избирам своя дума. Дали има ефект или смисъл... не знам. Всъщност със сигурност има, но е трудно уловим с думи.
Първият ми избор преди две години беше думата SUCCESS/успех, после SLOW/бавно, тази година JOY/радост.

Преди да продължа ми се иска да направя едно уточнение - да, знам, че може би леко дразня част от читателите си с английските думи, които неизменно са част не само от поздравленията на картичките ми, но и от всички останалите проекти, с които се заемам. Не възнамерявам да се извинявам за този факт или пък да се чувствам виновна, но все пак ще обясня, че го правя, защото просто така ми е по-удобно. 90 % от блоговете, които следя, са на английски език, всички онлайн-класове, в които се включвам, са на английски език, материалите, които използвам, са направени от английски/американски производители. В съзнанието ми често се смесват българските думи с английския им еквивалент. Така че използвам и ще продължавам да използвам български и английски думи в проектите си без притеснения и угризения. Самият факт, че пиша блога си само на български език е достатъчно показателен за искреното ми уважение към българските читатели. А останалите, които се чувстват засегнати - съжалявам, но наистина това е просто моят начин.

В края на всяка година имах усещането, че не съм избрала точната дума, че съм сбъркала или че дори съм избрала точно противоположната дума на тази, която е трябвало да избера. Миналата година, която уж трябваше да бъде бавна и лежерна, беше толкова трескава, забързана и изпълнена със събития, че се смеех на иронията на избора си. Но после, от перспективата на времето осъзнах, че може би наистина съм избрала точната дума. Сякаш предусещайки забързаността на ежедневието си, съм избрала думата, която да ми напомня да съм по-спокойна, по-умерена и в крайна сметка да не бързам толкова...

И тази дълга предистория беше, за да ви представя колажа, който направих този месец. В класа на Али Едуардс всеки месец има по един урок. Този за февруари беше да направим vision board - колаж от снимки, които олицетворяват за нас избраната дума.

Не купувам много списания, а и не обичам да ги пазя за вечни времена, затова реших да направя моя колаж дигитален и след това да го разпечатам. Отворих страницата си в Pinterest и избрах онези снимки, които олицетворяват по някакъв начин представата ми за радост. Получи се колаж, който наистина много ме радва и ми се прииска да споделя с вас.
На снимката горе е в дигиталния си вариант, а ето как изглежда, разпечатан и поставен в албум:


А вие бихте ли избрали своя дума на годината?

неделя, 19 февруари 2012 г.

Първите страници от бележника

Бележникът утре поема на път - направих първите две страници от него и дойде време да започне пътешествието си към останалите. Една любима снимка, важен въпрос, две кратки изречения, малко цветна хартия, пеперуда - символ на радостта... Спрях дотук, въпреки усещането, че нещо липсва. Успокоих се, че това е само началото. Че когато след много седмици отново се върне при мен, ще мога да погледна на него с по-различни очи и да добавя в моите страници онова, което ще придаде завършеност на посланието.

петък, 17 февруари 2012 г.

"Предай нататък..." Списък с участници

До момента за участие в инициативата "Предай нататък...Moleskine  и късче любов" са се записали 45 вдъхновителки. По-надолу се намира списъкът с всички имена и имейли за контакт.
Тази публикация в бъдеще лесно може да бъде открита в раздела "Бързи връзки" в дясната част на екрана, за да правите бързо и удобно справка от кого да очаквате бележника и на кого да го изпратите.

Своеобразните правила на инициативата са следните:
  • Когато предходният участник се свърже с вас, посочете адрес, на който да ви изпрати бележника.
  • След като го получите, разполагате точно с една седмица, за да попълните една или две страници в него - нека всеки прецени сам, място има достатъчно.
  • Ако имате собствен блог, напишете публикация за направеното от вас - така по-лесно ще проследяваме пътя на бележника, а аз самата ще мога да посочвам в тази публикация къде точно се намира бележникът в момента.
  • Свържете се чрез имейл със следващия участник от списъка, за да научите адреса му.
  • Изпратете му бележника с препоръчана поща - това условие е важно, за да не го изгубим някъде по пътя заради небрежността на пощите.
  • И най-важното - забавлявайте се :)
Важно! 14.03.2012г.
Тъй като интересът към бележника се оказа много по-голям от очакваното, спирам записването на нови участници. Обещавам да има и друга такава инициатива :)

    Списък с участниците:

    1. Handmade_by_MaDe -  handmade_by_made(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    2. Kakichka - kakichka(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    3. Le - etzenova(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    4. Katya Kovacheva - k.kateland(at)gmail.com - страницата от бележника
    5. Valchen - vdobreva(at)gmail.com - страницата от бележника
    6. Sinevata - ninatodorova(at)gmail.com - страницата от бележника
    7. Julka - julka384(at)gmail.com - страницата от бележника
    8. bearkis - Bisiwolf(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    9. kathryn - angua_ra(at)abv(dot)bg
    10. dani's cards -d.cards(at)abv(dot)bg  - страницата от бележника
    11. Lionelsa - n_petrowa(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    12. Iva - ivanina_vasileva_(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    13. Rali - boudicaart(at)googlemail(dot)com - страницата от бележника
    14. kami_bonbona - kami_bonbona(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    15. krasi_yo - krasi_mmk(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    16. Svetla * - sstoianova(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    17. I Love Making Things - elfkata(at)mail(dot)bg - страницата от бележника
    18. Hristovica - adish_blablabla(at)abv(dot)bg
    19. Green-Eyed Girl - velianaa(at)gmail(dot)com 
    20. bellnell - nelly1001(at)abv(dot)bg
    21. Te4eto - beshkovskas(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    22. Маги - magitmarinova(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    23. Addii - anndreqnna(at)abv(dot)bg - страницата от бележника
    24. Esi - esipan(at)gmail(dot)com - страницата от бележника
    25. radka_vracheva(at)abv(dot)bg
    26. Fany - fanyangel8(at)gmail(dot)com
    27. vilini - nankov_n(at)mail(dot)bg - страницата от бележника
    28. cleopatradesign - mariaanivanova(at)gmail(dot)com
    29. ilianabr(at)abv(dot)bg
    30. yellow_doll(at)abv(dot)bg
    31. Miss Emerald - missemerald(at)abv(dot)bg
    32. Tsveti Alexandrova - heaven_flower(at)abv(dot)bg
    33. Krasiana i Stela - krasiana_(at)abv(dot)bg
    34. ~Gery~ - Ble6tu4ka(at)gmail(dot)com
    35. zornica_lubomirova(at)abv(dot)bg
    36. hrisfidanova - hrisfidanova(at)gmail(dot)com
    37. Алекс - alisr(at)abv(dot)bg
    38. Deli - delqna(at)gmail(dot)com
    39. Petrа - petru4ia(at)abv(dot)bg
    40. Ariadna - andrianadobreva(at)abv(dot)bg
    41. Em - emsilink(at)gmail(dot)com
    42.  Geri Urumova - geriurumova(at)abv(dot)bg 
    43.  Ганима - mgugleva(at)gmail(dot)com
    44.  Chona - chona_web(at)mail(dot)bg 
    45. *щурчо* - krassimira.ivanova(at)gmail(dot)com 
    46. Toni -  tonya.blagoeva(at)gmail(dot)com
    47.  Nana - nnedkova(at)abv(dot)bg
    P.S. Ако съм пропуснала някого или имейлът не е точен, отбележете го в коментарите, за да направя съответна редакция.

      неделя, 12 февруари 2012 г.

      Предай нататък... Moleskine® и късче любов


      Преди известно време ми хрумна идеята за един страхотен проект и днес реших, че е крайно време да го споделя с вас. Всъщност, нека още в самото начало да ви разкрия една малка тайна - този проект няма да е мой, а на всички нас и само след минута ще разберете какво имам предвид. 

      От няколко месеца пазя един прекрасен бележник Moleskinе с идеята да го използвам по  специален повод. Но междувременно реших, че най-специалният повод е възможността да го споделя с вас. Нека този легендарен бележник попътува малко. Идеята е всеки, който изяви желание да се включи в проекта, да го получи и да остави в него своето послание, след което да го изпрати на следващия. Дали ще е чрез рисунка, думи, картичка, красива снимка или просто късчета цветна хартия - няма значение.  Всяка спирка по пътя ще го променя, всеки ще оставя в него своя творчески отпечатък, ще го превръща в нещо малко по-различно и уникално.

      И за да илюстрирам нагледно какво имам предвид и как си представям, че може да изглежда бележникът след време, ето част от снимките от Pinterest - останалите може да разгледате в раздела Art Journal:

      Снимки: Pinterest

      Всъщност, надявам се, че тези красиви страници няма да обезкуражат никой от вас. За да се включите в проекта, не трябва да разполагате с никакви специални умения или дарби. Качественият контрол няма място тук, а надсловът е: Да живее несъвършенството! :)

      Ако тази идея е събудила интереса ви, ето и правилата: всеки, който иска да  се включи в проекта, нека остави коментар под тази публикация, в който коментар да посочи и имейл за контакт. Аз ще направя списък на всички участници и ще го публикувам в блога, а след това ще се свържа с първия коментирал и след като сама направя първата страница от бележника, ще му го изпратя. Той ще има точно една седмица да напише, нарисува, залепи или да направи каквото друго му хрумне в бележника, след което да го изпрати на следващия коментирал. И така, докато бележникът обиколи всички записали се и се върне при мен. Тогава ще направя видео-клип, който ще публикувам в блога и в който ще ви представя завършения бележник, след което чрез жребий ще избера един от всички участници, който да го получи и да стане негов стопанин и пазител.

      Няма да ограничаваме записването с конкретен срок, защото в бележника има цели 104 страници, така че може да се включите по всяко време, а и нещо не пречи бележникът да направи поне две обиколки, преди да изпълним страниците му с късчета емоции и цветове.

      Поканата е много лична и специална. За всеки от вас.

      P.S. Тъй като интересът към бележника се оказа многократно по-голям от очаквания, спирам записването на нови желаещи. Обещавам да има и друга такава инициатива :)

      вторник, 31 януари 2012 г.

      Видео - мини-албум за едно италианско пътуване


      Ако знаете колко отдавна се каня да напиша публикация за мини-албума, който направих по време на пътуването ни до Италия  миналата година. И ето че тези дни, докато размишлявах каква да е темата на поредното ми видео, ми хрумна, да ви представя именно този албум.

      Въпреки че не си падам особено много по мини-албумите - те имат начало, развитие и край, а аз, както и друг път съм споделяла, съм малко хаотична и разпиляна - поне що се отнася до творчеството, този албум ми е един от любимите проекти.

      Вдъхновението за него се роди от онлайн-класа на Али Едуардс - Scrapbooking on the Road. Концепцията на този клас, съвсем накратко, е следната: ако ви предстои пътуване и искате да направите албум за него, не разчитайте на силната си воля да се заемете с проекта, едва след като се върнете и да свършите всичко наведнъж, а започнете подготовката от рано. 

      Подгответе основата на албума си, взете го със себе си по време на самото пътуване, записвайте веднага впечатленията си от конкретния ден - посетените забележителности, опитаните ястия,  срещите, хората. Добавяйте касови бележки, картички, входни билети, билети от градския транспорт. Не забравяйте брошурите, менютата от ресторантите - въобще всички онези малки късчета материализирани спомени, които също са част от пътуването. По този начин, когато се върнете, единственото, което ще трябва да направите, е да разпечатате снимките си, да ги добавите към албума, да му придадете завършен вид с малко украса и воала - ето че вече си имате готов мини-албум, прекрасен спомен от едно пътуване.

      Хубавото на този подход е, че не е нужно да разчитате на паметта си - споделените впечатления са съвсем свежи и непосредствени, а направата му няма да ви коства особени усилия, защото не е нужно да правите всичко наведнъж. Точно така постъпих и аз с този албум - ако искате да го разгледаме заедно, ето и видеото с неговото представяне:

      събота, 31 декември 2011 г.

      Проектът 365 през 2011


      Този месец няколко пъти си мислих да подготвя публикация за проекта 365 - след тези за 365 дни в снимки, И отново за Проекта 365, Проектът 365 и скрапбукинга, Как върви Проектът 365, но така и не намирах нужното вдъхновение. Просто не знаех какво ново да добавя към вече написаното. В крайна сметка реших, че не е нужно да споделям нищо ново, нито да давам дълбокомислени съвети, а просто да напиша, че и тази година се справих. Успях да снимам всеки ден и да записвам всичко интересно, забележително, смешно или не чак толкова смешно, случило се през деня. Снимките ми не блестят с особени качества, но пък уловиха:

      -падането на първото зъбче:

      - саморъчно направените прически:

      - новата мода в облеклото - пижама, костюм за сърф, каска, очила и ръкавици за сноуборд:

      - измислена от ето този дизайнер:

      - как се кара скейтборд в началото на март:

      - и как подготвяш екипировката си за сноуборд още през август:

      - целувките:

      - прегръдките:

      - глухарчетата:

      - пътуванията:

      - най-уникалната елха в околността, на която освен обичайните коледни играчки има около дузина плюшени играчки, няколко смърфа, етикети от дрехи и части от игри:

      и още поне 365 важни моменти, лица, места, храна, приятели, семейство - парченца, които превръщат живота ни в това, което е.

      сряда, 28 септември 2011 г.

      Бройката има значение


      Ще започна днешната публикация с един въпрос, а малко по-нататък ще научите и защо реших да ви го задам. Въпросът е: кои са нещата, които наистина обичате да правите?
      Помислете добре. Всъщност само мисленето в случая няма да е достатъчно. Вземете лист хартия и напишете на него всичко онова, което ви носи удоволствие и ви се струва, че може да правите всеки ден, до безкрайност, без умора или напрежение. Може да включите в този списък всичко, абсолютно всичко - обичам да чета, обичам да ям шоколад, обичам да рисувам, обичам да снимам, обичам да пътувам, обичам да пия кафе, да правя картички...

      Готови ли сте?

      Сега прегледайте списъка отново. Вижте всички онези занимания, които ви радват и въодушевяват. Изберете две-три от тях - най-любимите ви.

      Идва ред на интересната част - какво ще кажете да ги превърнете в още по-важна и неразделна част от живота си?
      Как ли?
      Като ги превърнете в своеобразен проект.

      Да речем, че готвенето ви носи огромно удоволствие - да опитвате нови рецепти е предизвикателство, което прави дните ви по-цветни и интересни. Тогава какво ще кажете за това да се заемете с проект, свързан точно с готвенето и да си поставите определена цел - например да изпробвате 100 нови рецепти на сладкиши или да направите 50 различни торти.

      Или пък обичате да снимате и фотографията ви е слабост. Тогава защо да не се заемете с проект 100 усмивки, чиято цел ще е да запечатате 100 усмихнати човешки лица или пък 50 автопортрета, като направите 50 снимки на собствената си персона. Или пък хиляда пейзажа - това си е доста амбициозно, нали?...

      Ако обичате да правите картички, може да започнете проект 500 картички.
      А ако пътуването ви е страст, да се замете със задачата да посетите
      50-те най-интересни града в света.
      Ако пък страстта ви е шоколадът,  един проект да опитате двеста различни вида шоколад, ще е повече от добре дошъл.

      Възможностите са безброй, а проектите зависят само и единствено от това, което наистина обичате да правите.

      В тези проекти не е нужно да има никакви правила, нито крайни срокове. Едничката им цел е само и единствено забавление. Така че, да се заемаме за... "работа" :)

      неделя, 1 май 2011 г.

      В началото на м.май - нов проект


      Чудех се коя картичка да ви покажа днес и докато разглеждах вече направените, попаднах на тази. Усмихнах се на съвпадението и реших, че май наистина това е подходящата за днес картичка. Сигурно се питате защо. Следва пояснение :)

      Между другото, най-хубавото на тази картичка за мен лично е надписът. Бях попаднала на него преди време в мрежата и реших, че непременно ще го използвам в някоя от картичките си. Всъщност не бих имала нищо против и да го разпечатам в голям формат и да го сложа на видно място вкъщи, за да си напомням коя е истинската красота.

      А съвпадението, за което говорих, бе едно решение, което взех съвсем спонтанно тази сутрин. Предисловието е следното: Писала съм тук, че обичам проектите. Лични проекти, свързани с ежедневието ми. Когато писах за минимализма, споменах, че този проект се изразяваше в това всеки ден да изнасям от дома си по една ненужна вещ. Акцентът бе на "всеки ден".  
      При проекта, който нарекох "Благодарност", всеки ден записвах по три неща, за които съм благодарна. Отново всеки ден.

      И сега реших да посветя м.май на външния си вид, като всеки ден правя по нещо за себе си и по-конкретно за външния си вид. 
      Само мога да предполагам колко тъпо звучи :))
      Но с риск да звуча точно така, продължавам смело. При мен нещата се получават, когато съм последователна, когато правя малки стъпки, когато не полагам кой знае колко усилия и не отделям кой знае колко време. И съм се убедила, че най-добрият начин за това е именно да правя всеки ден по нещо в продължение на един определен период от време - месец например. Ако искам да създам хроника на семейния ни живот, снимам всеки ден - така се появи Проектът 365. Ако искам да погледна на живота си от различна гледна точка, обръщам внимание на благодарността. А ако искам най-после да започна да се грижа по-добре за себе си, посвещавам месец май на това и започвам всеки ден да правя по нещо малко, свързано с външния ми вид. Да, уви, склонна съм, да намирам време за всичко друго, но не и за ежедневните грижи за начина, по който изглеждам. За мен е важно и всеки ден да записвам какво съм направила за проекта. Нещо като отчет пред себе си - защото не го ли сторя, седмица по-късно, вече отдавна ще съм забравила за намеренията си.

      Опитайте някой път. Изберете си област, в която искате да се развиете или да внесете някаква промяна. След това посветете един месец на нея. Всеки ден правете по нещо малко, нещо, което не отнема много време и си записвайте стореното в края на всеки ден. Ако искате да напреднете в английския език, учете по десет думи всеки ден или прочитайте кратък текст. Ако искате да разчистите дома си, изнасяйте по една ненужна вещ всеки ден. Ако искате животът ви да стане по-интересен и предизвикателен, правете всеки ден по нещо ново и непознато за вас досега. 

      И после елате тук и ми кажете - 
      за да не сe чувствам самотна в моите си проекти :)


      вторник, 12 април 2011 г.

      Как върви проектът 365?


      Снимате ли още? Ако вече не - защо, какво се случи? А ако продължавате да снимате всеки ден, как се чувствате? Харесва ли ви проекта? Чувствате ли се вдъхновени и обнадеждени, че ще го завършите? Кое ви допада? А кое не?

      Аз продължавам да съм влюбена в проекта. Да, знам, че звучи малко пресилено, но наистина се чувствам така. Продължавам да мисля, че това е едно от най-смислените неща, с които се занимавам в свободното си време. Продължавам да снимам всеки ден и продължавам да пиша всеки ден. Различното тази година е, че ако миналата година избирах само една от снимките за снимка на деня, тази година понякога снимките са две или три.

      Основен обект на фотографските ми набези продължават да са децата ми, но напоследък опитвам и аз самата да се появявам по-често в проекта. Всъщност не е толкова трудно, защото и двамата малчугани искат да снимат и често спорим за това у кого да е апарата и кой да направи поредната снимка:)
      Продължавам да обръщам малко внимание на красотата на снимките и издържаността им от фотографска гледна точка и да се съсредочавам върху емоционалната им стойност.
      Опитвам да улавям ежедневието, малките неща.
      Опитвам да създам хроника на живота ни.

      С интерес очаквам да прочета какво се случва при вас.

      петък, 11 февруари 2011 г.

      Минимализъм


      Реших да използвам тази изключително семпла картичка, с която участвам в предизвикателството на Двете елши, като илюстрация за един от проектите, който започнах миналата година и за който ми се иска да ви разкажа днес. 

      Нарекох го минимализъм, не само защото минимализмът най-точно изразява същността му, а и защото ми харесва да давам наименования на нещата, с които се заемам - така те сякаш придобиват форма и стават по-реални. 

      Идеята за минимализма винаги ме е привличала. От картичките, които правя, през облеклото ми, та до дома, в който живея - не обичам претрупаността, а изобилието ме натоварва. Правите линии, свободните пространства, малкото цветове, усещането за простор ми носят покой и радват очите и душата ми. 

      От около година - две открих, че за тази моя нагласа си има цяло движение в интернет-пространството. Именно от публикациите в блоговете, посветени на минимализма, се роди идеята ми за проекта. В какво се състои той? 

      В един горещ летен ден миналата година реших, че имам нужда от повече пространство и по-малко вещи. Хрумна ми да посветя м.юли точно на това и всеки един ден от месеца да се освобождавам от поне една вещ, която не ми е нужна. Да я подарявам, или изхвърлям, или раздавам - просто да се освобождавам от нея по някакъв начин. На пръв поглед - нищо необичайно и нищо особено интересно. Просто разчистване. Но фактът, че се заех с тази задача  като проект и че трябваше да го правя всеки един ден в продължение на 30 дни, промени перспективата ми. Оказа се процес, по-дълбок и важен от очевидното. 

      В началото да откриеш вещи, които не са ти нужни, не е никак трудно. След втората седмица става малко по-сложно - изборът вече не е толкова очевиден. Започваш да попадаш на вещи, с които не ти е много лесно да се разделиш. Все по-често изниква мисълта - може пък да ми потрябва някой ден. Но проектът си е проект и аз се бях заела сериозно с него, така че действах смело и се разделях и с вещи, които някой ден може би щяха да ми потрябват. 

      Уверявам ви, половин година по-късно не само не са ми били нужни, но дори не си спомням и какви бяха. В края на месеца осъзнах, че дори човек като мен, който уж е минималист по душа и няма никакви наклонности а ла Плюшкин, има твърде много излишни вещи - такива, които не са ми нужни, или които просто не харесвам чак толкова. Чувството за освобождение и лекота в края на месеца е невероятно. Да не говорим, че покрай проекта преосмислих начина си на пазаруване. Когато се разделяш с излишни вещи, неминуемо се питаш - а това как попадна при мен. Осъзнаваш колко често се сдобиваш с ненужни неща, защото са на "промоция" или подарък към нещо друго, защото си пазарувал, за да оправиш лошото си настроение или в не чак толкова добра компания.

      И сега продължавам периодично да се питам - ако проектът продължаваше, с коя вещ щях да се разделя днес, и отново изхвърлям, подарявам, раздавам - макар и не всеки ден. Но съвсем скоро - някой месец от тази година отново ще бъде отреден за проекта Минимализъм и отново всеки ден ще се посветя на това да се разделям с по нещо ненужно. Опитайте и вие. Благодарностите в края на месеца ми ги изпратете под формата на въздушни целувки. Те поне никога не са излишни :)

      петък, 14 януари 2011 г.

      Проектът 365 и скрапбукинга

      И ето че дойде време да разкажа за другото си хоби - скрапбукинга. Много от вас със сигурност знаят какво представлява, а за тези, които повдигат учудено рамене - скрапбукингът е хоби, в което чрез снимки и думи разказваме истории. Това е най-кратката дефиниция, която успях да измисля. Ако се разровите в интернет, ще откриете хиляди сайтове и блогове, посветени на него и ще видите какви ли не страници - от такива, истинско произведение на изкуството до минималистични страници само със снимки и текст. В Америка скрапбукингът е бизнес с добри продажби, а продуктите, които се предлагат, са най-разнообразни и изкушаващи. Въпреки че скрапбукингът освен хоби е и изкуство, и бизнес, за мен най-важна си остава същността му - начин да запазя моментите от живота в думи и снимки. Занимавам се със скрапбукинг от няколко години - правя страници от хартия (предимно) и от време на време дигитални скрапбук-страници. Разпечатвам и последните и поставям всички в албуми като този:


      Това, мисля, е вече седмият албум, а преди дни започнах и осми. Около 350 страници истории, случки, пътувания, мисли, празници, срещи и какво ли още не - от всичките ми хобита скрапбукингът очевидно е голямата ми страст :)

      Не отварям дума за скрапбукинга случайно, а защото той е тясно свързан с Проекта 365 дни. Всъщност си мисля, че ако не беше той, едва ли щях да се заловя и с това да снимам всеки ден, още по-малко пък да записвам историите на деня под тези снимки. Скрапбукингът ме накара да обръщам внимание на малките неща, да ценя моментите от ежедневието. А какво друго е проектът 365 дни ако не един вид отдаване на почит към това, което ни се случва сега, с мисълта да го запазим в снимки и думи за бъдещите дни.

      Обещах и изпълнявам обещанието си да споделя скрапбук-страници със снимки от Проекта 365 дни. Всъщност през последната година почти всичките ми страници са с именно такива снимки и текстовете към тях. Част от страниците са наистина лични и няма да се почувстам удобно да ги направя общо достояние, но и от тези, които ви показвам, ще придобиете добра представа. Ето две такива страници с необичайно малко за мен текст - по принцип изобщо не съм така лаконична нито в текстовете към снимките, нито в скрапбук-страниците си, но подбрах тези, защото са ми от любимите и като дизайн, и като настроение:

      събота, 1 януари 2011 г.

      Честита Нова Година и отново за Проекта 365


      Преди да премина към същността на днешната публикация, искам да ви честитя новата 2011 година. Нека тя ви донесе много здраве, любов и късмет!
      Нека бъде успешна, изпълнена с радост и усмивки!
      От сърце ви желая да бъдете щастливи и да откривате вдъхновения всеки ден!

      Освен поздравите друга важна цел е едно обещание - да напомня на всички, които искат да се заемат с Проекта 365 дни,  че днес е първият ден, в който да го направят. И тъй като в предходната публикация не успях да споделя всичко за проекта, преди няколко дни подготвих продължение. Този път ще споделя малките трикове, които ми помогнаха да успея през 2010г. и да го доведа проекта до успешния му край.

      *  ако не пътуваме и сме си у дома, свалям снимките от фотоапарата на компютъра всеки ден. Отнема ми не повече от пет-десет минути. Прехвърлям снимките, избирам снимката на деня, обработвам я с помощта на Фотошоп, качвам я във Фликр и пиша текста към нея. Всеки ден.
      Изключително важно за успеха на проекта е да не натрупвате твърде много снимки. В един момент само мисълта, че трябва да прегледате 100 снимки, да изберете 10 от тях, да ги обработите, качите и евентуално да напишете текстове, ще ви натежи до такава степен, че просто няма да го направите. Затова отделяйте по малко време всеки ден. След време ще ми благодарите за този съвет :))

      *  в повечето проекти, на които попадам, номерират снимката с пореден номер - 1, 2, 3 и т.н. до 365. Аз обаче й поставям заглавие с конкретната дата - 01.01.2011 например или 31.12.2010. По този начин се ориентирам много лесно, когато погледна всички снимки като цяло, по-прегледно е и избягвам риска да имам две снимки за конкретен ден и нито една - за друг, което не е изключено да се случи.

      * следващият ми съвет е никога да не чакате най-подходящия момент, за да направите снимката на деня - когато светлината е перфектна, когато нямате работа или когато сте в настроение. Направете снимката в първия възможен момент. Ако след това направите още снимки, при това по-добри и интересни - чудесно! Но ако не го сторите, поне знаете, че вече имате своята снимка на деня.

      * и накрая - ако все пак пропуснете един ден, не се отказвайте. Лично на мен досега не ми се е случвало, но бъдете сигурни - дори и да пропусна някой ден, няма да изоставя проекта. Просто ще снимам следващия ден и ще озаглавя снимката с датата на предходния. Голяма работа, че това си е леко шмекеруване - след години със сигурност няма да си спомням за него. А и определено това е по-добрата алтернатива от мисълта - пропуснах деня, няма да се справя, отказвам се от проекта, нали...

      Ако ви е интересно, през годината ще продължа с публикациите на тази тема.
      А на всички, които решиха да се заловят с проекта - успех!
      И не забравяйте - след години ще бъдете изключително благодарни за усилията, които сте положили. Заслужава си.



      понеделник, 27 декември 2010 г.

      365 дни в снимки

      Photography is a way of feeling, of touching, of loving. What you have caught on film is captured forever... it remembers little things, long after you have forgotten everything.” Aaron Siskin



      В края на миналата година започнах все по-често да попадам на теми за Проекта 365 дни. Бях чувала за него и знаех, че целта е да правиш по една снимка всеки ден от годината. Дотогава не се бях замисляла сериозно да участвам. Струваше ми се твърде ангажиращо и мислех, че няма как да намеря време за снимки всеки ден. Но зрънцето на идеята вече бе посято и усещането, че може би ще се получи, не ме оставяше. Прочетох, че се развиваш като фотограф и  променяш погледа си върху заобикалящия те свят. Без да умувам повече, реших, че от опит глава не боли. Пък и мен много ме бива да започвам разни проекти. Да ги докарвам докрай обаче е нещо съвсем различно... Е, с този проект се справих. И не само се справих, но и ще продължа да снимам всеки ден. Не знам докога - докато имам желанието да го правя.

      Сега почти 365 дни по-късно ще призная, че едва ли съм се развила кой знае колко като фотограф, но въпреки това именно този проект е едно от най-смислените неща, които направих през тази година. Преди да споделя защо, нека разсея няколко заблуди.

      Заблуда № 1 - оказа се, че никак не е трудно да снимаш всеки ден. И това го казва човек, който пет дни от седмицата е на работа от осем до пет, и, не, не нося фотоапарат със себе си, когато съм на работа. Въпреки това няма ден, в който да не съм направила снимка и това, честно казано, не ми коства никакви усилия. В един момент се превръща просто в навик, в част от ежедневието.


      Заблуда № 2 - не е нужно всички снимки да са добри. Напротив. Някои от моите снимки са хубави, други -  впечатляващи, но повечето са просто уловени моменти от ежедневието. Обикновени снимки с множество несъвършенства, които обаче само месеци или дори дни по-късно вече придобиват съвсем ново значение.


      Заблуда № 3 - никак не е трудно да намериш обекти за снимка всеки ден, дори и най-често да снимаш само у дома. Децата ми са обичайните заподозрени. Но освен тях снимам всичко, което ме заобикаля - книги, храна, рисунки от детската градина, тетрадки, дискове, гледката от терасата и какво ли още не. И най-любопитното е, че след време именно онези снимки, които съм направила с мисълта "просто трябва да снимам нещо", предизвикват най-голям интерес. Защото съм насочила фотоапарата си към нещо необичайно - нещо, което по принцип не бих снимала.


      Заблуда № 4 - не е нужно да споделяте снимките си с целия свят. Снимките от моя проект са качени във Flickr, но са отбелязани като лични, така че съвсем спокойно използвам всякакви снимки, без да мисля много-много дали са хубави като композиция, цветове или обработка и без да имам притеснения за навлизане в личното ми пространство.


      И накрая - защо този проект се превърна в толкова важна част от живота ми?
      Всъщност преди това, една уговорка - моят проект е малко по-различен от повечето такива. Аз не просто снимам всеки ден. На почти всичките ми снимки от проекта има добавени и текстове. В няколко реда споделям/със себе си/ какво интересно се е случило през този ден, записвам реплики на децата си, впечатления от пътувания, срещи с хора. И именно тези текстове наред с уловените моменти на снимките превръщат този проект в нещо толкова специално.

      Това е проект-емоция. Толкова спомени, чувства, моменти, уловени в 365 снимки. Една година с нейните усмивки, прегръдки, сълзи, пътувания, игри, срещи, хора. Паметта ни е краткотрайна, толкова бързо забравяме ежедневните, обикновените моменти. И именно затова за мен тези снимки са истинско богатство. Трудно мога да опиша удовлетворението и емоцията, които изпитвам, когато погледна някоя снимка и възстановя деня пред очите си. А и децата ни се променят толкова бързо, израстват сякаш с минути. Затова за мен е важно да уловя отлитащото време още веднъж - освен със спомените си. И този проект, с неговите 365 снимки, е моят начин. Опитайте - няма да съжалявате :)

      Ето само малка част от снимките през юли и август в моя проект (наред с горните):




      Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...