Открития в мрежата

• свежи и оригинални картички, на които попаднах в сайта на Egg2Cake. Защо пък да не отбелязваме деня преди или след рождения си ден или който и да било ден от годината, а не да чакаме специален повод, който да ознаменуваме с картичка. В крайна сметка всеки един ден може да бъде специален, нали? Трябва само да го решим.

• в тази публикация на блога Pretty Little Things може да научите как да направите тези копчета от картон на кутия за яйца:

• модел за тази сладка къщурка за птици може да откриете в блога на Papertrey Ink - Capture the Moment

И това всъщност е всичко за днес. Желая ви усмихнат ден!:)

P.S. Всъщност още нещо - едно прочетено тези дни мнение ме накара да се замисля за английския език и за това, че може би прави неприятно впечатление фактът, че надписите на картичките ми са на английски език, а и често давам линкове към блогове на английски език - както днес. Да, факт е - правя го, но, честно казано, не смятам да се извинявам за това. Реалностите на интернет са такива. Не възнамерявам да проявявам фалшиво родолюбие, признавайки единствено и само родния си език като достоен за употреба. Всъщност не претендирам да съм права. Това е просто моята позиция :)

Съботни размисли

Много мислих за това как да започна днешната публикация. Дали да спомена няколко думи за картичката и за това колко силно съм привлечена напоследък от ярките цветове. Дали просто да помълча в знак на съпричастност към случващото се в Япония. Или да изразя отношението си към един спор, който тези дни завладя нашите среди - тези на правещите картички. Все още не съм решила...

Всъщност не виждам смисъл да изразя тук ужаса, който изпитвам, когато видя картините от Япония. По този начин няма да помогна на никого там. Нито на себе си, нито на вас. Де да можеше... Ще оставя трагедията далеч от моя блог. Той е цветно местенце, в което светът е прекрасен, а животът - красив. Само ще си напомня, че всеки ден, всяка минута са дар. Нека бъдем добри, нека бъдем съпричастни и нека изживяваме всеки ден с любов. Любов към себе си, любов към живота, любов към хората около нас.

Що се отнася до спора в средите на правещите картички... Винаги съм се усмихвала, когато ми се е случвало да попадна на възникнал в мрежата своеобразен конфликт. Струвало ми се е толкова странно. Но ето днес и аз споменавам за един такъв:) Помислих си сутринта, че може би много от вас знаят за този спор и очакват от мен да взема отношение. Ще го направя - с няколко думи. Макар и да съм убедена, че именно в спора се ражда истината, съм също така и убедена, че всяка гледна точка е различна и че няма една истина. 

За тези, които не знаят за какво иде реч, ще поясня - спорът е за коментарите и градивната критика, за предизвикателствата и наградите, но също и за снимките на картичките, за качеството на публикациите и какво ли още не.

Мнението ми по всички тези въпроси е кратко, но категорично:

Да, аз държа, на качествените снимки, качествените картички и най-вече на качествените публикации. За мен е въпрос на уважение - към себе си, и към читателите.

В момента, в който почувствам, че не мога да ви го предложа, този блог просто ще престане да съществува. Затова харесвам и следя блогове, които демонстрират именно такова отношение към читателите си.

Нямам нищо против градивната критика, но не харесвам негативните коментари - онези, изпълнени с отрицателна енергия и тиха злоба. Изключително благодарна и признателна съм, че никога досега не съм ги усетила тук. 

Аз лично предпочитам да похваля, отколкото да критикувам. Деликатна и добронамерена съм и в живота, но в интернет-пространството, където контактът е ограничен, наистина се опасявам, че думите ми могат да бъдат изтълкувани погрешно. Не ми се иска да разваля нечий ден с критика, пък било то и градивна. Затова и предпочитам да похваля, а когато нещо не е наред, просто да премълча.

Но вие не се опасявайте да изказвате честно и искрено мнението си тук. Винаги мога да усетя какво се крие зад един коментар - дали доброномереност или негативизъм. Негативизмът просто го игнорирам, а градивната критика може би ще ми помогне да погледна нещата си с друг, различен поглед.

Що се отнася до предизвикателствата, мога да пиша много. Имам ясна идея кое прави един блог за предизвикателства успешен и кое не. Но в момента, честно казано, не ми се пише чак толкова много. Ще спомена само, че нямам нищо против наградите, но не мисля, че те са важните за едно предизвикателство. Когато един блог за предизвикателства е достатъчно добър, интересен и предлага качествени публикации, и без награди той ще привлече достатъчно читатели.

Време е да приключвам за днес. В този работен ден съм си у дома и смятам да се възползвам пълноценно от почивката си. Желая и на вас хубав ден :)

Серия картички

Реших да използвам днешната картичка като илюстрация за една моя философия, за която съм споменавала и преди. За серията картички. Повечето от вас сигурно са забелязали, че картичката днес напомня на тази, която публикувах преди няколко дни за предизвикателството на Двете елши - Пролетна градина.  Нормално - използвах едни и същи хартии и направих двете картички по едно и също време. Различни са надписите и основата.

Споменавала съм, че не обичам работата на конвейер, нито да правя едни и същи картички. Става ми безинтересно, губи се предизвикателството, губи се целият смисъл, който аз лично откривам в това си хоби - да се забавлявам, да експериментирам, да бъда творец. Затова и почти никога, с изключение на много редки случаи, не правя повече от една една и съща картичка. 

Което обаче не означава, че не правя серия картички - такива с обща основа, еднакви хартии или сходни елементи - по едно и също време. Напротив - много често правя именно това. Когато съм открила добро съчетание от хартии или елементи и когато всичко ми е под ръка, защо да се огранича само с една картичка, когато мога да направя поне две такива - а понякога и повече. 

При това всяка една от тях ще е различна и ще носи своята индивидуалност. В същото време аз ще съм максимално улеснена в избора си на материали и направата на картичката.

Знаете, че съм привърженик на това с минимум усилия да се постигне максимум резултат. Не си падам по нищо трудоемко или отнемащо твърде много време. Просто не мога да си го позволя. Нито мога да отделя толкова време, нито след тежкия работен ден имам нерви за нещо изискващо голяма концентрация и съсредоточено внимание.

Затова и серията картички ми се струва изключително удачно и всъщност очевидно решение. Предполагам, много от вас го правят, но ако някой все пак не е опитал, нека го стори. Когато направи една картичка, преди да прибере материалите, които е използвал за нея, да направи и втора. Без обаче да опитва да възпроизведе първата, а просто да си представи, че започва отначало, макар и със същите материали. По този начин ще е улеснен, защото ще има основата и няма да се налага тепърва да избира, но пък в същото време ще създаде нещо различно и оригинално, а не просто реплика на вече направена картичка.

Лесно, бързо и в ярки цветове

Когато започнах да правя тази картичка, знаех няколко неща - че трябва да е за рожден ден, че нямам никакво време и че искам да е ярка, весела 

и в свежи пролетни цветове. 

Мисля, че успях да се справя и с трите условия. 

Поздравленията за рождения ден бяха лесни. Бързата направа пък ми е специалитет - нужни ми бяха около десет минути, за да я довърша. Друг е въпросът, че от толкова бързане, поставих буквите накриво, но, честно казано, забелязах го, едва когато видях снимката. Остава утешението, че на живо ярките цветове така привличат вниманието, че по кривите букви едва ли 

ще се загледа някой. 

Дизайнът е елементарен - просто отрязах по една лентичка от хартиите в колекцията на October Afternoon - Modern Homemaker, залепих ги като основа и работата ми по картичката почти приключи - оставаше да добавя само надписа. Не съм сигурна дали не прекалих с цветовете и десените, но като цяло постигнах целта си - картичка, която да грабва погледа 

и да те кара да се усмихнеш.

Пролетна градина

"Пролетна градина" е озаглавено седмичното предизвикателство на Двете елши.

 Допълнително условие бе да се използват цветовете розово и кафяво. Знаете, че цветята не са ми особена слабост, но пък пролетта със сигурност е. А и красивите хартии на Echo Park от линията Life is Good ме улесниха максимално. Всъщност и прекрасното време навън - достатъчно е слънцето да ми се усмихне, за да му се усмихна и аз в отговор.

Пролетта започна да надниква иззад сивите облаци и навъсеното небе. Предлагам зимата тихичко да си тръгне и да си почине най-после. Ще я очакваме отново след около девет месеца.

И преди да приключа - няколко новини, свързани с блога.
Тези дни с почуда установих, че последователите ми са вече 103. Просто не можех да повярвам. Благодаря ви!  Благодаря за това, че се отбивате тук, че харесвате картичките ми, че четете публикациите ми. Благодаря ви от сърце за подкрепата!

За другата новина разбрах съвсем случайно. Блогът ми е бил избран за блог на деня. Дори не знаех, че съществува такъв сайт. Но изненадата определено беше повече от приятна и извика усмивка на лицето ми. Благодаря на Тони за номинацията и на всички, които са гласували за блога ми.

Третата новина пък първоначално малко ме стресна, а после ме накара да се разсмея. Съвсем случайно преди два дни установих, че имам доста посещения от напълно непознат за мен блог. Кликнах на връзката и какво да видя - моите картички. При по-внимателно вглеждане установих, че всъщност това не са точно моите картички, но доста точно тяхно копие. Оказа се, че жената зад блога Creative Expressions толкова ги е харесала, че ги е използвала за свое вдъхновение. Беше малко странно, защото бяха възпроизведени доста точно, но в крайна сметка ми стана и смешно, и хубаво. Почувствах се поласкана и реших, че това си е истински комплимент.

Надписи за разпечатване

Бях споменала, че за надписите на картичките си не използвам печати, а ги правя сама във Фотошоп, след което ги разпечатвам. Ако искате да опитате и вие, днес ви предлагам няколко надписа, които може да използвате. В два варианта  са - цветен и черно-бял в зависимост от това с какъв принтер разполагате. Знам, че част от вас предпочитат поздравленията да са на български език, затова включих и такива. Надявам се, че ще ви бъдат от полза :)

 

 

P.S. Единствената ми молба е, ако ги използвате в своя картичка, която публикувате в блога си, да споменете автора им :)

Едно сладко кученце

Ето го и кученцето, за което споменах вчера. Ще участвам с тази картичка в поредното предизвикателство на Simon Says Stamp, което тази седмица особено ми хареса - не за друго, а защото просто няма зададени никакви правила. Картичката е направена с хартии на October Afternoon от линията Schoolhouse

Те са част от една скорошна поръчка и ми дадоха повод да се замисля за пазаруването на материали. През последните месеци или по-скоро година пазарувам по съвсем различен начин от начина, по който го правех доскоро. През първите години, след като започнах да се занимавам със скрапбукинг и правенето на картички, винаги търсех "най-добрата" сделка. Важното бе материалите да са на добра цена и в колкото е възможно по-голямо количество. Това доколко ми харесват, сякаш оставаше на заден план. Нормално е, когато нямаш почти нищо и тепърва започваш да събираш материали, да го правиш. Така неусетно натрупах хартии и продукти, които никога няма да използвам и които всъщност не харесвам особено. Не упреквам себе си. В началото нито имах представа за стила си, нито знаех какви материали са ми нужни и кои истински харесвам.  Но определено сегашното ми отношение към пазаруването ми допада повече. По-осъзнато и по-разумно е - поне в повечето случаи :) Вече пазарувам в по-малки количества и не се водя толкова от изгодната цена или промоциите, колкото от това дали истински ми харесва конкретния продукт. Вече купувам отделни листове хартия, а не цели колекции, конкретни продукти, а не цели комплекти. Не че пренебрегвам добрите намаления - напротив, но първият въпрос, който си задавам е, дали бих купила точно тази хартия, пънч или каквото там се предлага, ако е с действителната си цена.

А как пазарувате вие? Примамват ли ви изгодните предложения и неустоимите промоции?

Пеперуди за празника

Тази сутрин ми мина през ум, че, както обикновено, съм абсолютно неадекватна по отношение на празниците. Картичката, която щях да публикувам днес, е с поздрав към приятел, на нея има кученце и няма нищо, ама абсолютно нищо общо с днешния ден.

Никак не ме бива в отбелязването на празниците. Успях да направя картички за Коледа, само защото започнах месеци по-рано. Това, че наближава осми март обаче, успях някак да го пропусна. И се оказа, че два дни преди празника нямам нито една подходяща картичка. Реших бързо да направя поне две картички за учителките на Вики в детската градина, защото, честно казано, любимата ми част от празника са именно тържествата там. Съвсем сериозно - винаги успяват да ме умилят до сълзи и после си излизам, буквално подхвърчайки на няколко сантиметра от земята :)

Отбелязване в блога на празника не беше предвидено. Но докато се канех да публикувам картичката с кученцето, реших, че все пак ще е твърде странно. Точно тази картичка, колкото и да ми хареса, мога да ви я покажа и утре. И е хубаво да отбележа, че днес е все пак специален ден. Затова и с тези две картички поздравявам всички, които празнуват днес. Бъдете женствени, бъдете обичани, бъдете щастливи! Прегръщам ви.

Картичка, която може да направите и сами

Да, действително, това е картичка, която може да направите и сами. Единствените умения, които са ви нужни, са за работа с принтер. Разпечатвате тази прекрасна илюстрация на хубав картон, прегъвате на две и после остава само да помислите кого искате да поздравите.
Влюбих се в тази илюстрация от пръв поглед. И какво беше учудването ми, когато разбрах, че всъщност е  безплатна картичка, която всеки може да разпечата сам. Не бих пропуснала подобна възможност :)

Може да го сторите и вие от блога Eat Drink Chic

Честита Баба Марта!

Добро утро и честита Баба Марта! Не ви поздравявам подобаващо с мартеничка, но пък картичката ми е предимно в бяло и червено, така че се надявам липсата да бъде компенсирана. Желая ви здраве, късмет и вдъхновение :) Дано пролетта бъде хубава, жизнерадостна и изпълнена с положителни емоции. 

Харесвам този празник. Не мога да дам някакво разумно обяснение защо, но ми навява усещането за нещо истинско, чисто, българско. А също и за края на зимата, която, признавам си, вече ми дотегна до крайност, за ново начало. Започвам да си мисля за щъркели, за цъфнали дръвчета, за току що прокарали стръкчета зелена трева. Да мечтая за слънце, за светлина, за пролет. 

Дано дойдат по-скоро :)

Картичката днес е моята интерпретация на скеча в блога Clean&Simple 129, както и участието ми в предизвикателството на Картичкофуриите.