Време е за четвъртия ми гост в рубриката, която ме кара да се усмихвам и която самата аз препрочитам, когато се случи да не съм в добро настроение - "За щастието". Съвсем в тон с настъпващата пролет, моят пореден гост е прекрасната и слънчева Ирина Купенска.
Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.
На 18 години не се замислях за това какво ме прави щастлива и как интерпретирам щастието. На тази възраст повечето хора живеят на гребена на вълната, ден за ден и се наслаждават на всеки миг. Тогава, това е било щастието за мен.
Днес, 5 години по-късно, осъзнавам, че да съм здрава, да обичам и да ме обичат, да имам възможността да правя нещата, които ме удовлетворяват и да сбъдвам мечтите си - това е щастието.
Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.
Съзнателно, не. Но подсъзнателно - със сигурност. Човек неволно се стреми към онези неща, които слагат усмивка на лицето му.
Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.
Всяка сутрин около 9 часа се разсънвам от целувката на любимия човек. Усмихвам се и отново задрямвам. Убедена съм, че точно тази целувка дава началото на един прекрасен ден.
А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.
Не, не мисля. Ако нещо разваля настроението ми, просто се старая да не го правя.
Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.
Грабвам някоя хубава книга или си пускам позитивен филм. А ако времето е приятно, излизам на разходка. Мрачните мисли и лошото настроение са безсилни пред слънцето.
Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.
Обичам да готвя и го правя с огромно удоволствие. Обичам да посрещам гости и да радвам близките и приятелите си с някой вкусен десерт, направен специално за тях.
Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.
Близките ми смятат, че отделям нездравословно голямо количество от времето си за гледане на сериали. Не отричам, но пък и не съжалявам, защото ми доставят удоволствие.
Какво можем да научим за щастието от децата.
Децата ни учат да оценяваме онези малки, едва доловими детайли, които правят дните ни по-щастливи - слънцето, усмивката, добротата.
Снимки - Ирина Купенска
4 коментара:
Тони, гостенката ти е един уникално сладък, позитивен и толкова вдъхновяващ човек, че за мен бе трудно да не прочета поне два пъти цялото "интервю".
Радвам се, че си се спряла на Ири и че тя отново с лека ръка е пренесла слънчевия си поглед за живота в твоето красиво местенче. Благодаря за приятното четиво и на двете ви!
Когато започна поредицата си, тайничко знаех, че рано или късно, един от гостите ти ще бъде точно сестра ми :–) Въпреки че вече бях чела пробния вариант, за мен беше удоволствие да прочета и оригинала в блога ти :-)
Бубе, със сигурност е така. За мен беше невероятно удоволствие и съм благодарна, че Ири пренесе своята виталност, лъчезарност и уникален талант и тук.
Диляна, прекрасно е да имаш такава сестра. А на теб поздравления за новия блог! Още едно местенце, на което ще се отбивам често и с удоволствие.
Беше удоволствие и вдъхновение да чета тези редове :-) Много позитивно и за добро настроение.
Публикуване на коментар