изгревът на слънцето край морето
От няколко седмици ми се иска да напиша тази публикация. Преди да седна пред компютъра обаче, исках да намеря точните думи, да изясня сама пред себе си кое е онова, което ме вълнува и което ми се иска да споделя с вас. От известно време чувствам, че блогът има нужда от известна промяна. Или че може би аз имам нужда от тази промяна.
В края на юли излезнах в отпуск и съвсем в тон с обзелото ме отпускарско настроение, почти престанах да правя картички - една - две картички на месец не е особено постижение в сравнение с темповете отпреди. Но освен че почивах и че се чувствах добре заради това, усещах пълна липса на вдъхновение по отношение на картичките - просто не ми се правеха такива. Отново и отново си задавах въпроса защо всъщност правя всички тези картички и какъв е смисълът. Желанието ми да продължавам се бе изпарило някъде. Затова реших да си дам почивка.
После дойде септември, започнах все по-често да мисля за блога и за това в каква посока искам да се развива. Запитах се - ако не правя картички, как изобщо блогът ще продължи да съществува. Но пък бях категорична, че няма смисъл да правя картички, ако ги правя единствено, за да имам материал за публикации в блога. Че ще е нечестно спрямо мен и спрямо вас. Усещах, че точно в този момент имам нужда нещо да се случи, нещо да се промени. Знаех, че ми трябва подтик, солидна доза вдъхновение, която в момента не можех да открия у себе си.
Точно тогава научих, че Двете Елши си търсят гост-дизайнер за следващите три месеца и си помислих, че може би именно тук се крие отговорът на въпросите ми. Че ако бъда избрана, вдъхновението и стимулът да правя картички, които да са важни не само за мен, но и за някой друг, отново ще се появи. Реших да участвам и не че вярвах, че ще съм сред избраните, но, честно казано, дълбоко в себе си наистина се надявах на това.
И когато тази сутрин научих, че наистина не съм сред отличените, няма смисъл да крия - почувствах разочарование. Та дори и лека доза обида. Осъзнах, че всъщност истински съм се надявала да бъда избрана, вярвала съм, че го заслужавам и че в картичките ми има нещо, което ги отличава от останалите. Тук може би трябва да вметна, че да играя ролята на обидена примадона никак не ми е по вкуса. И че споделям всичко това не за да упрекна някого, а за да ви разкажа защо и как реших, че блогът има нужда от промяна.
Вярна на природата си винаги да търся и другата гледна точка, осъзнах, че всъщност това е истинският отговор. Че, дори и да бях избрана, може би нямаше като с вълшебна пръчица всичко да се промени и аз изведнъж да открия у себе си желание и вдъхновение да правя картички. Че може би е време да си дам почивка и да осъществя всички онези идеи, които ми хрумнаха, когато мислих в каква посока искам да се развива блогът. Не казвам, че никога вече няма да видите направени от мен картички - аз със сигурност ще продължа да правя такива, макар и по-рядко. Но пък казвам, че вече не картичките ще бъдат основният повод да пиша тук.
В крайна сметка искам този блог да бъде поне в някаква степен мое отражение. И ако в момента картичките не са ми приоритет, защо да бъдат приоритет на блога. Може би ще се изгуби единната нишка, която свързваше всички публикации. Може би блогът ще стане по-разпилян, не толкова цветен, но пък надявам се по-интересен и смислен.
Иска ми се да вярвам, че тази промяна ще е за добро.
Каква е идеята ми? Не случайно, когато избирах името на блога, реших то да е Творения и вдъхновения. Още тогава усещах, че искам да имам по-широко поле за изява, по-голяма свобода от тази, която могат да ми предоставят картичките. Осъзнавам, че за мен е важно да споделям своите вдъхновения, онези вълнения, които може би ще подтикнат някого да погледне по различен начин на живота си и това, което го заобикаля.
И друг път съм споделяла, че съм човек, който непрекъснато търси, който си поставя въпроси и дири отговорите им. Самопознанието ми е цел, а търсенето на щастие - на онези малки дози щастие, които извикват усмивка на лицето ми и тихо ликуване в душата ми - част от ежедневието ми. Превръщам това ежедневие в низ от идеи, проекти и начинания, които да ми помогнат да опозная себе си и света по-добре, да се почувствам щастлива и удовлетворена.
Това е просто част от живота ми, част от същността ми.
И реших в този блог да ви разказвам по-често именно за това - за тези мои проекти и търсения. Да ви споделям свои вдъхновения - книги, които съм прочела, блогове, на които съм попаднала, идеи, които обмислям, проекти, които са ме завладяли. Надявам се, че ще ви бъде интересно. Надявам се, че ще успея да открия себе си не само в това, което ми се случва всеки ден, но и тук, в блога. Надявам се, че всеки ще може да открие тук поне една малка доза вдъхновение.
21 коментара:
Привет, Тони. Това, че не са те избрали за гост-дизайнер на Двете Елши няма никакво значение. Чрез твоя блог ти винаги си дизайнер №1.
Браво.Продължавай да изпълваш страниците със толкова много интересни неща.
Признавам, че нямам търпение да изчитам много дълги публикации, но този го изчетох от-до:-)
Мисля, че промяната ще е само за добро. А свързващата нишка ще си именно ти! Няма нужда от друга тема/топик/обединяващ елемент.
Моят блог също е силно хаотичен микс от теми, но само така мога да бъда искрена, мотивирана и вдъхновена.
Пожелавам ти нови идеи и хъс и запозвай с публикациите, липсваше:-)
ПП - Двете елши са загубили без теб;-)
Тони, я горе главата! Това, че ти или някой друг не сте станали гост-дизайнери, не означава, че не го заслужавате. Местата са само 2 и просто нямаше как да отличим всички.
Честно казано за мен твоя блог никога не е бил само за картички. Ти си един от малкото хора, на които с лекота се отдава да поддържа диалог с читателите си и винаги се радвам да те навестявам, защото освен собствени размисли споделяш и находки в нета и представяш страхотни хора.
Така, че тази промяна, която си решила да направиш е един вид надграждане за мен. :) И успех! :)
Тони,
Да си призная, влизам не толкова заради картичките /въпреки че много ги харесвам/, колкото заради публикациите ти.
На мен лично много ми бяха интересни статиите за пътуванията ти, представянето на гости, нещата свързани с пазаруването от онлайн сайтове, скрабукинг и още много други.
Ще ми бъде интересно, ако представяш в блога си и твои фотографии.
Продължавам да следя блога ти с интересен!
Вася
Винаги те следя с нов пост и без повод наистина за мен твоят поглед към нещата е другата част от пъзела на комуникацията. Твоят блог беше едно от първите неща които ме впечатлиха с лекотата и непретенциозността в представянето на темите.
Човек винаги търси новото и различното и аз те приветствам за смелостта, това ми дава още повече надежда, а и повод за посещения в твоето пространство. Стремежа към развитие и усъвършенстване е присъщ за творците.
Много се разбъбрих, а не е присъщо за мен ето, че отново ме вдъхнови!
Промяната ще е само за добро и за добрите! Успех и до скоро!
vilini, благодаря ти за насърчението и милите думи!
Мария, на теб благодаря за търпението - знам какво е да изчетеш от край до край една публикация - и на мен поради липса на време рядко ми се случва. Но пък в твоя блог - често :) Благодаря ти за насърчението!
Гери, всъщност аз не съм увесила нос - напротив. Май по-скоро бях увесила нос, когато търсех и не откривах в себе си отговора на въпроса накъде искам да поеме този блог. Сега съм обнадеждена :)
Благодаря, Вася! Ако знаеш колко много ми се иска блогът ми да бъде интересно място и вдъхновяващо място. Дано да успявам.
bellnell, от сърце ти благодаря. Развълнува ме...
Тони и аз като Мария ...не съм от най-търпеливите и като видя дълги писания, понякога препускам през тях, но твоето го изчетох на един дъх! Мога да ти кажа, че никой от нас не би могъл да се идентифицира само с едно или две неща от нашия живот и именно затова и моят блог постоянно търпи трансформации и върви в различни посоки :) Всички се уморяваме, понякога губим интерес към много любими на нас неща, но това не е край, а само начало и продължение! Аз не разбирам нищо от правене на картички, но ми харесват твоите и най-вече ми харесва винаги, когато споделиш нещо за себе си и от живота ни такъв какъвто е, красив, пъстър, по някога тревожен ...
Поздрави и с нетърпение ще очаквам следващата публикация!
Тони, нямам търпение :-) Идеята ти е страхотна, а и ти си талантлив писател.
Радвам се, че съвсем "официално" ше поемеш друг курс, поне през блога.
Картичките са си картички...и те вече свършиха работата си по имиджа ти.Бяха добро начало и чрез тях ни формира отношение...а от тук нататък - здраве и вдъхновение...
Вярвам, че след като опознаваш и овладяваш себе си, следващата крачка е да намериш начините да го използваш в бъдеше и да помагаш на хората, около теб в живота да осъзнават същото...Виждам уклон към последното у теб от самото начало и за мен не разчитам това, като промяна.
Честно да ти призная, ще те посешавам с по-голям интерес и ще добивам представа за твоята реалност без да ми липсват картичките ти..., защото есенцията им винаги е била в посланията.
и само да допълня: харесва ми, че при теб откривам ситуации,в които съм предизвикана да чета/слушам с други очи/уши: Изгревът, който си избрала за начало...говори достатъчно, стига да можеш да го чуеш:)
и за това не са необходими никакви качествени или не толкова материали...,а само нечие отношение, формиращо друго такова:)
Аз лично харесвах картичките ти толкова семпли , а казващи толкова много!Спирах се при теб не само с очите а и с ума си,провокирана от твоите статии да виждам и обмсилям нещата от други гледни точки!За което съм много благодарна ,че го правеше!
Подкрепям те за решението което си взела,защото съм сигурна ,че в посоката в която тръгваш има много какво да ни дадеш така както ти умееш!От сърце ти пожелавам УСПЕХ!И ще продължавам да те следя!!!:)
Аз тук ще се спирам (както винаги) независимо дали има картички или не! Снимките които показваш, хората с които ни срещаш и сайтовете,които споделяш винаги са ме водили на интересни и възхитителни места!
Попътен вятър от мен!
Ева, с удоволствие чета твоите публикации и всъщност сега се замислям, че и аз самата харесвам блогове, които са малко разпиляни, но пък искрени, пъстри и вдъхновяващи. Това са истинските блогове, нали?...
Lionelsa, ласкаеш ме - ех, да можеше да се нарека писател...Но пък наистина обичам да пиша.
Ле, винаги съм имала чувството, че ти достигаш малко по-близо до мен, че ме разбираш и с малко думи, че нещо ни свързва :)
bejko, усмихна ме. Благодаря ти!
KalySto, благодаря! И на теб - попътен вятър и поздравления! Заслужено спечели това гост-място и с удоволствие ще разглеждам картичките, които ще ни представиш. Сигурна съм, че всяка от тях ще е уникална и красива.
Тони, мисля че си взела най-доброто решение, защото според мен човек трябва да прави нещата, така както ги чувства :)Пък и това е твоето място, важното е ти да се чувстваш щастлива, като пишеш тук. Ще те чета с интерес!
Тони, промените са нещо хубаво. А ти имаш вкус към хубавите неща, така че не ме изненадва решението ти.
Силно се надявам да се запалиш по идеята за journaling (връщам те няколко поста назад)... Мисля, че с помощта на рисунките и колажите най- добре ще можеш да чуеш и изразиш себе си. До скоро!
Nazife, понякога е трудно да разбереш себе си - може би затова са всичките тези мои размисли:)) Благодаря ти!
Green-Eyed Girl, първо поздравления! Със сигурност заслужаваш да си сред дизайнерите на Двете елши. Толкова оригинални и интересни са сътворените от теб картички. Що се отнася до писането - аз продължавам да пиша, всъщност винаги съм го правела, под една или друга форма. И една от идеите ми е именно да споделя повече за това писане:)
Тони, следя блога ти с интерес и съм сигурна, че ще стане още по-интересен! Важното е да правиш това, което ти харесва и доставя удоволствие - дали ще са картички или размисли, няма значение :) Поздрави!
Тони, първо искам да си кажа, че невероятно много харесвам твоите картички и без значение дали си сред избраните или не, твоят стил си ми остава любим!
Второ, много съжалявам за разочарованието ти, но честно казано лекичко се радвам, че тя е станала повод за промяната, която си решила да направиш. Много харесвам, нещата които пишеш и публикуваш извън картичките и наистина с нетърпение ще чакам новите ти изяви:)
Лулу, благодаря ти от сърце. И аз вярвам, че промяната ще е за добро.
Лидия, благодаря!
Аз съм леко разочарована. Без да преувеличавам или да те чеша, твоя блог беше първия, който отварях ежедневно. Картичките ти ми са повече от любими, страшно се захласнах по твоя стил. Надявам се липсата на вдъхновение да се завърне възможно най-скоро:) Макар че харесвам и фотографиите и откритията и начина ти на мислене - картичките ми липсват... поздрави и пожелание за усмивки.
Краси, много си мила, благодаря ти! И за изразеното разочарование - също. Хубаво е човек да е открит. Със сигурност ще продължа да правя картички, просто ще е по-рядко. Всъщност точно снощи направих една картичка и може би скоро ще я покажа тук.
Публикуване на коментар