вторник, 31 май 2011 г.

Открития в мрежата - лятото идва

  • как да си направим чудна лента за глава от стара тениска - Pinterest

  • старата рамка като красив декор за дома и място за съхранение на обици - от Kevin & Amanda

  •  да се отправим на морско пътешествие с тази илюстрация, която може да бъде разпечатана от блога Sprik Space


  • щипките могат да имат и красива страна - като част от саксия или ваза - подробни указания за направата им може да откриете в Дизайн и Декор

неделя, 29 май 2011 г.

Какво общо има между картичките и тортите


Спомняте ли си за тази картичка, която публикувах преди време и чиято публикация все още е сред най-популярните в блога. Тогава искрено се учудих, че получих толкова много коментари и че картичката така се хареса. 
Но колкото повече време минаваше, толкова повече я харесвах и самата аз. Наскоро, когато правих картичките за благотворителния базар в Пловдив, реших отново да направя подобна, макар и в различна цветова комбинация. Не знам дали успях да се доближа до ефектността на първата, но определено комбинацията от кръгове, пеперуди и само три цвята, се оказа успешна и ще я използвам и друг път. 

Всъщност миналата седмица направих първия си опит да покрия торта с фондан. Направих си сама фондана, месих го, точих го и то пък взе, че се получи... нещо. Бях настроена за пълен провал, така че и на това бях доволна. Та покрих някак с него тортата, опитах да я украся, но без бои и инструменти - трудна работа... Всъщност за инструментите излъгах - използвах фигурките за изрязване на пластелин Play Doh :) И се получи ето това:


Не, не, изобщо не очаквайте да пусна снимка в по-голям размер. И тази е достатъчна, за да видите колко тънко мога да точа и че от мен сладкар няма да излезе. И в тази връзка - всички вие, скъпи мои приятелки, които правите онези прекрасни торти, възхищавам ви се. Наистина ви се възхищавам. Едва сега разбрах какво ви коства и колко е трудно.

Та цялото това отплесване с тортата беше, за да ви кажа, че ако можех да правя торти с фондан, щях да използвам същата тази комбинация - три цвята, кръгове и пеперуди, и да направя такава торта. Ще се получи красива и интересна, нали?... Всъщност, ако някой иска да опита, нека го направи. 
Няма да поискам ни едно парченце в замяна на дизайна - стига ми тая награда - да видя на снимка резултата :)

петък, 27 май 2011 г.

...


И тъй като трудно се пише в блога почти всеки ден, без да изпаднеш в празнодумство, днес мисля да си спестя думите, да ви покажа картичката, която всъщност вече сте видели, да ви благодаря отново, че се отбивате тук и да ви пожелая един наистина прекрасен ден. 
БЛАГОДАРЯ ВИ!

четвъртък, 26 май 2011 г.

Патешка му работа


Толкова нови картички имам и толкова малко от тях ме карат да се потупвам по рамото. Всъщност ги харесвам, но имам усещането, че нещо им липсва. Мине се - не мине известно време и навлизам в един такъв период на търсене. Когато чувствам, че това, което правя, не е достатъчно и усещам, че има още нещо - нещо, което ми се изплъзва и не мога да уловя. Наскоро прочетох по повод фотографията, че когато започнеш да не харесваш нищо от това, което правиш, започваш да се развиваш. Не знам дали се развивам, но търпеливо изчаквам  да видя къде ще ме отведе този път неудовлетвореността.

Всъщност тази картичка е сладка - харесва ми комбинацията от цветове, харесва ми малкото пате, така целеустремено закрачило нанякъде. В момента не мога да кажа, че съм особено целеустремена, но определено съм се запътила нанякъде - и аз като патето. Дано по пътя прехвърчат пеперудки - за да ми е цветно и да не е скучно.

сряда, 25 май 2011 г.

Падуа и Пиза

След емоционалния ден във Венеция, следващата сутрин в Падуа
мина сякаш насън.



В ума ми проблясват откъслечни спомени за забележителностите, които успяхме да посетим за няколкото часа в този така интересен град.

Базиликата "Свети Антоний", в която се съхраняват мощите на Св.Антоний и която, уви, беше опакована за реставрация и нямам нито една хубава нейна снимка. Ако ви е интересно да  видите базиликата, ето една снимка от Flickr.
Вместо да снимам платнищата, аз реших да обърна внимание на монасите-фотографи и техните модели - гълъбите:


В самата базилика се съхраняват мощите на Св.Антоний и е едно от Светите места за християнството. Всъщност това за светите места го научих, едва след като се върнахме, тъй като явно съм се разсейвала, докато екскурзоводът е говорел. Между другото, и без да знам, че мястото е свято, се почувствах много особено там. Наистина за пръв път виждам мощи на светец и се позагледах в гласните му струни, изложени сред богата украса, но не за любопитството говоря. Атмосферата там сякаш вдъхва страхопочитание и наистина създава усещането, че се намираш на много специално и заредено с енергия място.
Непременно се отбийте там, ако отидете в Падуа.

Кафенето Педроки, открито през далечната 1831г., което зърнахме за малко:



Създаденият през 1222г. университет в Падуа - един от най-старите в Европа, в който са преподавали Петрарка и Галилей, а образованието си са получили Данте и Коперник. Това са гербовете на преподавателите по стените във вътрешния двор на университета:



И накрая великолепния пазар за плодове и зеленчуци, откъдето се сдобихме с доволно количество ягоди. Настанихме се на тревата сред множеството студенти и си ги хапнахме направо от кесията - Слава Богу, оказа се, че имаме здрави стомаси, защото немитите ягоди не ни изиграха лоша шега.


Следобед се озовахме в Пиза. Едва сега научих, че прочутата наклонена кула всъщност е била предназначена за камбанария и е част от цял комплекс - т.нар. Площад на чудесата: 




Между другото, на живо кулата ми се стори ми се стори много по-красива и впечатляваща, отколкото на снимките, които бях виждала дотогава. Представях си я някак по-малка, по-сива, по-незабележима. Но огряна от слънцето в този прекрасен майски следобед, тя сякаш излъчваше светлина и великолепие:


Отново предпочетохме да полежим на тревата, отколкото да се катерим нагоре по кулата. Сигурна съм, че сме изпуснали страхотна гледка - но пък тъкмо имаме повод да отидем още веднъж. За сметка на това тревата бе зелена, мекичка, затоплена от следобедното слънце и бе толкова интересно да наблюдаваш всички тези хора, протегнали в най-разнообразни пози ръце, за да създадат впечатлението, че държат кулата в ръцете си.

Когато пътувам, не обичам бързането, предпочитам да поседна, в случая - полегна на тревата и да оставя животът да тече покрай мен - така най-добре мога да усетя атмосферата на едно място. Затова и не мога да разкажа много за музеи и галерии, но пък с пейките, тревите и вкусното хапване, определено съм наясно.

неделя, 22 май 2011 г.

Накъде потегляме


Добро утро! Знаете ли накъде се отправяме след малко - към най-южната точка на България, връх Вейката, откъдето би трябвало да се открие прекрасна гледка не само към България, но да зърнем и Бяло море, та дори и остров Тасос. Точно преди година на този ден се завърнах от Дания (снимките от Проекта 365 много точно показват какви съм ги вършила предходната година по това време) и това ме накара да се замисля, че всъщност конкретната дестинация няма чак толкова голямо значение. Пътуването си е пътуване и то винаги ме зарежда с енергия и ме прави щастлива.

И преди да потеглим, нека все пак ви представя днешната картичка. Всъщност... какво ли да ви я представям. Ако се затруднявам някога да пиша за нещо, то определено това са картичките ми. Никак не ми идва отвътре да напиша - виждате малки пеперуди, поздрави за рожден ден и ярки цветове. Затова само отбелязвам, че я включвам в предизвикателството на Clean&Simple и отивам да се поразсъня още малко, преди да се отправим на път.

петък, 20 май 2011 г.

Картичка с мартини и... маслини


Най-малкото аз имам право да показвам подобна картичка. Какво ти мартини, какви ти маслини. Да не говорим за тостове... И преди да ви хвърля в недоумение, признавам веднага - не консумирам алкохол. Не че съм някакъв върл противник на всички човешки слабости - имам си много от тях, и то в изобилие, но алкохолът определено не ми се отдава, опитвала съм. Зададе ли се някое събиране и започнат ли да се вдигат наздравици, започвам да се чудя къде да си дяна чашата с вода. Най-голямото ми постижение е половин чаша червено вино в някой студен зимен ден. И то само защото е най-безотказното средство за сгряване на ледени крака :)

Но това, че с алкохола не сме на ти, не означава, че не харесвам тази си картичка. Напротив - цветовете й са точно по мой вкус, а и ми допада това, че става за всякакъв повод. Тези дни по блоговете попаднах на толкова картички за абитуриенти, че веднага си помислих - как поне една не направих - дори и през ум не ми мина. Но ето че тази картичка може да мине за моята абитуриентска такава.  С пожелания за бистра глава и хубав ден - до скоро!

вторник, 17 май 2011 г.

Да продавам ли картичките си...


При поредното запитване, което получих, дали продавам картичките си, обещах, че ще намеря начин да го направя. Оттогава наистина обмислям как бих могла да го сторя, но, честно казано, все още съм много далеч от откриването на топлата вода. 

Нека ви кажа нещо за себе си - въпреки принципно оптимистичната си и ведра природа, в някои отношения мога да бъда ужасно черногледа и да виждам само недостатъците в някое ново начинание. Да не говорим, че амбиция при мен много трудно може да се открие, при това при внимателно търсене. Затова и никога не съм имала особено желание да продавам картичките си, а мисълта за какъвто и да било вид търговия по-скоро ме хвърля в тих ужас, отколкото да ми носи въодушевление.

Преди време бях писала защо не приемам поръчки и продължавам да го мисля. Но от  известно време започнах да се питам защо наистина не продавам вече направените картички, ако някой иска да ги купи. Колкото и да ги раздавам, подарявам и предоставям за участие в разни благотворителни базари, с тези мои темпове купчината картички у дома продължава да расте. Пък и с една евентуална продажба бих могла да покрия поне част от стойността на материалите. Така убеждавам себе си...

И когато в крайна сметка успях да се самоубедя, а и обещах, възникна следващият въпрос  - как всъщност да стане това. Не че съм провела някакво детайлно проучване, но аз лично не открих нито един хубав български сайт, който да предоставя платформа на творци да продават създаденото от тях.

Единственият сайт, който ми харесва, и от който аз самата съм пазарувала, е Етси. Имам отдавна регистрация там и дори такава за магазинче, в което, както може да предположите, не се продава абсолютно нищо. Та тези дни мъдрувам как да съчетая платформата на този сайт с моите реалности. Защото всъщност там се плаща единствено с PayPal и кредитни карти и е ориентиран по-скоро към световния пазар, а не този в България. Дори българските творци с магазинчета в сайта продават в чужбина, а не тук. И от това ми ти дълго мислене стигнах до ...кривата круша. Затова и реших да споделя с вас за тези си колебания, може би ще ми помогнете да направя крачка в някаква посока.

P.S. За колебанията, че няма смисъл изобщо да опитвам, защото така и така няма да имам никаква продажба, по-добре изобщо да не отварям дума. Казах ви, че мога да бъда от черногледа, по-черногледа :))

понеделник, 16 май 2011 г.

Венеция

Дойде време да ви разкажа за пътуването ни до Италия. Реших да разделя този своеобразен пътепис в три публикации - всяка от тях посветена на трите дни, в които бяхме в Италия. Първият ден опитахме да пребродим Венеция. Вторият ден - надникнахме в Падуа и Пиза. А на третия ден се влюбихме във Флоренция.

Но нека започнем с първата спирка от нашето пътуване - Венеция.
До там стигнахме с корабче в ранните сутрешни часове. Беше облачно, тихо. 



Когато преминахме по мостчето и стъпихме на брега, започнах плахо да се оглеждам. В първия момент изобщо нямах усещането, че се намирам във Венеция. 


Сякаш винаги, когато се озовеш на място, за което толкова много си слушал и чел, първата реакция е на леко разочарование. Може би очакваш да видиш приказно място, което спира дъха ти. Е, Венеция не успя да ме накара да ахна в тези първи минути. Но пък веднага ме заинтригува, подмами ме из тесните си улички и колкото повече бродехме из тях, толкова повече ми харесваше. Бях чела че Венеция е западнала, олющена, претъпкана, овехтяла и може би в някаква степен наистина е. Но пък това не пречи да усетиш великолепието, очарованието, особената й красота, духа на отминалите времена. 


Всъщност сега ще ви разкажа кои свои заблуди успях да разсея в този един-единствен ден там.


Че Мостът на въздишките е внушителен, много тайнствен и изключително впечатляващ. Уви, не е. Всъщност е толкова малък, че спокойно можеш да го подминеш, ако не обърнеш внимание на десетките туристи, които го снимат. На всичкото отгоре в момента е почти опакован в едно синьо платнище, което определено не му помага да изглежда кой знае колко романтично.



Втората заблуда, която се разсея набързо, бе свързана с  улиците на Венеция. Не знам защо бях решила, че във Венеция улици няма. Очаквах канали, канали и само канали. Оказа се, че улици всъщност има - при това доста. Едни такива мънички, завъртяни, толкова тесни, че трудно биха се разминали двама човека. В един момент си помислих - точно тук бих се изгубила на първата минута, ако остана сама. Влюбих се в тези улички. Докато вървиш по тях и над теб се извисяват високите, стари сгради, се чувстваш така, сякаш си се пренесъл в друг свят. Романтично и тайнствено. 




Третата заблуда бе свързана с гондолите. Дядо ми, който в един етап от живота си, е бил лекар на презокеански кораби, при едно от своите пътувания бе донесъл голяма и красива гондола, която стоеше на почетно място вкъщи. Та явно тази гондола бе оставила в мен впечатлението, че всички гондоли са богато украсени, едва ли не златни, с малки кабинки със завеси, а гондолиериите - прекрасно облечени и с широкополи шапки на главите. Да, ама не. Честно казано, гондолите ми заприличаха повече на канута, а гондолиерите... хм, не че изглеждаха зле, но определено нямаха много общо с малкия гондолиер на гондолата от моето детство.



И последната разсеяла се заблуда - за площада Сан Марко и гълъбите. Точно този площад в моите представи бе накацан с хиляди и хиляди гълъби. Когато отидохме там обаче, такива просто нямаше. Тъкмо вече бях решила, че венецианските гълъби са се отправили на околосветско пътешествие,  когато прегледнялата ми душичка реши да хапне един сандвич. Само минута по-късно вече бях обградена от гълъби, които след като не се задоволиха с падналите на земята няколко трохички, решиха да ми накацат и по ръцете. Е, това вече бе истинският Сан Марко.



Въпреки всички разсеяли се заблуди, Венеция не бе разочарование. Напротив. Там хапнах най-вкусната лазаня, която съм яла през живота си, влюбих се в нейните улички, захласнах се по великолепните сгради, усетих романтиката на каналите, насладих се на невероятната гледка от моста Риалто и в крайна сметка прекарах един наистина чудесен ден.


събота, 14 май 2011 г.

Привет :)


Тъй като още съм в мъглата на отминалото пътуване, напрегнатата седмица, недоспалите утрини и уморените вечери, не очаквайте скоро многословни публикации. Просто минавам набързо да ви поздравя с тази картичка и да ви пожелая хубав уикенд :)

четвъртък, 12 май 2011 г.

Открития в мрежата - в цветен вариант

  • днес откритията ми са няколко страхотни идеи, свързани с цветя - като тази малка градинка от ботуши от блога Rosy Posy, която ме кара да се усмихна всеки път, когато я погледна:


  • или тази красива роза, направена от пластмасови лъжички с помощта на свещ - от блога Can't stop making things


  • ето за какво може да употребите самотните чорапи, чиито братчета са се изгубили в неравна битка с пералнята или простора - да облечете малки саксии - от ohdeedoh


  • и накрая една чудесна идея за декорация на дома - ваза от буркан, закрепен на дъска на стената. Красиво е, въпреки простичките материали или може би точно заради тях - от Creative Minds without Borders:



сряда, 11 май 2011 г.

Щастливи дни


Докато събера сили и намеря време да пиша за пътуването до Италия, ще ви показвам  картички. Като тази например. Желая ви хубав ден :)

понеделник, 9 май 2011 г.

На гости в Something...


Завърнах се... Изморена, но пък пълна с  впечатления и емоции. 
 Да обиколиш Венеция, Падуа, Пиза и Флоренция за около три дни се оказа задача ако не непосилна, то със сигурност изтощителна. Но пък колко щастлива и вдъхновена се чувствам сега :) 

Всъщност за щастливата ми усмивка има още един повод. Гостуването, за което писах  преди няколко дни. На гости съм не къде да е, а в един много, много любим мой блог - Something...

Lulu е просто невероятна и й се възхищавам с цялото си сърце - сладкодумна, остроумна, невероятен фотограф, страхотен готвач и човек с чувство за стил, композиция и оригинален поглед, които превръщат всяко посещение в блога й в истинска наслада.

Така че, ако поради някаква случайност, все още не сте открили нейния свят, непременно го направете. А ако искате да видите и една моя любима рецепта за ябълков сладкиш с карамел, пресътворена от Lulu, ето и публикацията с моето гостуване - На кафе: Красотата на простичките неща.

Тези дни ще е добре да опитам да събера мислите си - ако успея, ще се видим отново тук с поредната публикация. Така че до скоро :)

вторник, 3 май 2011 г.

Ягодова картичка


Днес, честно казано, не ми хрумва нищо интересно, за което да пиша. Затова просто ще ви покажа поредната картичка и ще ви пожелая хубави празници. 

Да, знам, че все още предстоят работни дни, но аз от вчера съм в отпуск, днес ще приготвям багаж, а утре ще се отправим на малко пътешествие, така че вече определено съм на празнична вълна. След няколко дни мълчание, се надявам да се видим отново в понеделник, когато ще гостувам в един прекрасен блог. Няма да разваля изненадата, като ви кажа името на блога, но ще си заслужава да се отбиете в него, уверявам ви :)

С пожелание за забавни и, надявам се,  слънчеви почивни дни - до скоро.

неделя, 1 май 2011 г.

В началото на м.май - нов проект


Чудех се коя картичка да ви покажа днес и докато разглеждах вече направените, попаднах на тази. Усмихнах се на съвпадението и реших, че май наистина това е подходящата за днес картичка. Сигурно се питате защо. Следва пояснение :)

Между другото, най-хубавото на тази картичка за мен лично е надписът. Бях попаднала на него преди време в мрежата и реших, че непременно ще го използвам в някоя от картичките си. Всъщност не бих имала нищо против и да го разпечатам в голям формат и да го сложа на видно място вкъщи, за да си напомням коя е истинската красота.

А съвпадението, за което говорих, бе едно решение, което взех съвсем спонтанно тази сутрин. Предисловието е следното: Писала съм тук, че обичам проектите. Лични проекти, свързани с ежедневието ми. Когато писах за минимализма, споменах, че този проект се изразяваше в това всеки ден да изнасям от дома си по една ненужна вещ. Акцентът бе на "всеки ден".  
При проекта, който нарекох "Благодарност", всеки ден записвах по три неща, за които съм благодарна. Отново всеки ден.

И сега реших да посветя м.май на външния си вид, като всеки ден правя по нещо за себе си и по-конкретно за външния си вид. 
Само мога да предполагам колко тъпо звучи :))
Но с риск да звуча точно така, продължавам смело. При мен нещата се получават, когато съм последователна, когато правя малки стъпки, когато не полагам кой знае колко усилия и не отделям кой знае колко време. И съм се убедила, че най-добрият начин за това е именно да правя всеки ден по нещо в продължение на един определен период от време - месец например. Ако искам да създам хроника на семейния ни живот, снимам всеки ден - така се появи Проектът 365. Ако искам да погледна на живота си от различна гледна точка, обръщам внимание на благодарността. А ако искам най-после да започна да се грижа по-добре за себе си, посвещавам месец май на това и започвам всеки ден да правя по нещо малко, свързано с външния ми вид. Да, уви, склонна съм, да намирам време за всичко друго, но не и за ежедневните грижи за начина, по който изглеждам. За мен е важно и всеки ден да записвам какво съм направила за проекта. Нещо като отчет пред себе си - защото не го ли сторя, седмица по-късно, вече отдавна ще съм забравила за намеренията си.

Опитайте някой път. Изберете си област, в която искате да се развиете или да внесете някаква промяна. След това посветете един месец на нея. Всеки ден правете по нещо малко, нещо, което не отнема много време и си записвайте стореното в края на всеки ден. Ако искате да напреднете в английския език, учете по десет думи всеки ден или прочитайте кратък текст. Ако искате да разчистите дома си, изнасяйте по една ненужна вещ всеки ден. Ако искате животът ви да стане по-интересен и предизвикателен, правете всеки ден по нещо ново и непознато за вас досега. 

И после елате тук и ми кажете - 
за да не сe чувствам самотна в моите си проекти :)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...