вторник, 12 април 2011 г.

Как върви проектът 365?


Снимате ли още? Ако вече не - защо, какво се случи? А ако продължавате да снимате всеки ден, как се чувствате? Харесва ли ви проекта? Чувствате ли се вдъхновени и обнадеждени, че ще го завършите? Кое ви допада? А кое не?

Аз продължавам да съм влюбена в проекта. Да, знам, че звучи малко пресилено, но наистина се чувствам така. Продължавам да мисля, че това е едно от най-смислените неща, с които се занимавам в свободното си време. Продължавам да снимам всеки ден и продължавам да пиша всеки ден. Различното тази година е, че ако миналата година избирах само една от снимките за снимка на деня, тази година понякога снимките са две или три.

Основен обект на фотографските ми набези продължават да са децата ми, но напоследък опитвам и аз самата да се появявам по-често в проекта. Всъщност не е толкова трудно, защото и двамата малчугани искат да снимат и често спорим за това у кого да е апарата и кой да направи поредната снимка:)
Продължавам да обръщам малко внимание на красотата на снимките и издържаността им от фотографска гледна точка и да се съсредочавам върху емоционалната им стойност.
Опитвам да улавям ежедневието, малките неща.
Опитвам да създам хроника на живота ни.

С интерес очаквам да прочета какво се случва при вас.

16 коментара:

eva bor каза...

Привет Тони! Красиво снимаш :) Аз съм от тези, които се захванаха с този проект и за около 2 месеца вече имам поне 4-5 дни пропуск :( Снимам от около 8 месеца всичко на всичко така, че ми е първи опит, но имам дни напоследък, когато ми липсва вдъхновение, имам и такива, в които смятам, че нямам нито едно прилично попадение ... Позволявам на злободневните си грижи и проблеми, да се отразят на настроението ми и от там и на любимите ми занимания и хобита ... Поздравления за успешния проект и то втора поредна година! Продължавай в същия дух, а такива като мен, ще се опитваме да следваме твоя пример :)

Toni каза...

Привет, Ева! По отношение на мен по-точно е да се каже - понякога снимаш красиво :)) Повечето от снимките ми са безумно обикновени. Всъщност и друг път съм го писала - едно от важните неща, за да докараш проекта докрай, е да не се стремиш всеки ден към попадения. Ако се получат - добре, ако не - какво от това, нали няма да организираме изложба. Моите снимки рядко са попадения, но пък си ми харесват - защото на тях е някое от децата или пък... вчера беше глухарче например, предишния ден - сплетената ми плитка. Разни такива злободневни неща.
Но ти всъщност напредваш успешно с проекта - няколко пропуснати дни не са нищо кой знае какво. Просто продължавай да снимаш :)

Lionelsa каза...

Аз префразирах твойто 365 в 12 - по една снимка за всеки месец, които после ще аранжирам в албум като отражение на изминалата година. Разбира се, в месеца правя много повече от една снимки :-)
Идеята ми дойде, когато прочетох за твоя проект, а вече бях изпуснала повечето дни на януари. Тогава отделяхме с половинката наши снимки и се бяхме спряли само на 12, които ни показват в различна светлина.
Предполагам на моменти ще е трудно да отедля само п една снимка, но именно в това е красотата :-)
Да кажем, че това е малка крачка към големия проект, може би догодина.

Руми каза...

Ще споделя и моя опит от проекта. Пръвоначално идеята ме привлече толкова колкото и уплаши, най-вече заради постоянството, което изисква. Давайки обаче отговор на въпросите, с които се сблъсках тогава ми помогна много за успешното й реализиране.
Какво целях с този проект? Исках да документирам ежедневието ни. Този отговор сам по себе си ми даде безброй идеи за това какво да снимам.
На второ място несъмнено, бе качеството на снимките. Разбира се, че много исках снимките ми да са като излезнали от списание, но в последствие разбрах, че на този етап от възможностите ми и ангажираността ми това е почти невъзножно и реших да приветствам Несъвършеността. Приемането й не като изключване на стремежа към съвършенство и развитие, а като начин да бъда по-добра и снизходителна към себе си.
Третият въпрос беше: Мога ли да бъда постоянна? Тук вече трябваше да положа малко усилие. Изградих навика да посягам към апарата всеки ден, да записвам мислите си всеки ден. Все още обаче работя над този да ги upload-вам всеки ден.
Надявам се с тези думи да съм помогнала на някои от вас. Продължавайте и не се отказвайте!!!

Lina каза...

Тони, това е един от най-хубавите проекти, с които съм се захващала. И макар, че снимките ми не са най-хубавите са като дневник /нещо което никога не съм успявала иначе да имам/. Надявам се да успея да го завърша и ти благодаря за вдъхновението! Усмивки от мен :-)

Toni каза...

Лина, много се радвам, че при теб нещата вървят. Наистина си заслужава :)
Руми, страшно много ми хареса това, което си написала - да приемем несъвършенството не като изключване на стремежа към съвършенство и развитие, а като начин да бъдем добри със себе си. Опитвам се да го правя.
Lionelsa, идеята ти е чудесна :)
И в тази връзка веднага ми хрумна каква скрапбук-страница бих могла да направя - с 12 снимки за всеки от изминалите месеци през миналата година. Благодаря ти за вдъхновението!

Lulu каза...

Опитах се да водя този проект, но за съжаление го изоставих може би на втория месец. Не, че не ми харесваше или нямах въдхновение. Просто понякога не ми стигаха силите. Другият ми проблем беше нпрекъснатото носене на апратата с мен.

Toni каза...

Лулу, аз не нося апарата със себе си, освен през уикенда или ако пътуваме някъде. През зимата е много трудно снимането у дома, но, както казах, не държа снимките ми да са издържани от фотографска гледна точка.
Ако решиш отново да опиташ някой ден, аз съм насреща за подкрепа :)

Chiges каза...

Изоставих проекта на пети април :(. Просто в един момент си дадох сметка, че се насилвам. Не ми беше проблем постоянството, но точно този сезон в един момент установих, че имам снимани основно децата и Котка. Не че има нещо лошо, кой не обича да снима децата си, но на тях самите им омръзна да ги преследвам :), а и наистина ми се снимаше нещо различно. Сега се случва на ден да снимам по 2-3-5 вълнуващи неща както и 2-3 дни без снимка, но май това е моя начин.
Знаеш ли че бях започнала да изпитвам лека вина, че не успях да се справя. Добре че случаят ме доведе тук да се изповядам :).

Toni каза...

Chiges, в крайна сметка всеки е важно да открие своя си начин и своя си проект - онзи, който го удовлетворява и му носи радост. Започне ли да ни тежи, какъв е смисълът да продължаме?...
Радвам се, че ти си открила своя подход към проекта. Това наистина е най-важното.

LaMartinia каза...

O, продължавам, Тони, вече близо 4 месеца и съм много доволна. Е, някои дни не ми се снима, или не ми се носи камерата, нормално. И аз не държа всеки кадър да е изключителен, а просто да го има и да носи емоция и спомен. Проектът е страхотен и съм много доволна, че го започнах, мисля, че ще го доведа до успешен край:-)

Toni каза...

Мария, от време на време преглеждам стрийма ти във Фликр и виждам, че при теб нещата вървят просто чудесно. Много ти се радвам, още повече, че правиш наистина красиви снимки.

LaMartinia каза...

Благодаря ти! Не ги качвам редовно, защото не винаги остава време, но пък е важно за мен да го правя, защото ми действа като стимул за постоянство:-)
Защо вече не пишеш във фотографската тема?
Поздрави и хубав уикенд!

Toni каза...

Да, не пиша, но пък от време на време чета и общо-взето следя темите. Във фотографията напредвам с някакви си мои охлювски темпове и, честно казано, не се чувствам особено адекватно сред толкова наистина добре снимащи момичета. А дори и тези, които не снимат страхотно, видимо напредват и търсят непрекъснато начини да се развиват. Аз я карам по-лежерно :)

Eli каза...

Страхотен блог и страхотен проект! Съмнявам се да започна да снимам всеки ден (като за начало, нямам хубав фотоапарат - да не кажа никакъв), но определено ще се замисля дали да не започна да правя нещо 'за всеки ден'. Като например да опитвам по един нов сладкиш или пък да пиша по едно хайку... Обичам такива предизвикателства, и определено се вдъхновявам от хора, които ги следват докрай!

Toni каза...

Здравей, Ели, и добре дошла тук! Благодаря ти за милите думи! Що се отнася до проектите "за всеки ден", техен верен почитател съм. Непрекъснато се заемам с някакъв такъв проект, макар и времетраенето на всеки да е съвсем различно. Проектът 365 е вече ежедневие, но освен това понякога си поставям за цел да правя по една скрапбук-страница всеки ден в продължение на една седмица например. Или пък миналата седмица се заех с проекта "Седмица от живота", в който в продължение на седем дни правя наистина много снимки и записвам какво ни се случва с разни малки подробности, а след това с тези снимки и думи правя албум. Хрумва ми също да правя по една рисунка всеки ден или пък да записвам всеки ден какво ме е накарало да се почувствам щастлива. Възможностите са безброй. И много се радвам, че в твое лице откривам съмишленик :)

P.S. Между другото, блогът ти е чудесен и аз като един верен почитател на козметиката започвам да го следя :)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...