Cute as a button

Току що преброих колко пласта има на тази картичка и установих, че са цели седем - без да броим копчето. То е осмият елемент:) Доста необичайна за мен картичка. Естествено, първоначалната идея бе съвсем различна -  картичката да е просто бял картон с кръгчета декоративна хартия. Но в крайна сметка се оказа, че представите ми доста се разминават с действителността и  започнах да добавям, и добавям, и добавям хартии, докато най-накрая казах - стига. Още нещо и картичката щеше се превърне в истински миш-маш. 

Харесвам мисълта на Екзюпери, че съвършенството е достигнато, не когато не можеш да добавиш нищо повече, а тогава, когато вече не можеш да премахнеш нищо. Всъщност точно днешната картичка не е най-добрата илюстрация на тази идея, но пък ми даде повод за размисъл. За точния момент, в който да спреш. 

Във всяка една картичка, която създавам, опитвам точно това - да предам посланието й с минимум материали, цветове и елементи. Да не добавям нищо излишно и да  спра в точния момент. За мен това наистина е изключително важно. Не се стремя към изобилие, а претрупаността ме натоварва. 

Затова и следващия път, когато се заловите с направата на картичка или с друг проект, опитайте този подход - не мислете какво още може да добавите, а открийте точния момент, в който да спрете.