Преди няколко дни прочетох
една публикация на Дамаянти, която истински ме зарадва и вдъхнови.
И друг път съм споменавала тук, че сред всичките ми хобита това, към което изпитвам истинска страст и проявявам нетипична за мен последователност и упоритост, е скрапбукингът. Някои от вас знаят, но преди години имах блог, посветен именно на това ми хоби. Поради причини - знайни и незнайни, спрях да го поддържам. Не съм съжалила и за миг за това си решение, но понякога ми се случва да изпитам леко съжаление за това, че тук, в този блог съвсем съзнателно лишавам и вас, и най-вече себе си от възможността да споделям неща, които ме вълнуват и които ми се струват важни. Всички те, свързани със скрапбукинга. Може би, защото, от една страна, скрапбукингът е много лично хоби - благодарение на него разказваме историята на живота си, а аз никога не съм се чувствала удобно да занимавам със собствената си персона и със собственото си семейство цяла аудитория. От друга страна, за мое огромно съжаление, това хоби никак не е популярно тук - за разлика от Америка например, където са го превърнали в индустрия с размах и солидни печалби. Съответно си задавам въпроса дали ще срещна разбиране, интерес, внимание и дали изобщо някой ще прочете написаното. Но Дамаянти, без изобщо и да предполага, ми вдъхна солидна доза кураж и ето че реших да започна да пиша тук малко по-често за скрапбукинга.
И първата малка стъпка в тази посока бе да изровя част от старите си публикации и да ги споделя с вас. Ако искате да научите що е това скрапбукинг, непременно прочетете
чудесната публикация на Дамаянти. А аз ще ви представя моята интрепретация с една публикация от 2008г.
Първоначалната идея на тази публикация бе да опитам да обясня какво всъщност представлява скрапбукингът. Потърсих информация в интернет и действително открих на английски език множество статии. Прегледах някои от тях, опитах да извлека най-същественото, но в крайна сметка ... размислих. Като че ли не е особено важно как се е зародило това хоби, нито пък как се е развило, за да стигне до днешните мащаби. Пък и същността на скрапбукинга може да се предаде само с няколко думи - творчески начин да разкажете история чрез снимки, цветове, символи и текст. Това е. Но само до момента, в който решите, че за вас е важно не само това албумите ви да изглеждат малко по-прилично и различно от обичайното...
Ето как първоначалната идея за тази публикация придоби съвсем нови измерения, за да стигне до:
Защо скрапбукингът може да бъде много лично изживяване?
Моята гледна точка.
На пръв поглед скрапбукингът е просто колаж - от снимки и думи.
Всъщност не е задължително да има думи. Може да са само снимки на фона на цветните хартии и някое друго цветенце за разкош.
Но... пък ако помислите...
Това са вашите снимки и вашите думи.
Вие избирате снимките, преценяте думите, подбирате цветовете. Влагате лично отношение. Дори и без да искате, излагате на показ вас и вашите емоции и настроения - всъщност всеки вид творчество го прави.
В снимките отразявате късчета от вашия живот, в думите давате израз на вашите впечатления.
Така че неминуемо е - разкривате себе си в някаква степен.
Когато го осъзнаете, може да пристъпите още крачка напред. Съзнателно да се стремите към това разкриване. Не като самоцел, а като начин да опознаете по-добре себе си.
Когато търсите пътя, по който да разкажете определена история - когато подбирате снимките, когато преценяте думите, вие всъщност осмисляте отново онова, което се е случило. Може би го преживявате по нов, различен начин. Виждате себе си отстрани. Оценяте детайлите. Забелязвате подробностите. Изживявате отново чувство, емоция. Усмихвате се, натъжавате се.
Но всъщност не спирате дотук.
След това му придавате осезаема форма. Спомените ви се превръщат в нещо, което може да видите, пипнете, усетите.
В скрапбукинга вие разказвате истории и тези истории се превръщат в творчество.
Важно е или поне аз намирам за важно да прекрачите рамката на "съчетание от снимки и цветни елементи" и да опитате в този "разказ" да изразите личното си отношение и вашите емоции. Важно е за вас. И може би за тези, които след години ще разглеждат сътвореното. За вас е важно като път за себеразкриване и себепознание. За останалите, но също толкова и за вас - като начин да пренесете през времето не само образи, но и емоции, настроения, да съхраните като ценност изживяното.
Това е личното в скрапбукинга - разказването на вашата история по нов начин и съхраняването и.
И колкото по-лично го направите, толкова по-добре.
