понеделник, 28 януари 2013 г.
Какво се случва...
Сякаш съм заспала зимен сън - или поне блогът създава такова впечатление. Тишината тук през последния месец е просто отчайваща. Всъщност животът ми си върви в обичайното леко забързано темпо с една малка, но пък съществена разлика поне що се отнася до блога - не правя картички. Опитах един-два пъти - не се получава. Сякаш съм се превърнала в непозната особа, която никога, ама никога през живота си не е правила картички и сега се чуди откъде да започне. А и като започне, не стига доникъде. Звучи почти отчайващо, но всъщност не се чувствам отчаяна. По-скоро наблюдавам себе си с интерес - като екземпляр в някакъв странен научен експеримент и очаквам какво в крайна сметка ще се случи.
Но ми е малко съвестно, че не намирам време и желание да пиша тук. Липсват ли картичките, губя ритъма си на писане, а и ги няма постоянните теми, с които доскоро блогът придобиваше своя облик. Всъщност съм се заела с други творчески проекти, но всички те са дотолкова свързани с личния ми живот, че, уви, не мога да преодолея себе си и да пиша за тях тук.
Сега съм просто в процес на изчакване. Дали отново музата ми към картичките ще се върне или ще открия, че искам блогът да поеме в съвсем друга посока. Та това ми се искаше да споделя... ако някой се пита какво се случва. Всичко е наред и ви изпращам усмивки :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
9 коментара:
Тони, имала си нужда от почивка. Сега събирай впечатления и емоции, вдъхновението само ще си дойде....
Ползотворна и вдъхновяваща нова седмица!
Тони, такова прекъсване е необходимо при всички дейности. Хубаво е, че може да си го позволиш, т.е. не си длъжна да продължиш да правиш това, от което искаш да си починеш, а след като мине малко време ще се завърнеш с двойно повече енергия, страст и всичко ще се получава сякаш само! Enjoy :)
Усмивки и за теб, Тони и прави това, което ти носи удоволствие на теб самата. На нас ни липсваш, но сме наоколо и те дебнем в засада, когато имаш желание да се появиш пак ще сме тук.
Тони, всички имаме такива моменти, но съм сигурна че вдъхновението ще те сполети с нова сила, а защо не и в непредвидена посока :)
За щастие след всеки застой идва нещо ново и вълнуващо :)
Усмивки и за теб:)
Мислех, че съм само аз, а то е някаква епидемия:) Аз набедих сезона за липсата ми на желание да снимам:)
Тони, тези редове ми звучат толкова "познато"... вероятно е нужда от почивка, от преосмисляне на вдъхновението, от събиране на нови сили за още красиви неща - независимо картички или друго. При мен лично този период продължава още, вече не броя месеците, които изминаха, но вдъхновението се връща тихо. И при теб ще дойде някоя сутрин или вечер и ще се прегърнете отново :)
Здравей Тони,
Бях се притеснила какво се случва с теб. Отварям всеки ден блога ти , но теб те няма. Зарадвах се днес, че си писала :)Опитай да плетеш ще ти помогне :)При мен винаги се получава. Голям релакс изпитвам :)
Поздрави и много усмивки!!
Ох, Марина - разсмя ме до сълзи :)))
Благодаря ти!
Но аз и плетене... ако ме познаваш в реалния живот, и ти би се разсмяла. Аз съм разпиляна, нетърпелива... Липсва ми и методичност, и последователност. Да не говорим, че куки не съм хващала през живота си - всъщност излъгах, сега си спомних, че като дете съм го правила и ми беше интересно. Не сега... не, не мога. Твърде голяма превъзмогване ще ми е нужно. След години ще си помисля :))
Тони,аз реших че си на почивка или екскурзия;-) Даже си мислех ,че си в Рим;-)Очаквах снимки от някое чудно кътче и дълга публикация за мястото където си била.
Сигурна съм ,че вдъхновението пак ще се върне при теб,а до тогава не прави нищо- просто си почивай!
Желая ти слънчеви дни и много усмивки!
Публикуване на коментар