Тази седмица не направих нито една картичка/тези, които виждате, са от миналата/,
нито пък скрапбук-страница - да, нито една,
не снимах нито един видео-клип,
не подготвих публикация за рубриката "За щастието",
и макар че снимах всеки ден, някак успях да "забравя" да кача снимките си във Фликр.
Тази седмица не създадох нищо,
не ми хрумна никаква интересна идея,
не започнах никакъв нов проект.
Като се замисля, не сготвих дори едно ядене у дома.
И успях да не изпитам капчица вина заради това :)
9 коментара:
Хихихихххх.... Много ми хареса последното изречение. Направо си е било седмица на мързелуване и релакс, но всеки има нужда и от такива. Е, при мен след подобни дни, се отразява на кантара ( килце, две нагоре ) но пък искренно си давам за душата в такива седмици и много добре се чувствам след това.:-))))
Според мен това е презареждане!Всеки има нужда от това,много е хубаво ,че си успяла без да те гризе съвестта ,на мен обикновено на 3-4 ден взима да ме яде от вътре ..
И честит 1ви април!
Ах,Тони,аз пък ти повярвах ...ми ,защото и на мен ми се случва понякога...
Хаха, Ле, благодаря ти! Честит първи април и на теб!
Но си признавам - тази публикация не беше първоаприлска шега. Всичко си е истина - до последната думичка.
Уви, Клео, беше всичко друго, но не и седмица на мързелуване и релакс - имах ужасно много ангажименти. Затова и си позволих, когато най-после се прибера у дома, след работа, да не върша нищичко. Ади, много точно го е изразила - презареждане. Имах нужда от такова.
Лееееелее какво облекчение ми донесе ако знаеш!При мен беше същата ситуация!Дори се изплаших от това си безразличие, но една приятелка ме успокои че е от разположението на звездите:-) Значи все пак е явление , ане съм изключение. Важното е че разчупи леда, и аз така днес и намери време за постване поне:-)
Пожелавам ти от сърце, неочаквано да те връхлети музата за всичко , което обичаш да правиш:-)
Тони, пожелавам ти тази не-седмица да бъде последвана от супер-седмица и да ни показваш поне по две красоти на ден :)
Тони, не изпитването на вина е най важният момент:) Наличието на такава, превръща удоволствията в задължения:)
Присъединявам се към това,че не изпитването на вина е най-ключовия момент..
Всеки има нужда от почивка от време на време..Вероятно това е била твоята седмица за подреждане на мислите и планиране на следващите творения...
Чакам ги с нетърпение..
Публикуване на коментар