За щастието * Мария Пепелджийска/Цветно... с Пепеляшка - "Светът е голям и щастие дебне отвсякъде!"

Вторият ми гост в рубриката "За щастието" е цветната и неповторима Мария Пепелджийска, известна в интернет-пространството като Пепеляшка от "Цветно... с Пепеляшка".

 

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, но което не знаеше, когато бе на 18 години.

Хи-хи, на 18 бях хулиганка, вятърът пееше в косите ми и аз се реех подире му. Не се замислях много много, влюбена бях във всичко и във всички едновременно и май съм била щастлива, без да го знам тогава. Но сега, след десетки години отгоре, след десетки години доста динамичен живот, ми се струва, че самата младост е  наличие на щастие. Но...когато е млад човек не се замисля за тези неща! И не му и трябва.....
 

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

Все повече ми се струва, че липсата на някакво нещастие в даден момент, само по себе си е вече щастие. Ние не можем да го превърнем в самоцел, но можем да се научим да откриваме лицето му...  навсякъде около нас, в дребните и ежедневни неща. Светът е голям и щастие дебне отвсякъде! В детската усмивка, в разцъфналата джанка на двора, в пролетната песен на птиците, в пърхащата пеперуда, в развълнуваното море, в стърчащите планински върхове....

 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Обожавам да правя подаръци, но дълго замисляни и тематични, и необичайно интересни, и трепетът около това ме прави много щастлива... А после щастието в очите на хората, които получават моят подарък, също ме  изпълва със страхотен заряд!  

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Да казвам истината в очите на хората, дори когато понякога тя е болезнена... после дълго аз се терзая, но не мога да го преодолея.
 

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Пускам си музика, грабвам апарата и хуквам по двора да улавям разни моменти, правя си йога практиките, срещам се с моите приятели... гоня го през девет земи в десета и не му позволявам да ме превземе!

 

             
            Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Ами  пътуванията, които не са точно женска страст... те ме съживяват след дълбока летаргия и оцветяват и най-смелите ми мечти! Обожавам да пътувам - и у нас, и в чужбина, да откривам нови места, нови цветове, нови ухания, нови хора, нови преживявания. Както съм писала в моя блог:

"Когато е на път,
душата ми е облечена само
във
ветровита коса и облачни очи.....
И пее ли,
пее....."

А чисто женската ми страст е да експериментирам с храна, да откривам нови вкусове и съчетания, а също да пазарувам неща - всякакви...
  

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Да щракам всичко наоколо с фотоапарата. Особено в планината, когато сме голяма група и имаме тежки преходи, аз лежа из драките да снимам някой връх с цветенце и изоставам значително от тайфата... мъжът ми, като водач мрънка, но после всички, като видят спомените си облечени в моите снимки, прощават ми и страхотно се кефят.

Какво можем да научим за щастието от децата.

Ами всичко - цялото щастие на земята е уловено в усмихнатите детски очички!