Преди няколко дни прочетох една публикация на Дамаянти, която истински ме зарадва и вдъхнови. И друг път съм споменавала тук, че сред всичките ми хобита това, към което изпитвам истинска страст и проявявам нетипична за мен последователност и упоритост, е скрапбукингът. Някои от вас знаят, но преди години имах блог, посветен именно на това ми хоби. Поради причини - знайни и незнайни, спрях да го поддържам. Не съм съжалила и за миг за това си решение, но понякога ми се случва да изпитам леко съжаление за това, че тук, в този блог съвсем съзнателно лишавам и вас, и най-вече себе си от възможността да споделям неща, които ме вълнуват и които ми се струват важни. Всички те, свързани със скрапбукинга. Може би, защото, от една страна, скрапбукингът е много лично хоби - благодарение на него разказваме историята на живота си, а аз никога не съм се чувствала удобно да занимавам със собствената си персона и със собственото си семейство цяла аудитория. От друга страна, за мое огромно съжаление, това хоби никак не е популярно тук - за разлика от Америка например, където са го превърнали в индустрия с размах и солидни печалби. Съответно си задавам въпроса дали ще срещна разбиране, интерес, внимание и дали изобщо някой ще прочете написаното. Но Дамаянти, без изобщо и да предполага, ми вдъхна солидна доза кураж и ето че реших да започна да пиша тук малко по-често за скрапбукинга.
И първата малка стъпка в тази посока бе да изровя част от старите си публикации и да ги споделя с вас. Ако искате да научите що е това скрапбукинг, непременно прочетете чудесната публикация на Дамаянти. А аз ще ви представя моята интрепретация с една публикация от 2008г.
Първоначалната идея на тази публикация бе да опитам да обясня какво всъщност представлява скрапбукингът. Потърсих информация в интернет и действително открих на английски език множество статии. Прегледах някои от тях, опитах да извлека най-същественото, но в крайна сметка ... размислих. Като че ли не е особено важно как се е зародило това хоби, нито пък как се е развило, за да стигне до днешните мащаби. Пък и същността на скрапбукинга може да се предаде само с няколко думи - творчески начин да разкажете история чрез снимки, цветове, символи и текст. Това е. Но само до момента, в който решите, че за вас е важно не само това албумите ви да изглеждат малко по-прилично и различно от обичайното...
Ето как първоначалната идея за тази публикация придоби съвсем нови измерения, за да стигне до:
Защо скрапбукингът може да бъде много лично изживяване?
Моята гледна точка.
На пръв поглед скрапбукингът е просто колаж - от снимки и думи.
Всъщност не е задължително да има думи. Може да са само снимки на фона на цветните хартии и някое друго цветенце за разкош.
Но... пък ако помислите...
Това са вашите снимки и вашите думи.
Вие избирате снимките, преценяте думите, подбирате цветовете. Влагате лично отношение. Дори и без да искате, излагате на показ вас и вашите емоции и настроения - всъщност всеки вид творчество го прави.
В снимките отразявате късчета от вашия живот, в думите давате израз на вашите впечатления.
Така че неминуемо е - разкривате себе си в някаква степен.
Когато го осъзнаете, може да пристъпите още крачка напред. Съзнателно да се стремите към това разкриване. Не като самоцел, а като начин да опознаете по-добре себе си.
Когато търсите пътя, по който да разкажете определена история - когато подбирате снимките, когато преценяте думите, вие всъщност осмисляте отново онова, което се е случило. Може би го преживявате по нов, различен начин. Виждате себе си отстрани. Оценяте детайлите. Забелязвате подробностите. Изживявате отново чувство, емоция. Усмихвате се, натъжавате се.
Но всъщност не спирате дотук.
След това му придавате осезаема форма. Спомените ви се превръщат в нещо, което може да видите, пипнете, усетите.
В скрапбукинга вие разказвате истории и тези истории се превръщат в творчество.
Важно е или поне аз намирам за важно да прекрачите рамката на "съчетание от снимки и цветни елементи" и да опитате в този "разказ" да изразите личното си отношение и вашите емоции. Важно е за вас. И може би за тези, които след години ще разглеждат сътвореното. За вас е важно като път за себеразкриване и себепознание. За останалите, но също толкова и за вас - като начин да пренесете през времето не само образи, но и емоции, настроения, да съхраните като ценност изживяното.
Това е личното в скрапбукинга - разказването на вашата история по нов начин и съхраняването и.
И колкото по-лично го направите, толкова по-добре.
Ето как първоначалната идея за тази публикация придоби съвсем нови измерения, за да стигне до:
Защо скрапбукингът може да бъде много лично изживяване?
Моята гледна точка.
На пръв поглед скрапбукингът е просто колаж - от снимки и думи.
Всъщност не е задължително да има думи. Може да са само снимки на фона на цветните хартии и някое друго цветенце за разкош.
Но... пък ако помислите...
Това са вашите снимки и вашите думи.
Вие избирате снимките, преценяте думите, подбирате цветовете. Влагате лично отношение. Дори и без да искате, излагате на показ вас и вашите емоции и настроения - всъщност всеки вид творчество го прави.
В снимките отразявате късчета от вашия живот, в думите давате израз на вашите впечатления.
Така че неминуемо е - разкривате себе си в някаква степен.
Когато го осъзнаете, може да пристъпите още крачка напред. Съзнателно да се стремите към това разкриване. Не като самоцел, а като начин да опознаете по-добре себе си.
Когато търсите пътя, по който да разкажете определена история - когато подбирате снимките, когато преценяте думите, вие всъщност осмисляте отново онова, което се е случило. Може би го преживявате по нов, различен начин. Виждате себе си отстрани. Оценяте детайлите. Забелязвате подробностите. Изживявате отново чувство, емоция. Усмихвате се, натъжавате се.
Но всъщност не спирате дотук.
След това му придавате осезаема форма. Спомените ви се превръщат в нещо, което може да видите, пипнете, усетите.
В скрапбукинга вие разказвате истории и тези истории се превръщат в творчество.
Важно е или поне аз намирам за важно да прекрачите рамката на "съчетание от снимки и цветни елементи" и да опитате в този "разказ" да изразите личното си отношение и вашите емоции. Важно е за вас. И може би за тези, които след години ще разглеждат сътвореното. За вас е важно като път за себеразкриване и себепознание. За останалите, но също толкова и за вас - като начин да пренесете през времето не само образи, но и емоции, настроения, да съхраните като ценност изживяното.
Това е личното в скрапбукинга - разказването на вашата история по нов начин и съхраняването и.
И колкото по-лично го направите, толкова по-добре.
7 коментара:
Привет! Хубав пост:)Много голямо желание имам да си направя истински, пълноценен скрапбук албум от много време(вече съм споделяла това)...С удоволствие разглеждам в интернет какво се публикува. Както и да е, с две думи : като начинаещ в областта ще се радвам ако продължиш да пишеш и/или да споделяш с нас твоите вълнения, творения и вдъхновения в скрапбукинга.:)Поздрави!
Тони,пишеш много ''леко'' и увлекателно.Аз лично не смятам ,че мога да се справя със скрапбукинг страница,но при така написани нещата от теб може и да се престраша!Ти си творец ,вдъхновител и подстрекател!;-)
О, интерес и внимание бъди сигурна, че ще има, друг е въпросът, че е лично и е въпрос на избор да се снима в подробности, както правят в чуждестранните сайтове.
Вероятно в един момент и аз ще посегна към подобен албум или най-малкото към някоя и друга страничка, но и да не посегна, бих следила с интерес публикациите ти по темата, както предполагам и много други картичкоправещи.
А и Дани е много права - ти си вдъхновителка и това е ценно - кой знае колко хора биха събрали след време кураж и желание за скрапбук албум, ако решиш да споделяш с нас :)
Албумът ти от пътуването до Италия е страхотен и разбира се, уникален по своему и за мен беше голяма удоволствие да го разгледам, въпреки, че не коментирах нищо.
Поздрави!
Благодаря, Фани! Имам усещането, че тепърва в българското блог-пространство ще се заговори за скрапбукинга и ще имаме удоволствието общуваме повече по тази тема :)
Дани, сигурна съм, че можеш да се справиш. Ако знаеш колко минималистични са моите страници - снимки, текст и съвсем малко украса. Но пък си ги обичам :) Благодаря ти за хубавите думи!
Цвети, единствената причина да пиша за скрапбукинга е, че ми се иска повече хора да научат за това хоби. Ако наистина успея да вдъхновя някого да опита, ще бъда повече от щастлива.
Toни, прекрасна идея да публикуваш информация за скрапбукинга. За мен лично когато преди година и половина нявлязох в хартиените хобита започнах с идеята за скрапбукинга - толкова много ми харесваше да гледам многобройните американски и руски сайтове по темата! Така се радвам на всяка публикация на български и ти благодаря, че отново събуди тази моя любов! Ти наистина си вдъхновителка, защото след публикацията ти за албума днес цял ден събирам листи, снимки и спомени от моето последно пътуване (коеот по една случайност също е в Италия, но само в Рим и Ватикана).
Тони, благодаря за тази статия и за препратката към Дамианти. Беше ми страшно полезно. Децата ми в училище правят някакви такива неща, но сега вече разбрах, че не е много лесно. Трябва страхотно търпение, неизчерпаеми идеи и креативност!
Ще продължа да ти се радвам на творенията. Засега.
Лека и топла вечер!
Valchen, радвам се, че съм ти донесла доза вдъхновение и че си решила да направиш албум за вашето пътуване. Всъщност и аз самата непрекъснато, всеки ден откривам нови вдъхновения благодарение на интернет.
Краси, аз съм сигурна, че всеки може да се справи - солидна доза желание и никакви пречки не биха могли да те спрат :)
Публикуване на коментар