Една наистина добра идея

Говорим ли за хобита, със сигурност скрапбукингът е голямата ми страст. Понякога си мисля как се получи така, че от години правя скрапбук-страници и не е имало дори един-единствен  момент, в който да ми е доскучало и в който да съм се запитала какъв е смисълът - както, уви, често ми се случва с други неща.  Бих могла да открия отговора на въпроса в слабостта ми към писането и в любовта ми към фотографията. Но със сигурност има и още нещо  - като че ли най-важното - улавянето на моментите от ежедневието. Искам след време да мога да се върна и да си припомня отдавна забравени моменти, да изживея отново емоции, да се докосна до впечатления. Искам след време децата ми да научат колко са били специални и как можем да открием любовта и щастието в това, което ни се случва всеки ден.

Съзнавам обаче, че скрапбукингът не е за всеки и че малко са хората, които биха искали да се занимават с разпечатване на снимки, да купуват материали, да правят страници и албуми. Но пък със сигурност мнозина са тези, които искат да запазят своите спомени и да отбележат с голяма удивителна в хрониката на живота си специалните моменти - най-вече тези, свързани с децата ни. Всеки от нас иска да си спомня за първата усмивка, момента, в който се е появило първото зъбче, първия учебен ден, рождените дни, първите пътувания, откритията, които децата правят, опознавайки света около тях.

Точно за това бях толкова впечатлена, когато попаднах на филмчето от началото на тази публикация - всъщност това е нещо като реклама на Google Chrome и GMail, но идеята е универсална и може да бъде използвана и по друг начин.

Същността й се състои в това да направим имейл-акаунт на детето си още в първите дни след раждането му, а може и преди това, и на този имейл да му изпращаме писма, в които да разказваме за неговия живот. Към тези имейли може да прикрепяме снимки, които да илюстрират разказите или клипчета, уловили моменти от ежедневието. И така неусетно да създадем хроника, изпъстрена с важни и щастливи моменти, докато един ден детето ни бъде в състояние да прочете тези имейли и да научи какъв е бил животът му в първите години и да усети любовта ни.
Защото има ли по-хубав израз на любовта от специалното отношение, отделеното време и споделените чувства.

Харесва ли ви идеята? Според мен е чудесна:)