четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Любимата ми картичка


Ако ви кажа, че това е любимата ми картичка от последните месеци, дали ще ми повярвате... Но всъщност наистина е. Често ми се случва, когато разглеждам публикувани в мрежата картички, да си помисля: "Ей, това е наистина чудесна картичка! Просто е невероятна! Как е помислено за всеки детайл. Колко прецизно само е направена". И следващата мисъл: "А твоите... Нищо подобно...". Та сега се опитвам да намеря баланса между този мой семпъл стил и подлата мисъл - ааа, не те ли е срам да публикуваш нещо толкова елементарно?... И за да продължа вътрешния си диалог, убеждавам сама себе си, че всеки си има свой стил и че всъщност точно това е най-хубавото.

И в тази връзка - по повод вчерашната публикация Нана попита за пистолета за ембосинг. Всъщност историята не е чак толкова интересна, но е показателна защо минималистичният стил толкова ми подхожда. Защото не мисля за технически подробности! От много време се чудя и мая дали да опитам техниката на ембосинга. Ама голямо колебание беше. Първо си поръчах пудра, след половин година - мастило и след още половин година най-после се наканих да поръчам и уред за нагряване. И след толкова чудене и маене направих поръчката точно за пет минути - всъщност и по-малко, като поръчах първия уред, попаднал ми пред очите. И когато пристигна, се оказа, че изобщо не мога да го включа, защото не е пригоден към нашата електрическа система. Добре де - реших - всъщност проучих - трябва да си купя адаптор.  След известно обикаляне на два-три магазина обаче се оказа, че това малко чудо било толкова мощно, че адапторът бил с размерите на телевизорче и струвал неколкократно повече от самия уред. Та толкова за техническата част... Сега си имам пистолет за украса. Да го гледам и да му се радвам :)

5 коментара:

Nana каза...

:D за пистолета. Май всички правим такива мислени , не домислени покупки. Всъшност понякога колкото повече го мислиш, толкова по-вероятно е да объркаш, или да ти се падне счупено и т.н.
Картичката е супер елегантна и...не съм сигурна че намирам точната дума. с удоволствие обаче бих си я сложила на камината. И за да ти кажа колко семпли и изчстени картички харесвам, сега се сещам за една на крафт картон гол, по средата една пънчната пеперуда и на нея с конец завързан миниатюрен таг на който пишеше hello. Възхищавах и се поне половин час. :)

Nelka каза...

Да ти кажа и на мен ми стана любима твоята картичка. Впечатлена съм от излъчването и, според мен най-голямото майсторство е точно това- с минимум средства да предизвикаш емоция.

Маги каза...

Страхотно е с колко малко една картичка може да стане стилна и красива! Ти го постигаш с такава лекота. :)

Ivolina каза...

Тони, много стилна картичка, личи си твоят почерк.
А за пистолета за ембосинг можеш ли да покажеш за кой става въпрос. Моят също е купуван от Англия, но освен адаптор на щепсела не е било необходимо друго. Даже мъжът ми сряза кабела и смени щепсела с подходящ за нашите контакти и това беше. По принцип тези уреди не са много мощни.

Toni каза...

Много се радвам, че картичката ви харесва.
Иволина, в публикацията има линк - на Марта Стюарт е. За съжаление обаче не е от Англия, а от САЩ. А там електрическите уреди са пригодени за друго напрежение. Затова само преходник няма да ми свърши работа, а ми трябва точно адаптор. И аз си мислих, че само преходник ми е нужен. Уви... :))
Нана, точно тази картичка, както я описваш - със сигурност ще допадне и на мен.
Нелка, Маги - благодаря ви!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...