понеделник, 30 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 14


Ето ме с поредната картичка от предизвикателството. Завърнах се късно снощи и честно казано все още съм тотално неориентирана, но обещанието си е обещание и днес продължавам смело с картичките и предизвикателството. Признавам обаче, че публикувам картичка, направена преди около седмица. Съвсем преднамерено я пазих в тайна, защото беше предназначена за подарък и не исках да развалям изненадата. Но вече трябва да е пристигнала до получателя си, така че времето й дойде.

Между другото, точно тази картичка е любимата ми от всички направени досега за 30-дневното предизвикателство. За съжаление не успях да я снимам твърде добре - светлината беше лоша, а на следващия ден я изпратих, така че снимките не успяха да уловят изцяло красотата й, но наистина се получи картичка, която лично на мен много ми хареса.

Направена бе специално като знак на благодарност за Буболинката, която пък, благодарение на Вики, ни изненада с едни разкошни сладки за Великден. Не само красиви и впечатляващи, но и много вкусни. Надявам се, че и моята картичка й е харесала и я е накарала да се усмихне :)

сряда, 25 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 13


Както бях споменала в началото на предизвикателството утре поемам на път, така че през следващите четири дни няма да има нови картички и публикации. Когато се завърна обаче, с нови сили продължавам с предизвикателството. Желая ви много усмивки - доскоро :)

понеделник, 23 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 11


Вече ще си помисля, че имам слабост към необичайните сватбени картички. И най-интересното е, че изобщо не ги започвам с намерението да се получи нещо странно или различно. Просто си работя и в един момент се оказва, че се е получила картичка не с какво да е, а с... риби и с надпис, подходящ за сватба. Да не говорим, че рибите не са две, а цели три. Но пък това може да е сватба, след като вече се появило детенце, нали... И да е на брега на морето, и тематиката да е морска... Хаха, абсолютно безумие. Но пък точно това харесвам на факта, че правя картичките си не с конкретна цел, повод или намерение - крайният резултат понякога е неизвестен, дори и на самата мен.

Ако някой ме попита защо правя картички, сигурно най-честният отговор ще бъде - защото ме сърбят ръцете. Имам нужда да правя нещо с тях, да създавам, да творя. Имам нужда от занаятчийското усещане да работя, да майсторя. Да работя именно с ръцете си, не с ума си - това така и така го правя поне по осем часа на ден. Крайният резултат много рядко ме интересува - аз просто правя картичките си заради правенето, свободна от очаквания, от правила и изисквания.

И може би затова, когато получа някакво признание за картичките си - като излъчването по телевизията, това ме радва - о, как много ме радва, но всъщност всичко продължава по старому. Защото аз искам да е така. Не са ми нужни нито известност, нито признание, нито популярност. Никога не съм се стремяла към тях и спокойно мога да ги пренебрегна ден по-късно. Амбицията превръща хобито в работа. Не, благодаря. Работа си имам - при това чудесна, тук имам нужда от нещо различно. Затова продължавам да правя моите си картички, свободна от всичко останало, освен от собствената ми нужда да правя нещо - точно така, с ръцете си. Това ми носи радост, зарежда ме с енергия, разтоварва ме. Абсолютно нищо повече не ми е нужно.

P.S. За тази картичка използвах скеч от блога Randon Acts of Creativity


неделя, 22 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 10


Днес със сигурност ще ви изненадам не с това колко семпла е тази картичка - и друг път сте виждали тук много такива, а с това, че публикувам коледна картичка през април. Рисковете на предизвикателството :) В един момент се оказваш толкова притиснат от липсата на време, че просто грабваш това, което ти е пред очите и правиш най-елементарната възможна картичка. Тази ми отне две-три минути - със сигурност мога да участвам в някоя надпревара за скоростно правене на картички. 

И за да компенсирам зимното настроение, ще ви покажа една снимка от вчера с пожелание пролетта да изпълва сърцата ви с радост, а лицата ви - с усмивки:



петък, 20 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 8


И след вчерашната еуфория, днес една съвсем семпла картичка и телеграфна публикация, състояща се от точно едно изречение - за повече днес нямам време :)

четвъртък, 19 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 7 и телевизионния дебют на картичките ми


Успешното приключване на първата седмица от предизвикателството, е чуден повод да разглася на всеослушание телевизионния дебют на картичките ми. Снощи Роро - бившият водещ от ММ, подари по една от тях на гостите си в предаването "Черешката на тортата" по Нова телевизия.

Между другото, май не съм споменавала тук, но през последните години почти не гледам телевизия - не знам дали би се събрал и час за цяла седмица. "Черешката на тортата" обаче е изключение - откакто започна предаването и съм си у дома вечерта, го гледам неотклонно. Сигурно, защото много обичам да ям :))

Както и да е - факт е, че това е едно от малкото предавания, които ме радват. Та когато Мария - LaMartinia преди известно време ми писа, че са снимали в Gastronome и Роро е харесал от моите картички за гостите си, се разсмях с глас - от удоволствие, изненада и радост. И това, ако не е съдба, си казах - моите картички в точното предаване.

До последния момент обаче не знаех дали моментът с картичките ще се превърне в част от окончателния вариант на предаването. И, между другото, освен че споменах в блога, никой друг не знаеше. Въпреки това снощи се настаних пред телевизора с голяма доза очакване, нетърпение и вълнение. Когато видях прекрасната Мария в магазина й, сърцето ми вече съвсем се разтуптя. Видях и картичките си. Хаха, честно ви казвам, изобщо не можех да повярвам на очите си. А когато накрая Роро ги подари на гостите си, щях да умра от кеф. Съвсем сериозно - толкова бях щастлива. Не че мога сега да дам някакво разумно обяснение защо, но се чувствах така, сякаш картичките ми са заживели свой живот и аз гордо-гордо ги наблюдавам отстрани - като майка патица до патета си, които изведнъж започват да плуват уверено. Ей, много готин момент.

Та това е - похвалих се :)


сряда, 18 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 6


В публикацията, в която стана въпрос за визуалния център на картичките, споменах и за баланса. Затова и реших днешната картичка да ми послужи като повод да поговорим малко повече за него.

Ако трябва да дефинираме баланса съвсем накратко, то бихме казали, че това е ефект, при който отделните елементи - в случая тези на картичката, се уравновесяват един друг.

Балансът може да бъде симетричен и асиметричен. За да не навлизаме твърде дълбоко в дебрите на дизайна, само ще спомена, че при симетричния дизайн, пример за който е и днешната картичка, ако си представим една ос, разделяща картичката на две, то елементите от двете й страни са напълно еднакви. При асиметричния баланс тази еднаквост и пълна повтаряемост на елементите липсва, но въпреки това усещането за баланс съществува, защото различните елементи имат еднаква визуална тежест, уравновесяват се един друг.

Ако се запитаме защо е нужно на картичките ни да има баланс, то отговорът би бил - за да създадем цялост. Балансът е антипод на хаоса, той създава усещане за ред, за композиция, а не за безразборно нахвърлени елементи.

И за да приключим днешния кратък урок по дизайн, нека кажем, че един от най-лесните начини да постигнем баланс е чрез повторение - повторение на елементи, форми, цветове. Именно повторението е в основата на баланса, то създава единство. А днешната картичка е пример за симетричен баланс, постигнат чрез повторение.


Р.S. Надявам се, че този тип публикации ви допадат и не са твърде скучни. Аз съм твърдо убедена, че без добър дизайн, няма как да се получи една хубава картичка, затова и от време на време ще отварям дума за това в блога. В същото време имайте предвид, че нямам никакви професионални квалификации, свързани с дизайна, и всичко, написано тук, е съвсем непрофесионално - почерпено единствено от собствения ми опит и наученото през годините.

вторник, 17 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 5


Ако има нещо, което ме затруднява в правенето на картички, то това са картичките за мъже. Като се има предвид, че по принцип харесвам по-минималистични и семпли картички, би трябвало и те да ми се отдават с лекота, но е факт, че правя такива рядко. Така че това 30-дневно предизвикателство беше добър повод да направя поне една картичка, предназначена специално за мъж. Мисля, че се получи - доколко добре - ще кажете вие :)

понеделник, 16 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 4


Не започнах днешната картичка с идеята да е предназначена точно за младоженци, но в крайна сметка установих, че картичката, която се получи - макар и по-ярка и цветна, може да послужи за малко по-различна сватбена картичка - именно затова и поставих подходящ за това надпис.

Подходих към нея по-скоро с намерението да разчупя някакви собствени стереотипи и да използвам материали, които обикновено избягвам (в случая банерите, които изрязах с помощта на Big Shot).
Още един положителен ефект на предизвикателството е, че започваш да търсиш начини да промениш нагласите си. Банерите, колкото и безумно да звучи, излизат леко от моята зона на комфорт. Установих, че започна ли да правя картичка, посягам все към едни и същи форми за изрязване - с тях ми е комфортно, удобно и лесно.
Когато създаваш картичка всеки ден обаче, вече не ти е толкова интересно да правиш едно и също. Мога да си представя как към края на предизвикателството толкова ще ми е писнало от собствените ми навици, че може дори да оцветя картинка или да използвам печат :)

P.S. Щях да забравя - за тези, които следят телевизионното предаване "Черешката на тортата", тази седмица Роро ще подари на всеки от гостите си  по една от моите картички. Нямам представа дали това ще е част от предаването, но все пак реших да ви кажа.


неделя, 15 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 3


Не бих могла да ви покажа картичка с великденска тематика - наоколо не се мяркат нито яйца, нито зайци, поне не и под формата на материали за картички. Вместо това - тази картичка за някой специален приятел, която, между другото, много се чудих дали изобщо да публикувам... Но пък ето че открих  първият (положителен) ефект на предизвикателството - качественият контрол и стремежът към перфекционизъм са силно занижени. Днес трябва да има публикация и това дали картичката е достатъчно хубава, няма никакво значение.

Между другото, вчера някой коментира, че публикуваната картичка не била кой знае какво. В първия момент леко се притесних, после се засмях, защото осъзнах, макар и с известна доза самоирония, че най-после някой формулира лайт-мотивът на този блог. През цялото време се опитвам - чрез всички публикации тук да внуша едно нещо: забравете за перфекционизма, забравете за стремежа да впечатлите някого на всяка цена. Бъдете себе си, творете, развивайте се. Забравете за крайния резултат и се насладете на процеса. Осмелете се да бъдете несъвършени и се радвайте на несъвършенството си.

Аз всъщност наистина искам моите картички да не бъдат "кой знае какво" - искам обаче да са направени с вдъхновение и усмивка. Искам това, което правя, да ми носи удоволствие, да ме показва такава, каквато съм. Не искам да губя часове в направата на една картичка, не защото в това принципно има нещо лошо, а защото това не съм аз. Искам да правя картичките си с лека ръка, буквално на един дъх. Искам да са стилни в семплостта си. Искам те да са вдъхновени, не впечатляващи.

P.S. Щях да забравя... Христос Воскресе, приятели! Бъдете здрави и се радвайте на живота :)

събота, 14 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 2


Една съвсем семпла картичка за втория ден от предизвикателството. Използвам я, за да дам и нещо като съвет на всички онези, които тепърва започват да правят картички - своеобразно продължение на серията Как да правим бързо и лесно картички.

След като в първата публикация стана въпрос за основата на картичките, нека днес обърнем внимание на техния визуален център.

Всяка една картичка/с едно изключение, за което ще спомена след малко/, трябва да има визуален център, отправна точка, на която погледът да се спре в първия момент, в който я погледнеш. Не харесвам картички, в които погледът се лута поради множеството елементи с еднакво силно въздействие. Всъщност нямам нищо против картичките, на които има много елементи - те могат да впечатлят с многообразието, разкоша и богатството си. Имам против обаче, когато всички тези елементи имат еднаква визуална тежест, което в крайна сметка създава един малък хаос на ограниченото пространство на картичката.

Разгледайте картичките си - просто им хвърлете по един поглед, без да се вглеждате много-много. Може ли веднага и без колебание да посочите къде е своеобразният визуален център на всяка от тях?

Аз определено мога. Нека уточним, че не е необходимо този визуален център да е само един-единствен елемент. Той може да е и група елементи, които са в непосредствена близост един до друг.

Нека сега да споменем и за изключението - това са картичките с перфектен баланс - тези, при които има няколко визуални центъра, елементи или група елементи, които обаче разгледани като цяло, създават баланс и усещане за подреденост.

За да не бъда голословна, нека ви покажа и няколко съвсем произволно избрани примера за двата вида картички:

При тази картичка визуалният център несъмнено е розата:

При тази - пеперудата:

Ето един пример за няколко групирани елемента, които разгледани в цялост, създават визуалния център - патето, дървото и надписа:

А ето и пример за картичка, при която балансът компенсира липсата на визуален център:


Надявам се тази публикация да ви е била полезна. С пожелания за светли и благословени празници - до утре :)

петък, 13 април 2012 г.

30-дневно предизвикателство: картичка № 1


Ето я и първата картичка от 30-дневното предизвикателство - направена е изцяло с хартии на Cosmo Cricket от колекцията Tea for Two, блокче от която колекция ви показах във видеото, в което споменах и за идеята за 30 дни - 30 публикации - 30 картички. Първата стъпка е направена - вече няма връщане назад :)

четвъртък, 12 април 2012 г.

Нови придобивки - април 2012г. и идея за 30-дневно предизвикателство


Не мога да повярвам, че се заемам и с това, но вече няма връщане назад - обявих го официално. През следващите 30 дни ще правя по една картичка всеки ден и съответно ще я публикувам тук. Не обещавам да съм особено стриктна - ако някой ден успея да направя две картички, следващия ще си позволя да пропусна - всъщност това е истинският (таен) план за дните, в които няма да имам никакво време. Публикациите в блога обаче наистина ще са ежедневни - поне такова е намерението ми.

Не обещавам смислени текстове, нито картички - произведения на изкуството, но пък обещавам живо предаване - с всичката му непосредственост и неочакваност. Със сигурност ще е интересно и забавно. И може би поучително. Истинско предизвикателство, като се има предвид блатото от ангажименти, в което попаднах през последния месец и липсата на каквото и да било вдъхновение.

Ако успея да снимам клип за направата на някоя от картичките - ще е чудесно. Ако имам съмишленици, които искат да ми правят компания - още по-добре. А ако искате да видите продуктите от последната ми поръчка от Simon Says Stamp (интересно как не ми липсва вдъхновение за пазаруване...) и да научите повече за предизвикателството, гледайте клипа. 

С пожелания за усмихнат ден - доскоро :)

неделя, 1 април 2012 г.

Не-седмица

Тази седмица не направих нито една картичка/тези, които виждате, са от миналата/,
нито пък скрапбук-страница - да, нито една,
не снимах нито един видео-клип,
не подготвих публикация за рубриката "За щастието",
и макар че снимах всеки ден, някак успях да "забравя" да кача снимките си във Фликр.
Тази седмица не създадох нищо, 
не ми хрумна никаква интересна идея,
не започнах никакъв нов проект.
Като се замисля, не сготвих дори едно ядене у дома.
И успях да не изпитам капчица вина заради това :) 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...