Падуа и Пиза

След емоционалния ден във Венеция, следващата сутрин в Падуа
мина сякаш насън.



В ума ми проблясват откъслечни спомени за забележителностите, които успяхме да посетим за няколкото часа в този така интересен град.

Базиликата "Свети Антоний", в която се съхраняват мощите на Св.Антоний и която, уви, беше опакована за реставрация и нямам нито една хубава нейна снимка. Ако ви е интересно да  видите базиликата, ето една снимка от Flickr.

Вместо да снимам платнищата, аз реших да обърна внимание на монасите-фотографи и техните модели - гълъбите:

В самата базилика се съхраняват мощите на Св.Антоний и е едно от Светите места за християнството. Всъщност това за светите места го научих, едва след като се върнахме, тъй като явно съм се разсейвала, докато екскурзоводът е говорел. Между другото, и без да знам, че мястото е свято, се почувствах много особено там. Наистина за пръв път виждам мощи на светец и се позагледах в гласните му струни, изложени сред богата украса, но не за любопитството говоря. Атмосферата там сякаш вдъхва страхопочитание и наистина създава усещането, че се намираш на много специално и заредено с енергия място.
Непременно се отбийте там, ако отидете в Падуа.

Кафенето Педроки, открито през далечната 1831г., което зърнахме за малко:

Създаденият през 1222г. университет в Падуа - един от най-старите в Европа, в който са преподавали Петрарка и Галилей, а образованието си са получили Данте и Коперник. Това са гербовете на преподавателите по стените във вътрешния двор на университета:

И накрая великолепния пазар за плодове и зеленчуци, откъдето се сдобихме с доволно количество ягоди. Настанихме се на тревата сред множеството студенти и си ги хапнахме направо от кесията - Слава Богу, оказа се, че имаме здрави стомаси, защото немитите ягоди не ни изиграха лоша шега.

Следобед се озовахме в Пиза. Едва сега научих, че прочутата наклонена кула всъщност е била предназначена за камбанария и е част от цял комплекс - т.нар. Площад на чудесата: 

Между другото, на живо кулата ми се стори ми се стори много по-красива и впечатляваща, отколкото на снимките, които бях виждала дотогава. Представях си я някак по-малка, по-сива, по-незабележима. Но огряна от слънцето в този прекрасен майски следобед, тя сякаш излъчваше светлина и великолепие:

Отново предпочетохме да полежим на тревата, отколкото да се катерим нагоре по кулата. Сигурна съм, че сме изпуснали страхотна гледка - но пък тъкмо имаме повод да отидем още веднъж. За сметка на това тревата бе зелена, мекичка, затоплена от следобедното слънце и бе толкова интересно да наблюдаваш всички тези хора, протегнали в най-разнообразни пози ръце, за да създадат впечатлението, че държат кулата в ръцете си.

Когато пътувам, не обичам бързането, предпочитам да поседна, в случая - полегна на тревата и да оставя животът да тече покрай мен - така най-добре мога да усетя атмосферата на едно място. Затова и не мога да разкажа много за музеи и галерии, но пък с пейките, тревите и вкусното хапване, определено съм наясно.