Wishing You A Merry Christmas

Това е последната от серията минималистични картички, които бях направила през уикенда. Любовта ми към геометричните форми е очевидна. А също и към картоните с текстура. Всъщност в състояние съм да направя десетки картички само с тези материали. Е,  ако има  компютър и принтер, за да разпечатвам надписите - още по-добре.  Иска ми се по този начин да окуража онези от вас, които поради липса на материали се притесняват да реализират идеите си. Уверявам ви, понякога и с минимум материали може да се постигне ефектен резултат. Не е нужно на всички картички да има картинка и красиви хартии. Всъщност тези картички са прекрасни, но те не изчерпат цялото разнообразие на това, което можем да сътворим с ръцете си. Представете си картичка от чисто бял картон и в средата й миниатюрно червено сърце. Дори не е нужен надпис. Аз лично бих се впечатлила и бих харесала такава картичка.

Любимата ми картичка

Ако ви кажа, че това е любимата ми картичка от последните месеци, дали ще ми повярвате... Но всъщност наистина е. Често ми се случва, когато разглеждам публикувани в мрежата картички, да си помисля: "Ей, това е наистина чудесна картичка! Просто е невероятна! Как е помислено за всеки детайл. Колко прецизно само е направена". И следващата мисъл: "А твоите... Нищо подобно...". Та сега се опитвам да намеря баланса между този мой семпъл стил и подлата мисъл - ааа, не те ли е срам да публикуваш нещо толкова елементарно?... И за да продължа вътрешния си диалог, убеждавам сама себе си, че всеки си има свой стил и че всъщност точно това е най-хубавото.

И в тази връзка - по повод вчерашната публикация Нана попита за пистолета за ембосинг. Всъщност историята не е чак толкова интересна, но е показателна защо минималистичният стил толкова ми подхожда. Защото не мисля за технически подробности! От много време се чудя и мая дали да опитам техниката на ембосинга. Ама голямо колебание беше. Първо си поръчах пудра, след половин година - мастило и след още половин година най-после се наканих да поръчам и уред за нагряване. И след толкова чудене и маене направих поръчката точно за пет минути - всъщност и по-малко, като поръчах първия уред, попаднал ми пред очите. И когато пристигна, се оказа, че изобщо не мога да го включа, защото не е пригоден към нашата електрическа система. Добре де - реших - всъщност проучих - трябва да си купя адаптор.  След известно обикаляне на два-три магазина обаче се оказа, че това малко чудо било толкова мощно, че адапторът бил с размерите на телевизорче и струвал неколкократно повече от самия уред. Та толкова за техническата част... Сега си имам пистолет за украса. Да го гледам и да му се радвам :)

Рекламата като вдъхновение

Това е първата от серията минималистични картички, които сътворих през уикенда. И колкото и да е елементарна, аз съвсем искрено си признавам, че ми харесва. Но вие вече си знаете, че съм минималист по душа. За съжаление снимката, направена в осем часа сутринта при оскъдна светлина, не ми позволи да я покажа в цялото й минималистично очарование, но действително на живо е ефектна и изглежда добре. 

А вдъхновението ми за картичката дойде от ето тази реклама в списание:

Първоначалната идея бе надписът да е в средата и около него да има ембоснати в бяло снежинки - точно както и на рекламата. Уви, в техническо отношение късметът отново ми изневери. Разпечатах на принтер надписа, отпечатах снежинките, поръсих ги с бяла пудра за ембосинг и дойде време за разтапянето й. За целта използвах тостера - за уреда за ембосинг ще ви разкажа някой друг път - тогава отново ще стане ясно кой е "специалист" по техническата част. Снежинките започнаха да се разтапят и аз гледах в захлас колко интересна картичка се получава... до момента, в който забелязах как прекрасният бял цвят на картона се е превърнал в жълтеникаво петно. Имах си вече препечена картичка :)) Добре, че бях разпечатала още един надпис, от който се получи горното ми творение. Но някой ден ще реализирам и другата си идея. Само да реша проблема с ембосинга.

Това е идеята ми към вас днес. Потърсете впечатляваща реклама и направете картичка, вдъхновени от нея. Желая ви хубав ден!

Още две коледни картички

И докато намеря време - или по-скоро подходяща светлина, за да снимам направените през уикенда картички, ето две от по-старите. Тези са в междинната категория между картичките, които харесвам, и тези, които откровено се чудя дали да не изхвърля. Между другото, забелязах, че почти всички картички, при които съм използвала печати, са от "несполучливите". Явно не мога да се справя с печатането. Принтираните надписи ми изглеждат толкова по-красиво. Та или съм с две леви ръце, или пък перфекционизмът ми идва малко в повече... :))

Winter Bliss

Това е всъщност втората картичка, която направих вчера. При първата опитах да следвам едно от многобройните предизвикателства, които ни предлагат блоговете за картички в мрежата, но за съжаление не се получи нищо. Не знам защо ми е толкова трудно да следвам точни правила... Да се получи хубава картичка, след като съм я правила за конкретно предизвикателство, си е изключение.

И ядосана от несполучливия опит, направих тази. Определено се почувствах по-добре. Може би трябва да използвам тези предизвикателства само за вдъхновение, но не и да следвам стриктно правилата им. Или по-скоро да ги подбирам внимателно. В случая предизвикателството беше скеч, много различен от обичайния ми стил. Нормално бе да очаквам, че резултатът няма да ми допадне. А вие как се чувствате по отношение на предизвикателствата? Особено онези с по-сложни скечове или с точно посочени продукти, които да се използват - едно цвете, три копчета и т.н.

Картички от последните месеци

И преди да продължа с новите картички, които - надявам се - тепърва ще направя, тук публикувам част от тези от последните месеци. Да, не са всички, но се боря с едно малко човече в себе си, което рядко харесва стореното и винаги си мисли - можеше и по-добре. Та тези картички тук са минали през качествения му контрол.

Добре дошли!

Някога, много отдавна - преди около две години всъщност, имах блог с почти същото заглавие. Публикувах в него направените от мен скрапбук-страници и картички, а също и вдъхновенията ми от снимки и текстове, с които се срещах в мрежата почти всеки ден. Размишлявах за това що е скрапбукинг и има ли той почва у нас, отговарях си в повечето случаи сама, а от време на време получавах и по някой коментар, на който истински се радвах. Тогава блогването не беше чак толкова разпространено занимание, а за скрапбукинг почти никой не беше чувал. Сега да имаш блог е занимание нормално, скрапбукингът обаче - поне в нашата страна, продължава да е все така непознат. Да, аз всъщност все още правя скрапбук-страници и това е голямата ми страст, но реших този блог да е по-различен от предходния. Тук на почит ще са картичките. Или поне на първо време. Оставям си една отворена вратичка - "Творения и вдъхновения". Познавайки себе си, едва ли ще се огранича само с моите картички и понякога ще споделям по нещо, което силно ме е впечатлило или истински вдъхновило. Що се отнася до "творенията", едва ли ще научите нещо от мен... Добре е да предупредя навреме. Няма да споделям нито сложни техники, нито ще публикувам картички, отнели ми часове за направата им. И съм нетърпелива, и съм минималист по душа. Падам си по добрия дизайн, чистите форми, правите линии и това ще е видно и от картичките, които правя. Като за първа публикация толкова думи като че ли са са достатъчни.

Радвам се от сърце, че сте тук.