Метаморфозите на една картичка

Днес реших да ви покажа стъпка по стъпка как създавам една картичка. Споменавала съм тук, че правя картичките си бързо - обикновено ми отнема около 15 минути или малко повече, но със сигурност не повече от половин час. Ако картичката не се получава, просто я оставям, за да я довърша друг път, или започвам отначало. Това че правя картичките си бързо обаче, не означава, че не променям в движение хартиите, детайлите, дизайна. Напротив, правя го непрекъснато и всъщност почти винаги крайният резултат няма нищо общо с първоначалната идея.

И така, началото на тази картичка бе поставено с надписа, който бях решила непременно да използвам - споменавала съм, че много често разпечатвам надписите си без идеята за конкретен проект и винаги имам предварително готови такива. Надписът реших да съчетая с тази хартия, която ми беше под ръка - от едната страна с изрисувани рози, а от другата с точки на син десен. Всъщност често използвам двустранни хартии за една картичка - все пак дизайнерите са ме улеснили, съчетавайки десените и цветовете и не е нужно винаги да търся подходящи комбинации:

Следващата стъпка бе да избера основата на картичката. Стана бързо, нямах колебания - веднага посегнах към същия картон като този, на който бе разпечатан надписа. В крайна сметка картичката е проект, който трябва да излъчва единство и цялост, а не да ни обърква с твърде много цветове и десени:

В този момент ми се стори, че хартиите се сливат твърде много и че на картичката й липсва контраст, рамка - нещо, което да те накара да проявиш интерес и да се загледаш в нея. Видях на работната си маса парчета тъмнокафяв картон, който реших да използвам за основа на двете цветни хартии:

Не, отново нещо липсваше. Картичката имаше нужда от цвят. Посегнах към едноцветна хартия в розово - червеното като отпратка към розите в случая би бил твърде очевиден избор - розовото обаче като един по-мек цвят като че ли щеше да се съчетае добре, освен това на самите рози имаше леки розови оттенъци. Използвах розовия цвят като основа за кафявия картон. И тъй като картичката освен от известно омекотяване и добавяне на цвят, имаше нужда и от още някакъв детайл, от същия розов десен изрязах и пеперуда, която сложих над надписа:

За съжаление, картичката отново не беше това, което търсех - контрастът като че ли беше в повече, а кафявият цвят й придаваше твърде геометричен вид, като отнемаше от романтиката на розите и розовия цвят, както и от мекотата, към която се стремях. Кафявият картон трябваше да си отиде:

 Хм, картичката вече определено изглеждаше по-добре - имаше романтично, нежно излъчване. Но отново не ме удовлетворяваше - дали розовото не дойде в повече... Реших да опитам да го сменя с друга основа - този път в син цвят. И тъй като десенът бе съвсем различен от десена на синия цвят с точките, реших да сменя и него:

В този момент реших да спра - това беше картичката, която ми се искаше да направя, макар и в началото да нямах никаква идея как всъщност трябва да изглежда. Ако погледнете горната снимка, ще видите, че единственият детайл, който добавих, бе тънката лента в розово под надписа, която като цвят създава отпратка към розовата пеперуда и така създава усещането за баланс и единство.

Разглеждайки сега снимките, установявам, че и предпоследният вариант - този в розово не изглежда никак зле, но на живо определено синият вариант е този, който ме кара да съм доволна и удовлетворена.

Беше ли ви интересна тази публикация? Ако да, с удоволствие и друг път бих ви направила свидетели на творческия си процес :)