Още една от "забравените" картички - онези, които съм правила преди време, но така и не съм публикувала в блога. Всъщност много подходящи за моментите, в които не мога да намеря време нито за нови картички, нито за обработка на снимките на вече направените.
Което ме подсеща да ви задам един въпрос. Стандартно би прозвучал как намирате време? Но аз по-скоро бих попитала как намирате енергия за това, което правите в свободното си време - дали картички, дали сладкиши, дали бижута няма значение. Работите ли? На пълен работен ден? Как вмествате хобито си сред другите задължения?
Аз не бих се оправдала с това, че физически не мога да намеря време. По-скоро не мога да намеря емоционалната енергия да свърша нещо смислено след тежък работен ден. Много ми се иска да разбера как се справят другите.
P.S. Добавих в блога нова анкета. Ще се радвам, ако отговорите.
16 коментара:
Тони, дадох своя глас в анкетата ти:-)
Напоследък все по-трудно намирам време за майсторене. Сватбата на сестра ми направо ми разби графика и сега съм си дала почивка, и като теб подреждам разни стари снимки и неща из комп-а като имам време, малко по-малко да ги изчистя и да вкарам някакъв ред поне там. Пък и да ми се върне музата :-)
Работя на 5 дневна работна седмица уж по 8 часа. Ама уж :-) Задължения, задачки, срещи, ангажименти и вечер към 10:30/11:00 мога да погледна материалите. Тогава майсторя, снимам и пиша публикации. Лягам към 2:00. Срокове вече не гоня. Стане ли 2:00 отивам в леглото и не ми пука :-)
Много се надявам скоро да въведа промени в блога си и по-често да публикувам.
Усмихнат ден!
Според мен въпросът е по- скоро кога и как чувстваш хобито си. Работя и то доста повече от 8 часа на ден. Понякога хобито ми е като разтоварване от ежедневието. В такива моменти няма значение нито с колко време разполагам, нито колко е натоварено. Енергия за бягството от ежедневието се намира. И в тази връзка когато ми е най- натоварено, най- трудно, най- сдухано и най - гадно, тогава снимам и публикувам най- много. Това, което ми убива енергията е рутината.
Ще пробвам да съм кратка, че с туй нещо в ръката трудно пиша...
И аз напоследък не намирам време, ама не заради работа, а заради по- кофти неща. Все пак - аз отквай време си се занимавам с нещо - шреди бродирах гоблени, сега по- радко. Когато не е по задължение - винаги ме успокоява и ми е приятно да правя нещо. И да - работя на пълен работен ден, но тъй като все още няма малки щъкащи същества ми е по- лесно да намирам време...с цената на малко мръсотия за по- дълго време и с това мъжО да прави салата (т.е. - да ядем само салата или навън...)
Работата ми е толкова скучновата, че поне хобито ми е цветно и разнообразно :-)
Lionelsa, и аз така - петдневна работна седмица с осемчасово работно време. Но пък ненормиран работен ден - което значи относителна свобода на работното време, но пък работата си е моя и никой освен мен не може да я свърши. Така че да си правя хубаво сметката :)
Но пък вечер не мога да свърша нищо, ама нищичко смислено, а си лягам и сравнително рано. Остана ли до след полунощ, следващия ден ще съм напълно неадекватна :)
Лулу, аз май съм точно обратното - трябват ми време, пространство и енергия, за да съм вдъхновена. Скапан работен ден означава вечер просто да си седя и да зяпам умно в нищото - никакви творчески пориви :)
skylife, желая ти скоро да не остане и помен от кофти нещата!
Привет Тони,
напоследък и аз си задавам същите въпроси.Има момичета от форума които публикуват почти всеки ден или през ден и се замислих кога и как успяват да го направят.Аз съм на шест дневна работна седмица с девет часово работно време.Напоследък времето не ми стига,а и нямам вдъхновение..Когато се завърне(надявам се да е скоро) обикновено отделям между два или три часа за картичките.Часовникът показва ли повече от 12.30ч вечерта се отправям към леглото.
Факт е ,че ако денят ми е бил тежък картичка не се получава.В тези дни просто си почивам.
При мен вдъхновението се проявява най-вече, когато съм с натоварена програма. Сложила ли съм няколко дини под мишница, активността ми е най-голяма и резултатите са по-добри. Еднообразното ежедневие често ме демотивира и не ми носи нужния комфорт.
Успех и късмет, Тони и ще се радвам да видя следващите ти творения! :)
Ех,времето....тази тема ме мъчи и мен, предвид че пясъка в пясъчния ми часовник изтича на 15.10 - тогава се връщам на работа, което значи, че ще излизам в 7:30 и ще се прибирам в 19:00. Сега съм по майчинство с бебе и 5-год. батко в нас, и пак времето ми за правене на картички е между 12 и 3 през нощта, почти всяка нощ, а после сутрешна публикация в блога. Но като почна работа едва ли ще имам сили за такъв маратон всяка нощ. Иначе точно когато съм най-сдухана имам нужда да направя нещо с ръцете си - така си почивам повече от спането, четенето и тн.
Привет Тони и мили момичета!
Реших и аз да напиша нещо относно моя ден ,въпреки ,че избягвам този тип разговори.По стечение на обстоятелствата от 1год.съм без работа/която беше всъщност под голямо напрежение и отговорност...но/.Тогава винаги имах време да творя,независимо ,че имам две дечица на 4 и 10г.,които са приказни и въпреки любопитството си не ми пречеха.А сега като имам време ,нямам желание.Няма от какво да си почина и съответно творчеството куца.
Затова разбрах едно.Точно затова е хоби,че когато откраднем време за него ни е много сладко и удовлетворението е пълно.
Вале, много ми се иска да ти пожелая скоро да си намериш най-хубавата работа и вдъхновението ти да се завърне. Между другото, това лято бях цял месец в отпуск и въпреки че имах предостатъчно време, общо-взето не правих нищо, свързано с хобито ми. Чувствах се точно по същия начин - цял ден на разположение, а никакво желание и вдъхновение.
Според мен, всичко зависи от натурата на човек. Има хора, които наистина знаят как да почиват. Истински. Седнали на фотьойлчето, вдигнали краката, с книга или без, с дистанционно или без, безметежно прекарват свободните си часове. При мен нещата са различни. Аз си почивам от работния ден, работейки. Тъй като работата ми е свързана с много говорене и обясняване,както и с много силен и непрестанен шум, напускайки я, се превръщам в мълчалива личност. Едновременно с това се нуждая от тишина и от спокойствие. Хобито ми е единственото нещо, в което се спасявам. Дали ще шия гоблен, дали ще правя картичка, ръцете не спират, но творчеството ме зарежда позитивно. Успокоявам се и си почивам. А през лятото, когато бяха големите жеги и бях в отпуска - не направих нито една картичка!!! И аз като Валя, зациклих творчески1 Но, за сметка на това прочетох десетина книги и мисля, че не съм дала възможност на мозъка си да позакърнее - хихихи... А по повод анкетата ти - гласувах! И смятам, че поддържането на едни блог е по лично осмотрение, а не дали е коментиран или достатъчно интересен за аудиторията. Съдя по себе си. Редовно следя всички блогове, на които съм последовател. И си признавам, че не винаги ми се коментира. И то не защото няма какво да кажа. Просто - не ми се пише (говори)в момента.
Причините ги обясних.
Пожелавам ти прекрасен ден и музи, които да те вдъхновяват!
Кенли, много ми беше интересно да прочета и твоите размисли за работата, хобито и почивката.
Що се отнася до анкетите - на мен ми е изключително интересно и да задавам въпросите, и да чета отговорите. Да, блогът е моето си местенце, но съществуването му би било напълно безсмислено, ако го нямаше общуването.
Иска ми се да срещам отклик, да чета коментари, да общувам. Тук да е приятно и за мен, и за останалите.
Благодаря ти Тони за милото пожелание.Аз затова и избягват тази тема,но тук реших да споделя.Аз по принцип съм много позитивен човек и съм на мнение,че когато нещо лошо се случва в живота на човек,то си има причина за това.Благодарение на тях ставаме по мъдри и човечни.Още веднъж благодаря.Дано и при теб "искането-желанието-моженето" да избухнат за нови творчески проекти.
Благодаря и аз!
Привет и от мен Тони!
Моят работен график е по 8,9 часа на ден. Работата ми е в сфера на рекламата, креативност и дизайн.Всеки ден ми е положително зареден. Времето за снимки, картички, рисуване за съжаление е все по малко. След работния ден искам само да нагушкам дъщеря ми и да и се отдам. В късните часове когато всичко спи си тършувам из блоговете и това ме зарежда с нови идеи, които за съжаление не мога да реализирам у дома, но пък за работната ми програма са в пълна сила. Спрях да се отдавам на хобито си, защото спокойствието и това да съм сама е лукс за мен. Обичам като правя нещо да му се отдам 100%, да не бързам, а да дам всичко от себе си.
Мила Тони, това ми е любимата тема - вечното бързане, вечната липса на време и непрекъснат стрес. Работя на половин работен ден, т.е по 5 часа в 4 дни и имам цял един петък само за себе си. НО!!! Живея в чужбина, където в 4ч. следобед вече няма деца в градината, детето ми е на почти 4годинки и ако извадя материалите си в негово присъствие се побърква окончателно от щастие и желание да „помага“. Нямам никаква помощ от родители, роднини и др. подобни и просто никога нямам време на практика. Главата ми кипи от идеи, вечно планувам това и онова и вечно нещо извънредно излиза, така че да не успея да стигна до нищо. Обожавам да готвя и то най-вече сладки и декорирани неща, но в 22.30ч. (когато детето най-накрая е приспано) просто не намирам сили да започна. И така...все се депресирам как времето лети и аз пропускам всичко, но съм вечния оптимист и си мисля, че все някой ден и моето време ще дойде...Та така, гледам блога и се радвам на красивите и полезни неща, които публикуваш. И още веднъж казвам, (макар и за пореден път) БЛАГОДАРЯ, че не просто публикуваш, направените от теб картички, но и споделяш толкова практични и полезни неща, особено за човек като мен без лично време за търсене из youtube, или други web-страници. Успех и много, хиляди поздрави! Полина
Никак не ми е присъщо да казвам, че не намирам време...Ами как да го намеря - като то не се търси. Просто време.
Напоследък не отделям време за ръчното си творчество, загубих и навика да инвестирам в собствения си ентусиазъм...Не го мисля, нито се старая...имам всеки следващ момент, в който ако ми е ценно мога да превърна в свободен и да завърша нещо започнато...Просто и това в един момент се разпилява...и поема друга посока.
Вярвам, че и без хоби - пак мога да творя, за което знаем, че времето не е фактор...:)
Публикуване на коментар