Направих тази картичка за предизвикателството на Картичкофуриите тази седмица за картичка изцяло в бяло. Толкова много да ми хареса това предизвикателство, че мислих как картичката едва ли не ще се получи от само себе си. Уви, не стана точно така. Измъчих се с нея. Не че ми отне чак толкова време, но пък умствени усилия - със сигурност. А на всичкото отгоре и крайният резултат не ми хареса особено. Между другото, чувствам се ужасно неадекватно тези дни. За картичките говоря - иначе животът ми си върви чудесно. В картичкоправенето обаче напоследък са ме налегнали едни съмнения - че вдъхновението ми е отишло вдън земя, че и да съм правила хубави картички, едва ли вече ще мога и разни други такива. Знаете ги тези мисли - с лайтмотив всички правят по-хубави картички от моите. Прелестна картинка, няма що. Дори и в момента се питам защо изобщо пиша за това тук. Да търся съчувствие, уверения в обратното? Макар че подсъзнанието може и точно това да има предвид, по-скоро съм водена от други мотиви. Мислех си напоследък и за блога. И за това, че често ми се случва да премълчавам онова, което ме вълнува, защото решавам, че не му е тук мястото. Е, не че имам намерение да ви споделям разни притеснения, но пък ако се касае за творчество, защо от време на време да не пиша и за мрачните си мисли. Защо трябва да създавам илюзията за едно перфектно и красиво място, в което всичко е идеално и прелитат бели пухкави ангелчета - съвсем в тон с картичката всъщност. Не е така и честно казано, никой не би и искал всичко да е чак толкова идеално - ще ни втръсне до болка.
Сигурна съм, че не съм сама в своите съмнения. Че може би и вас от време на време ви налягат такива. Както съм сигурна, че и този период ще отмине. Но междувременно не ме се иска да ви лъжа и да се превъзнасям по картичките си. По-добре да бъда честна. Пък ако продължавам да не ги харесвам, ще трябва сериозно да си помисля защо и време за какви промени е :)
Сигурна съм, че не съм сама в своите съмнения. Че може би и вас от време на време ви налягат такива. Както съм сигурна, че и този период ще отмине. Но междувременно не ме се иска да ви лъжа и да се превъзнасям по картичките си. По-добре да бъда честна. Пък ако продължавам да не ги харесвам, ще трябва сериозно да си помисля защо и време за какви промени е :)
13 коментара:
Тони, всеки има такива мисли в главата поне според мен това важи най-вече за мислещите хора.
Картичката ти обаче провокира моята мисъл и въпросите който аз си задавам и ме заплитат с възли и пристягат още повече намериха един отговор: чистота и простота навсякъде.
Благодаря от сърце!
Тони,толкова съмнения,размишления и лично неудовлетворение ме беше налегнало съвсем наскоро,мисля че на всяка една от нас се случва,а и не съм съвсем сигурна дали това лично местенце ,което е блога ни може да е запълнен само с еуфория,щастие и "ангелски крила"...Всеки е сам за себе си различен и уникален и ако имаш терзания,съмнения и въпроси,най-логично е да ги споделиш в блога си ,но не и задължително!Избора е изцяло и само личен!Харесвам стила ти,не коментирам всеки път,но повярвай ми всеки път те виждам и чета,а аз най-много обичам да чета,защото най-неуважителното нещо ,към самия себе си е да покажеш какво си сътворила и да не напишеш и една дума-какво означава?!...Пиши,питай,колебай се,предизвиквай се сама-ти си Тони и никой няма да е ти,а блога си е твоето кътче,което с филтър или без показваш и на нас...
Желая ти бистри мисли и още публикации:))))))))Хубав и спорен ден от мен!
Също съм на мнение, че мислещите хора си задават подобни въпроси като твоите, като моите и като всеки творящ, пишещ и т.н. Мислещите хора неизменно си правят някакъв себеанализ, поглеждат се отстрани, сравняват.. и продължават да се развиват :)
Щом имаш нужда да го напишеш тук - защо не? Кой би те разбрал по-добре от близките ти и от хората, занимаващи се със същото като теб :)
Картичките ти имат специфично излъчване, включително днешната и дори да не си на 100% доволна понякога, то със сигурност винаги има впечатлени и вдъхновени :)
Тони, и мен ме налягат подобни мрачни мисли, но наесен, когато стане мрачно и пусто, и студено... Сега забелязвам наченки на подобни настроения, но за кратко.
Картичката ти е страхотна - семпла и нежна както винаги :) Преди май не си използвала перли... да знаеш, че много ти "тичат".
По мое мнение блога - това е твоя дневник, Тони! И трябва да ти е все едно дали на нас ни харесва или не, това, което пишеш и публикуваш! Всеки човек има свои виждания не само за живота,а и за това, което другите творят, пишат и др. Мисли и чувства терзаят всички ни в определени периоди от време.И ако не можеш да ги споделиш с някого, пък било то и в собствения ти блог - води до емоционално "задръстване" на психиката! Твое право е да пишеш!Друг е въпроса, дали да е обществено достояние или лист хартия ще поеме терзаещите те мисли! И ако всички сме честни, трябва да изказваме и ние истинското си мнение, а не да сипем ласкателства, за да не обидим някой! Аз специално винаги съм приемала с уважение критиките, ако са основателни, разбира се. Това е била моята мотивация да ставам по- добра във всяко едно отношение. Така че, моето мнение е да правиш това, което сърцето ти подсказва, а не това, което обществото в нета изисква! Поздрави и горе главата!
Тони, веки творец има своите моменти на върхово вдъхновение, както и обратното. В такива моменти търся мястото където да си почина, да остана сама с мислите си, да послушам любима музика или а поседя край морето... и с времето нещата се подреждат... дай си време :) успех...
А бялата ти картичка е наистина страхотна:) Успех! :)))
Ще кажа само - да, познато ми е и на мен ми се случва в такива моменти си купувам някой нов материал или се заравям за клипчета с нови техники и влизам пак в час ;)
Колкото до картичката ти - Страхотна е - има много замисъл и символика в нея /поне за мен/ - определено ми въздейства - Браво и Благодаря, че я включи в предизвикателството на Картичкофурии!
Всеки от нас има лошите си периоди. едни такива мрачни и безнадеждни. И сякаш винаги ни се струва, че не правим достатъчно, че можем повече, че не сме достатъчно добри. А не е така! Това са само периоди. Аз съм имала много такива. Може би е в природата ми винаги първо да се гледам с критично око. Но пък именно за това винаги се стремя да се усъвършенствам и съм сигурна, че след този период и ти ще твориш с още по-голямо вдъхновение и все по-красиви неща!
Пожелавам ти музата отново да те връхлети, а този период да отшуми по-скоро!
Все някъде трябва да има място, където човек да сподели мисли, терзания, радост, да сподели владеещите го в момента чувства и емоции. При положение, че блогът си е твоето местенце не виждам нищо лошо да ги напишеш и споделиш в него, стига да искаш. А така както в момента са свързани с напусналото те, силно вярвам моментно, вдъхновение в картичкоправенето - е, поне според мен, няма по-подходящо място и по-подходящи хора, освен най-близките ти, които да те разберат. Всяка една от нас има такива периоди - дали за картичките или за нещо друго, понякога ни налягат едни такива мрачни и човъркащи ни мисли, задаваме си хиляди въпроси, които сякаш нямат отговор. А отговор има, дали ще го намерим веднага или по-натам във времето няма значение, един ден нещата си идват отново по местата или заемат нови, които ни удовлетворяват още повече!
Пожелавам ти този период при теб да отмине бързо и съвсем скоро да ни изненадаш с нови прекрасни творби, с някой интересен гост на блога ти или пък с някоя нова чудесна идея!
Аз съм много ведър и някак природно щастлив човек, не изпадам често в песимистични настроения, но пък непрекъснато търся нещо, искам да се развивам, да се усъвършенствам. Взискателна съм към себе си. Сигурно и затова нерядко ми се случва да съм неудовлетворена от това, което съм направила, да си задавам въпроси, да търся нови пътища. Усещам, че срещам разбиране тук, сред вас. Толкова е хубаво да откриеш сродни души, хора, които с малко думи разбират кое е онова, което те вълнува. Хора, които те подкрепят дори със самото си присъствие. Благодаря ви за разбирането, за споделените мнения, за размислите, за емоциите. Чувствам се така, сякаш съм заобиколена от близки и важни за мен хора.
Тони, само искам да ти кажа, че още, като видях картичката и ахнах :-) колко нежна, необикновенна и различна е тя. След това прочетох твоите настроения, и са ми в противовес с тази красива картичка.С рис да се повторя искам да споделя, че като спреш да правиш картички и аз губя желание :-)
П.С. Може ли да използвам идеята ти за картичка :-)? Разбира се ще спомена от кой съм я видяла.
Роси, толкова си мила - просто ми стопли сърцето. Разбира се, че може да използваш идеята. Ще ми е много приятно. Благодаря ти!
Тони, картичката ти е наистина много красива и нежна и не го казвам просто така, а наистина го мисля. Действително, всеки човек си има своите периоди. И аз като теб бях загубила творческо вдъхновение, което при мен трая близо 6 месеца, през които претрупана от работа, нямах никакво вдъхновение да се занимавам с хобито си. Накрая обаче, все пак то се върна и сега повече от всякога ми е тръпка.
Сигурна съм, че и при теб ще се върне и ще ни радваш с жизнерадостните си и закачливи картички!
Публикуване на коментар