вторник, 17 юли 2012 г.

Самодостатъчност


Върнах се от морето и се сетих, че имам няколко картички, направени преди няколко седмици, снимани още тогава, които така и не съм ви показала. Ето първата от тях. Направих я за благотворителния базар, за който бях писала. И който благотворителен базар ме наведе на някои мисли, които пък... защо не... реших да споделя.

През последните години често съм давала картичките си за продажба на благотворителни базари, но реално едва този път бях и на самата сцена. И бях изумена, че картичките ми се разграбиха буквално за минути, получих безброй поздравления и комплименти, както и няколко предложения да продавам картичките си в магазини за сувенири и дори покана за участие в пленер. 

Съвсем честно, тогава се чувствах безкрайно поласкана и ми беше приятно. И в същото време сякаш тези комплименти и възхищение нямаха особено значение. Не е ли нормално това да ме накара да се възгордея, да потърся път за развитие, да приема, да опитам... Отказах всички предложения за продажби, отклоних учтиво поканата за участието в пленера - всъщност така и не разбрах за какво точно става въпрос. Тогава не се замислих много-много. Вътрешните ми усещания бяха такива и аз им се доверих напълно.

Малко по-късно се запитах каква е тази пълна липса на амбиция у мен. Нямам никакво желание, нито мотивация да ставам "майстор на картички". Не се интересувам от бизнес-предложения, осигуряващи популярност-предложения и каквито и да било други предложения. Тотална апатия към тази част от творенето. Питам се дали тази апатия не заразява това, което създавам. Дали картичките ми не са някак апатични, защото аз самата не правя никакви опити да се развивам в тази област. Да напредвам, да разширявам, да пробивам, да успявам... Всъщност коментарите в блога намаляват, читателите напоследък - също. Дали не е заради тази липса на амбиция и желание...

Питам се трябва ли хобито да прекрачва границите на моментното удоволствие. Трябва ли да се стреми към публика, към почитатели. Като че ли напоследък съм загърбила в голяма степен нуждата от одобрение, от признание. Какво значи да успяваш? Мисля си, че да успяваш значи да си в мир със себе си, да се чувстваш добре, комфортно - с мислите си, с чувствата си, с усещанията си. А аз се чувствам точно така.

Или просто оправдавам пред себе си липсата на вдъхновение със самодостатъчност. Не знам...

15 коментара:

craftdiva каза...

Тони, това е най-важно - да се чувстваш самодостатъчна. Щом това те прави щастлива, приеми го, това е твоят несъзнателен избор. Нужно ли е всеки да търси публика и сцена за изява? Защо просто човек да не се забавлява, с това което прави? И хич не си и помисляй, че картичките ти са апатични, напротив, картичките ти са толкова различни от масовите и комерсиални такива. Това е твоята уникалност, никога не я губи!

Le каза...

Малко ме изненада съдържанието на публикацията ти този път, върнах се да я прочета още веднъж и отново 'прочетох' противоречие, дали защото не успях да съм емпатична, но някак ме озадачи...Имам своите убеждения по въпросите за изявата, за развитието, разширяването на хоризонта в този смисъл, за който пишеш, но този път не успях да хвана твоята посока...Дали защото съм свързала с теб определени представи, които в тази ти публикация в началото потвърждаваш, а в края променяш- не знам, но просто не разбрах, ако този избор(който считам за съзнателен) е хармоничен и ти носи мир, защо се пораждат точно такива съмнения? Ако имаш този комфорт, не следва ли да си сигурна?
Вероятно з-то самодостатъчността сама по себе си не е достатъчна...

Все едно де, да не се отвличам в излишни приказки, не бих отделила вдъхновението от самодостатъчността, но в думите ти със сигурност има повод да си помислят всички читатели, намалели или не - без значение.

По отношение на картичките ти и уменията ти и стила ти няма да изразявам мнение, нито съм толкова компетентна, нито ги гледам с подобно око. Дори ако трябва да бъда честна - особеното, което откривам тук не е в картичките. Впечатляват ме не те, а поднасянето им.И понеже само на това обръщам внимание, днес останах леко озадачена.

Поздравявам те!И ти желая УСПЕХ, в онзи смисъл, в който го търсиш!

Вили М. каза...

Не мисля, че отказът ти да развиваш "професионално" картичкоправенето е апатия, нито, че картичките ти са апатични. Аз също категорично отказвам да продавам в магазини и да превръщам хобито си в професия. Защото тогава ще престана да имам отморяващо хоби, вместо това ще имам задължение да творя, т. е. натоварваща професия. Творчеството изисква любов, вдъхновение, не принуда. И Тони, не мисля, че си си самодостатъчна, защо би споделяла с нас мислите си тогава? :) :) :)

Toni каза...

Всъщност убедена съм, че самодостатъчност няма. Освен ако не си психопат - а аз определено не съм :)))
Но пък думите не винаги могат да изразят точно мислите и чувствата. Реално тази публикация не предлага никакви отговори, а по-скоро задава въпроси.
И май прозвуча по-сериозно, отколкото се чувствам...

Диляна каза...

Отговорите на въпросите, които си задаваш със сигурност знаеш само ти :-) Аз мисля, че хобито не е константа, затова е и хоби - правиш го за удоволствие, за отмора, когато имаш вдъхновение и желание, ако нямаш - просто спираш временно или постоянно. Това му е хубавото всъщност, няма никакво задължение :-) Знам за себе си, защото почнах да правя картички точно преди две години и ги правех само месец през лятото, когато бях свободна. После на есен започнаха лекциите и ги забравих. Сетих се за тях на Коледа, когато направих 5-6 за близките си. След това една година дори не се бях сещала за тях, докато не ми предложиха да участвам точно в една благотворителна кампания :-) И така някакси отново подновихме взаимната си любов - моята към картичките и тяхната към мен :-) И аз като Ле, освен картичките ти, обичам и начина ти на поднасяне на публикациите, задаването на въпроси, провокациите (дори неумишлените такива). Просто ме карат да се замисля :-) Колкото до продаването, никога не съм мислила сериозно върху това и никога не съм предлагала картичките си. Не съм по пазарлъка и е под достойнството ми да се моля на някой да купи нещо мое. Но пък трябва да се радваш и да се ласкаеш, че си получила толкова положителни коментари и предложения :-) Много се разприказвах.. Ще завърша с думите - картичките ти не са апатични, а вдъхновяващи :-) Колкото до публикациите, да си призная, като върна назад преди няколко месеца, като че ли бяха по-многословни и по-малко лаконични.. Но пък какво лошо има в лаконичността? :-) Поздрави :-)

Kakichka каза...

Първо, радвам се да те чета отново, липсваше ми. Второ - какво значи "апатия към тази част от творенето"? Аз не мисля че това е част от творенето. Поне за мен творенето започва с отварянето на кутиите с материали, разглеждането на красиви хартии, измислянето на самата картичка и финалните щрихи по оформянето и. Точка. Останалото е просто бизнес. Няма общо с хобито и напротив, натоварва. Хубаво е да получиш оценка за творчеството си особено от независими източници, ( защото знаеш, ние сме ти върли фенове и харесваме всичко твое)но дотам.
А колкото до читателите ти, тук сме, дебнем те в засада и чакаме музата да те споходи. Не държим да е с картичка, ти винаги внасяш по някое ново зрънце забавление в блог пространството.

Lulu каза...

Директно на въпроса ти - хобито трябва да прекрачи момента на "само за удоволствие" само ако ти искаш и само, ако пак ще ти носи удоволствие. А да успееш значи просто да се чувстваш удовлетворен.
Казвам го защото през последната година многократно си задавах този въпрос и точно като теб отклоних почти всички предложения, оставяйки кулинарията и фотографията само в сферата на хоби. От друга страна познавам много хора, които взеха решение да превърнат хобито в професия и успяха. Друг е въпросът искаш ли да си сменяш професията:)
А читателите ти са тук. Това е стандартния сезонен отлив, когато всичко живо е на почивка. Коментари не пиша често, но да знаеш че те наблюдавам. Из късо:)

isi каза...

Здравей Тони!Твоята публикация ме накара да се замисля над всичко ...Хобито не трябва да бъде бизнес а що се отнася до това за апатията -всеки преминава през такъв етап поради една или друга причина...картичките са ти великолепни и с удоволствие ги следя...а за това че коментарите са намаляли -да така е ! Пускам коментари на повече публикации а те дори не поглеждат към моя блог за да похвалят или критикуват това което съм направила И все пак това не ме притеснява ,аз се чувствам добре от факта че съм създала нещо /за мен красиво/ и съм го споделила ,че съм участвала в някое предизвикателство..така че Тони горе главата -за всичко което се случва в нашия живот си има причина и ако сега не се чувстваш добре вярвай ми утре ще си много щастлива и надъхана...Успех!

Дани каза...

Привет и от мен, Тони! Най-важното е да бъдеш себе си и да правиш нещата, които на теб ти доставят удоволствие и така, както ги чувстваш! Всеки има своите моменти на "лутане" и "търсене", но съм сигурна, че си намерила правилната посока и всичко, което искаш да се случи, ще се случи. Сърдечни поздрави и пожелания за много успехи! :)

Vesi каза...

Здравей Тони,
картичките ти са страхотни и не бива да се съмняваш в това.
Толкова е хубаво, че си била и оценена. Това е най-голямото щастие на твореа.
Относно приказките дали хобито ти трябва да се превърне в професия или не ти сама си го решаваш. Ако ти кажа че цял ден имах такива мисли в главата докато бях на работа, и вечерта влизам да прегледма блоговете и чета твоите мисли същите като моите.
При мен пък е другата дилема, хубава платена работа, но всичко ми е толкова сиво си скучно. Седя уж работя, а мислено си представям каква картичка искам да си направя пък тази хартия пък онази хартия, ужасно е. Искам да направя нещо повече от хобито ми, денят ми да започва с цветни хартийки и панделки, а не с изприщено ухо от разговори с клиенти идиоти. Как да оставя сигурното и платеното, за нещо което е несигурно, не знайно. Дали ако това ти стане ежедневие няма да ти омръзне и да не ти е толкова приятно.
извинявам се че се намесвам с моите терзания, просто исках да споделя, че не си сама :)
Грабвай цветните хартиии, розовите очила и чакаме най-прекрасната и усмихната картичка, която да те зареди и изчисти от тези мисли :))))

Toni каза...

Всъщност тази публикация предизвика много хубав разговор. Прочетох всеки коментар и във всеки открих нещо, което да ме накара да се замисля или да се усмихна. Благодаря за което!
Всъщност не съм си и помисляла да превръщам хобито си в професия, нито да сменям настоящата си такава, която освен финансова независимост, ми носи и удовлетвореност, и усещането, че съм точно на мястото си.
В картичкоправенето определено не се чувствам точно така - занаятчийската страна на хобито ни просто е твърде далеч от усещането ми за себе си. Тази публикация беше по-скоро израз на колебанията ми по отношение на блога и картичките като основен негов обект - напоследък определено нещо липсва - живецът, вдъхновението. Очевидно няма да ги открия в амбицията, така че е време да ги потърся другаде:)

*щурчо* каза...

Тони, изчетох публикацията ти два пъти..Изчетох и всички коментари под нея. Всеки път с огромен трепет надниквам в твоя блог, защото в него има някаква магия.
Ти си толкова креативна личност с безкрайно много и все интересни идеи , които увличат, карат тези, които са се докоснали до тях да са истински твои последователи.
Обаче...забелязвам,че ти самата не си особено уверена понякога.
Картичките ти са семпли и в същото време много стилни и красиви и привличат. Прекрасно е,че си получила висока оценка за труда си на базарите.
В теб обаче има много повече от картичките..Аз лично идвам тук именно заради него..
А ти ..няма нужда да се доказваш пред никого..просто бъди, каквато си..

Toni каза...

Щурчо, благодаря ти!
А за увереността - да, определено, често ми липсва. Съзнавам го напълно - явно неувереността е част от самата мен, приела съм я и продължавам заедно с нея като другарче по пътя.

Anna каза...

Тони, това, което виждам, не се връзва с "апатия" по никакъв начин. А липсата на желание да печелиш от хобито си е просто начинът, по който усещаш нещата. Хобито е за удоволствие, и само за удоволствие!

dalia каза...

Привет и от мен, Тони, най-напред искам да те поздравя още веднъж за прекрасното място, което си имаш и да ти кажа, когато те чета не намирам никаква липса на "вдъхновение и живец", напротив и картичките и снимките са направени с толкова душа, че няма как да не се заразиш от вълшебството им. А да си задавш въпроси и да си търсиш отговорите е толкова естествено...и полезно :)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...