събота, 4 август 2012 г.

Да се освободиш от ненужното


От вчера съм в отпуск - на работа съм чак през септември. Имам цял месец пред себе си... да бъда себе си. Всъщност тази година като че се чувствам малко по-различно. Обикновено по това време на годината, преди Големия Отпуск вече съм на прага на силите си. За което допринася фактът, че аз принципно рядко чувствам умора, рядко осъзнавам, че всъщност съм изморена. Проблемът е, че не мога да бездействам и някак не усещам кога съм прекрачила тотално границата. Толкова ми е трудно да си почивам...

Но тази година наистина е по-различна. Може би защото май взех че пораснах и започнах да се научавам как да се грижа по-добре за себе си. Да се вслушвам, да виждам знаците и да се щадя. Пък ако ще това да означава да не съм правила картичка вече месец, а скрапбук-страниците да ми се струват част от някакво далечно минало. Проектът 365 дни да се движи едва - едва и то благодарение на снимките от телефона. Да не съм подхващала фотоапарат с дни, вече може би седмици. Да не съм купувала скрапбук-материали вече месеци, а блогът да се обновява от рядко по-рядко.

Не че не се питам какво се случи?... Но наред с въпросите, приемам това ми настояще точно такова, каквото е, и с любопитство очаквам къде ще ме отведе.

Вслушвайки се в себе си, открих огромна нужда от място, пространство и време. Пренебрегвайки хобитата си и разни други занимания, като че ли поосвободих ежедневието си. Вече има моменти, в които (се уча да) не правя нищо. През последните дни дойде ред на пространството. Искам да разчиствам, подарявам, да се освобождавам от вещи и ненужни предмети. Всъщност аз винаги съм била минималист по душа и никога пространството около мен не е било претрупано. Но винаги може да е по-добре :)

Затова днес прегледах библиотеката си и избрах над 60 книги, които едва ли ще прочета отново, а дори и да искам, повечето от тях мога да открия в Читанка, които дарих в библиотеката в града ни. Усмихвам се при спомена за библиотекарката, която учудено възкликна, че никой не им е подарявал толкова нови и търсени заглавия. Е, аз го направих. Не само, защото ми харесва емоцията да даваш, а и защото ми харесва усещането да се освобождаваш.

Колкото по-малко енергия, мисли и пространство са заети от непотребни, пък било то и красиви или ценни вещи, толкова повече енергия, мисли и пространство освобождаваме за нови начинания и вдъхновения.

Този месец съм решила да се освобождавам от всичко ненужно. И да очаквам нещо ново, различно и интересно. Сигурна съм, че ще се появи. Само да му направя още малко местенце :)

7 коментара:

Диляна каза...

:-) Браво - за жеста, за думите, за делата :-) Хората имаме навика да се затрупваме с непотребни вещи, само защото искаме още и още - та аз самата често го правя. Но и при мен идва един такъв момент, в който отварям гардероба, изваждам дрехи, стояли там с месеци, но никога не обличани и ги давам на някой, който със сигурност би ги ползвал по предназначение. Книги досега не съм давала, сигурно защото са ми прекалено ценни, но адмирирам твоята постъпка - четенето е богатство, а ти със сигурност си направила някой по-богат, започвайки от библиотеката :-)
Хубаво лято, Тони и една прекрасна, заслужена почивка :-) Да се откъснеш от хобито не е чак толкова лошо, щом времето за него прекарваш със себе си и любимите хора - няма нищо по-хубаво от това :-)

Linabel каза...

Здравейте! Съвсем случайно попаднах на блога ви покрай мое хоби, сходно с Вашето. Ако проявявате интерес, можете да дарите книга по инициативата на Инвестбанк "Покрай ценните книжа нека не забравяме безценните", която продължава до Деня на будителите и е в полза на читалища и библиотеки. Можете да дарите книги във всеки един от клоновете на банката. За повече информация можете да се свържете с мен: pavlova78@gmail.com - Поли Павлова

bejko каза...

Тони напълно съм съгласна с теб,че винаги има какво още да се желае в минимализма в заобикалящата ни среда.Аз също следвам този принцип,но винаги идва момент в който пак са се натрупали така нужните-ненужни вещи:)И да ти споделя ,че нашият проект за това лято е с децата да занесем една мнооого голяма част от играчките им на дом,детска градина,ясла или на други деца.Аз лично ти желая успех в разчистването и отваряне на място за още много положителна енергия:)

Toni каза...

Благодаря, Диляна! Наистина с книгите ми е най-трудно да се разделя, но пък Кайндълът определено улеснява раздялата :)) Само като видях какъв огромен куп са тези шестдесет книги и колко тежат и като ги сравних с устройството... Но, естествено, с любимите си книги, едва ли ще ми даде сърце да се разделя...

Linabel, чудесна инициатива! Не знаех за нея. Сега остава само да открия къде се намира клона на Инвестбанк тук :)

bejko, детските играчки като че ли имат свойството да се възпроизвеждат и саморазпространяват :)) Но пък е чудесно още от детството да бъдат създадени такива навици. Браво на вас!

Katya Kovacheva каза...

Браво на теб, Тони! Всеки от нас има нужда да освободи пространство около себе си и в душата си, но не всички успяваме. Радвам се, че ти си успяла! Жеста, който си направила към библиотеката е трогателен и много мил! Поздравление, желая ти успешен и ползотворен отпуск!

Toni каза...

Благодаря, Кате!

Марина и Георги каза...

Здравей,

Страхотен блог :) ще го следя с интерес.
Публикацията ми хареса - Да се освободиш от ненужното. Аз често го правя, за да направя място за новите неща :) :)

Успешна и усмихната седмица!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...