петък, 30 септември 2011 г.

Вдъхновението ми днес - 30 подаръка


Вдъхновението ми днес е това толкова хубаво видео, запечатало моментите, в които Лукас - бразилец, живеещ отскоро в Австралия, решил да раздаде по случай своя 30-ти рожден ден 30 подаръка на напълно непознати хора.

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Вдъхновението ми днес

Много често ми се случва да попадна в мрежата на хубави статии, проникновени публикации, впечатляващи снимки или интересни продукти. Също толкова често си мисля, че ще е хубаво да ги споделям с вас. Обикновено обаче само отбелязвам съответната статия с идеята след време да направя сборна публикация. Но тъй като това време все не идва, реших да променя подхода си и да действам на момента. В серия публикации - "Вдъхновението ми днес"/който следеше стария ми блог, може би си спомня, че много често имаше такива/ ще споделям своите ежедневни открития - неща, които са ми харесали, накарали са ме да се усмихна 
или пък просто намирам за интересни, вдъхновяващи, полезни.

Вдъхновението ми днес е свързано с направата на картички - безплатни коледни надписи, които може да разпечатате и използвате за своите проекти:


от сайта на Paper Crafts.

сряда, 28 септември 2011 г.

Бройката има значение


Ще започна днешната публикация с един въпрос, а малко по-нататък ще научите и защо реших да ви го задам. Въпросът е: кои са нещата, които наистина обичате да правите?
Помислете добре. Всъщност само мисленето в случая няма да е достатъчно. Вземете лист хартия и напишете на него всичко онова, което ви носи удоволствие и ви се струва, че може да правите всеки ден, до безкрайност, без умора или напрежение. Може да включите в този списък всичко, абсолютно всичко - обичам да чета, обичам да ям шоколад, обичам да рисувам, обичам да снимам, обичам да пътувам, обичам да пия кафе, да правя картички...

Готови ли сте?

Сега прегледайте списъка отново. Вижте всички онези занимания, които ви радват и въодушевяват. Изберете две-три от тях - най-любимите ви.

Идва ред на интересната част - какво ще кажете да ги превърнете в още по-важна и неразделна част от живота си?
Как ли?
Като ги превърнете в своеобразен проект.

Да речем, че готвенето ви носи огромно удоволствие - да опитвате нови рецепти е предизвикателство, което прави дните ви по-цветни и интересни. Тогава какво ще кажете за това да се заемете с проект, свързан точно с готвенето и да си поставите определена цел - например да изпробвате 100 нови рецепти на сладкиши или да направите 50 различни торти.

Или пък обичате да снимате и фотографията ви е слабост. Тогава защо да не се заемете с проект 100 усмивки, чиято цел ще е да запечатате 100 усмихнати човешки лица или пък 50 автопортрета, като направите 50 снимки на собствената си персона. Или пък хиляда пейзажа - това си е доста амбициозно, нали?...

Ако обичате да правите картички, може да започнете проект 500 картички.
А ако пътуването ви е страст, да се замете със задачата да посетите
50-те най-интересни града в света.
Ако пък страстта ви е шоколадът,  един проект да опитате двеста различни вида шоколад, ще е повече от добре дошъл.

Възможностите са безброй, а проектите зависят само и единствено от това, което наистина обичате да правите.

В тези проекти не е нужно да има никакви правила, нито крайни срокове. Едничката им цел е само и единствено забавление. Така че, да се заемаме за... "работа" :)

вторник, 20 септември 2011 г.

Една наистина добра идея



Говорим ли за хобита, със сигурност скрапбукингът е голямата ми страст. Понякога си мисля как се получи така, че от години правя скрапбук-страници и не е имало дори един-единствен  момент, в който да ми е доскучало и в който да съм се запитала какъв е смисълът - както, уви, често ми се случва с други неща.  Бих могла да открия отговора на въпроса в слабостта ми към писането и в любовта ми към фотографията. Но със сигурност има и още нещо  - като че ли най-важното - улавянето на моментите от ежедневието. Искам след време да мога да се върна и да си припомня отдавна забравени моменти, да изживея отново емоции, да се докосна до впечатления. Искам след време децата ми да научат колко са били специални и как можем да открием любовта и щастието в това, което ни се случва всеки ден.

Съзнавам обаче, че скрапбукингът не е за всеки и че малко са хората, които биха искали да се занимават с разпечатване на снимки, да купуват материали, да правят страници и албуми. Но пък със сигурност мнозина са тези, които искат да запазят своите спомени и да отбележат с голяма удивителна в хрониката на живота си специалните моменти - най-вече тези, свързани с децата ни. Всеки от нас иска да си спомня за първата усмивка, момента, в който се е появило първото зъбче, първия учебен ден, рождените дни, първите пътувания, откритията, които децата правят, опознавайки света около тях.

Точно за това бях толкова впечатлена, когато попаднах на филмчето от началото на тази публикация - всъщност това е нещо като реклама на Google Chrome и GMail, но идеята е универсална и може да бъде използвана и по друг начин.

Същността й се състои в това да направим имейл-акаунт на детето си още в първите дни след раждането му, а може и преди това, и на този имейл да му изпращаме писма, в които да разказваме за неговия живот. Към тези имейли може да прикрепяме снимки, които да илюстрират разказите или клипчета, уловили моменти от ежедневието. И така неусетно да създадем хроника, изпъстрена с важни и щастливи моменти, докато един ден детето ни бъде в състояние да прочете тези имейли и да научи какъв е бил животът му в първите години и да усети любовта ни.
Защото има ли по-хубав израз на любовта от специалното отношение, отделеното време и споделените чувства.

Харесва ли ви идеята? Според мен е чудесна:)

събота, 17 септември 2011 г.

Моята слабост - Pinterest



И друг път съм споменавала за сайта Pinterest. Този път обаче искам да му отделя повече време и да му посветя отделна публикация. Имам чувството, че ще събудя нечий интерес :)

За мен този сайт е най-ценният източник на визуални вдъхновения, който съм открила досега. Нещо като виртуален склад за най-интересните, впечатляващи и вдъхновяващи образи, които можеш да откриеш в интернет. Идеята на сайта е да ви помогне да създадете колекции от снимки, които по някакъв начин са ви харесали и които искате да запазите, за да погледнете отново някой ден.

Съвсем накратко процесът е следният: когато попаднете в интернет на снимка, която ви направи впечатление и искате да я запазите, просто натискате инсталираното бутонче Pin It и след това избирате в коя от своите колекции да добавите харесалата ви снимка. Така неусетно създавате свои колекции от образи, които да ви вдъхновят, разведрят, донесат доза добро настроение или просто да организират попаденията ви в мрежата. Освен това в сайта може да следите хората, с които имате сходен стил и така при всяко ново отваряне на сайта, ще виждате и всички онези снимки, които те са подбрали след последното ви посещение.

Моите колекции са свързани с правенето на картички, скрапбукинг, калиграфия, принтове, а също и с грим, стил на обличане, art-journaling. Всички онези идеи, за които от време на време ви споделям в блога, са в колекцията Идеи. Имам още няколко колекции - за обзавеждане, илюстрации, спорт и още, като всички тях може да видите тук.

Ако съм събудила интереса ви и искате да си направите регистрация в сайта, отбележете го в коментарите и ще ви изпратя покана на посочения имейл.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Промени в блога

изгревът на слънцето край морето

От няколко седмици ми се иска да напиша тази публикация. Преди да седна пред компютъра обаче, исках да намеря точните думи, да изясня сама пред себе си кое е онова, което ме вълнува и което ми се иска да споделя с вас.  От известно време чувствам, че блогът има нужда от известна промяна. Или че може би аз имам нужда от тази промяна. 

В края на юли излезнах в отпуск и съвсем в тон с обзелото ме отпускарско настроение, почти престанах да правя картички - една - две картички на месец не е особено постижение в сравнение с темповете отпреди. Но освен че почивах и че се чувствах добре заради това, усещах пълна липса на вдъхновение по отношение на картичките - просто не ми се правеха такива. Отново и отново си задавах въпроса защо всъщност правя всички тези картички и какъв е смисълът. Желанието ми да продължавам се бе изпарило някъде. Затова реших да си дам почивка. 

После дойде септември, започнах все по-често да мисля за блога и за това в каква посока искам да се развива. Запитах се - ако не правя картички, как изобщо блогът ще продължи да съществува. Но пък бях категорична, че няма смисъл да правя картички, ако ги правя единствено, за да имам материал за публикации в блога. Че ще е нечестно спрямо мен и спрямо вас. Усещах, че точно в този момент имам нужда нещо да се случи, нещо да се промени. Знаех, че ми трябва подтик, солидна доза вдъхновение, която в момента не можех да открия у себе си. 

Точно тогава научих, че Двете Елши си търсят гост-дизайнер за следващите три месеца и си помислих, че може би именно тук се крие отговорът на въпросите ми. Че ако бъда избрана, вдъхновението и стимулът да правя картички, които да са важни не само за мен, но и за някой друг, отново ще се появи. Реших да участвам и не че вярвах, че ще съм сред избраните, но, честно казано, дълбоко в себе си наистина се надявах на това. 

И когато тази сутрин научих, че наистина не съм сред отличените, няма смисъл да крия - почувствах разочарование. Та дори и лека доза обида. Осъзнах, че всъщност истински съм се надявала да бъда избрана, вярвала съм, че го заслужавам и че в картичките ми има нещо, което ги отличава от останалите. Тук може би трябва да вметна, че да играя ролята на обидена примадона никак не ми е по вкуса. И че споделям всичко това не за да упрекна някого,  а за да ви разкажа защо и как реших, че блогът има нужда от промяна. 

Вярна на природата си винаги да търся и другата гледна точка, осъзнах, че всъщност това е истинският отговор. Че, дори и да бях избрана, може би нямаше като с вълшебна пръчица всичко да се промени и аз изведнъж да открия у себе си желание и вдъхновение да правя картички. Че може би е време да си дам почивка и да осъществя всички онези идеи, които ми хрумнаха, когато мислих в каква посока искам да се развива блогът.  Не казвам, че никога вече няма да видите направени от мен картички - аз със сигурност ще продължа да правя такива, макар и по-рядко. Но пък казвам, че вече не картичките ще бъдат основният повод да пиша тук.

В крайна сметка искам този блог да бъде поне в някаква степен мое отражение. И ако в момента картичките не са ми приоритет, защо  да бъдат приоритет на блога. Може би ще се изгуби единната нишка, която свързваше всички публикации. Може би блогът ще стане по-разпилян, не толкова цветен, но пък надявам се по-интересен и смислен. 
Иска ми се да вярвам, че тази промяна ще е за добро. 

Каква е идеята ми? Не случайно, когато избирах името на блога, реших то да е Творения и вдъхновения. Още тогава усещах, че искам да имам по-широко поле за изява, по-голяма свобода от тази, която могат да ми предоставят картичките. Осъзнавам, че за мен е важно да споделям своите вдъхновения, онези вълнения, които може би ще подтикнат някого да погледне по различен начин на живота си и това, което го заобикаля.

И друг път съм споделяла, че съм човек, който непрекъснато търси, който си поставя въпроси и дири отговорите им. Самопознанието ми е цел, а търсенето на щастие - на онези малки дози щастие, които извикват усмивка на лицето ми и тихо ликуване в душата ми - част от ежедневието ми. Превръщам това ежедневие в низ от идеи, проекти и начинания, които да ми помогнат да опозная себе си и света по-добре, да се почувствам щастлива и удовлетворена. 
Това е просто част от живота ми, част от същността ми. 

И реших в този блог да ви разказвам по-често именно за това - за тези мои проекти и търсения. Да ви споделям свои вдъхновения - книги, които съм прочела, блогове, на които съм попаднала, идеи, които обмислям, проекти, които са ме завладяли. Надявам се, че ще ви бъде интересно. Надявам се, че ще успея да открия себе си не само в това, което ми се случва всеки ден, но и тук, в блога. Надявам се, че всеки ще може да открие тук поне една малка доза вдъхновение.

вторник, 13 септември 2011 г.

Да поговорим за... миниатюрите на Веси

И ето че дойде време да ви представя втория си гост в рубриката "Да си поговорим за...". Това е Веси, чиито миниатюри могат да ви накарат да ахнете от удивление. 
Аз лично бях поразена, когато видях за първи път нещата, които прави. И сега, когато подготвях тази публикация, за пореден път се удивих колко прецизни са детайлите на тези миниатюри, колко истински цветовете и колко реални изглеждат всички предмети. 
Но нека Веси ви разкаже сама за себе си.




Казвам се Веселина, на 21 години, израснала в Свищов и от близо две години живееща в Германия с част от семейството си. Интересувам се от различни неща - обичам музиката и изкуството и от малка постоянно се занимавам с някакъв вид ръчен труд. В момента искам да стана архитект (а имам и една мечта да бъда филмов режисьор, но тя ще почака) и съм в началото на обучението си в университета.

Какво биха казали за теб приятелите ти?
Не знам, хубави неща, надявам се ;)

Как протича обикновено един твой ден?
През изминалите две години денят ми протичаше, честно казано, доста монотонно - между правене на миниатюри и интернет магазините. Почти никакво излизане и контакти с хора - заради преместването, езика, новата обстановка, а и да си кажа направо, по-трудно завързвам приятелства. Все пак скоро предполагам нещата ще се променят, тъй като ще съм заета с учене и ще имам повече задачи извън дома, което ме радва.


Кое е любимото ти време през деня?
Късно, късно вечер. Даже може да се нарече рано сутрин.

А за какво напоследък не намираш време?
Напоследък не намирам време за миниатюри. Иронично, но вярно. Поради кандидатстването това лято и стреса, свързан с всички подробности, просто не мога да седна и спокойно да се наслаждавам на хобито си.

Какво забавно или интересно нещо ти се е случило напоследък?
Както вече споменах, кандидатствах това лято за място в университета и една от предпоставките за записването беше четириседмичен стаж на строеж. Та моят стаж беше едно много интересно преживяване. Научих доста неща, хората бяха много мили, но и се забавляваха на уменията ми на зидар, мазач и как като жена съм подхващала работата с две пръстчета - останалите да се пазят чисти. Като цяло беше много полезен опит и се радвам, че имах възможността да бъда там. Предстои ми университета, една екскурзия, може би преместване.. Интересни неща ;)

Кога и как започна да правиш своите миниатюри?
Започнах преди около година и половина, след като случайно попаднах в интернет на работата на две миниатюристки и толкова ми харесаха нещата им, че не се спрях, докато не открих колкото се може повече информация за това от какво и как се правят. След това започнах да опитвам сама и взе че се получи. Подобна работа много подхожда на темперамента ми - мога да стоя и с часове да изпипвам детайлите.

Кога откри Етси? Какво те задържа там? С какви предизвикателства се сблъскваш?

Отворих Етси магазинчето на 02-ри юли 2010г., а самия сайт открих малко по-рано. Трудност там е да бъдеш забелязан сред хилядите продавачи. Налага се да се рекламираш сам, което за мен пък е най-голямото предизвикателство - не ми е приятно открито и целенасочено да приканвам хората да погледнат към това, което правя или продуктите ми, но за щастие за сега срещам само положителни отзиви и това ме насърчава много.

Кое те отличава от останалите в твоята област? Към какво се стремиш?
Кое те вдъхновява?

За жалост не мога да се погледна отстрани и ти отговоря. Може би това, че обичам мотиви от приказките или да представям нещата като част от някаква история.
Мечтая си за свобода в изразяването си - с картини, с думи, дори с декоративните предмети, като тези, които правя. Под свобода имам предвид повече знания, вътрешна свобода, както и физическа, материална свобода - все пак в днешно време почти всяко начинание е свързано с пари и време. Вдъхновение може да бъде всичко, аз лично се чувствам най-заредена от
музиката, книгите и филмите. А ако имаме предвид само миниатюрите, вдъхновение са готварски книги, сладкарски блогове и др.


И последно - какъв съвет би дала на хората, които тепърва откриват
своето хоби и искат да се развиват в тази област?

Бих ги посъветвала да не се отказват, дори нещо на момента да изглежда невъзможно. Никога да не спират да търсят начин да реализират идеите си.
********************************
Невероятните миниатюри на Веси може да откриете във Vesperminiatures
Блогът на Веси 

Благодаря ти за чудесното гостуване, Веси!

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Картичка в бяло и разни други въпроси


Направих тази картичка за предизвикателството на Картичкофуриите тази седмица за картичка изцяло в бяло. Толкова много да ми хареса това предизвикателство, че мислих как картичката едва ли не ще се получи от само себе си. Уви, не стана точно така. Измъчих се с нея. Не че ми отне чак толкова време, но пък умствени усилия - със сигурност. А на всичкото отгоре и крайният резултат не ми хареса особено. Между другото, чувствам се ужасно неадекватно тези дни. За картичките говоря - иначе животът ми си върви чудесно. В картичкоправенето обаче напоследък са ме налегнали едни съмнения - че вдъхновението ми е отишло вдън земя, че и да съм правила хубави картички, едва ли вече ще мога и разни други такива. Знаете ги тези мисли - с лайтмотив всички правят по-хубави картички от моите. Прелестна картинка, няма що. Дори и в момента се питам защо изобщо пиша за това тук. Да търся съчувствие, уверения в обратното? Макар че подсъзнанието може и точно това да има предвид, по-скоро съм водена от други мотиви. Мислех си напоследък и за блога. И за това, че често ми се случва да премълчавам онова, което ме вълнува, защото решавам, че не му е тук мястото. Е, не че имам намерение да ви споделям разни притеснения, но пък ако се касае за творчество, защо от време на време да не пиша и за мрачните си мисли. Защо трябва да създавам илюзията за едно перфектно и красиво място, в което всичко е идеално и прелитат  бели пухкави ангелчета - съвсем в тон с картичката всъщност. Не е така и честно казано, никой не би и искал всичко да е чак толкова идеално - ще ни втръсне до болка.
Сигурна съм, че не съм сама в своите съмнения. Че може би и вас от време на време ви налягат такива. Както съм сигурна, че и този период ще отмине. Но междувременно не ме се иска да ви лъжа и да се превъзнасям по картичките си. По-добре да бъда честна. Пък ако продължавам да не ги харесвам, ще трябва сериозно да си помисля защо и време за какви промени е :)

петък, 2 септември 2011 г.

Здравейте отново


Винаги след известна пауза в публикациите за блога ми е трудно да започна да пиша отново. Вече седмица се чудя каква да е темата на тази първа публикация - след почти цял месец прекъсване наистина я чувствах като първа. През последните седмици не бях правила картички и, честно казано, вдъхновението ми никакво го нямаше. До вчера. Съвсем случайно видях, че Двете Елши се завръщат с предизвикателствата и за това си завръщане са избрали тема, която истински ме заинтригува. Всъщност, ако трябва да бъда съвсем искрена - откровено си ме затрудни. Аз обаче точно това им харесвам на предизвикателствата - че ме карат да поема по път, който, ако зависи само от мен, старателно бих заобиколила. 

Темата е Стиймпънк - стил, вдъхновен от модата, културата и индустрията на Викторианската епоха,  който включва елементи като части от машини, часовници, чудновати летателни средства и други подобни. А ако сте видели поне няколко от картичките ми, знаете, че моят стил няма нищо, ама наистина нищо общо с тази тема. Аз обаче очевидно обичам да прекрачвам собствените си граници и нямаше как поне да не опитам да направя картичка за предизвикателството.
 
Единственият подходящ за темата предмет, който открих сред материалите си, бяха частите за този часовник. И колкото и в началото да бях скептична с какво ще успея да го съчетая и какво в крайна сметка ще се получи, резултатът не е лош. Препратката с отминалото време беше идеална за картичка за годишнина, каквато нямах.

Между другото, с това предизвикателство Елшите ще изберат и гост-дизайнер за месеците до края на годината. Много се колебаех дали да се включа в това съревнование  - съзнавам, че нямам особени шансове да спечеля, защото картичките ми са толкова различни от онези, които обикновено печелят предизвикателствата. Твърде изчистени са и с твърде малко елементи за общия вкус. Но в крайна сметка реших да опитам - не за друго, а защото, ако случайно бъда избрана, освен удовлетворението, което този избор ще ми донесе, ще имам поне по още една причина всяка седмица  да предизвиквам себе си.

Така че здравейте отново - в края на публикацията се сетих най-после да поздравя :)) Публикациите в блога отново навлизат в обичайния си ритъм. Ако има нещо, за което искате да прочетете тук или да научите повече, пишете ми. Ще се постарая да открия нещо интересно и забавно по темата. И доскоро :)
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...